Пиер Луис
Афродита. Антични нрави (16)

I.
Дохождането на гостите

Бакхис беше куртизанка повече от двадесет и пет години. Това значи, че тя приближаваше вече към четиридесетте и че красотата й неведнъж беше се променяла.

Майка й, дълго време управлявала нейния дом и я ръководила в живота, беше й дала такива правила за поведение и пестовност, че тя беше успяла да натрупа лека-полека едно значително богатство, с което можеше свободно да се разпорежда през годините, когато блясъкът на леглото допълва блясъка на тялото.

Ето защо, вместо да си накупи много възрастни роби от тържището, тя беше съумяла в продължение на десет години да се задоволява само с една негритянка и като я кара всяка година да ражда, да си създаде многобройна домашна прислуга, която отпосле да бъде цяло богатство за нея.

Понеже тя грижливо бе избирала бащата, робинята беше й народила седем красиви мулатки и три момчета мулати. Последните бидоха умъртвени по нейна поръка, защото прислужниците мъже при една куртизанка възбуждаха излишни подозрения у любовниците й. Тя беше наименувала седемте девойки с имената на седемте планети и беше им наложила различни служби, отговарящи по възможност на имената им. Хелиопа прислужваше през деня, Селенея — през нощта, Аретиас пазеше входа, Афродизиа се грижеше за леглото, Хермиона правеше покупки, а Крономагира готвеше. Най-после Диомеда, икономката, държеше сметките и отговаряше за всички разходи.

Афродизиа беше облагодетелстваната робиня — най-хубавата и най-любимата на мъжете. Тя често заемаше леглото на господарката си по желание на увлечените от нея мъже. И затова я държаха далеч от всяка тежка работа — за да не загрубеят ръцете й. По особено благоволение, косата й не беше покрита, тъй че често пъти я вземаха за свободна жена, а не за робиня, а тая нощ тя щеше да бъде освободена срещу грамадната сума трийсет и пет мини.

Седемте снажни и дивно строени робини на Бакхис бяха такава гордост за нея, че тя никога не излизаше из града, без да ги вземе със себе си, с риск даже да остави жилището си празно. Това неблагоразумие позволи на Деметриос тъй лесно да се вмъкне и да вземе огледалото. Но Бакхис не знаеше още за сполетялото я нещастие, когато приготвяше пиршеството, на което беше поканена Хризис.

* * *

Тая вечер Хризис дойде първа.

Тя беше облечена в зелена роба, по която бяха извезани големи клонки е розови цветове, които на гърдите й бяха цъфнали.

Аретиас й отвори вратата, преди тя да похлопа, и според гръцкия обичай я въведе в една малка странична стая, развърза ремъците на червените й обувки и нежно изми босите й нозе. После, подигайки или разтваряйки робата й, според мястото, обсипа я с благоухания вред, дето беше необходимо. Защото гостите се улесняваха във всичко; даже и тоалетите им правеха робините, преди да влязат в обедната зала. Най-после тя й подаде гребен и игли, за да оправи прическата си, и сухи и мазни белила, за да изпише устните и бузите си.

Когато Хризис най-после беше готова, тя каза на робинята:

— Кои са сенките?

Така наричаха всички гости, освен един от тях, който беше Призваният. В негова чест се даваше угощението и той довеждаше от своя страна ония, които му беше угодно. „Сенките“ трябваше да си донесат възглавници за легло и да се държат с достойнство.

На въпроса на Хризис Арстиас отговори:

— Наукратес покани Филодем с наложницата му Фаустина, която той е довел от Италия. Поканил е също Фразилас, Тимон и приятелката ти Сезо от Книд.

В същото време Сезо влезе.

— Хризис!

— Скъпа моя!

Двете жени се разцелуваха и почнаха възторжено да се радват на случая, който беше ги събрал наедно.

— Аз се боех да не съм закъсняла — каза Сезо. — Тоя нещастен Архитас ме задържа…

— Как, той още ли?

— Все си е същият. Когато тръгна да отида на угощение в града, той си мисли, че целият свят ще премине над тялото ми. Тогава той иска да си отмъсти предварително и това продължава толкова дълго време! Ах, драга моя! Да ме познаваше той по-добре! Аз почти и не мисля да лъжа любовниците си, и без това имам много.

