Лин Хайтауър
Рекет (64)

64

Къщата беше потънала в тишина. Беше четири часът сутринта. Сонора лежеше на кушетката във всекидневната, отпуснала разтворена книга върху гърдите си. Не можеше да заспи, нито да се успокои. Звукът на телевизора беше намален до минимум. Даваха някакъв стар уестърн с младия Джон Уейн в главната роля.

Би трябвало да й подейства успокояващо, но филмът беше прекалено стар, качеството на лентата — лошо, черно-белите образи — плоски и скучни. Музиката я дразнеше, сценарият и диалозите бяха тъпи, а тя беше изтощена и разсеяна.

Вдигна кутийката с кока-кола към устните си. Опитваше се да намали колата и кафето. Може би кофеинът беше причината за нейното безсъние.

На екрана започна престрелка. Клампет вдигна глава и излая.

— Няма нищо — успокои го Сонора. — Просто заобикалят вагоните. Не се тревожи, ще успеят да откарат стоката при Бърклоу, освен ако херцогът не хване треска.

Клампет отново се унесе в дрямка.

Той нямаше проблеми със съня, помисли си Сонора, гледайки нежно любимеца си. Дали изобщо съществуваше куче, което да не можеше да спи? Дали кучешката храна имаше нещо общо с добрия сън на кучетата?

Стана и взе изрезката от вестник, която беше изровила преди час от едно чекмедже на скрина и беше оставила върху телевизора. Стара снимка на Кийтън, направена преди три години. Излизаше от съдебната зала. Изглеждаше тъжен.

И продължаваше да изглежда тъжен, въпреки че бяха изминали близо четири години.

Отиде в кухнята, взе кибрита и запали изрезката.

Хартията беше суха и стара — пламна веднага. Сонора пусна горящото парче в мивката и гумената подложка на дъното пламна. Кухнята се изпълни с тежката, мазна миризма на изгоряла гума и алармата на противопожарната система се задейства. Сонора отвори вратата и започна да маха с ръце, за да прогони дима навън. Телефонът иззвъня. Затвори вратата. Добре, че алармата беше спряла да пищи. Огледа подложката — беше за изхвърляне.

— Блеър.

Надникна в хола. Нямаше и следа от децата. Какво им ставаше? Не бяха ли чули алармата?

— Хей, аз съм!

Типично за всички мъже — винаги се представяха с „аз“. Но тя позна гласа.

— Здрасти, Гилейн. Защо не спиш?

— Не те събудих, нали? Дежурната сестра от петия етаж ми каза, че преди половин час си се обадила в реанимацията, за да провериш какво е състоянието на партньора ти.

— Наистина. Как е той? Всичко наред ли е?

— О, да, при него всичко е наред. Няма за какво да се тревожиш.

— Благодаря. Ти защо си буден?

— Нощна смяна съм. Предадоха ли ти обажданията ми?

— Какви обаждания?

— Разговарях с децата ти.

— С децата ми?

— Да, при това — няколко пъти. Не са ли ти казали?

— Никой нищо не ми казва.

— Какво правиш в момента?

— Хм. — Хвърли поглед към мивката. — Нищо особено. Гледам един филм с Джон Уейн.

— Да не е „Синовете на Кати Елдър“?

— Не.

— Обожавам „Синовете на Кати Елдър“! Виж, след час приключвам смяната. Какво ще кажеш да закусим заедно? „Уафъл Хаус“ работи денонощно. Пък и с кого другиго, освен с мен би могла да си побъбриш в този час на нощта?

— Никой друг не е буден.

 

 

Сонора се наведе над леглото на Хедър и леко побутна дъщеря си по рамото.

— Скъпа, мама е.

Момичето с мъка отвори очи и потъна още по-дълбоко в леглото си.

— Хедър, трябва да ти кажа нещо. Ще ти отнема само минутка.

Тя рязко се изправи и седна. Примигна.

— Да няма пожар?

— Не, скъпа, разбира се, че не.

— Какво има тогава?

— Нищо, момичето ми. Просто ще изляза да закуся с един човек, а оттам ще отида направо на работа. В кутията съм ви оставила пари за обяд, а ако изпуснеш автобуса, Тим ще те закара на училище. Само че гледай да хванеш автобуса. Ще се оправите ли, ако изляза?

— С кого имаш среща?

— Не го познаваш.

— С Марк Гилейн ли?

— Да, с него. Как разбра, Хедър?

— Забравих да ти кажа, че от известно време той не престава да звъни.

— Хедър, би ли си записвала, когато някой ме търси? Моля те!

— Извинявай. Мамо?

— Какво?

— Ако някога решиш отново да се омъжиш, няма проблем. Няма да имам нищо против, стига господинът да не се опитва да ме командва.

Сонора прегърна дъщеря си. Въпросът за една евентуална женитба се повдигаше за трети път.

— Благодаря ти, скъпа, но засега нямам никакви планове за брак. Освен това може да не ти хареса някакъв непознат мъж да се мотае из къщи.

— Ако ни запознаеш с него, няма да е непознат. Може да ми вари яйца на закуска или пък да ме кара с колата до домовете на приятелките ми.

— Аз ще ти сваря яйце!

— Не, мамо, върви.

Хедър целуна майка си и придърпа завивката над главата си.