Карън Робърдс
Признат за виновен (25)

Глава 25

Разбира се, тази нощ не можаха да спят кой знае колко, макар че бяха в неговото голямо легло. Любиха се, разговаряха, задрямваха, събуждаха се, пак се любеха, пак разговаряха… Тя му разказа някои неща от миналото си: как е срещнала бащата на Бей в казиното, където двамата работели, как се влюбила лудо и се оженили набързо и импулсивно, как забременяла само за да открие, че последното, което Чаз Уайт искал, било бебе и семейство. Каза му истината за Чаз и причината, поради която си бе тръгнал, а също и как бе умрял. Разказа му как се оказала сама с Бен и без никакви пари, как понякога се появявали някои от старите „приятели“ на Чаз, които идвали при нея за парите, които им дължал, как дълго мислила за живота и накрая решила какъв точно иска той да бъде за сина й, нейното единствено дете. Разказа му как сложила бебето на седалката на старата кола, опаковала малкото им вещи и се озовала във Филаделфия, колко усилия положила двамата да оцелеят, как започнала да учи в колежа, където измислила името Кейт. Така тя се превърнала в Кейт. Заради Бен.

Не му разказа как е напуснала Балтимор, не спомена нито дума за Дейвид Брейди.

Той й разказа за баща си, който бил ченге. Как умрял от внезапен инфаркт — просто отишъл на работа и не се върнал. И как той се опитвал да бъде главата на семейството оттогава насам. Как се оженил много млад за любовта си от гимназията. Как станал ченге, макар че Мишел имала възражения. Как тя забременяла, а той бил прострелян — белегът на корема му щеше вечно да му напомня за това. Докато се възстанови напълно, Джош вече се бил родил, а с брака му било свършено. Причината била, че Мишел непрекъснато настоявала той да се откаже от работата в полицията. Джош бил само на шест седмици, когато Мишел напуснала Том завинаги и взела детето със себе си.

Това, за което той не отрони и дума, беше смъртта на сина му. И Кейт го разбираше напълно.

Накрая заспаха отново и когато Кейт отвори очи, в стаята струеше сива светлина, изместила мрака. И тя разбра, че утрото е настъпило. Чуваше някакво жужене, което не можеше да определи, затова вдигна глава, отметна косата от очите си и се огледа за източника. Леглото, чиито чаршафи сега бяха в пълен безпорядък, се намираше в средата на стаята. Срещу него имаше шкаф от дъбово дърво, върху който бе поставен малък телевизор. До леглото — вместо нощно шкафче — имаше кръгла масичка от онези, които обикновено биват покрити с дантелени покривки, само че тази нямаше покривка. Върху нея имаше лампа. Жуженето като че ли идваше откъм масата.

Кейт тъкмо се сети, че жужи мобилният му телефон, и Том отвори едното си око, хвърли поглед към масата, протегна ръка и взе телефона си.

— Том Брага — каза след секунда, а Кейт премигна и погледна дигиталния часовник, който също беше върху масата. Беше 07:42.

Нададе стон и отпусна глава върху рамото на Том. Той я прегърна със свободната си ръка.

— Имаш ли нужда да те закарам на работа? — чу Кейт мъжкия глас от отсрещната страна на линията, макар че не го разпозна.

— Не, ще си взема свободен ден — отговори Том.

— Свободен ден? — Гласът издаваше огромно изумление. — Не си вземал свободен ден от десет години!

— Време е, нали?

— Това има ли нещо общо с червената „Хонда Сивик“, паркирана на мястото ти пред вас?

Извила глава към него, Кейт видя как Том смръщи вежди.

— Къде си? — запита той.

— Обикалям блока. Твоята кола е пред Кръглата сграда, помниш ли? И се канех да те закарам на работа.

— О, да. Съжалявам. Забравих. Благодаря ти, все пак.

— Тя те улови в мрежите си, нали? Красивата малка прокурорка.

Том й хвърли кос поглед.

— Името й е Кейт, Фиш.

