Джейн Фийдър
Опасен маскарад (16)

15

Ливия загуби представа за времето. Не знаеше откога пътуват под ясното звездно небе. Пътят беше пуст. Кожената завивка и горещата тухла под краката й приятно й топлеха. Алекс мълчеше, ала около устните му играеше усмивка. От време на време я поглеждаше крадешком, сякаш искаше да се увери, че тя все още е до него. Тогава усмивката му засилваше и очите му светваха, сякаш звездите се отразяваха в тях. Ливия не се сърдеше на мълчанието му. Чувстваше се уморена, но много по-силно беше трепетното очакване.

Най-сетне Алекс насочи конете по тесен горски път и след няколко минути излязоха на полянка, в дъното, на която се издигаше красива горска къщичка. Ливия се огледа изненадано.

— Пристигнахме ли вече? Къде сме?

— Да, пътуването свърши — отговори Алекс и спря конете точно пред къщичката.

Ливия я огледа по-внимателно. Това съвсем не беше дървена къща, а солидна тухлена постройка с покрив от плочи. От двата комина излизаше дим, а зад прозорците блещукаше жълта светлина. Отляво на къщата имаше просторен обор. Полянката беше обградена от бели брези и стари букове.

— На кого е тази къща?

Ливия знаеше, че се намират някъде в Ню Форест, но нямаше представа точно къде. Интересно й беше да разбере как Алекс бе намерил пътя, без да се обърка.

— Моя е — отговори спокойно той и скочи от каретата. — Или по-точно твоя. Да влезем, любима.

Той протегна ръка и й помогна да слезе. Ливия го прегърна и облегна глава на рамото му, а той я хвана внимателно през кръста. Умората й бе отлетяла. Много скоро ще се любя с този необикновен, щедър и импулсивен мъж, повтаряше си тя и се усмихваше замечтано срещу лунната светлина.

— Кога успя да си купиш къща в Ню Форест?

Алекс целуна ъгълчето на устата й и нежно я привлече към себе си.

— Не съм я купил аз — обясни той. — Агентът ми я намери и я купи за мен. Помислих си, че ще се радваш да имаш къща в област, която познаваш добре. Освен това е близо до баща ти. Това е сватбеният ми подарък, любов моя.

Ливия го гледаше смаяно. Знаеше, че Алекс обича да прави подаръци, и то много екстравагантни. Но този път явно бе обмислил дара си много внимателно, за да й покаже колко е загрижен тя да се чувства добре и щастлива. Докато търсеше думи за отговор, входната врата се отвори.

— Ето го и Борис — отбеляза весело Алекс и я поведе към къщата. — Трябва да се запознаеш с Борис. Той се грижи за дома ми… и изобщо за всичко. Скоро ще забележиш, че предпочита да стои на заден план и никога не се натрапва. Можеш спокойно да оставиш домакинството в сръчните му ръце. Много е способен.

— Пусни ме — помоли Ливия.

— О, не — засмя се Алекс. — Ще те пусна едва когато стигнем там, където искам да си. — Той я прониза с пламенен поглед и се усмихна обещаващо. — Нали разбираш какво имам предвид?

Ливия се изчерви. Тялото й веднага реагира на думите му. Въпреки това много й се искаше да поздрави с достойнство високия мъж в официална черна ливрея. Прислужникът се направи, че изобщо не забелязва в какво положение е новата му господарка, поклони се дълбоко и произнесе на учудващо добър английски:

— Приемете моите почитания, Ваше Сиятелство.

— Благодаря, Борис — отговори Ливия, вдигна глава от рамото на Алекс и огледа изненадано просторната, красиво обзаведена стая, в която влязоха.

Подът беше покрит с каменни плочи, по облицованите с дърво стени висяха сребърни свещници. Широка стълба водеше към втория етаж, опасващ къщата като галерия. Алекс проследи погледа й и се усмихна многозначително.

— Права си, скъпа, не бива да си губим времето.

— Всичко е подредено както го пожелахте, Ваше Сиятелство — рече Борис и отново се поклони.

— Отлично. — Алекс кимна нетърпеливо и изкачи стълбата на един дъх. Притискаше Ливия с такава сила, че тя усещаше ускореното биене на сърцето му и отговора на нейното.

Алекс прекоси галерията и спря пред една врата.

— Отвори, скъпа, защото ръцете ми са заети.

Ливия се наведе и натисна бравата. Алекс блъсна вратата с крак, влезе в стаята и затвори вратата по същия начин. Отнесе съпругата си до леглото, наведе се и я положи точно в средата. Изправи се и впи поглед в нея. Очите му горяха от желание.

