Алиса Дей
Възраждането на Атлантида (3)

Пролог

„На този остров, наречен Атлантида, възникнало удивително по големина и могъщество царство…

Но по-късно, когато настанали страшни земетръси и потопи, в един ден и една ужасна нощ на разрушение, това се променило.

А воините… били погълнати от земята и по същия начин и остров Атлантида потънал в морето и изчезнал…“

Платон, „Тимей“, приблизително от 600 г. пр.Хр.

„Човек трудно може да се усъмни, че значителните размествания на земната кора са настъпили многократно…“

Алберт Айнщайн в кореспонденция с Чарлз Халгуд, 8 май 1953 г.

Столицата на Атлантида, 9600 г. пр.Хр.

Беше времето преди Катаклизма, причинен на атлантите от алчността на човечеството. В Храма на Посейдон, в душата на седемте острова на Атлантида група воини се срещнаха с върховния жрец на Бога на моретата. Той ги раздели на седем групи по седем и възложи на всяка свещен дълг и предмет със сила магически скъпоценен камък. Някои бяха предопределени да се скрият на дъното на земята, защитени от любопитни погледи и завистливи домогвания от водата, която се грижеше за тях. Други — да се присъединят към човешката раса, на определени места всички разположени във високи местности, подходящи за защита на родствената линия в случай на тежки наводнения.

Всички трябваше да чакат. Да наблюдават. И да бранят.

И да послужат като първо предупреждение в навечерието на унищожението на човечеството.

Тогава и само тогава Атлантида щеше да се възроди.

Затова те бяха Воините на Посейдон и знакът на Тризъбеца, който носеха, служеше като свидетелство за техния свещен дълг да защитават човечеството.

Независимо от това дали им харесваше, или не.