Фабиан Ленк
Клопка в Тевтонската гора (10)

Известието

Приятелите бързо се метнаха върху мулетата на Мерлинда и препуснаха след Сегест. Кия отново се намести на обичайното си място в пазвата на Ким.

— Странно, че Сегест не повика подкрепление — извика Юлиан на приятелите си.

— Нали има нас! — отвърна Леон и се засмя.

Конят на Сегест обаче беше по-бърз от техните късокраки мулета и скоро приятелите видяха как князът се изгуби между дърветата. За щастие, следите от копитата на коня се бяха отпечатали ясно в меката влажна пръст и приятелите продължиха след двамата ездачи.

Междувременно беше започнало да вали и се изви силен вятър, който заогъва клоните на дърветата.

След около половин час децата се натъкнаха на бял кон, който пощипваше трева пред някаква пещера.

— Това е конят на Модорок! — извика Леон и скочи от гърба на мулето.

Приятелите претърсиха местността, но от Модорок и Сегест нямаше и следа.

— Тук има още следи от копита — извика Леон и клекна между два смърча. — Сигурно са от коня на Сегест. Трябва да е спипал Модорок. Интересното обаче е, че следите не водят към селото, а навътре в гората.

Той хвърли поглед към приятелите:

— Аз съм за това да разчепкаме нещата. Предлагам да проследим новата следа.

Ким и Юлиан се съгласиха и скоро стигнаха възвишение, покрито с дървета, сред които се виждаше широка поляна.

— Вижте, четирима римляни! — извика Юлиан и бързо се скри зад един храст. — Сигурно са разузнавачи на Вар.

Римляните бяха наклякали край завързаните в края на поляната коне. Дърветата и храстите ги скриваха от очите на приятелите.

В този момент се зададе някакъв ездач.

— Това е Сегест! — изтръгна се от устата на Леон. — Ще се озове право в ръцете на римляните!

— Ще го пленят! — изплаши се Ким. — Дали да не го предупредим?

— Твърде късно е — развълнувано отвърна Юлиан. — Питам се само къде е Модорок.

В този момент Сегест дръпна юздите на коня и пое бавно към края на поляната.

— Ще го хванат! — прошепна Ким.

Римляните се изправиха с извадени мечове. Затаили дъх, приятелите видяха как Сегест спокойно слиза от коня и се приближава към тях, а те отпуснаха мечовете си.

— Какво става? — учуди се Юлиан.

Мъжете започнаха да си говорят, но приятелите бяха далеч от тях и не чуваха нищо. Сегест бръкна под палтото си, извади някаква дълга лента и я подаде на един от римляните. Мъжът кимна, сложи нещото в една кожена тръба и я скри в дисагите на коня. След това Сегест се метна на коня и се отдалечи от поляната, този път към селото.

— Нищо не разбирам — промълви Ким. — Римляните оставиха Сегест да се измъкне просто ей така.

— Да, след като той даде нещо на един от тях — отвърна Леон. — Най-вероятно някакво съобщение. Бих искал да знам какво е.

— Аз също — отвърна Юлиан. — За съжаление обаче, римляните едва ли ще имат желание да ни покажат ръкописа.

Леон подръпна крайчеца на ухото си:

— Така е, но сигурно има начин да го видим.

— Нямаме много време — отбеляза Ким. — Римляните едва ли ще нощуват тук.

В този момент Леон щракна с пръсти:

— Хора, имам идея! — и им зашепна нещо.

Минута по-късно тримата приятели се разделиха. Леон се запромъква към конете на римляните. Ниско приведени към земята, Юлиан, Ким и Кия се заспускаха надолу по възвишението и щом се приближиха на двайсетина метра от разузнавачите, се скриха в храстите. След това взеха няколко камъка и ги хвърлиха към римляните. Един от камъните се изтърколи току до краката на мъжете.

Римляните се огледаха, измъкнаха мечовете и се втурнаха към мястото, където се бяха скрили Ким, Юлиан и Кия.

— Да изчезваме! — прошепна Ким и се втурна нагоре по възвишението, като горещо се надяваше, че са взели достатъчно преднина.

Междувременно Леон стигна до конете и видя как римляните се втурнаха надолу. Планът му заработи! С разтуптяно сърце той се приближи до коня, в чиито дисаги беше изчезнало съобщението.

Черният кон нервно запристъпва на място.

— Спокойно, само спокойно! — прошепна му момчето.

Конят тръсна грива и изцвили.

Кръвта в жилите на Леон се смрази. Ако римляните се върнат, работата му е спукана.

Той направи усилие и пристъпи към разтревожения кон. После предпазливо го потупа по шията. Животното изпръхтя и заудря земята с копита. Все още беше неспокойно от присъствието на Леон.

— Веднага изчезвам — по-скоро на себе си прошепна Леон и посегна към дисагите. Бързо отвърза ремъка, с който бяха вързани. Тръбата беше вътре! Пръстите му леко трепереха, докато я отваряше и изваждаше ръкописа. Хвърли му бърз поглед, но видя само някакъв безпорядък от букви. След това отново върна тръбата на мястото й с надеждата, че така отсъствието на съобщението може и да не бъде забелязано веднага.

Конят отново изцвили.

— Добре, добре — прошепна Леон и побърза да се отдалечи. Втурна се обратно по възвишението, като описа широка дъга. Когато стигна горе, видя, че римляните се бяха отказали да преследват приятелите му и се бяха върнали при конете. Момчето си отдъхна. Малко след това тримата детективи отново бяха заедно.

— Заповядайте! — гордо каза Леон и им връчи плячката си.

— Нямаш грешка — похвалиха го Ким и Юлиан. След това разгънаха ръкописа и се взряха в него.