Ливия навлажни устните си и въздъхна тихо. Усети добре познатото напрежение в долната част на тялото, пулсирането между бедрата. Този път обаче усети и нещо друго. Леко, изпълнено с очакване треперене покълна дълбоко в нея под настойчивия му поглед. Още малко, и собственото й тяло вече няма да й принадлежи… това беше страшно. Алекс ще я притежава цялата. Колко силно беше копняла за тази нощ… а сега се страхуваше.

— Не бива да се страхуваш, Ливия — пошепна нежно той. Веднага бе забелязал несигурността в големите сиви очи. Улови ръката й и й помогна да седне. — Не мога да те любя с шапка на главата.

Забележката му беше толкова прозаична, че прогони несигурността й и я накара да се засмее. Страхът се спотаи някъде дълбоко в сърцето й.

Алекс сръчно свали шапката й и я хвърли на стола до леглото. Наведе се и започна да вади фуркетите от косата й. Ръцете му бяха топли, лицето изразяваше нежност. Тъмните къдрици нападаха като водопад по раменете й. Той зарови пръсти в косата й и въздъхна.

— Копнеех да го направя още откакто те видях за първи път.

Той сложи ръка на тила й и устните му намериха нейните. Целувката беше нежна и продължителна и Ливия цялата се разтрепери. Стана й топло и топлината се събра между бедрата й. Тя отговори на целувката, отвори устни и пропусна жадния му език. Вече нямаше защо да се сдържа.

Ливия имаше чувството, че все повече и повече излиза извън себе си. Вече не се познаваше. В момента съществуваше само тялото й.

Зърната на гърдите й пареха и напираха под корсажа. Докато езикът й танцуваше с неговия, тя зарови пръсти в русата му коса, погали жадно гладката му кожа. Алекс се отдръпна внимателно, без да пуска тила й. Погледна я право в лицето и плъзна длани по разрошените й къдрици, нападали по бузите. Устните й пламтяха, сивите очи бяха помътнели от страст.

— Остани тук. Не мърдай от мястото си.

Алекс свали тъмната наметка от раменете си, без да откъсва поглед от нейния, развърза бялата копринена вратовръзка и я хвърли върху раклата в края на леглото. Последва жакетът и Ливия въздъхна нетърпеливо, когато пръстите му започнаха да разкопчават ситните копченца на снежнобялата риза.

Ливия вече познаваше мускулестите гърди и силните рамене, познаваше топлия дъх на кожата му. Въпреки това остана изненадана, като видя горната част на тялото му абсолютно гола. Алекс се обърна да остави ризата върху раклата и тя видя как мускулите играят по дългия, строен гръб. Той се обърна отново към нея и търсещият й поглед остава прикован върху тесните хълбоци. Ивица тъмни косъмчета изчезваше в колана на панталона. Той очевидно хареса погледа й, защото се засмя зарадвано и очите му светнаха.

Без да бърза, Алекс седна на леглото, събу обувките и чорапите. След това се зае с копчетата на панталона и Ливия отново навлажни с език пресъхналите си устни. Алекс го свали и отново й обърна гръб, за да го остави при другите дрехи върху раклата. Ливия вече бе виждала мъжествеността му, когато го бе задоволила с ръка, но тогава не бе намерила време да се наслади на гледката. Сега бързаше да навакса. Впи поглед в силния мускулест гръб, плъзна го надолу, към стегнатия задник, после по стройните, мускулести бедра и на добре оформените прасци. Той се обърна с нарочна бавност. Погледът и се плъзна по плоския корем и намери еректиралия член, стърчащ сред тъмните, къдрави косъмчета между краката му.

Когато беше облечен, княз Проков изглеждаше невероятно елегантен, но гол беше неописуемо красив. Ливия протегна ръце към него, той се приближи, обхвана брадичката й и допря устни до нейните.

— Харесвам ли ти, любов моя?

— О, да… прекрасен си… — отговори шепнешком Ливия. Пръстите й помилваха меката кожа на рамото, плъзнаха се надолу и опипаха твърдия мускул.

Княз Проков обичаше светския живот и беше отличен танцьор, но обичаше и конете, и лова. Притежаваше атлетичното тяло на мъж, който умее да върти сабя и е влизал в битка. Ливия знаеше, че е служил в армията. До днес обаче беше вярвала, че е изпълнявал военните си задължения просто от чувство за дълг. Сега обаче усети силата на мускулите му под пръстите си и разбра колко се е лъгала.

— Мисля, че е време и ти да се съблечеш — рече меко Алекс и свали ръката й от рамото си.