Каквото и да се канеше да каже Фиш, то не стигна до ушите на Том, защото той сложи край на връзката. След това набра някакъв номер и каза на жената, която отговори, че ще си вземе свободен ден. Докато водеше разговорите, Кейт навиваше на пръстите косъмчета от гърдите му.

— Красива малка прокурорка, а? — Вдигна глава и го изгледа смразяващо.

Той се усмихна широко.

— Чудех се дали си чула.

Лежаха притиснати един в друг, с преплетени крайници. Покриваше ги само чаршаф, тъй като им бе станало много топло през нощта. Тя беше сигурна, че изглеждат доста интимно. Като двойка, каквато всъщност предполагаше, че вече са. Преди да заспи, Кейт се беше питала дали няма да бъде обзета от паника на сутринта, дали няма да съжалява за изминалата нощ и, въобще, дали всичко това няма да й се струва ужасяващо на ярката дневна светлина. Лявото рамо я болеше, тъй като беше под тежестта на тялото му почти през цялата нощ. Други части на тялото й подсказваха за съществуването си по други, по-интересни начини. А колкото до нейния принц — е, той беше здравата разрошен, сънен и определено имаше нужда да се обръсне.

Но й се усмихваше, подложил едната си ръка под главата, а с другата — прегърнал я през раменете. Беше гол и стройното му мускулесто тяло я упойваше и нашепваше за наслади. Беше прав, между тях съществуваше връзка, случваше се нещо наистина специално. И, освен това, той първи в живота й беше показал какво всъщност е сексът и тя вече не би могла да се откаже от неговата наслада.

Не съжаляваше за нищо.

— Между другото, красива си и на сутринта — каза и се претърколи с нея така, че тя да лежи на гръб, а той да се извисява над нея, подпрян на лакти.

Кейт прокара пръст по гърдите му.

— Ти също — каза, защото това отговаряше на истината, и после, тъй като беше очевидно накъде отива тази размяна на комплименти, каза: — Трябва да взема Бен по обяд.

— Няма проблем — каза той и я целуна.

 

 

„Да, може би съм глупав“, помисли си Том по-късно през деня, когато се намери на боулинг алеята в близост до къщата на Кейт, където Бен беше поканен на детско парти по случай рожден ден на дете от класа му. Според Том, тук присъстваше целият четвърти клас. Кейт му беше предложила да се разделят за времето, в което трябваше да е с Бен на партито. Той да прави, каквото реши, в този промеждутък и да се срещнат после. Но Том беше отказал по две причини. Първо, страхуваше се да не й се случи нещо в негово отсъствие, като се имаше предвид колко неща й се бяха случили напоследък, и второ, искаше да види как тя се справя със семейните задължения. Тъй като бяха поканени в последната минута, трябваше да купят бързо подарък, да закарат Бен на партито и да го вземат два часа по-късно. Но ето, че децата още не бяха приключили с играта. Някои от възрастните също играеха. И Бен, развълнуван, беше помолил майка си да изиграе една игра на боулинг с него и приятелката му Саманта. Кейт изглеждаше разтревожена — Том разбра защо, когато я видя да хвърля топката — но се подчини на молбата на детето си. Том, от друга страна, бе добър и заслужи възхищението на Бен, постигайки върховен сбор след върховен сбор, заобиколен от групата викащи и пищящи от радост деца и техните родители, които в някой друг ден вероятно щяха набързо да го изритат оттам.

Той дори се забавляваше, защото Кейт беше с него и на нея й беше забавно. Тя се смееше на непохватността си, готова всеки миг да забие нос в пътеката, докато хвърля топката, но ръкопляскаше на него и на Бен. Беше по-спокойна и по-щастлива от всеки друг път.

И красива.

Някъде между играта на боулинг и вечерята — италианска храна в „Ротоло“ — Том прие, че тук няма никакво „може би той беше глупав“. Беше се влюбил безразсъдно в тази жена, обичаше и детето й, което означаваше, че сърцето му бе станало уязвимо — точно каквото се бе заклел, че никога вече няма да бъде. Но сега бе прекалено късно, за да направи каквото и да било. Щеше да поеме риска, независимо до какво щеше да го изведе.

