Ян-Филип Зендкер
Да чуеш ритъма на сърцето (10)

9.

Кин Маунг мислеше, че съпругата му преувеличава проблема. Разбира се, той също вярваше в силата на звездите. Всеки знае, че денят, часът и дори минутата на раждането на човек могат да предопределят хода на живота му — в това нямаше съмнение. Естествено, човек трябва да се съобразява с дните, в които е по-добре да не работи и да следва определени ритуали за избягване на катастрофи. И за това Кин Маунг бе съгласен с жена си. Никой не бе приел въодушевено раждането в събота през декември. Хората знаеха, че звездите не са благосклонни към такива деца, че ги очаква труден живот, че душите им рядко се сдобиват с криле. Всяко семейство познаваше някой чичо или леля, или поне съсед или приятел, който познава човек, чийто близък, роден в един от тези неблагоприятни дни, цял живот се мъчи като пребито куче и остава дребен и болнав като цвете, растящо на сянка. Нямаше да му е леко на сина му, Кин Маунг не хранеше илюзии в това отношение, но заключението, че е прокълнат, му се струваше прекалено крайно (въпреки че инцидентът с пилетата го бе разтревожил — нещо, което не би признал пред съпругата си.) Когато Миа Миа предложи да се допитат до астролога, Кин Маунг веднага се съгласи — не само защото жена му бе от хората, на които никой не можеше да откаже. Надяваше се старецът да я утеши с мъдростта си или ако звездите потвърдят страховете й, да им даде съвет как да предотвратят или поне да смекчат бедите, които застрашават детето им.

Астрологът живееше в невзрачна дървена колиба на края на града. По нищо не личеше на каква почит се радва в общността. В района нямаше нито една къща, построена, без да го попитат дали избраното място е добро и дали денят за полагане на основите е под благосклонна звезда. Преди всяка сватба бъдещите съпрузи или родителите идваха при него, за да се уверят, че хороскопите на булката и младоженеца пасват добре. Астрологът питаше звездите за най-добрите дни за лов и дните за предприемане на пътуване до столицата. През годините пророчествата му се оказаха толкова точни, че започнаха да идват хора от далечни краища на провинцията. Репутацията му бе толкова добра, че се говореше — никой не знаеше със сигурност, но слуховете бяха доста упорити, — че го търсят и мнозина от англичаните, които живееха в Калау и открито осмиваха бирманската астрология като суеверие и измама.

Старецът седеше с кръстосани крака в средата на малката си стаичка. Главата му е кръгла като месечина, помисли си Кин Муанг. Очите, носът и устата бяха съразмерни и само двете големи щръкнали уши нарушаваха представата за лице със съвършени пропорции. Никой не знаеше на колко години е. Дори най-възрастните не помнеха да са го виждали като млад мъж и всички вярваха, че е роден преди повече от осемдесет години. Но той никога не говореше за себе си. Изразът на лицето му и будният му дух сякаш заличаваха белезите на старостта. От незапомнени времена гласът му беше приятен и тих, а слухът и зрението — като на двадесетгодишен. Годините бяха издълбали бръчки по лицето му, но кожата му не бе увиснала както на повечето старци.

Кин Маунг и Миа Миа се поклониха и се поколебаха на прага. Миа Миа бе сядала срещу него толкова често от детството си досега, че отдавна бе престанала да брои посещенията, но продължаваше да усеща странното изтръпване в коленете и корема всеки път. Не беше близост, само почит, дори страхопочитание. Кин Маунг идваше за първи път и уважението му бе смесено с любопитство. Родителите му винаги бяха посещавали астролога сами, дори когато трябваше да се допитат дали са намерили най-подходящата невеста за сина си.

Кин Маунг се огледа наоколо, преди да се поклони за втори път. Подът и стените бяха от тъмно тиково дърво. Прашинки танцуваха на светлината, която нахлуваше през двата отворени прозореца. Слънцето рисуваше два правоъгълника от светлина на пода, излъскан от годините. Силата на това сияние накара Кин Маунг да затрепери. Тогава съзря бляскавия Буда, издялкан от дърво и позлатен. Никога през живота си не бе виждал по-прекрасна гледка. Застана на едно коляно и се наведе ниско, докато челото му докосна пода. Пред статуята на Буда имаше украса от цветя и поднос за дарения. Някой с любов бе подредил четири портокала в малка пирамида. До тях бяха сложени два банана, папая и няколко стръка чай, изкусно аранжирани на малка купчина. Стените бяха покрити с бели листи, ситно изписани с числа и букви. Димящи пръчици тамян бяха поставени във вазички с пясък във всеки от четирите ъгъла на стаята.