Опря се с коляно на леглото и започна да разкопчава жакетчето й. Пръстите му бяха много сръчни и скоро тя се озова по бельо. Гърдите й напираха да излязат от дантеления корсаж, тъмните им зърна се виждаха под тънката материя. Алекс мушна един пръст под корсажа и намери щръкналото връхче на едната гърда. После бавно свали презрамките и разголи пищните й гърди. Обхвана ги с две ръце и тихо въздъхна. Езикът му остави гореща следа по меката кожа и се посвети с наслада на едното зърно. Ливия простена тихо, Алекс вдигна глава и се усмихна на учудването в погледа й. Зарови глава в свивката на шията й и започна да разкопчава малките кукички на полата. Справи се бързо, повдигна я леко, свали полата и я хвърли на пода край леглото.

— Легни по гръб, за да ти сваля ботушките.

Ливия се подчини и внимателно вдигна крака. Алекс развърза шнуровете, смъкна ботушките от краката й и ги хвърли в ъгъла на стаята. Наведе се над нея и плъзна ръка от бедрата към корема й. Помилва вдлъбнатинката на пъпа, притисна бялата коприна върху нежната кожа и я опъна, за да очертае формите й. Спусна ръка надолу към коленете и намери копринените чорапи, хванати с дантелени ластици.

— Искам да те гледам — пошепна дрезгаво той и смъкна бельото й.

Кожата й тръпнеше, скритите дълбини на тялото й овлажняха и всичко в нея закопня за милувките му. Алекс свали чорапите й сантиметър по сантиметър и тя се учуди на горещата вълна, която се разля по краката й. Само след секунди щеше да лежи пред него съвсем гола. Корсажът й беше отворен отгоре до талията, а отдолу — до дантелите между бедрата и топлият въздух изкусително галеше голата й кожа.

— Вдигни крака — заповяда дрезгаво Алекс и мушна ръце под дупето й. Ливия се подчини и той я освободи от последните части на облеклото й. — Стани — помоли тихо той и Ливия го изгледа шокирано. — Време е за подаръци.

Ливия зяпна смаяно. Какво искаше да каже? Алекс хвана ръцете й и я издърпа от леглото.

— Какво правиш? — попита неразбиращо тя.

— Ей сега ще разбереш — отговори ведро той. — Стой така. Искам да те видя. — Той направи крачка назад и плъзна жаден поглед по тялото й. — Ммм… Май няма какво да се оправя. Но с няколко фини подправки ще направим менюто още по-вкусно. Затвори очи, ако обичаш.

Ливия беше толкова объркана, че не можа дори да се ядоса. Застана гола в средата на стаята и послушно затвори очи. Чуваше как Алекс ходи напред-назад, отваря и затваря нещо. След минута отново застана пред нея и изрече предупредително:

— Не смей да си отваряш очите!

Пръстите му се заровиха в косата й и миглите й затрепкаха.

— Очите да останат затворени! — извика той. — Още не съм готов.

Ливия усети нещо студено и тежко на шията си и неволно посегна да го попипа.

— Не смей!

Нещо обхвана китката й, после втората, а накрая Ливия усети леко пробождане в ушите.

— Какво правиш, за бога? — извика тя.

— Търпение — отговори с тих смях той, сложи ръце върху раменете й и я бутна напред. — Хайде сега отвори очи.

Ливия веднага го послуша. Стоеше пред голямо шлифовано огледало. Устата й се отвори смаяно и не можа да се затвори. Чисто гола под матовата светлина на лампата, но обкичена с кървавочервени рубини. Огърлица от три реда на шията, два сребърни гребена в косите, два огромни рубина с красив обков на ушите. На всяка китка по две гривни, също рубинови.

— Велики боже… — прошепна задъхано тя. Гледката в огледалото я уплаши. — Да не би да ме подготвяш за езическо жертвоприношение?

Алекс избухна в смях.

— Знаех си, че рубините ще ти подхождат. Макар че дълго време се колебах между рубини и диаманти. Сега виждам, че огънят на рубините подчертава прекрасния цвят на косата ти и блясъка на очите. — Той застана зад нея, обгърна я и сложи ръце върху гърдите й. — Внимавай сега.

Ливия впи поглед в огледалото. Ръцете му бавно се плъзнаха по тялото й. Тя видя как зърната на гърдите й щръкнаха под нежните му ласки, как кожата й се зачерви, усети възбудата си. Запристъпва неспокойно по мекия многоцветен килим, когато пръстите му намериха чувствителното място между бедрата й. Простена тихо и се облегна на гърдите му. Той раздели внимателно къдравите косъмчета, които закриваха най-интимната част на тялото й. Ливия видя в огледалото как очите й се разшириха от изненада и устните й оформиха тих вик. Сръчните му пръсти започнаха да масажират чувствителната пъпка и тя изпита невероятна възбуда.