На излизане от „Ротоло“ се сблъскаха с майка му. Разбира се. Денят бе преминал прекалено гладко, та да продължи така до края.

Майка му не беше лоша всъщност. Но беше любопитна и определено заинтересувана от любовния му живот и ако имаше избор, той щеше дълго да пази Кейт в тайна от нея. Кейт и Бен бяха излезли вече и като минаваше през вратата, той видя майка си на тротоара, чакаща да влезе в италианския ресторант. Очите й се ококориха широко от изумление и радост — а неговите от изумление и ужас — после тя възкликна:

— Томи!

На лицето й изгря широка усмивка. После той видя Наталия, съпруга й Дийн и двете им деца зад майка си миг преди тя да го прегърне. След това племенниците му се хвърлиха отгоре му и той трябваше да прегърне и тях, и сестра си и да стисне ръка на зет си.

А после пет чифта любопитни очи се обърнаха към Кейт и Бен, които стояха встрани и очевидно го чакаха.

И така, той хвана Кейт за ръката и я представи на роднините си с ясното съзнание, че клюката щеше да се разпространи със скоростта на светлината и сред другите членове на фамилията. Докато майка му разпитваше Кейт — „Откъде си?“ „С какво се занимаваш“ „О, колко тъжно“ — Наталия го погледна радостно, разбрала, че Кейт е много специална за него. Очите й излъчваха вълнение и му подсказаха, че ще каже за това на всички веднага, щом е свободна да извади телефона си.

„Господ да ме пази от семейството ми“, помисли си кисело той и сложи край на сцената при първа възможност.

— Тя е мило момиче. Харесва ми — прошепна майка му в ухото му, преди да се сбогува. После каза на Кейт: — Обядваме заедно всяка неделя. Цялото семейство. Има много и все добра храна. Ти и синът ти трябва да дойдете. — После отново го погледна. — Доведи ги, Томи.

Том отговори нещо, което да не е много ангажиращо, хвана отново Кейт за ръката и бързо се отдалечи. Усещаше погледите на майка си и сестра си върху тях тримата, докато не завиха зад ъгъла, където беше паркингът, и не се скриха от очите им. Нощта се беше спуснала и беше станало студено, той носеше бяла риза, която не беше запасана, за да скрива пистолета му, и дънки. Нямаше сако. Но му беше необичайно горещо, а не искаше да признае, че залялата го топлина се дължи на смущение.

— Съжалявам — каза и хвърли кос поглед на Кейт. Тя се усмихваше, а в очите й светеха весели пламъчета. Изглеждаше млада, прекрасна и щастлива. Нищо чудно, че майка му и сестра му не можеха да откъснат погледите си от нея.

А после идваше ред и на Бен. Двете знаеха, че не би излизал с жена с дете, ако не е нещо сериозно.

Следователно вече се бяха досетили колко е сериозна тази връзка за него.

— Шегуваш ли се? Те бяха просто очарователни. Майка ти е толкова мила. А сестра ти прилича на теб. — Очите й проблеснаха закачливо. — Томи.

Той отговори на това с крива усмивка.

— От колко хора се състои семейството ти? — запита Бен, когато вече бяха в „Хондата“, тъй като Том не бе успял да вземе своята кола. — На мен ми се струват ужасно много.

— Има още доста. — Том излезе от паркинга и пое по „Чизхолм“, която щеше да ги изведе на магистралата. А тя щеше да ги отведе до дома на Кейт, където двамата, след дискусия, каквато се полага за една сериозна връзка и проведена, преди да вземат Бен от партито, бяха решили да прекарат нощта. Бяха се споразумели и за поведението си пред Бен — никакви целувки, прегръдки и други прояви на привързаност пред него. Том се беше съмнявал, че сега, след като нещата между тях бяха станали толкова лични, тя щеше да му позволи да остане в дома й, ако Кейт не се страхуваше от онзи, убил мъжа в гаража й. Но тъй като тя бе загрижена за безопасността на сина си, не беше трудно за Том да я убеди, че имат нужда от защита. Освен това, щяха да могат да се любят, след като заведяха детето на училище. Щяха да разполагат и с миговете, в които той прекарваше при семейство Пери.