Старецът кимна. Кин Маунг и Миа Миа коленичиха на две сламени рогозки пред него. Миа Миа не чуваше и не усещаше нищо друго, освен препускането на сърцето си. Щеше да остави Кин Маунг да говори, да задава въпросите, беше му дала да разбере това предварително. Бяха женени едва от година, но тя познаваше пасивността на съпруга си. Беше тих човек, който казваше по няколко изречения на вечер. Никога не го бе виждала сърдит, ядосан или напрегнат. Дори радостта и задоволството бяха едва доловими. Усмивка, която се появяваше на лицето му за миг, бе единственият признак на емоция. Не беше лентяй. Напротив, беше един от най-усърдните фермери в градчето и често започваше да обработва нивата си на разсъмване, дълго преди другите. Но за него животът беше като спокойна река, чийто път е предначертан. Всеки опит за значителна промяна в него бе обречен на провал. Кин Маунг бе работлив, без да е амбициозен, любопитен, без да задава въпроси, весел, без да излъчва радост.

— Почитаеми господине — заговори съпругът й с тих глас след дълго мълчание — дошли сме да ви помолим за съвет.

Старецът кимна.

— Синът ни се роди в събота преди три седмици и искаме да узнаем какви беди го застрашават.

Астрологът взе тебешир и малка плоча и попита за точната дата и час на раждането.

— Трети декември, единадесет и четиридесет — каза Кин.

Астрологът написа числата в малки квадратчета и започна да смята. Добави още цифри и знаци, зачерта други, след което нарисува кръгове и полукръгове на различни редове. Сякаш изписваше знаците на съдбата като ноти на петолиние.

След няколко минути остави плочата, вдигна глава и впери поглед в Миа Миа и Кин. Всяка следа от усмивка изчезна от лицето му.

— Детето ще донесе болка на родителите си — каза той. — Голяма болка.

Миа Миа се почувства така, сякаш потъва в тресавище. Нещо я теглеше надолу и нямаше кой да й помогне, нямаше за какво да се хване. Нито протегната ръка, нито клон на дърво.

Чуваше гласовете на стареца и на съпруга си, но не разбираше какво казват. Гласовете им бяха приглушени и безкрайно далечни. Сякаш бяха в друга стая, в друг живот. Голяма болка.

— Каква болка? — попита Кин Маунг.

— Различна, най-вече физическа — отвърна старият.

Взе плочата и продължи да драска и размишлява.

— В главата му — каза най-сетне.

— Къде в главата му? — попита Кин Маунг, изричайки отчетливо всяка дума, сякаш съединяваше парчета от скъсано писмо. По-късно щеше да се изуми от собственото си нетипично и упорито любопитство.

Старецът погледна плочата, която му разкриваше всички тайни на Вселената. Беше книга на живота и смъртта, книга на любовта. Можеше да каже на родителите и другото, което виждаше — изключителните заложби, които щеше да развие детето, магията и силата, дремещи в него, дара на любовта. Но знаеше, че Миа Миа не слуша, а Кин Маунг не ще може да разбере. Затова каза:

— В очите.

Миа Миа не бе възприела тази част от разговора и по-късно, по пътя към дома, докато съпругът й се впускаше в словоизлияния, каквито никога не бе чувала от него, тя се олюляваше и не разбираше. Думите бръмчаха в главата й като мухи. Голяма болка.

През следващите месеци Кин Маунг няколко пъти се опита да обясни на съпругата си, че астрологът наистина говори за болка, дори голяма болка, но главно физическа, и че изобщо не е споменал за проклятие или лоша поличба. Тя отказваше да слуша. Виждаше го в очите й. Виждаше го в отношението й към сина им, как го държеше в ръце, без да го докосва, как го гледаше, без да го вижда.

Бяха изминали едва двадесетина дни от живота на Тин Уин, но според майка му ходът му бе предначертан. Реален. Неизбежен. Сега трябваше само смирено да го следва.

Всичко щеше да се потвърди.