Фабиан Ленк
Марко Поло и тайният заговор (9)

Отрова във виното

Приятелите спаха непробудно чак до сутринта, когато ги събуди Вухан. Олекна им, че никой не е разбрал за среднощната им разходка. В кухнята на двореца ги затрупаха с работа. Болгара им даваше задача след задача, така че нямаха възможност да излязат и да се заемат с разследването.

Вечерта щеше да има пищна вечеря за двеста души.

— Тук празнуват, кажи-речи, всеки ден — изохка Леон. — Нищо чудно, че в кухнята винаги е толкова напрегнато…

Болгара подготвяше меню от осем блюда с многобройни предястия и десерти.

— Основното ястие ще бъде агнешко печено в сос от кобилешко мляко с много подправки — съобщи тя сияеща.

Малко след това приятелите носеха ястията, свели глави, както беше прието тук. Не им убягна от вниманието, че тримата Поло също бяха на празничната вечеря и седяха съвсем близо до Кубилай хан и Ценку.

По време на вечерята, под ритмичните удари на тимпан на сцената излязоха танцьорки в прозрачни одежди. Акробати и жонгльори демонстрираха уменията си.

Изведнъж се разнесе вик:

— Лекар, бързо!

Приятелите, които точно в този момент разчистваха една маса, видяха, че Матео Поло беше скочил и отчаяно махаше с ръце.

— Марко Поло е припаднал! — извика Леон.

Приятелите се затичаха към масата, където се бяха скупчили доста от гостите.

— Къде е лекарят? — прозвуча режещият глас на Кубилай хан. Могъщият владетел искаше лично да се погрижи за госта си.

Лицето на Марко Поло беше пепелявосиво, по челото му блестяха капчици пот.

— Отровен е! — изкрещя баща му. — Имало е отрова във виното! Видях много добре. Марко отпи от чашата си, а след това припадна!

Разнесе се глъчка.

С гневен жест ханът даде знак всички да млъкнат. Един лекар дотича и измери пулса на Марко Поло. След това разпореди търговецът да бъде откаран в лечебницата.

— Да не повярваш! Опит за убийство, при това под носа ми! — не можеше да се успокои ханът.

— В това може да е замесен само един човек, благородни хане — каза Ценку.

— Така ли? — раздразнено попита ханът.

— Този, който е приготвял ястията и напитките — продължи Ценку. — Смятам, че трябва да заповядате да извикат Болгара.

— Доведете я! — изръмжа ханът.

— Болгара ли? — ужасено извика Ким. — Защо й е притрябвало на Болгара да трови Марко Поло? Не го вярвам!

Две минути по-късно стражите доведоха Болгара. Вухан не се откъсваше от майка си и двете се хвърлиха в нозете на хана.

— Умолявам те, господарю на всички господари, повярвай ми! — отчаяно мълвеше Болгара. — Нямам нищо общо с това!

— Но виното е било отровено в кухнята ти! — викна ядосано ханът. — Ти лично отговаряш за всичко, което се случва там. И ще заплатиш за това с живота си, Болгара!

В очите на готвачката се появиха сълзи:

— Не бях аз! Повярвайте ми!

— Как ли пък не! — викна Ценку. — Сигурно са ти дали пари или накити! — и министърът скочи, дръпна Болгара и претърси дрехите й.

— Какво е това? — извика той и триумфално показа няколко къса злато. — Това е било възнаграждението ти! Готвачка като теб няма откъде да има такова богатство.

— Това… това не е мое! — изумено заекна Болгара.

— Не лъжи! — кресна й Кубилай хан. След това направи знак на стражите. — Хвърлете я в тъмницата!

 

 

Малко по-късно приятелите отидоха в кухнята, за да успокоят Вухан:

— Ще открием истинските виновници — обеща й Ким. — Ясно е, че не е майка ти.

— Може би ще успеем да докажем невинността й — изхлипа Вухан. — А трябва да спасим и Марко Поло. Лекарят едва ли ще се справи, но някой от праховете на майка ми със сигурност ще му помогне. Елате с мен!

Вухан ги поведе към една стаичка до кухнята, където пазеха подправки и билки. Погледът й се плъзна по лавиците и след минута тя издърпа малък глинен съд.

— Ето това ще му се отрази добре — каза момичето.

— Какво е това? — попита Юлиан.

— Знам само, че вътре има копър, анасон и джинджифил. Майка ми го използва веднъж, когато баща ми беше болен. Подейства много добре, а аз внимателно наблюдавах — обясни Вухан и пъхна съда в ръцете на Юлиан. — Занеси го на Марко Поло, разтвори праха във вода и му дай да пие от него.

След това Вухан им обясни къде е лечебницата. Ким, Леон и Юлиан мигновено се отправиха натам. Само че пред вратата на стаята на Марко Поло стоеше войник и не искаше да ги пусне вътре.

— Ако Марко Поло е в съзнание, кажи му, моля, че приятелите му от кервансарая са тук — помоли го Ким.

Войникът неохотно се съгласи и влезе в стаята. След минута се появи отново и им махна да влязат.

Марко Поло лежеше на леглото и изглеждаше ужасно. С огромно усилие той вдигна ръка да ги поздрави.

— Това е опасна страна — едва-едва промълви той. — Човек не може да е сигурен за живота си дори и в двореца на Великия хан.

— Ще оздравеете и ще живеете — тихо рече Ким. Имаше усещането, че някой ги наблюдава. Приближи се към отворения прозорец и мерна как някакъв човек бързо побягна.

Марко Поло изкриви лице:

— Да оздравея? Би било добре. Не мога да разбера обаче какво я прихвана тази проклета готвачка…

Юлиан се наведе над него:

— Със сигурност не е тя — каза той.

Момчето също имаше усещането, че ги наблюдават. Трябва тайно да дадат отварата на Марко Поло. Юлиан взе бързо една чаша, оставена до леглото, и я напълни с вода от каната. След това клекна и се скри зад леглото. Сега никой, освен Ким и Леон не можеше да го види. Юлиан изсипа част от праха на Болгара в чашата и я подаде на Марко Поло:

— Изпийте това! — каза високо то. — Имате температура и трябва да пиете много вода.

Марко Поло се подчини с неохота.

— Почивайте си! — посъветва го Юлиан.

Марко Поло затвори очи. Няколко минути по-късно дишането му стана равномерно.

— Заспа — прошепна Ким. — Да тръгваме ли?

— Предпочитам да се уверя, че отварата е подействала — също тихо отвърна Юлиан.

И децата напрегнато зачакаха. Половин час по-късно Марко Поло се събуди:

— Чувствам се малко по-добре — каза той за тяхна радост.

Юлиан се наведе към ухото му:

— Това не беше вода, беше билка, която ви помогна.

— Благодаря — рече тихо Марко Поло. — Изглежда, не съм на сигурно място в двореца. Те отново ще се опитат да ме убият.