Това, което правеха двамата, беше нередно, неприлично, ужасно, но тя не беше в състояние да откъсне поглед от образа си в огледалото. Стоеше и гледаше как възбудата се разпространява бързо по цялото й тяло, докато рубините проблясваха върху матовата й кожа. Клепачите й натежаха, лицето й изразяваше мекота и отпуснатост, червените, влажни устни се отвориха.

Ливия стегна таза и бедрата си и се отдаде изцяло на плътската наслада. Пламъкът във вътрешността й гореше все по-силно. Милувките му я тласкаха неудържимо към върха и тя се учуди на силата му. Ливия се опря тежко върху гърдите му, докато ханшът й се движеше ритмично пред огледалото, и отвори бедра за него. Видя как по бедрата й заблестя влага, видя розовата плът на интимните си части. Отпусна глава върху рамото му и се изгуби в опияняващото усещане за щастие, което заливаше тялото й. Коленете й омекнаха и Алекс я прихвана.

След малко мушна ръка под коленете й, вдигна я на ръце и я отнесе на леглото. Сложи я върху завивката и изведнъж се разбърза. Ласките му вече не бяха нежни, а настойчиви, нетърпеливи. Сложи ръце под задничето й и с един-единствен силен тласък проникна в пулсиращото й тяло, готово за него, влажно и възбудено. Отворът й беше топъл, мек и не му оказа съпротива.

Ливия лежеше под него и го гледаше, все още пленница на усещането за щастие, преживяно преди малко. Въпреки това забеляза, че й предстои да изживее нещо съвсем ново. Да преживее нещо, което надминаваше всичко, опознато досега. Спомни си, че трябваше да има болка, но не изпита нищо такова. Почувства се изпълнена. Усети как дълбоко в нея нещо се отвори и се задвижи в прекрасен, все по-интензивен ритъм.

Алекс целуваше клепачите й, ъгълчетата на устата й. И той усети как тялото й се отвори и нахлу още по-мощно в нея. Усети как мускулите й обхванаха мъжествеността му и простена задавено. Едва като видя как очите й се напълниха с радостни сълзи, той се концентрира върху собствената си жажда. Задвижи се бързо, засили тласъците. Ливия вдигна ръце над главата си и се отдаде на насладата. При всеки негов тласък вдигаше хълбоци, за да го посрещне и да усети как я изпълва. И така, докато всичко свърши и двамата се отпуснаха на леглото, все още преплели крайници, окъпани в пот.

След малко Алекс се отдели от нея, полегна настрана и сложи ръка върху очите си. Сърцето му бавно забавяше ритъма си. Другата му ръка се плъзна по корема й. Засмя се тихо, обърна глава и я погледна.

— Е, скъпа, как се чувстваш, след като те обкичих със скъпоценни рубини и двамата се отдадохме на езическо празненство, при което те пожертвах на олтара на любовта?

— Прекрасно беше — отговори задъхано тя и приглади назад влажните си коси. — Благодаря ти.

Алекс се опря на лакът, протегна ръка и попипа огърлицата на шията й.

— Е, може да ми благодариш за сватбения си подарък, но не и за това, че се любихме. Защото ти отговори на моя дар с невероятна сила.

— Тогава ти благодаря за рубините — усмихна се нежно Ливия и вдигна ръка, за да се порадва на скъпоценните гривни. — Какво ще кажеш да ги нося всеки път, когато се любим? Кой знае, ако ги сваля, може да се разочаровам.

— Съмнявам се — засмя се Алекс. — Моят опит показва, че ще стане още по-добре. Но ще се радвам, ако от време на време носиш рубините.

— С удоволствие, княже мой. — Ливия се сгуши в него и положи глава на рамото му. — Чувствам се много уморена. Защо ли?

— Умората е част от любовната игра — обясни Алекс и сложи ръка на кръста й. — Поспи.

Ливия заспа много бързо. Алекс лежеше до нея и слушаше равномерното й дишане. Сега най-сетне можеше да си отговори на въпроса, който си беше задал тази сутрин пред олтара. Почтена ли беше сделката? О, да, със сигурност.

 

 

Ливия се събуди, но не помръдна. Потърси с поглед мъжа си и го откри до прозореца. Стъклото бе покрито със скреж. Не си беше направил труда да се облече. Гледката беше прекрасна, но най-хубавото беше, че той не усети събуждането й.

Навън беше ранна утрин. Зимното слънце не успяваше да влезе през заскрежените стъкла. Огънят в камината и свещник с няколко свещи на масата осветяваха помещението. Алекс вероятно гледаше нещо навън. Бе опрял ръце върху рамката на прозореца и се взираше напрегнато.

През изминалите дни Ливия бе свикнала да го гледа гол. Въпреки това погледът й се плъзна жадно по силния гръб и широките рамене, наслади се на играта на мускулите под фината кожа, после се спусна към стегнатия задник и коравите бедра.

