Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (18)

17

Тейлър изхвърча през входната врата и нямаше търпение да увеличи възможно най-много разстоянието между нея и стената, която ограждаше имението на Джейсън. Когато стигна до края на калдъръмената алея, тя се огледа в двете посоки, опитвайки се да си спомни къде, по дяволите, беше паркирала. Всички пресечки в Бевърли Хилс изглеждаха по абсолютно еднакъв начин: стени и огради и триметрови плетове, създадени с единствената цел да пречат на изметта да наднича към баснословните къщи и техните собственици.

— Мамка му, мамка му, мамка му — ругаеше тихо тя.

Истинският проблем, разбира се, не беше, че не може да намери колата си.

Истинският проблем беше, че тя беше абсолютна, пълна глупачка.

Какво си мислеше като се убеждаваше, че може би Джейсън…

Спря по средата на мисълта си. Идеята беше толкова нелепа, че даже не можа да я довърши.

Почувства се като пълен идиот — стоеше там, докато Наоми се усукваше около Джейсън. А що се отнася до него, господин „аз съм толкова секси“ — какво целеше с тази самодоволна усмивка? Когато извика името й на тръгване, й хрумнаха около хиляда неща, които се изкуши да му каже. Но когато се обърна и го видя как стои заедно с Наоми, а после огледа останалата част от партито, й просветна, че мястото й така или иначе не е там. Може и да беше облякла роклята и да се беше вписала в обстановката, но в крайна сметка си оставаше адвокат от Чикаго.

Най-лошото в случая бе, че Тейлър нямаше кого друг да обвинява, освен себе си. Беше допуснала да се разочарова от мъж, на когото му се носеше световна слава, че разочарова жените. Въпреки това, в което може би й се искаше да повярва за няколко кратки секунди, след като дочу разговора на фръцлите в тоалетната, тя не беше по-различна от всяка друга жена, която Джейсън Ендрюс беше срещал.

Но от това, че го знаеше, не я болеше по-малко.

За миг мислите й се върнаха отново към Джейсън. Имаше нещо в него — очите му, усмивката му, начинът, по който звучеше гласът му, когато изричаше името й, нещата, които казваше, как я разсмиваше, начинът, по който можеше да я погледне сякаш край тях не съществува никой друг…

Тя решително изхвърли тези мисли от главата си.

— Мамка му! — измърмори отново, докато крачеше по алеята. Толкова беше раздразнена, че дори ругатните не й вървяха.

Изведнъж от тъмното дочу глас.

— Е, нещата не може да са толкова зле.

Тейлър се завъртя и видя на няколко крачки от себе си — леле, самия него — Скот Кейси. От колко време стоеше на алеята тя нямаше представа.

Скот се усмихна при изненадата, изписала се на лицето й.

— Нещо не е наред ли?

Тейлър беше забелязала доста известни лица на партито, но със сигурност не си спомняше Скот Кейси. А него човек много трудно щеше да го пропусне. Вал беше права — беше абсолютно изящен на живо с русата си коса, стройна фигура и съвършени черти на модел. Ходеща реклама на „Кевин Клайн“. И очевидно говореща.

На нея.

В този момент.

— Съжалявам — взе се в ръце Тейлър и успя да проговори. — Просто не мога да си спомня къде си паркирах колата.

— С радост ще ви закарам, ако желаете.

Тейлър го погледна. Можеше и да е Скот Кейси, но тя не беше глупачка. Поне не два пъти за една и съща вечер.

— Ще се оправя — каза му тя. — Тук някъде трябва да е.

— Много рано си тръгвате от партито. Надявам се, че няма проблем.

Поради някаква причина Тейлър откри, че омеква към него. Вероятно заради загрижения поглед в светлокафявите му очи. Или заради убийствения австралийски акцент.

— Всичко е наред — каза тя непринудено. — Просто трябва да ставам рано за работа.

— Работа в неделя? — направи физиономия Скот. — Какво работите?

— Адвокат съм. — Тейлър видя, че това го впечатли.

— Трябваше да се досетя — каза той. — На онази снимка носите костюм, а никой в този град не носи костюми, освен адвокатите и агентите.

— Снимка? — Тейлър се опита да се сети къде за бога Скот Кейси може да е виждал нейна снимка. След това й просветна. — О, пресата.

Той се приближи малко.

— Тази седмица сте на кориците на всички списания. Вие сте Мистериозната жена, нали? — попита той с престорено любопитство.

— Щяхте ли да се изненадате, ако съм?

— Съвсем не — той я погледна одобрително. — Само съм изненадан, че не са снимали лицето ви — наистина е за корица на списание.

Тейлър замълча. Това беше малко ласкателно.

Ако трябваше да признае, тя имаше тайна слабост към подобни комплименти. Тъй като бе израснала с трима по-големи братя, не беше обръщала много внимание на модни тенденции, грим, прически или други подобни неща, на които типичните тийнейджърки посвещаваха часове. Единственият път, когато се беше осмелила да вмъкне вкъщи брой на списание „Севънтийн“, беше довел до катастрофални резултати: братята й се подиграваха дни наред. Тейлър беше изкарала гимназията като „умницата“ и беше доволна. Макар че, ако трябва да сме честни, тийнейджърите не се интересуваха точно от „умници“.

