Книстер
Лили Чудото отива на луната (2)

Първа глава

Лили остави настрана лунния си календар и промърмори:

— Кога ли ще е пак новолуние?

Тя продължи да го разлиства и изведнъж се зачете на една от страниците. Много неща можеха да се научат от там.

— 384 000 километра! — измърмори отново тя. — Много дълго пътешествие.

— Къде ще ходиш? — чу тя глас.

Леон!

Лили така се беше задълбочила в лунния си календар, че изобщо не беше забелязала, че по-малкият й брат е влязъл в стаята й.

— На Луната.

— На Луната? Сигурно се шегуваш! Нямаш ракета! — изненада се Леон.

— Откъде знаеш? — попита Лили. — Купих си една необикновена ракета. Тя се е специализирана в това, да изстрелва на Луната по-малките деца. Например братчета, които влизат в стаите на по-големите си сестри, без да чукат. А най-хубавото на тази ракета е, че е само еднопосочна. Няма функция връщане назад — изсмя се Лили.

— Откъде се купуват ракети? — попита Леон, който като чу думата „ракета“, вече не мислеше за нищо друго.

— В магазина „Всичко за един лев“, откъдето мама купува единствено тоалетна хартия. Но не са издържали теста за качество и са установили, че ракетите в магазина за кафе са по-добри.

— Ракети от магазина за кафе?

— Нали знаеш за кои магазини говоря? За тези, където продават не само кафе, а и чорапогащи и понякога велосипеди. Там има дори ракети с мирис на кафе.

— Наистина ли? — учуди се Леон.

— Да, джудже такова! — подигра му се Лили. — Ако не си лягаш толкова рано вечер, нямаше да си пропуснал рекламата за ракети по телевизията. А ти гледаш само любимото си предаване „Пчеличката Мая“ в ранния следобед.

Леон излезе ядосан от стаята, като викаше:

— Мамо, искам и аз тази вечер да гледам телевизия!

„Супер!“ — Лили се ухили.

— Що за щуротии разказваш отново на Леон? Сега, естествено, той се разплака! — дойде мама в стаята й.

Изобщо не й беше смешно!

— Така му се пада, като ми досажда — оправда се Лили. — Ако не ме остави на мира в стаята ми…

Мама въздъхна и се помъчи да успокои Леон.

— Какво ще кажеш да отидем заедно на пазар? Може би ще намерим нещо много хубаво за теб.

— Аз вече знам какво искам — избърса Леон сълзите от очите си. — Искам да отидем в магазина за един лев, където винаги купуваш тоалетна хартия.

— Но ние имаме достатъчно тоалетна хартия! Трябва ни кафе и други неща — обясни мама.

— Още по-добре! — зарадва се Леон. — Това е правилното място!

Когато мама и Леон най-сетне излязоха на пазар, Лили отново се зачете в лунния си календар. Тя искаше да направи пътуване до луната, когато тя започне да нараства. Лили беше чела, че повечето експедиции до Луната са правени при растяща Луна и то заради температурата. При новолуние температурата може да падне до -110°. При пълнолуние тя може да е 120°. Почти колкото във фурна. При нарастваща Луна температурите са средни, затова тогава е най-подходящото време за пътуване. Лили погледна замечтано през прозореца. Щеше да направи магически скок до Луната. Само при мисълта за това сърцето й започваше да бие лудо.

Лили извади любимия си оранжев флумастер, за да направи списък с необходимите неща за пътуването: Точка първа: магически скок до изложба на НАСА

Следващата седмица Лили щеше да направи с класа си екскурзия до планетариума. Там ще има изложени неща от първия полет до Луната — мисията Аполо. Ще си заслужава да се види оригинален скафандър от Аполо и истински камък от Луната, който космонавтите са донесли оттам. Учителката на Лили им беше разказала, че дори едно съвсем малко камъче от Луната е много скъпо. Всички съученици на Лили нямаха търпение да видят камъните.

А Лили?

За нея знаем какво беше намислила! За да направи магическия скок, тя се нуждаеше от предмет от мястото, където иска да отиде. Едно парченце от камъка щеше да й помогне да се пренесе на Луната. Значи трябваше да действа! Но това нямаше да е никак лесно. Експонатите се пазеха много зорко. Щеше да й е невъзможно просто така да вземе скъпоценния камък от Луната. Въпреки че планетариумът беше само на две преки от дома на Лили, камъкът бе недосегаем.

Недосегаем? Но не и за Лили! Тя направи следния план: по време на посещението на класа в планетариума тя щеше да открадне някакъв предмет от музея и така щеше да се пренесе през нощта там и да вземе назаем лунния камък, за да направи пътешествие до Луната. Разбира се, след това щеше да върне и предмета и камъка!

Лили записа в списъка си:

Точка втора: магически скок до Луната

Точка трета: приключение!