— Какво гледаш?

Както очакваше, Алекс се обърна и мъжката му красота й отне дъха. Плоският корем, силните гърди, тесните хълбоци — всичко я възхищаваше. Членът му беше отпуснат, почти скрит в къдравите косъмчета в слабините му. Ливия неволно се усмихна. Вече знаеше да го възбужда много бързо.

— И аз бих могъл да те попитам същото — отговори развеселено той. — Все още ли ме харесвате, мадам?

— Много добре знаеш какво изпитвам. — Ливия се опря на лакът. — Ела при мен, ако обичаш.

Алекс се подчини с готовност. Застана пред леглото, тя протегна ръка и попипа члена му, който моментално реагира. Мъжът изохка тихо. Ливия се засмя тържествуващо.

— Имай милост, любов моя. Нямах време да си почина след последния ни маратон — възрази той, но не звучеше особено убедително. — Повярвай ми, не знаех, че съм се оженил за толкова дръзка жена.

— Сам си си виновен — отговори полугласно Ливия, продължи да го милва и засили натиска. — Ти си невероятен учител в изкуството на любовта, княже мой.

Тя се претърколи към края на леглото, за да е по-близо до онази част от анатомията му, която в момента я интересуваше най-много. Езикът й с наслада се плъзна по връхчето на члена му. Светлината на свещите се пречупваше в рубините на шията й и камъните искряха ослепително. Алекс се опита да устои на изкусителната игра, но претърпя пълен провал. Предаде се със стон и падна на леглото до нея.

— Виж какво, ненаситна жено, крайно време е да станеш от това легло. От три дни не си стъпвала на пода.

Ливия се засмя дръзко и се претърколи върху него.

— В момента имам желание да го направя така — обяви тя, седна с разкрачени крака върху хълбоците му и прокара пръсти по плоския му корем. Сложи палец във вдлъбнатинката на пъпа му и предизвикателно го завъртя. Скъпоценните камъни на китките й сякаш се запалиха.

Ливия плъзна ръце по русите косъмчета на гърдите му, поигра си със зърната на гърдите му и накрая впи устни в неговите. Целуна го страстно, захапа устните му и безмълвно го помоли да отвори уста, за да даде достъп на езика й. Алекс я хвана здраво през кръста и когато тя го пропусна в топлото си тяло, той светкавично плъзна ръка към чувствителното място, където двамата се бяха съединили. Ливия потрепери, прехапа устни, изви се назад и се задвижи във все по-бърз ритъм. Първоначалното й желание беше да го направят дълго и нежно. Но сега усети как кръвта й кипна и се отдаде изцяло на желанието. Наслади се докрай на сръчните му пръсти, докато страстта изригна дълбоко от нея, изля се в див вик и я запрати в черна пропаст.

Алекс я привлече надолу към себе си и я обхвана здраво. Капчиците пот по кожата му се смесиха с нейните. След като бяха достигнали заедно до върха, сега двамата се наслаждаваха на бавното отшумяване на страстта. Когато се успокоиха, той я плесна нежно по дупето.

— Крайно време е да ставаме, уважаема. Светът навън ни очаква. Имаме много неща за вършене.

Ливия простена недоволно и се претърколи настрана.

— Спи ми се. Любовта е ужасно изтощителна.

— Добре, позволявам ти да си починеш няколко минути. — Алекс скочи от леглото с достойна за завиждане енергия. — Ще заповядам да ни приготвят топла баня и закуска.

Ливия затвори очи и моментално задряма. Така правеше винаги, след като се бяха любили. Алекс поклати глава, уви се в брокатения си халат, отвори вратата и извика Борис. Камериерът му се появи само след секунди.

— Да, Ваше Сиятелство?

— Една баня… не, две вани. Една за княгинята, другата за мен в гардеробната ми. Пратете камериерката горе, за да помага на княгинята да се изкъпе. Вие ще се погрижите за мен. И наредете на готвача да приготви хубава закуска. Ще ядем в трапезарията.

— Веднага, господарю.

Борис се запъти към стълбата. Господарят му не бе излизал от спалнята в продължение на три дни.

— Борис?

— Да, господарю?

— Какви новини донесе пратеникът? — попита небрежно Алекс. Преди Ливия да го привлече обратно в леглото, бе проследил през прозореца пристигането на непознат човек.

— Пристигна устна вест от Лондон, сър. Човекът каза, че ще я съобщи само лично на Ваше Сиятелство. Сега седи в кухнята и яде. Да му кажа ли, че сте готов да го приемете?

