Лин Хайтауър
Рекет (2)

2

Нападение над семейство. Случай, към който нито един служител от отдел „Убийства“ не можеше да подходи, без да почувства неприятно присвиване в стомаха, независимо колко е опитен или претръпнал към подобни престъпления.

Тя стоеше до верандата, очаквайки пристигането на колегата си. Един от съседите спря колата си на алеята, водеща към дома му, и предпазливо й махна с ръка. В квартала живееха предимно млади семейства с малки деца, поради което вдовица с двама тийнейджъри, при това ченге, предизвикваше само страх и интерес. Сонора не упрекваше съседите си. Преди синът й да достигне юношеската възраст, и нейните нерви се опваха до крайност, когато покрай нея профучеше кола, управлявана от хлапак, надул радиото до дупка.

Сам не й беше съобщил адреса, на който трябваше да отидат, но тя беше сигурна, че къщата ще бъде точно като онази отсреща. И като другата до нея.

Някои ченгета гледаха с насмешка на наивността на обитателите на града — родители, които не мислят, че зад всеки ъгъл се крие педофил, хора, които не вярват в двукракото зло, дебнещо навсякъде. Тя обаче знаеше, че зад насмешката на колегите й се крие най-обикновена завист.

Не беше споделила с никого, дори със Сам, колко често е прелиствала досиетата с приложени фотографии на сексуалните маниаци, преследващи деца, които бродят по улиците на Синсинати. Случваше се да зърне познато лице в магазин и да изпита неудобство от факта, че няма представа откъде познава въпросния човек — дали го е виждала на родителските срещи, или той е престъпник, току-що излежал присъда за изнасилване на осемгодишно дете.

Обърна се и погледна своята къща. Завесите на всекидневната още не бяха спуснати. Хедър беше заела мястото на майка си на кушетката, а Тим крачеше напред-назад с телефонната слушалка в ръка. Ах, колко уютна изглеждаше стаята през тази лятна привечер.

Чувстваше се някак несигурна. Вероятно защото докато наблюдаваше децата си, осъзна, че вече са пораснали и бавно, но сигурно се отдалечават от нея. С течение на времето преставаш да се заблуждаваш, че животът е статичен — всичко се променя тъкмо в мига, в който си решил, че си овладял една или друга ситуация, и не ти остава нищо друго, освен да се примириш, независимо дали ти харесва или не.

Изпитваше някаква носталгия по дома, само дето не знаеше къде е този неин дом.

Облегна се на хладната тухлена стена и се загледа към улицата. Една кола се показа иззад ъгъла и се насочи към нейната къща. Светлината на фаровете меко прорязваше тъмнината.

Сонора не помръдна. Обзеха я лоши предчувствия. Изкуши се да се върне вкъщи и да си измисли някакво оправдание — да каже, че е болна, или да намери друга причина да остане. Струваше й се, че ако тръгне сега, когато се върне, нищо няма да е същото.

По-скоро усети, отколкото видя, че Сам напрегнато я наблюдава. Най-вероятно се питаше защо тя продължава да подпира стената, вместо да тръгне към него. Метна чантата си през рамо. Почувства тежестта на револвера в кобура на бедрото си и пое към изпълнение на служебните си задължения.