— О! — Бен беше наистина впечатлен. Като единствено дете на самотна майка, умът му блокираше при представата за такова огромно семейство. — И как се събирате всички в една къща?

— Тясно е — призна Том със смях.

Кейт не беше се прибирала в дома си, откакто я бе извел оттам предишната нощ, и Том усети безпокойството й още с влизането в тяхната улица, която бе абсолютно тъмна, ако не се смяташе светлината, струяща през прозорците на сградите. Той паркира колата на алеята пред дома й, като се гордееше със своята чувствителност за нейните настроения и чувства. Нямаше да използват гаража тази вечер, а той щеше да огледа къщата, за да се увери, че е почистена и няма и следа от разследванията — така, както бе поръчал. Единствените признаци за случилото се бяха следите от гуми в предния двор. С изключение на това, къщата изглеждаше така, както и всяка друга вечер.

Но заради безопасността им, Том влезе първи и огледа — надяваше се, че това е останало незабелязано от Бен. Къщата беше чиста.

Върна се в дневната и кимна на Кейт — тя щеше да го разбере.

Вече беше почти осем часът и той започваше да чувства последиците от продължилото почти цяла седмица безсъние. Изгледа дивана с откровена липса на ентусиазъм. Но нямаше да ги изостави, докато не се увереше, че са в безопасност, а Кейт беше отхвърлила предложението му да спят в дома му, защото не искаше Бен да придобие погрешно впечатление — или, по-скоро, правилно впечатление — за естеството на връзката им. И тъй като третата спалня в дома й не беше обзаведена, трябваше да спи или на дивана, или в нейното легло, но тя ясно му беше дала да разбере, че нейното легло не е възможност.

Така че, единствената му алтернатива, както изглеждаше, беше диванът.

Двамата с Бен поиграха малко баскетбол — детето ставаше все по-добро, макар да не хранеше особено големи надежди за турнира следващата седмица — после тримата седнаха пред телевизора, за да гледат филм. Двамата с Бен седяха един до друг на дивана, а Кейт — скромно и сама на златистия стол. Том не беше разбрал, че е задрямал, докато телефонът му, който беше в джоба на дънките му, не започна да звъни и не го събуди.

На екрана даваха вече надписите след края на филма, а Кейт и Бен бяха скочили на крака и го гледаха. Обаждаше се Фиш.

— Искам само да знаеш, че са открили колата на приятелката ти.

Това съвсем го разсъни. Седна и започна да премигва.

— Какво? Къде?

— На около пресечка от къщата й. „Малбъри Стрийт“. Вдигнали са я. Сега е на паркинга на полицията.

— О, така ли? — Кейт очевидно не искаше Бен да чуе нещо, което не бива, защото го побутваше към стълбите. Том стана и отиде в тъмната кухня. — Нещо друго, което трябва да знам?

— Отпечатъците на мъртвото лошо момче са навсякъде. Обзалагам се, че той я е закарал там. И вероятно е изминал пеш разстоянието до дома й. Още не е известно обаче как е влязъл в гаража. Няма следи от взлом.

— Възможно е да е успял да задейства дистанционното управление за вратата на гаража. — „Или“, Том се мразеше, задето тази мисъл се роди в главата му, „някой го е пуснал вътре“.

— Може би.

— Има ли нещо, което да води към този, който го е застрелял?

— Още не. — Пауза. — Ти къде си?

— В къщата на Кейт.

— Чудя се защо ли това не ме изненадва? — Том си представи изражението на Фиш. — Остани обективен, човече.

Том познаваше предупрежденията, когато ги чуеше.

В този момент Кейт влезе в кухнята. Светлината от дневната очерта златистата й коса и стройното й тяло. Възбуди се само като я гледаше как полюшва бедра, докато се приближава към него. Облегна се на мивката и започна да се наслаждава на гледката.

