Джил Хатауей
Чужди очи (31)

Епилог

С Мати решаваме новата ни традиция за петък вечер да включва „Монополи“ и пица „Пеперони“. Даже и баща ми се включва, но едва след като спира да мърмори, че „Пица Хът“ не могат да се мерят с домашната му пица а ла Чикаго.

— Откъде се сдоби с тия двайсетачки? — изхленчва Мати на баща ми. — Не искам да си банкер повече.

Разсмивам се и отмятам чисто новата си руса коса. Съвсем логично бе да се завърна към естествения си цвят. Уморих се да бягам от себе си. Готова съм да се приема изцяло — и доброто, и лошото.

Тъкмо купувам „Парк Плейс“, когато на вратата се звъни. Хвърлям зарчетата към сестра ми, която не успява да ги улови и се принуждава да лази под масата.

— Аз ще отворя — казвам и се протягам.

Все още се усмихвам, когато отварям вратата.

А той стои отпред, сякаш мястото му е именно на верандата ми.

Така, както стоеше едно време.

И крие ръце зад гърба си.

— Избирай — казва.

— Вече съм избрала — отвръщам, после го сграбчвам за ръкава на коженото яке и го дръпвам вътре.