В крайна сметка, когато Тейлър отиде в колежа и се събра с Валери и Кейт, те я убедиха да се отърве от старомодните очила и конската опашка. Една дъждовна събота сутрин Вал даже успя да я склони да се гримира. Резултатът изненада не само Кейт и Вал, но и самата нея. И трите, използвайки фалшиви лични карти, същата вечер излязоха в университетския бар и точно след петнайсет секунди очевидно мъжко внимание, Тейлър реши, че може да живее с новия си външен вид.

Независимо от всичко, етикетът на Тейлър от училище й остана и тя все още се изчервяваше, когато получаваше комплимент от хубав мъж.

И този път направи точно това.

— Благодаря — скромно се усмихна тя. — Това е нещо като уговорка, която Джейсън е направил с пресата. Не могат да публикуват снимки, на които се вижда лицето ми.

— Откъдето следва и „мистериозността“ — добави Скот сладко.

Тейлър го огледа любопитно. Не изглеждаше като човек, който често използва думите „откъдето следва“. Възможно ли беше той — Скот Кейси — всъщност да се опитва да я впечатли?

Реши да му спретне един малък тест.

— Но сега мистерията е разгадана. Освен ако… мога ли да ти се доверя, че ще пазиш тайната ми? — попита тя с преднамерено флиртуващ глас.

Скот веднага захапа стръвта.

— Абсолютно — усмихна се той с момчешки чар. — При едно условие, ще ми разкажеш всичко за себе си.

— Какво искаш да знаеш? — невинно вдигна рамене Тейлър. Мамка му, беше хубаво да флиртуваш. По дяволите изневеряващите бивши годеници й бивши брачни нощи и брилянтно синеоки най-сексапилни мъже на света, които отиват за секс игри в страната на виното с техните прекрасни русокоси клечки за зъби, с които играят заедно.

— Е, за начало — от колко време се виждаш с Джейсън.

Тейлър се засмя при въпроса. Вероятно малко пресилено.

— Ние не излизаме заедно — каза тя решително. — Джейсън й аз сме само… бизнес партньори.

Скот погледа дълбоко в очите й и се приближи с още една крачка.

— Сигурна ли си?

Тейлър кимна.

— Абсолютно.

Той се усмихна широко.

— Тогава, вероятно мистериозната жена може да ми каже името си.

 

 

По-късно тази нощ, след като и последните гости се бяха пръснали, Джейсън заспа с мисълта колко хубаво беше минала вечерта. Остави встрани дразнещия негативизъм на Джеръми: какво като е изиграл Тейлър и я е накарал да разкрие чувствата си? В дългосрочен план това нямаше да има значение.

След като остави Тейлър да мисли ден-два, щеше да приложи в действие втората част от плана си: щеше да връхлети, да я увери, че Наоми не означава нищо за него, че тя е единствената жена, за която мисли. И Тейлър на свой ред, след като вече косвено беше показала чувствата си с ревнивия поглед, трябваше да признае загубата си и нямаше да има причина да не изкаже гласно какво чувства.

Всичко идеално пасваше на мястото си, но въпреки това тази нощ Джейсън сънува ужасен сън.

Сънува, че е на партито. Знаеше, че и Тейлър е там, но не можеше да я открие никъде. Най-сетне я забеляза на една отдалечена маса в градината с чаша вино, което той знаеше, че е от долината Напа. Но Тейлър не беше сама. До нея — прекалено близо до нея — седеше Брад Пит с някаква странна барета като на художник. Поради някаква причина Тейлър все го наричаше Джейсън.

Джейсън я извика по име, но Тейлър не му обърна внимание. Опита се да се приближи до нея, но изведнъж от земята изникна каменна стена, като средновековна крепост. Тогава Брад се ухили, протегна ръка и въведе Тейлър в къщата. Джейсън ги наблюдаваше през прозореца; видя как се качват към спалнята му и извика на Тейлър да спре. Но никой не го чуваше, освен Джеръми, който изскочи от нищото и се заклати с главата надолу от едно дърво — носеше костюм на шут и се хилеше, че партито било свършило. После смехът на Джеръми стана маниакален и той хвърли цигарата си в близките храсти. От всички страни наизскачаха стени и заградиха Джейсън и той нямаше друг избор, освен безпомощно да гледа как къщата му в нормандски стил от хиляда и сто квадрата избухва в пламъци и изгаря до основи.

Събуди се стреснат.

Пое дълбоко въздух, за да се отърси от кошмара и се опита да проясни главата си. Беше жаден, отиде в кухнята и изпи до дъно чаша вода. После надникна през прозорците и отвори за малко задната врата, да е сигурен, че не мирише на дим.

Когато се върна в леглото, още веднъж се убеди, че всичко на света наоколо си му е наред. Главата му допря възглавницата и той се усмихна на абсурдността на съня си.

Брад Пит. Джейсън за малко не се изсмя гласно при мисълта.

Щеше му се да е Джейсън Ендрюс.