Алекс кимна и се върна в спалнята. Ливия все още спеше. Огънят на скъпоценните камъни създаваше ярък контраст с измачканото легло и изтощените й крайници. Алекс погледа известно време заспалата жена и се усмихна доволно. Намерих си наистина необикновена съпруга, каза си гордо той. Още отначало знаеше, че го очакват изненади, но онова, което преживя през последните три дни, многократно надмина очакванията му.

Наистина съм щастливец, помисли си той, неохотно се отвърна от леглото и отиде в гардеробната си. Там също имаше легло, предвидено за случаите, когато господарят на дома се връщаше смъртно уморен от работа и не искаше да тревожи съпругата си. Или за нощите, когато княгинята щеше да предпочете да спи сама. Обаче князът беше убеден, че в неговия брак това няма да се случва често.

След малко на вратата се почука. Камериерът влезе и остави на скрина кана с гореща вода.

— Ей сега ще ви приготвят банята, сър. Да наточа ли бръснача?

— Да, разбира се.

Алекс отиде до прозореца и погледна към малката градина, покрита със скреж. Каква ли новина носеше пратеникът? Само двама души знаеха къде се намира в момента: Михаил Михайлович и Татаринов. Михаил бе поел задължението да му препраща писмата на царя — все пак Александър Проков беше на служба при руския цар и трябваше да е на разположение по всяко време. А Татаринов бе уведомен за тайния му дом, в случай че стане нещо неочаквано със заговорниците и се наложи да му го съобщят. Значи в момента Алекс държеше в ръка две нишки. Коя от двете се бе задействала?

Е, не след дълго ще разбера, каза си князът. Първо трябваше да измие от себе си остатъците от любовните нощи, да се освежи в топлата вана и да се облече прилично.

Борис се появи скоро с още няколко слуги, понесли висока порцеланова вана и кофи с топла и студена вода. Алекс овладя нетърпението си и се съсредоточи върху банята.

В съседната стая Ливия чу шум на вода и се събуди. Непозната прислужница наливаше вода във висока вана, поставена пред камината, в която вече гореше буен огън.

Друго момиче, също така непознато, окачваше пред огъня хавлиени кърпи, за да ги стопли. В спалнята ухаеше на лавандула и върбинка.

Изведнъж Ливия осъзна колко изтощена и сънлива е от прекомерното удоволствие. Отметна завивката и скочи.

— Боже, наистина имам нужда от баня!

Тя се протегна доволно, приглади назад разрошената си коса и се запита каква лудост я бе обзела, за да се заключи за три дни в тази спалня, без да се поинтересува какво става навън. Поклати глава на собствената си лудост и се огледа.

— Водата е готова, милейди. Можете веднага да влезете във ваната — обади се едното момиче.

— Само минутка.

Ливия извади от косата си гребените и внимателно ги положи върху скрина. После разкопча колието и го свали от шията си. Двете момичета я зяпаха с интерес и тя не им се разсърди. Много добре знаеше каква необикновена гледка представлява.

— Как се казвате? — попита Ливия, остави гривните на скрина и тръгна към ваната.

— Аз съм Дорис, мадам… а това е Етел.

— Дорис и Етел значи.

Ливия кимна и се потопи в уханната топла вода. Беше свикнала да се къпе сама, но днес нямаше нищо против двете момичета да се погрижат за косата й. Дорис и Етел напръскаха тъмните къдрици с оцет, за да заблестят, подадоха й сапун от върбинка и сложиха във водата още малко лавандулово масло. Когато Ливия беше готова, Дорис я загърна в затоплените хавлии, а Етел подсуши косата й. Не знаех, че животът на принцесите е толкова приятен, помисли си доволно Ливия.

— Коя рокля ще облечете, милейди?

Дорис отвори гардероба и огледа съдържанието.

— Рокля ли? — попита стреснато Ливия.

Нямаше представа какви дрехи висят в гардероба. Помнеше, че е пристигнала тук с червения пътнически тоалет, но не помнеше да е взела куфар с дрехи. Сега съзнаваше, че е постъпила глупаво, и се ядоса на Нел и Ели — приятелките й спокойно можеха да й напомнят, че ще са й нужни всекидневни дрехи. Дали пък двете тайно не са приготвили някой и друг куфар? Увита в хавлията, Ливия огледа набързо дрехите — но не откри нито една позната.

— Тази изглежда много красива, милейди. — Дорис извади от гардероба рокля от кариран муселин.

— Наистина е много красива — отвърна Ливия и огледа елегантната кройка. — Само че не е моя.

— Разбира се, че е твоя. — Алекс застана на прага, облечен с панталон за езда и високи ботуши. — Твоите приятелки и една добра шивачка, май се казваше мис Клер… съставиха новия ти гардероб. — Той влезе в стаята и обясни с усмивка: — Това е вторият ми сватбен подарък. Много се надявам да ти хареса. Предположих, че Аурелия и Корнелия познават вкуса ти.

