Фабиан Ленк
Клопка в Тевтонската гора (14)

Просто божествени

Както винаги в такива случаи, господин Тебелман бе предвидил всичко и го бе организирал по възможно най-добрия начин. Затова и денят, в който класът се озова в музея в Калкрийзе, не беше никак случаен. Учителят и учениците му пристигнаха там в един от така наречените тематични дни.

— Кой се интересува от боговете на германите, кой проявява интерес към облеклото им, а кой — към оръжията им? — извика учителят, когато учениците се изсипаха от автобуса, като не спираха да си приказват.

Бързо се оформиха групи по интереси. Леон, Ким и Юлиан се записаха в групата, която се интересуваше от боговете на германите.

Тебелман купи билети и най-напред всички заедно разгледаха изложбата под открито небе. Учителят ги заведе също така до един вал с ограда от клони.

— Зад един такъв вал германите причакали в засада римляните — започна изложението си Тебелман.

— Възстановката не е никак лоша — прошепна тихо Леон на приятелите си.

— Да — отвърна Юлиан, който настръхна само при мисълта за смъртоносния капан.

Тебелман продължи да говори и им разказа за Арминий и противника му Вар, на когото първоначално Арминий служел.

— Както вече ви казах, археолозите са открили в Калкрийзе много скелети, върхове на стрели и римски монети — продължи учителят. — Лично аз съм убеден, че битката се е състояла именно на това място.

— Ние също — прошепна Ким на Леон и Юлиан, които се засмяха.

Приятелите се озоваха в една зала, където екскурзоводката от музея им разказа за боговете на германите. Останалите ученици си водеха записки, защото Тебелман нямаше да е Тебелман, ако след това пропусне да ги изпита за чутото. Единствено приятелите слушаха, без да си водят записки.

Веднага след това имаше практическа част.

— Сега всеки от вас ще изработи по една фигура на божество от пантеона на германите — обяви екскурзоводката и раздаде на учениците клони, триони и резбарски ножчета. — Трябва да направите фигура, която по форма да е като обърнато „Y“. Фигурата има тяло, глава и крака, но няма ръце. След това…

Докато тя говореше, Юлиан, Леон и Ким вече бяха започнали работа. И, разбира се, бяха готови първи.

Екскурзоводката ги погледна изненадано.

— Трябва да призная, че сте много бързи.

Тя взе фигурите в ръка и внимателно ги разгледа:

— Много добре! Спазили сте много точно пропорциите. — Колкото повече оглеждаше фигурите на децата, толкова повече се въодушевяваше, докато накрая рече: — Фигурите ви са направо божествени!

Приятелите се смутиха:

— Е, не беше чак толкова трудно — отвърна Ким.

— Няма нужда да скромничите. Човек би си помислил, че сте виждали някъде подобно нещо — тя върна на приятелите фигурите и се засмя: — Само че това, разбира се, не е възможно.

— Разбира се, че не е възможно — в един глас отвърнаха Юлиан, Ким и Леон.