Добре, вече беше решено как Лили щеше да се озове на Луната. Сега трябваше само да се подготви за експедицията. При това тя се натъкна на проблеми, които не можеха да се решат толкова лесно, дори и с помощта на магическата книга. Но за щастие Лили винаги имаше страхотни идеи…

Въпреки, че за пътешествието Лили беше избрала фаза на Луната с горе-долу нормални температури, тя знаеше, че ще е решаващо за живота й да успее да се предпази от екстремни горещини и студ. Без скафандър щеше да е загубена! Затова тя се замисли дали да не вземе и един скафандър от изложбата. Но после бързо разкара тази мисъл от главата си. Нямаше никаква представа как се борави със скафандър. А беше и твърде възможно скафандърът от изложбата да не е снабден с всичко необходимо за пътуване — бутилка с кислород, уреди за охлаждане и загряване и т.н. Лили нямаше желание на 384 000 км да установи, че скафандърът не функционира и да й се наложи, както в басейн, да задържа дъха си. Да си навлече настинка или да се изпържи като мекица. Лили записа с главни букви най-големия си проблем: Скафандър с уред за затопляне и охлаждане и бутилка с въздух!

Тъкмо го беше записала, когато й хрумна идея, която щеше поне наполовина да реши проблема й. Тя записа: Битака на старото пристанище: оборудване за експедиция! Миналата неделя се беше запознала там с един стар мъж, който предлагаше оборудване от експедицията на изследователи на Северния полюс от първата половина на миналия век. Нещата бяха дебели и ватирани, най-вероятно намазани с истинска мас от пингвини, и старецът твърдеше, че в днешно време изкуствените материи не могат толкова добре да предпазват от студа.

Лили реши в неделя да стане много рано и да потърси стария човек. Дано оборудването да е все още там, въпреки че изглеждаше доста употребявано. Тя погледна към касичката си.

От какво се нуждаеше още? От ски ръкавиците на мама от Мекстекс, или както се казваше магазина. Те щяха да са перфектни! Лили беше въодушевена от идеята си.

— Това, което е добро при студ, ще ми помогне и срещу жега — измърмори тя, докато записваше всичко в списъка си.

Тя добави още: Достатъчно вода, за да не се обезводня от жегата…

И в скоби: …(шишето с вода трябва да се прибере под полареното яке).

При жега водата нямаше да замръзне… Много я беше яд, че не можеше точно да измери температурите. Лили помисли на глас:

— За да предпазя главата си, мога да взема аквариума. Но как ще реша проблема с кислорода?

Само ако познаваше някой, който се занимаваше с гмуркане. Гмуркане? Момент, на нея й хрумна нещо!

Тя вече се беше гмуркала и то без кислородна бутилка. Това беше по време на пътешествието й до Атлантида. Тогава Вивиан, жена от Атлантида, й беше дала малки топчета с кислород. Перли, които трябваше да се дъвчат като дъвка, за да може човек да диша под водата. Благодарение на тези перли Лили беше успяла да спечели битката срещу страшния октопод. Това тя нямаше никога да забрави!

Лили беше взела няколко такива перли със себе си, за да може някога пак да посети Вивиан и Шнорхел Туртелдромп, цар на костенурките.

Лили започна да рови в тайното си чекмедже. То беше оранжево и заключено с ключ, за да не може любопитният й по-малък брат да рови в него.

Бинго! „Дъвките“ бяха непокътнати в тайното им скривалище!

Докато ги премяташе от ръка на ръка, каза:

— Моля да ми простиш, Вивиан, целта ми беше да те посетя, но за едно пътешествие до Луната и ти би жертвала едно топче. Аз искам само за миг да я видя. Да хвърля поглед оттам към Земята. За пътуване до Атлантида ще ми останат достатъчно перли.

Тя си спомняше, че всяко топче щеше да й осигури въздух за половин час. Лили не си и мислеше да остава на Луната за по-дълго. Оборудването й сигурно също нямаше да издържи по-дълго от това. Но за всеки случай тя взе всичките перли. Нищо не се знаеше…

Тя задраска думата „въздух“ от списъка си.

За какво трябваше да помисли още?

Лили знаеше, че на Луната щеше да тежи само една шеста от теглото й на Земята. Така че изчисли: 24:6=4 килограма

Значи щеше да тежи, колкото едно новородено. И то дебело. Лили се засмя. С това тегло щеше да прави пет или шест метра дълги скокове. Дори и салто да направи, нямаше да е проблем. Всичко това щеше да е лесно като на компютърна игра.

Разбира се, че щеше да е супер! Но това подскачане можеше да е и много опасно. Лили си представи как виси безпомощно във „въздуха“ с главата надолу.

„Не, това не трябва да се случва!“ — обеща си тя.

Веднага й дойде идея: трябваше да си набави още тежест и то за краката! Лили взе веднага гумените ботуши на баща си. Те се бяха доказали по време на приключението й в морето, когато ги беше обула с пет чифта чорапи. Щеше да закрепи на ботушите фенери и така да ги направи по-тежки. Каква гениална идея! Това щеше да е много практично, защото така дори и през нощта, ръцете й щяха да са свободни. Тъкмо си го беше помислила и вече започна да рови в кутията с инструментите. С тиксо закрепи за всеки ботуш по едно фенерче. Освен това залепи и допълнителни батерии. Така ботушите станаха много тежки, а се беше подсигурила и с допълнителна енергия за часове наред. Освен това ботушите изглеждаха страхотно! Дори и от НАСА щяха да й завидят!

Лили започна да крачи из стаята гордо, за да изпробва ботушите. Те не бяха много елегантни, но Лили си каза:

— На Луната никой няма да ме види, освен, разбира се, някое извънземно!