— А детето? Знаеш ли, че не се забелязва.

— Вярвам. Сега съм на третия месец. То расте горкото, но още не ме смущава. След шест седмици аз ще танцувам. Струва ми се, че това ще му се види много тежко, и то твърде бързо ще си отиде.

— Имаш право — каза Хризис. — Недей да си разваляш снагата. Вчера видях Филематион, малката ни нявгашна приятелка, която от три години живее в Бубаст с един търговец на жита. Знаеш ли какви бяха първите й думи, щом ме срещна: „Ах, само да би видяла гърдите ми“, а очите й бяха насълзени. Аз й казах, че винаги е била хубава, но тя повтаряше: „Само да би видяла гърдите ми, ах, ах, да би видяла гърдите ми“, плачейки като библейска пророчица. Най-после аз видях, че ней почти й се иска да ми ги покаже, и аз поисках да ги видя. Драга моя, две празни торби! А ти знаеш колко бяха те хубави. Толкова бяха бели, че не им се виждаха връхчетата. Не разваляй гърдите си, Сезо! Нека си бъдат млади и прави, каквито са. Двете гърди на куртизанката струват повече от огърлицата й.

Говорейки тъй, жените се обличаха. Най-после те влязоха заедно в приготвената за веселието зала, дето ги чакаше Бакхис: тя стоеше права; кръстът й беше пристегнат с аподесма, а шията й — натегнала от златни нанизи, които достигаха чак до подбрадника й.

— А, драги хубавици, много добре се е сетил Наукратес, да ви събере тая вечер една е друга.

— Ние се радваме, че това става в твоя дом — отвърна Хризис, без да изглежда, че е схванала намека. И веднага, с желание да уязви Бакхис, тя добави:

— Как е Дориклос?

Дориклос беше един много богат млад мъж, който беше напуснал Бакхис, за да се ожени за една сицилийка.

— Аз… аз го отвърнах от намерението му — отговори Бакхис, без да й трепне око.

— Нима?

— Да, казват, че той все пак щял да се ожени, но аз го чакам на утринта след сватбата му. Той лудее по мене.

Питайки: „Как е Дориклос“, Хризис беше помислила: „Къде е огледалото ти?“, но очите на Бакхис не гледаха направо и в тях можеше да се прочете само едно смътно и внезапно смущение. Хризис имаше време да се осветли по тоя въпрос и въпреки нетърпеливостта си, тя съумя да се успокои и да чака по-сгоден случай.

Тя щеше да продължи разговора, но биде прекъсната от влизането на Филодем, Фаустина и Наукратес, към които Бакхис се обърна с нови учтивости. Възхитиха се от бродираната дреха на поета и от прозирната роба на неговата римска наложница. Младата девойка, незапозната с александрийските обичаи, беше намислила да се елинизира така, без да знае, че тоя костюм не беше удобен за угощение и пиршество, дето щяха да излязат танцувалки, облечени в подобни прозирни роби. Бакхис не даде да се забележи, че вижда тая несъобразност, и намери любезни думи да поласкае Фаустина за гъстата й синкава коса, напоена с благоухания, която тя причесваше високо над шията си и прикрепяше с дълга златна игла, за да избегне образуването на петна от благоуханните масла по тънката копринена тъкан ни робата.

Сядаха вече на трапезата, когато влезе последният гост — той беше Тимон, един млад човек, който по натура беше лишен от всякакви принципи, но който беше намерил в учението на философите от своето време няколко по-висши доводи за оправдание на характера си.

— Аз доведох една жена — каза той засмян.

— Коя? — попита Бакхис.

— Някоя си Демо от Мендес.

— Демо ли? Но знаеш ли, приятелю мой, че тя е уличница. Тя се отдава по за една дата.

— Добре, добре. Да не спорим. Аз се запознах с нея при завоя на Канопския път. Тя ме помоли да я заведа да обядва и аз я доведох тука. Ако не искаш…

— Тоя Тимон е безподобен — каза Бакхис.

И тя повика една от робините и й каза:

— Хелиопа, кажи на сестра си, че пред вратата има една жена. Да я изтласка вън, като я набие с пръчка по гърба. Върви.

След това се обърна и подири с очи:

— Фразилас още ли го няма?