„Мислиш ли, че ти е казала всичко? Няма шанс. Все още не знаеш за какво лъжеше. Все още не знаеш защо се страхуваше. И макар да говори за миналото си, не каза и думичка защо е напуснала Балтимор.“

— Ще ти се обадя, ако науча още нещо — обеща Фиш.

— Да. Благодаря. — Том прибра телефона в джоба си и каза на Кейт: — Открили са колата ти.

Тя спря пред него.

— Къде?

— На няколко пресечки оттук. — Тъй като в кухнята беше тъмно, а тя беше с гръб към светлината, не можеше да разгадае изражението й. Проблемът беше в това, че имаше нужда да знае какво мисли тя.

Беше луд по нея, в това нямаше съмнение. Но това означаваше, че съвсем си е изгубил ума. Тя не играеше честно и той го знаеше.

Макар и никак да не му се искаше да го признае.

— А нещата ми в нея ли са? Куфарчето ми? Мобилният ми телефон?

— Фиш нищо не каза по въпроса. Ако са там, вероятно ще минат няколко дни, преди да можеш да си ги вземеш.

— Наистина имам нужда от куфарчето си. Направих копие на папките, които са ми необходими за делата, но ми трябват и бележките ми.

— Ще видя какво мога да направя, за да ускоря нещата.

Тя му се усмихна.

— Благодаря.

Погледът му се плъзна по лицето й.

— Къде е Бен?

— Къпе се.

Може би си играеше с него. Молеше се да не е така. Но съмнението, което го глождеше, го направи малко по-груб, когато сложи длан на тила й и наклони главата й назад, за да я целуне страстно, а после, без да извади езика си от устата й, да я повдигне и да я сложи да седне на кухненския плот. Тя обви врата му с ръце, а кръста му — с крака и го целуна така, че у него веднага закипя страстта.

— Мамо!

Тя застина и се отдръпна от него. Макар и неохотно, той я пусна.

Кейт се плъзна на земята, направи гримаса, която трябваше да я извини, и отиде да чете на Бен преди сън.

Такава е реалността на живота, когато имаш дете.

Можеше да се справи с това.

Накрая, тъй като Наталия се обади с гореща молба; защото Вики и Тина също се обадиха, за да го уверят колко разочарована ще бъде майка им; защото Чарли, току-що изписан от болницата, също щеше да бъде там; и защото Кейт не възрази, а Бен много искаше, отидоха на обяд в дома на майка му в неделя. Том не беше изненадан да види как роднините му се тълпят около Кейт и Бен. Пилето пармезан, както винаги, надминаваше всички очаквания — беше му липсвало. И ако трябваше да бъде честен, неговото семейство също му беше липсвало. Наслаждаваше се да гледа как Кейт, облечена скромно в черна пола с дължина до коляното и светлосин пуловер — беше доста нервна, когато го беше запитала дали му се струват подходящи за „събирането“ — отговаря на въпросите и води разговори с различните членове на семейството му.

— Тя е страхотна, братко — каза му заговорнически Чарли, след като се нахраниха.

Беше вероятно четири часът и следобедното слънце караше дърветата в двора — там, където двамата с Чарли седяха уютно — да хвърлят дълги сенки. Том се беше изтегнал в шезлонга й отпиваше от бирата си. Чарли седеше до него в инвалидната количка, към която щеше да бъде прикован в следващите няколко седмици, и също отпиваше от бирата си. Другите мъже от семейството бяха до хладилника и всеки момент щяха да се присъединят към тях на двора. Децата тичаха щастливи наоколо, заети в своя игра. Том беше радостен да види, че Бен играе с тях и също е щастлив. Интересно му беше да открие, че е доволен от този факт.

— Да — съгласи се Том.

Чарли се усмихна.

— Мама е така щастлива, че витае в облаците. Мисли, че си намерил Единствената.

— Господи! — възкликна Том, но преди да е успял да добави нещо, другите мъже дойдоха при тях и разговорът стана общ.

Като се прибраха у дома, бяха прекалено уморени и успяха само да напишат домашните си задачи (Бен) и да гледат телевизия (Том и Бен, но след като приключи със задачите си). Кейт зареди пералнята и подреди горе, преди да отиде в кабинета си, за да се подготви за утрешния ден, както им каза. Бен се беше свил на дивана, а Том, полуизлегнат в златистия стол, тъкмо започваше да мисли колко нормално започва да се чувства, когато Бен вдигна поглед към него.

