Дейвид Балдачи
Шестият (73)

72

Не след дълго пристигнаха в тайната квартира, осигурена от Кел и Пол.

— От днес нататък всички ще издирват брат ми — обяви тя. — Това място е достатъчно отдалечено от арената на действията, но въпреки това ще се наложи да вземем пълни предохранителни мерки. Пипнат ли Еди, всичките ни планове ще рухнат.

Шон огледа новото им убежище и поклати глава.

— Според закона всички вече сме престъпници. Ще бъдем обвинени в подбуждане към престъпление — нещо, което едва ли някой от нас е очаквал. Със сигурност няма да се чувстваме удобно в тази роля.

— Отлично те разбирам — обърна се да го погледне Пол. — Ако вие с Мишел имате проблем, можете да си тръгнете още сега. Никой не подозира, че сте замесени. Единствената ми молба е да не предавате Еди. Иначе с него ще бъде свършено.

— Наистина ли си убедена, че не може да разчита на честен процес?

— Той изобщо няма да стигне до съда, Шон. Няма да му позволят. Измъкнаха го от „Кътърс Рок“, за да го убият. Върне ли се там, много скоро ще го открият мъртъв в килията. И никой няма да потърси причините. Така ще стане.

Шон стрелна с поглед Мишел.

— Труден избор — въздъхна тя.

— Аха.

— Вече стигнахме твърде далеч, за да се откажем, Шон — добави партньорката му. — Освен това все още не знаем кой уби Бърджин. Разбирам, че това е важно за теб.

Шон се обърна и срещна напрегнатия поглед на Кели Пол.

— Оставаме, но при едно условие — заяви той. — Да не използваме сила срещу федералните власти и представителите на реда.

— Срещу истинските федерални агенти — поправи го Мишел. — Защото вече имах случай да натръшкам неколцина фалшиви в Сентръл Парк и по време на една вечеря в Шарлотсвил.

— Разбрахме ли се? — попита Шон, без да сваля поглед от Кели Пол.

— Да — кимна тя.

— Благодаря ви! — развълнувано промълви Бънтинг и го докосна по рамото.

— Рано е за благодарности. Предстои ни дълъг и труден път.

След като другите се оттеглиха в стаите си, Кели Пол остана насаме с брат си.

— Радвам се да те видя, Еди — промълви тя. — Много ми липсваше. — Замълча за момент, после добави: — Все пак бих искала да се срещнем при други обстоятелства.

— И ти ми липсваше, Кел. Даже много.

— Трябваше да дойда много по-рано — сведе очи тя. — Преди да се случи всичко.

— Била си заета.

— Не чак толкова — въздъхна тя и го погледна в очите. — Аз съм тази, която те ангажира с Е-програмата. Лично те препоръчах.

— Не бих казал, че съм изненадан.

— Анализирал си ситуацията, а? — подхвърли с лека усмивка тя.

— Нали знаеш, че в това ме бива.

— Бънтинг буквално бълнуваше за теб.

— Сигурно — въздъхна Рой. — Но никак не е лесно да бъдеш…

— Господ?

— Разбираш за какво става въпрос. Не е роля за обикновен смъртен, независимо колко ум има в главата си. Ние се съмняваме, имаме предразсъдъци и допускаме грешки.

— Много хора дължат сигурността си на теб, Еди.

— Не по-малко съм убил — поклати глава той.

— Не директно.

— Без значение.

— Ти се опитваш да направиш света по-добър, по-сигурен и по-справедлив. Да, в резултат на решенията ти наистина умират хора, но в замяна далеч повече остават живи. Какво лошо има тук? Какво ще каже смайващият ти мозък по въпроса?

— Логически погледнато, няма нищо лошо. Но въпреки това не е лесно.

— Знам — облегна се в стола си Кели, помълча малко, после попита: — Имаш ли желание да продължиш?

— Не знам. Нека първо видим дали ще оцелея.

— Дали ще оцелеем. Ти и аз.

— Ти и аз — тихо повтори Рой, очевидно доволен от думите й.

— Аз те въвлякох в тая каша и аз ще те измъкна! — тръсна глава тя.

— Моята закрилница — една чуто прошепна той.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Да.

— Защо предпочете да живееш във фермата след смъртта на мама? Можеше да я продадеш и да отидеш другаде.

— Там беше моят дом.

— И двамата знаем, че не е достатъчно основателна причина, Еди. — Тя направи кратка пауза, после добави: — Аз ходих там. Още преди да станеш Анализатор.

— А къде съм бил аз?

— На работа в данъчната служба.

— Защо си ходила там в мое отсъствие?

— Не знам. Може би се страхувах.

— Страхувала си се да ме видиш? — помръкна лицето му.

— Не, разбира се. По-скоро се страхувах да те видя там.

— Беше отдавна, Кел.

— Не толкова отдавна. Нито за мен, нито за теб.

— Но ти се върна.

— Знаех, че изобщо не трябваше да те оставям там — вдигна ръка тя. — Знаех го! При онова животно…

— Той е мъртъв, Кел. Всичко свърши.

— Никога няма да свърши, Еди! И двамата го знаем. Подобни белези остават завинаги. Аз така и не се омъжих. Не родих деца, защото не исках. Искаш ли да знаеш защо?

Той кимна.

— Защото не бях сигурна, че ще мога да ги закрилям. Така ми беше по-лесно. Проявих се като страхливка, Еди. Чисто и просто една страхливка!

— Грешката не е била твоя, Кел.

Пол скочи на крака и започна да обикаля около него.

— Разбира се, че беше моя, Еди. Аз те изоставих. А после цял живот вършех опасни неща, за да се самонакажа. Но наскоро разбрах, че докато съм вършила тези неща, съм пропуснала нещо много важно.

Изрече го на един дъх.

— Какво?

— Теб. — Тя коленичи пред него и хвана ръката му. — Забравих теб, Еди!

— Не си ме забравила. Пишеше ми писма, понякога идваше да ме видиш.

— Не е същото и ти го знаеш.

Тя се отдръпна и закри очите си с длан.

— Недей, Кел. Не бива да си тъжна.

Тя отново скочи на крака.

— Ще те измъкна от всичко това, Еди, обещавам ти! Дори с цената на живота си!

Кели Пол се обърна и с несигурна крачка напусна стаята. А в главата на по-малкия й брат нахлуха мисли, с които дори необикновеният му ум не можеше да се справи.