Колко ли още сватбени подаръци ще получа? — запита се неволно Ливия. Князът беше невероятно щедър, но ако продължи да я обсипва с подаръци, неизбежно ще я обземе чувството, че тя влиза в брака с празни ръце, че няма какво да му даде.

— Да, прав си, познават вкуса ми — отговори с усмивка тя. — Прости ми, Алекс, но мисля, че получих достатъчно подаръци.

— Откъде ти хрумна? — Той я прегърна и я завъртя в кръг. — Аз съм твой съпруг. Нима нямам право да ти правя подаръци, когато и каквито искам?

— О, да, разбира се, че имаш право — отвърна тихо тя. Очевидно не беше в състояние да го промени. Надигна се на пръсти и го целуна. — Много си щедър, скъпи съпруже. Да видя какво си ми приготвил.

Тя застана отново пред гардероба и провери съдържанието.

— Господи! Обичам копринено кадифе! — Извади елегантна рокля от кафеникаво копринено кадифе и заяви въодушевено: — Дали да не я облека веднага?

— Не — възрази твърдо Алекс. — Ще я облечеш довечера. Все още е предобед. Аз бих предложил да избереш карирания муселин. — Наведе се и я целуна. — Щом се облечеш, слез да закусим.

Ливия се опита да каже нещо, но Алекс излезе от спалнята, спусна се по стълбата и отиде в кухнята. Куриерът, пристигнал от Лондон, седеше и похапваше ростбиф. Щом видя княза, той скочи и избърса устата си.

— Моля за извинение, Ваше Сиятелство — промърмори на руски той.

— Не, вие извинявайте, че нямах търпение да ви изчакам да се нахраните — отговори вежливо Алекс. — Моля ви да излезем навън, за да ми кажете каква вест носите.

Князът излезе през задната врата и вдъхна дълбоко мразовития планински въздух. Предобедът беше прекрасен. Следван от пратеника, прекоси малката градина, мина през портичката и навлезе в гората. Скрежът скърцаше под ботушите му. Спря на доста голямо разстояние от къщата.

— Е, говорете?

Мъжът се огледа недоверчиво, уви се в дебелия шал, духна няколко пъти върху ръцете си, за да ги стопли, и заговори на руски:

— Дойдох да ви кажа, че нашият бащица се готви да напусне родното гнездо. Изпраща армията във Финландия, а после смята да завладее и Швеция. Хората говорят, че ще върви с войниците.

Князът продължи напред по тясната пътека и пратеникът почти трябваше да тича след него. Само Татаринов би могъл да му изпрати тази вест. Типично за него беше, че не би рискувал да я напише в писмо, а праща човек — нищо, че на пръв поглед в новината нямаше нищо необикновено или опасно. Е, да, само на пръв поглед. Ако царят наистина тръгне с армията — без, разбира се, да води войниците в боя — той ще е идеалната мишена. Много лесно може да преживее злополука — много по-лесно, отколкото в дворците на Петербург. Очевидно Татаринов му съобщаваше, че моментът е настъпил. Че е време да нанесат своя удар.

Алекс се запъти обратно към къщата. Мъжът го следваше по петите, макар и задъхан.

— Какво да предам, Ваше Сиятелство?

— Нищо — отговори сухо Алекс. Не искаше да разкрият връзка между него и куриера. — Починете си, нахранете се и се върнете в Лондон. Тук няма какво повече да правите.

Князът влезе в кухнята, без да разговаря повече с пратеника. Не искаше върху него да падне и сянка от подозрение. Затова не биваше да му казва какво е намислил. Пък и не можеше да знае на кого точно ще бъдат предадени думите му.

— Всичко наред ли е, господарю? — попита Борис, който подреждаше сребърните прибори в трапезарията и се обърна при влизането на господаря си.

— Да, но имам поръчка за вас.

Ливия слезе по стълбата точно когато князът се появи откъм кухнята. Носеше муселинената рокля на сиви и розови карета, стегната под гърдите с колан в тъмнорозово, който подчертаваше цветовете на роклята. Косата й беше разпусната и влажните кичури изглеждаха още по-къдрави от обикновено. Аромат на лавандула и върбинка я обгръщаше като облак.

— Прекрасно е, че се освежих след три дни диви оргии — отбеляза весело тя. Обгърна го с две ръце и го целуна по тила. — А пък ти миришеш на скреж и лимон. Колко хубаво! Къде е трапезарията? Умирам от глад.

— Оттук.

В този миг Алекс разбра, че обича тази нейна непринуденост, обича естествената й сърдечност. Но си представи колко лесно някой може да се възползва от откритостта й и по гърба му пробяга студена тръпка. Не искаше никой да я нарани! Прегърна я закрилнически и я въведе в трапезарията.

