Мария Дуеняс
Нишките на съдбата (49)

48.

— Изнесохте страхотно представление на хиподрума — каза той вместо поздрав. Въпреки предполагаемия комплимент, лицето му не изразяваше ни най-малко задоволство. Чакаше ме отново в кабинета на доктор Рико, на същото място, където преди няколко месеца се бяхме видели, за да разговаряме за срещата ми с Бейгбедер след отстраняването му.

— Нямах друг избор, наистина съжалявам — отвърнах, докато сядах. — Не знаех, че ще гледаме надбягванията от ложата на англичаните. Нито че германците ще бъдат точно до нас.

— Разбирам. И реагирахте добре, хладнокръвно и бързо. Но се изложихте на голям риск и насмалко да предизвикате напълно ненужна криза. Трябва да избягваме всяка непредпазливост, като се има предвид колко сложно е положението в момента.

— Говорите за положението изобщо или за моето в частност? — попитах аз с неволно дързък тон.

— И за двете — отсече той. — Вижте, нямаме намерение да се месим в личния ви живот, но след случилото се трябва да ви обърнем внимание върху нещо.

— Гонсало Алварадо — предположих аз.

Не отговори веднага; преди това запали цигара.

— Да, Гонсало Алварадо — каза той, след като изпусна дима от първото всмукване. — Вчерашното не беше изолиран случай знаем, че доста често се появявате на публични места заедно.

— Преди всичко и в случай че ви интересува, нека ви изясня, че не поддържам никаква връзка с него. И както ви казах вчера, той не е запознат с дейността ми.

— Конкретното естество на връзката между двама ви е личен въпрос и не влиза в нашите задължения — поясни той.

— Тогава?

— Моля ви да не го приемате като груба намеса в личния ви живот, но трябва да разберете, че положението в момента е изключително напрегнато и ние сме принудени да ви обърнем внимание. — Стана и направи няколко крачки с ръце в джобовете и с вперен в плочките на пода поглед, като продължаваше да говори: — Миналата седмица узнахме, че група информатори испанци сътрудничат на германците за изготвянето на списъци на местни германофили и на привърженици на Съюзниците. В тях включват данни за всички испанци, познати с връзките си с единия или другия лагер, както и степента на обвързаност с тях.

— И предполагате, че аз съм в някой от тези списъци…

— Не предполагаме, знаем го с абсолютна сигурност — каза той, като впери очи в мен. — Имаме внедрени сътрудници, които ни информираха, че вие фигурирате в списъка на германофилите. В момента положението е такова, каквото се очакваше: имате многобройна клиентела, свързана с висшите нацистки кадри, приемате тези жени в ателието, шиете им красиви тоалети, а те в замяна не само ви плащат, а и имат доверие във вас — до такава степен, че говорят в дома ви свободно за много неща, за които не би трябвало да говорят и които вие ни предавате точно.

— И какво общо има всичко това с Гонсало Алварадо?

— Той също фигурира в списъците. Само че на противната страна, в картотеката на близките до англичаните лица. А до нас стигна информация, че германците са издали заповед за стриктно наблюдение на испанци от някои сектори, свързани с нас: банкери, индустриалци, хора със свободни професии… Образовани и влиятелни граждани, готови да подкрепят каузата ни.

— Сигурно знаете, че той вече не е активна фигура, не е отворил предприятието си след войната — уточних аз.

— Няма значение. Поддържа отлични връзки и често се среща с представители на посолството и на британската колония в Мадрид. Понякога дори с мен, както сама се уверихте вчера. Той познава отлично състоянието на испанската промишленост и затова ни помага безкористно по някои важни въпроси. Но за разлика от вас, не е агент под прикритие, а е просто добър приятел на английски народ и не крие симпатията си към нас. Затова честата ви публична поява с него може да събуди подозрения, особено сега, когато имената ви фигурират в напълно противоположни списъци. Всъщност вече имаше слух по този повод.

— По повод на какво? — попитах аз с леко дързък тон.

— По повод на това защо, по дяволите, едно лице, което е толкова близко до съпругите на висшите германски служители, се появява на публични места с верен сътрудник на британците — отвърна той като удари с юмрук по масата. После видимо съжали за реакцията си и тонът му омекна: — Моля да ме извините, напоследък всички сме много изнервени, а и освен това съзнаваме, че не сте били в течение и не сте могли предварително да предвидите риска. Но имайте предвид, че германците планират мащабна кампания за отпор на британската пропаганда в Испания. Тази страна е ключова за Европа и може да влезе във войната всеки момент. Фактически правителството все така открито подкрепя Оста: позволява им да използват испанските пристанища за свои цели, разрешава им да експлоатират мините там, където решат, и дори ползват затворници републиканци за строителството на военни съоръжения, които да улеснят една предполагаема атака срещу Гибралтар.

Той замълча, докато съсредоточено гасеше цигарата си. После продължи бавно:

— Намираме се в определено неизгодна позиция и в никакъв случай не бива да я влошаваме още повече. В последните месеци Гестапо предприе редица акции, които вече дадоха резултат: например приятелката ви, госпожа Фокс, бе принудена да напусне Испания заради тях. За съжаление, има и други случаи. Най-пресният е бившият лекар на посолството, който освен това е и мой близък приятел. Отсега нататък нещата ще се влошават. Ще стават по-директни и по-агресивни. По-опасни.

Не отвърнах нищо, само го гледах и чаках да свърши обясненията си.

— Не знам дали съзнавате напълно до каква степен сте изложена на риск — добави той по-тихо. — Арис Агорик се превърна в добре познато лице сред германките в Мадрид, но ако забележат и най-малкото отклонение от обичайното ви поведение, както едва не се случи вчера, може да попаднете в твърде неприятна ситуация. А това не е в наш интерес. Не е добре нито за вас, нито за нас.

Станах и се отправих към един от прозорците, но не посмях да се приближа много близо до него. Стоях с гръб към Хилгарт и се загледах навън. Клоните на дърветата, обсипани с листа, стигаха до височината на първия етаж. Все още беше светло, следобедите бяха дълги. Опитах се да осмисля сериозността на току-що чутото. Въпреки мрачната картина, пред която се изправях, не бях уплашена.

— Смятам, че най-добре е да не ви сътруднича повече — казах накрая, без да го погледна. — Ще си спестим неприятности и ще живеем по-спокойно. Вие, аз, всички.

— В никакъв случай — възрази рязко той зад гърба ми. — Всичко което ви казах, са само предпазни мерки и предупреждения за в бъдеще. Сигурни сме, че ще се приспособите към тях, когато настъпи моментът. Но не желаем да ви изгубим, още по-малко сега, когато се нуждаем от вас за една нова задача.

— Моля? — попитах смаяно аз, извръщайки се към него.

— Имаме нова мисия. Обърнаха се към нас за съдействие директно от Лондон. В началото обмисляхме други възможности, но след случилото се в почивните дни решихме да я възложим на вас. Смятате ли, че помощничката ви може да поеме ателието за една седмица?

— Ами… не знам… може би — отвърнах със запъване аз.

— Вероятно да. Уведомете клиентките си, че ще отсъствате няколко дни.

— Къде да им кажа, че отивам?

— Не е необходимо да лъжете, просто им кажете истината — трябва да уредите някои неща в Лисабон.