— Имаше много деца днес на обяда.

— Да.

— И някои от игрите бяха наистина забавни.

— Така изглежда.

— И какво, сега приятел ли си на мама или не?

Това привлече цялото внимание на Том. Той изправи гръб и хвърли замислен поглед на Бен. Детето очевидно не беше глупаво, но не знаеше как ще се почувства Кейт, ако двамата разговарят по този въпрос.

— Ще трябва да запиташ майка си.

— Тя не говори с мен за такива неща. Знаеш каква е. Прекалено много се старае да ме предпазва. — Бен поклати глава с отвращение.

Това всъщност беше вярно. И забавно, защото излизаше от устата на деветгодишно дете. Бен го питаше, а Том в никакъв случай не искаше да го лъже…

— Мисля, че сега съм неин приятел. Имаш ли нещо против?

Бен поклати глава.

— Ще изпитам облекчение, ако има кой да ми помага в грижите за нея. Тя може да създава много проблеми, знаеш ли?

Том не можа да сдържи усмивката си.

— Да, знам. Може би ще си помагаме в това.

Тогава Кейт излезе от офиса си. Двамата вероятно имаха много виновен вид, защото тя каза:

— Какво има? — и ги изгледа остро.

Том не каза нищо, а ако Бен беше казал, то Том не го беше чул. По-късно, когато Бен беше заспал, а Кейт свърши работата си, тя отиде и седна в скута му. И нещата между тях толкова се разгорещиха, че се любиха в малката баня под стълбите при заключена врата, защото Кейт се страхуваше, че Бен (който беше дълбоко заспал) може да чуе нещо. После тя отиде и си легна в своето удобно легло, а той се мяташе и въртеше на дивана цяла нощ, но така правилото й да не спят заедно, когато Бен е в къщата, беше спазено.

Следващият ден започна добре. Времето бе студено, но ясно и слънчево. Небето бе яркосиньо. Двамата с Кейт оставиха Бен пред училището. Кейт се тревожеше за участието на сина й на турнира във физкултурния салон, а Том непрекъснато я уверяваше, че детето ще се справи, независимо как ще се развие баскетболната игра. Остави я пред офиса й — друга тяхна уговорка; той не й позволяваше да оставя колата си в подземния гараж — и отиде в Кръглата сграда, за да уреди агенцията за отдаване на коли под наем да прибере оттам „Хонда“-та, а нейната кола да бъде освободена от полицейския паркинг. Фиш пусна няколко безвкусни шеги и подкачи Том за Кейт, но Том беше зает и не му обърна никакво внимание. Трябваше да свърши хиляди неща и той се захвана методично за работа, опитвайки се да я отхвърли. По-рано бяха установили самоличността на двата обгорени трупа и сега той се захвана с проверката на добре известни на полицията „приятели“. До бюрото му спря Кършоф, който изглеждаше така, сякаш беше излязъл от страниците на каталог. Том го погледна въпросително.

— Исках само да ти съобщя, че знаем кой е убитият в гаража на мис Уайт.

— О, така ли?

Кършоф беше решил — много любезно от негова страна — да сподели информацията с него, защото той беше в къщата на Кейт и очевидно се интересуваше от случая. Макар че той бе на Кършоф, и партньорът му и технически нямаше нищо общо с Том.

— Всичко е тук. — Кършоф потупа папката, която носеше под мишница.

— Мога ли да хвърля поглед?

Кършоф му я подаде. Том я отвори.

— Марио Кастеланос — продължи Кършоф. — Бил пуснат от затвора само преди няколко дни. Досието му е дълго цяла миля. До този момент нямаме никаква идея какво е правил в гаража й.

Том също нямаше идея — дори след като провери всичко, което имаше, за мъжа. Но беше изгубил идея и за много други неща.

Например, продължаваше да не знае защо и за какво лъжеше Кейт.