Фабиан Ленк
Марко Поло и тайният заговор (11)

Тъмната врата

Ким И Леон нетърпеливо се наведоха над текста, изписан с грамадни букви.

— Това е доста злобен пасквил срещу Исус Христос и християнството — изненадано отбеляза Ким, когато го прочете.

— Да, така е — съгласи се Юлиан. — Прилича ми на позив. Явно някой иска да настрои хората срещу християнството!

Леон по стар навик подръпна ухото си:

— Кой ли може да е? Дали не е самият крадец?

— Възможно е — отвърна Юлиан. — Аз също се запитах защо този тип открадна само Библията. В дрехите на Марко Поло със сигурност имаше и кесия с пари.

Ким сбърчи чело:

— Видяхте ли символите най-отдолу? Нарисуван е някакъв конник с нещо като корона, лък и стрела.

— Вече сме чували за тези символи — възкликна Леон. — Куорчи спомена за тях, когато говореше за вратата на къщата, където са отвели отвлечените монаси.

— Конник с корона… — сякаш на себе си промърмори Юлиан. — Трябва да намерим тази къща! Сигурно е на Когатай. Няма начин търговецът на роби да не е замесен. Само така ще можем да намерим истинските извършители и да спасим Болгара!

Настъпи тягостно мълчание.

— Още утре трябва да започнем издирването. Надявам се да успеем да се измъкнем от кухнята — измърмори Ким, докато си лягаше. — А сега трябва да поспя малко. Ела, Кия.

 

 

На следващата сутрин Вухан ги събуди в ранни зори.

— Знаеш ли нещо за майка си? — попита я Леон.

— Да — отвърна момичето. — В следващите дни ще я изправят пред съда. Толкова се страхувам за нея! Тя е невинна — сигурна съм!

Ким сложи ръка на рамото й:

— Знаем това и ще намерим истинските виновници.

Вухан изненадано ги погледна:

— Вие ли?

Ким й се усмихна:

— Най-малкото ще се опитаме да го направим. Имаме известен опит с подобни неща.

— Наистина ли? Не мога да си представя как ще го направите, но в двореца говорят странни неща за вас. Вярно ли е, че сте били в стаята на Марко Поло, когато крадецът се е вмъкнал при него?

— Мълвата бързо се е разнесла — засмя се Юлиан. — Но е точно така.

— Разкажете ми! — развълнува се Вухан.

Докато отиваха към кухнята, приятелите й разказаха за случилото се.

Вухан също имаше новини: разпитът на крадеца не довел до нищо. В двореца също се чудеха защо е откраднал само Библията.

Към обед приятелите успяха да се измъкнат от кухнята и се втурнаха към къщата на Когатай. Там обаче ги очакваше разочарование, защото не можаха да открият изображение на конник с корона. Разгледаха съседните къщи и пазара, но не видяха нищо подобно.

— Провалихме се! — промърмори Леон. — Мисля, че трябва да се връщаме.

Но Кия явно си беше наумила друго и хукна в противоположната посока.

— Кия, ела тук! — извика Леон.

— Почакай! — спря го Ким. — Може би е по-добре да я последваме. Няма да е първият път, в който открива някаква следа.

Тримата се втурнаха след котката, която се шмугна в някаква малка уличка, широка не повече от метър. Бързо я откриха да ги чака на малко площадче.

— Тихо — прошепна Юлиан. — Чувате ли?

Ким и Леон наостриха уши.

— Да — изстреля Леон. — Удари от чук. И някакъв глас, който очевидно хвали стоката си. Но откъде идват тези звуци?

Пообиколиха наоколо, но не откриха никого.

— Прясно изпечени сладкиши, купете си прясно изпечени сладкиши! — разнесе се глас от съседната уличка, която също водеше към площадчето.

— Удари от чук и търговец на сладкиши. Точно това е чул и Куорчи! — развълнувано каза Ким. — Кия, ти си върхът!

И приятелите се втурнаха към уличката, откъдето идваха звуците. Изминаха няколко метра, после свиха рязко и ето че се озоваха пред възрастен мъж с табла през врата, който предлагаше дребни сладки. Точно срещу него имаше ковачница.

— Трябва да е някъде тук! — рече Ким и заоглежда околните къщи. В следващия миг извика: — Ето го! Втората къща отдясно на ковачницата. Вижте черната порта!

И наистина, точно в средата над вратата беше изобразен ездач с корона, лък и стрели!

— Това е! — развълнувано прошепна Юлиан.

— Само че сега не можем да влезем — подхвърли Леон. — Ще ни видят. Трябва да дойдем отново през нощта.

 

 

Минаваше полунощ, когато трите деца и котката се върнаха на пустата уличка. Успяха да избегнат нощната стража и сега стояха пред черната порта, осветена от лунна светлина.

Ким храбро натисна дръжката, но вратата се оказа заключена.

