Фабиан Ленк
Мнимият крал (16)

Династията на Тюдорите

При управлението на династията на Тюдорите Англия станала велика държава.

Тюдорите дошли на власт след война между родовете Йорк и Ланкастър — двете най-големи династии в Англия, фамилният герб на рода Ланкастър бил червена роза, а на рода Йорк — бяла роза. Затова и междуособната война между тях за престола на Англия е известна като Войната на розите. Тя продължила от 1455 г. до 1485 г., когато по всеобщо съгласие на престола седнал Хенри VII от династията Ланкастър. За да потуши враждата с рода на Йорките, той се оженил за Елизабет Йоркска и създал нова династия, която поставила началото на умиротворението на страната. Новата династия била наречена Тюдор. Неин герб станала розата с червени и бели листенца.

Хенри VII и Елизабет Йоркска имали много деца. През 1509 г. кралят умрял и на трона се възкачил синът му Хенри VIII. Той бил силен владетел, който извършил важни промени в Англия и още приживе се превърнал в легенда. Бил интелигентен, добре образован, свирел на няколко музикални инструмента и композирал. Обичал философските спорове и разговорите за изкуство, религия и политика. Той положил основите на английския кралски флот и освободил от данъци строителите на кораби.

Крал Хенри VIII се е женил общо шест пъти, като две от жените му били обвинени в изневяра и били екзекутирани.

Първата му жена Катерина Арагонска му родила дъщеря — Мария, но не могла да му роди син наследник. Затова кралят поискал от папата да разтрогне брака им. Папата обаче не се съгласил и това дало повод на краля да отдели църквата на Англия от Римокатолическата църква. През 1534 г. той се провъзгласил за глава на англиканската църква и се развел с Катерина. От втория му брак — с Ана Болейн, се родила Елизабет — другата полусестра на крал Едуард, спомената в книгата, която станала една от най-великите кралици на Англия.

Третата му жена Джейн Сиймур родила дългоочаквания престолонаследник от мъжки пол — Едуард VI, но починала 12 дни след раждането му. През 1547 г. умрял и Хенри VIII. Едуард, който по това време бил само на девет години, седнал на престола. Такова било желанието на баща му, изразено в завещанието му. В завещанието си Хенри VIII също така разпоредил създаването на десетчленен регентски съвет, който да управлява, докато Едуард навърши пълнолетие. Чичото на Едуард, лорд Сиймур, бил определен от Хенри VIII за негов настойник. Така Сиймур станал един от най-влиятелните мъже в империята. Младият крал се намирал и под силното влияние на архиепископа на Кентърбъри Томас Кранмър.

С помощта на Сиймур Кранмър започнал да разширява влиянието на англиканската църква, което никак не се харесало на по-голямата полусестра на Едуард, Мария, която била възпитана от майка си Катерина Арагонска като ревностна католичка.

Сиймур искал да обедини Англия и Шотландия. Под негово ръководство Едуард трябвало да осъществи тази цел. Още докато Хенри VIII бил жив, били правени няколко неуспешни опита да бъде сключен брак между шотландската принцеса Мария Стюарт и английския престолонаследник Едуард. В последна сметка тя се омъжила за френския престолонаследник принц Франсоа. След този брак станало ясно, че мирно обединение с Шотландия не е възможно и тази цел може да бъде постигната само със сила. Това отслабило позициите на Сиймур в двора. След като Сиймур жестоко потушил селските бунтове (както е споменато в книгата), крал Едуард VI го заменил с Джон Дъдли — херцога на Нортъмбърланд. Новият лорд-протектор обещал на младия престолонаследник да го обяви за пълнолетен, когато навърши 16 години.

Първоначално Едуард бил в добри отношения с по-голямата си сестра Мария. Но напрежението на религиозна основа не останало без последствия. След като католичката Мария категорично отхвърлила протестантството, тя трябвало да напусне двореца. Интригата на Мария, разказана в тази книга обаче, е плод на фантазията на автора.

Крал Едуард VI умрял на 6 юни 1553 г. едва петнайсетгодишен, най-вероятно от туберкулоза^[1]. Погребан бил в Уестминстърското абатство^[2], където и до днес има малка надгробна плоча с името му. Още приживе Едуард и най-вече неговите съветници определили шестнайсетгодишната му братовчедка Джейн Грей за наследничка на трона, като по този начин се надявали да избегнат възможността Мария да стане кралица на Англия. След смъртта на Едуард, Джейн Грей набързо била обявена за кралица. В същото време Мария трябвало да бъде арестувана от хората на Дъдли. Но Мария, подкрепена от полусестра си Елизабет, събрала няколко войскови отряда, успяла да отблъсне нападателите и триумфално влязла в Лондон. Народът и ползващият се с огромно влияние регентски съвет били на нейна страна. Тя била обявена за кралица на Англия и Ирландия. Дъдли бил заловен, съден и екзекутиран. Джейн Грей — „кралицата за девет дни“ — също била арестувана, затворена в Тауър и обезглавена по заповед на Мария.

Мария I Тюдор управлявала пет години. Заради жестоките преследвания, на които подложила протестантите в опита си да възстанови католицизма в Англия, тя станала известна като Мери Кървавата. Умряла през 1558 г.

Нейна приемничка на престола станала Елизабет, която управлявала до 1603 г. и е една от най-обичаните кралици на Англия. Тъй като Елизабет никога не се е женила и нямала деца, с нейната смърт настъпил краят на династията на Тюдорите. След Елизабет на престола се възкачил Джеймс I, синът на Мария Стюарт. В Англия започнало управлението на династията на Стюардите.