— Прекрасни мебели — отбеляза Ливия и веднага отиде до огромния панорамен прозорец, за да види гледката. — Къде точно в Ню Форест се намираме?

— В Суей — отговори Алекс. — Така се казва местността. Ела и седни. Иначе и аз ще падна в несвяст. От недохранване.

Ливия избухна в смях.

— Отново преувеличаваш.

Алекс отиде до масичката за сервиране и вдигна капаците от топлите плата.

— Яйца, гъби, боб… Освен това хайвер, маринована херинга, пушена сьомга, кюфтенца… Какво да ти сервирам?

— Ще се обидиш ли, ако ти кажа, че искам да закуся така, както съм свикнала? — попита тихо Ливия. — Толкова съм гладна, че нямам никакво желание да се впускам в експерименти. Поне днес.

Алекс се засмя весело и напълни чинията й.

— Ще ядеш, каквото искаш, любов моя. Борис ще се погрижи винаги да имаш обичайната си закуска. Но много скоро ще те помоля да опиташ поне хайвера.

— Сигурно ще ми се услади… особено като знам, че ще е само веднъж — отговори със съмнение Ливия. — Кой яде хайвер на закуска?

— Опитай това.

Алекс постави чинията пред нея и отиде да се обслужи. Ливия наля кафе на двамата и се нахвърли на закуската. От време на време вдигаше глава и го поглеждаше учудено. Как можеше да яде маринована и пушена херинга по това време на деня, без да е сложил нищо друго в уста? Е, сигурно ще свикна, каза си тя, докато го гледаше как си отряза дебела филия черен хляб и нареди върху нея късчета херинга.

— Ти вероятно предпочиташ препечени филийки пред черния хляб — отбеляза спокойно Алекс и й подаде кошничката с пшеничен хляб. — Не се притеснявай, мила, нямам никакво намерение да те правя рускиня. Или поне не още днес. Искам просто от време на време да опитваш от нашата храна. Приеми го като експеримент.

— О, нямам нищо против да опитвам от руските деликатеси — отговори дръзко тя. — Особено ми харесва един от специалните… страхотен вкус… малко необикновен…

— Тихо — прекъсна я той, макар че очите му засвяткаха развеселено. — Ако продължаваш да се държиш така, ще те заключа вкъщи и няма да се показвам с теб в обществото. Мислех си, че съм се оженил за дъщеря на селски свещеник, а какво излезе!

— Аз съм и си оставам дъщеря на селски свещеник — отговори твърдо Ливия и намаза филийката си с конфитюр. — Но това не означава, че трябва да се правя на сухарка.

— О, ти в никакъв случай не си сухарка — отговори през смях Алекс. — Въпреки това смятам, че е време да приключим с малката ни почивка в тази уединена горска къща. Е, скъпа, готова ли си да се върнеш в Лондон?

Любопитството на Ливия се събуди.

— Малко внезапно, не мислиш ли?

Алекс вдигна рамене подчертано равнодушно.

— Горя от нетърпение да видя дали са довършили ремонта на Кавендиш Скуеър. Архитектът обеща, че ще е готов до завръщането ни. Но ако човек не е на място и не размахва камшика… Е, какво ще кажеш?

Ливия помълча малко, дъвчейки хляба си. Завръщането в Лондон не означаваше край на идилията. Тя, разбира се, беше наясно, че не може да прекара целия си живот в леглото със съпруга си. А и искаше да види дома си, да разбере как изглежда след ремонта. Действително гореше от желание да започне новия си живот на омъжена жена.

— Кога желаеш да тръгнем?

— Какво ще кажеш за днес по обед?

Ливия изпусна вилицата.

— Но вече е единайсет! Как ще се приготвим за един час? Трябва да съберем багажа и…

— Борис ще уреди всичко — отговори спокойно Алекс и си взе парче пушена сьомга. Изстиска отгоре й малко лимон и я захапа с наслада. Очевидно възраженията на Ливия не го смущаваха ни най-малко.

— Ако сменяме конете на всеки час, ще пристигнем на Кавендиш Скуеър преди полунощ. — Той вдигна глава от чинията и благоволи да обясни: — В Русия, скъпа моя, сме свикнали да местим цялото си домакинство, когато ни хрумне. Борис знае отлично какво трябва да направи. Ще пристигне на Кавендиш Скуеър преди нас и ще ни очаква.

— О! — промърмори Ливия, загубила ума и дума.

— Мислиш ли, че ще си готова да тръгнем по обед?

Тя разпери ръце и кимна.

— Нямам какво да възразя.

Щом той може да се справи, значи и тя може. Без паника.