— Можеше да се очаква… Но все пак трябва да влезем. Някой от вас има ли идея как?

Леон забеляза, че между къщата с черната порта и съседната има тесен проход. Той се вмъкна в него, а приятелите го последваха. След няколко крачки ги обгърна непрогледна тъмнина. Леон разпери ръце, докосна зидовете отляво и отдясно и пипнешком продължи напред. Внезапно напипа нещо като дървена рамка и предположи, че е прозорец. Дръпна го към себе си и прозорецът се отвори със скърцане. Върху лицето на момчето падна лъч светлина.

С разтуптени сърца децата се изкатериха и се вмъкнаха в къщата. Озоваха се в стая с легло и ракла, доколкото се виждаше на слабата светлина. Промъкнаха се на пръсти през вратата и влязоха в друга стая, по-широка и по-голяма, където върху масата имаше две примигващи свещи, сложени близо до празна кана с вино. Някакъв мъж бе облегнал глава на масата и хъркаше.

Леон се приближи и посегна към едната свещ, но без да иска, леко бутна масата. Мъжът изломоти нещо в просъница и сърцето на Леон едва не изхвръкна от гърдите. Мъжът обаче продължи да хърка.

Приятелите побързаха да излязат от стаята, продължиха по коридора и стигнаха до стълба, която водеше до помещение със сводест таван. Ким се спря. Стори й се, че чува приглушени викове за помощ.

— Дали не са монасите? — прошепна тя.

Леон махна с ръка:

— Счуло ти се е, сигурно е вятърът, който свири отвън.

Точно в този момент нов порив на вятъра разклати пламъка на свещта.

— Не знам — промълви Юлиан, — но е възможно монасите да са затворени някъде тук. Нека проверим!

Приятелите заслизаха предпазливо по стълбата. Долу беше влажно и хладно, миришеше на плесен и на тамян. Леон вдигна свещта високо над главата си и трепкащата светлина падна върху олтар от тъмно дърво. Приятелите отстъпиха. Основата на олтара, бе украсена с разкривените лица на демони, на много места се виждаха петна от кръв, а наоколо се белееха разхвърляни кости. Върху олтара, пред съд, в който плуваше нещо неясно, имаше златна статуя на ездач, а наоколо бръмчаха мухи.

— Жертвоприношения на животни — възмутено прошепна Ким. — Тук е имало жертвоприношения на животни в чест на някакъв бог.

Приятелите се обърнаха и видяха солиден дървен шкаф, пред който бяха струпани множество пергаменти. Наведоха се и започнаха да ги разглеждат:

— Това е същият памфлет срещу християнството — каза Юлиан и посочи към рафта: — А това тук сигурно е печатарска преса.

На друг шкаф, близо до първия, имаше множество дървени плочи е издълбани върху тях писмени знаци, тънки четки, съдове с червена и черна боя и листове хартия. Юлиан се досети как работи този прост печатарски метод — намазват плочите с боя, слагат ги под пресата, която пък ги притиска към хартията. Процесът може да се повтаря до безкрай, само от време на време трябва да се добавя още боя. С тази преса вероятно са отпечатани и позивите срещу християнството.

— Я, какво е това тук? — извика Ким и изтръгна Юлиан от мислите му. — Вижте, има обгорели ръкописи!

В светлината на свещта тримата се наведоха над останките.

— Това са страници от Библия — изрече Ким. — Тук виждам думата „Бог“, а тук е написано „Моисей“.

Тя тревожно погледна към приятелите:

— Как мислите, какво ли е станало тук?

Вместо отговор се разнесоха яростни ругатни. Вероятно спящият мъж се бе събудил. По стълбата се чуха тежки стъпки.

— Да се скрием! Бързо! — прошепна Леон и духна свещта.

После застана зад огромната преса, а Ким и Леон се притиснаха плътно към него. Момичето усети върху коленете си гъвкавото телце на Кия и я погали по козина. Тримата не откъсваха поглед от вратата.

В същия момент в стаята се втурнаха няколко мъже — първият, нисък и дебел, държеше маслена лампа. Мъжете се разположиха на пода недалеч от олтара, с гръб към приятелите, и започнаха да си подават една кана.

— Кога ще дойде господарят? — попита единият.

— Вече трябваше да е тук — отвърна онзи с лампата.

Другият си играеше с края на брадата си и каза разтревожено:

— Ще си имаме неприятности. Господарят няма да е доволен, че не можахме да вземем Библията от този Марко Поло. Как можа да стане така!?

— Откъде да знам — изръмжа дебелакът. — Бяхме подготвили всичко, само че нещо се обърка… Трябва да обсъдим следващите стъпки с господаря.

После гласовете на мъжете замлъкнаха.

Леон усилено размишляваше — кого ли наричат „господаря“? Внезапно го осени идея — дребен, но много важен детайл. Предводителят на тази ужасяваща компания можеше да е само един…