Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Sixth Man, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Шестият
Американска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2012
Редактор: Матуша Бенатова
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-285-5
История
- —Добавяне
71
Леко движение. Леко гадене.
Отвори очи и зърна фигурата на сестра си, която шеташе в старата семейна кухня.
После спомените му се прехвърлиха на по-скорошни събития.
Видя лицето, което го гледаше от разкопаната дупка в хамбара. И отново сестра си в кухнята.
Лицето на баща му. Лицето от дупката.
Бяха свързани въпреки убеждението му, че това е невъзможно. В главата му цареше пълен хаос. Това не му се беше случвало досега. Никога.
Едгар Рой отвори очи, но пак ги затвори поради острата болка, пронизала мозъка му. Размърда се и започна да се надига. Изпита чувството, че е потънал в дълбока вода. Всичко наоколо беше мокро и плъзгаво.
— Еди?
С усилие помръдна клепачи. Чувстваше се бавен, глупав и пиян. Все неща, които не беше изпитвал никога през живота си.
— Еди? Можеш ли да се изправиш?
Той го направи с огромни усилия и извърна глава.
До него седеше Кели Пол. Намираха се на задната седалка на ван със затъмнени стъкла. Освен сестра му в купето имаше и други хора. Ванът не се движеше.
На дясната предна седалка седеше висок мъж, а зад волана беше тъмнокоса жена със скептично изражение на лицето.
Питър Бънтинг беше заел мястото до сестра му.
— Добре ли си, Едгар? — обади се той. — Когато те измъкнаха, цялото ти лице беше в кръв.
Рой докосна главата си и напипа бинтова превръзка.
— Стреляха. Не ме улучиха. Това е от стъклата.
— Всичко е наред, Еди — обади се сестра му. — Размина се на косъм, но сега всичко е наред.
— Кееел? — провлачи той.
Някак не му се вярваше, че се опитва да произнесе името на сестра си.
— Спокойно, Еди. Поел си известно количество гаден газ. Трябва ти известно време за прочистване на дробовете. Веднага след това ще се почувстваш добре.
— Ти ли го направи?
— Страхувам се, че нямаше друг начин.
Той усети нещо около глезена си. Или по-скоро не го усети. Погледна надолу. Оковите на краката му ги нямаше.
— Реших, че вече няма да имаш нужда от тях — обади се Пол.
Рой насочи поглед към тъмнокосата жена.
Мишел срещна очите му в огледалото. Беше напрегната, с кобур през рамото. Седящият до нея Шон също изглеждаше загрижен.
— Да се надяваме, че онези типове не бяха от ФБР — каза той, обръщайки се към Пол.
Рой разтърка очи и направи усилие да прочисти мозъка си от отровата, объркването и неефективността.
— Не бяха от ФБР — промърмори той.
— Откъде знаеш? — обърна се да го погледне Шон.
— Един от тях каза: „Мърдай, задник, иначе ще получиш дупка в черепа“.
Думите му прозвучаха като възпроизвеждане на магнетофонен запис. Шон и Мишел с облекчение се спогледаха.
— Ясно — кимна Шон. — Решително не са били от Бюрото.
— Как разбра, че това изобщо ще се случи? — попита Мишел, обръщайки се към Пол.
— Първият сигнал дойде от хората, които наблюдаваха обекта. Вторият беше екипът от електрокомпанията. Появиха се за някаква профилактика. Аз обаче научих, че такава е била извършена едва преди месец, а следващата е била планирана чак след три. Освен това работиха основно в пристройката с генератора.
— Защо тогава изобщо са ги пуснали? — попита Шон.
— Защото са имали разрешението на заместника на Карла Дюкс. Било му е платено, разбира се.
— Значи задачата им е била да повредят електрозахранването и генератора?
— Да — кимна Пол. — И са я изпълнили успешно.
— А ти… — заекна Шон. — Ти повика на помощ свои приятели, така ли?
— Познати — поправи го Пол. — Дойдоха, видяха и раздадоха няколко ритника.
— Мислиш ли, че щяха да го убият? — попита Мишел и погледна към Рой в огледалото.
— Вероятно да. А след това щяха да хвърлят вината върху Питър, мен или някой друг, който им е удобен. — Обърна се към брат си и попита: — При последната визита в „Кътърс“ те помолих да помислиш върху някои неща. Направи ли го?
— Поиска да открия общи черти — кимна Рой и намести очилата си. — Открих четири такива, с известна връзка помежду си. Последните събития ми дадоха допълнителна информация, която включих във въпросните сценарии.
Вече говореше сбито и ясно, повече като машина, отколкото като жив човек.
— Четири сценария? — вдигна вежди Мишел.
— Точно така. Първо, агент Мърдок намира смъртта си, защото е разбрал за съществуването на Е-програмата. Това не е дедукция, а твърдо установен факт, който чух от собствената му уста. Каза още, че се случва нещо лошо и той се нуждае от помощта ми, за да стигне до виновниците. Карла Дюкс беше отстранена, защото не е била съгласна с плановете за моето отвличане. Както се уверихме току-що, новият директор не е имал подобни скрупули. Зърнах го на излизане от „Кътърс“. Не го бива за покерджия, защото изражението му издаваше вина.
— Но явно е бил убеден, че няма с кого да споделиш това — подхвърли Пол.
— Точно така. Но да вървим нататък. Хилари Кънингам е била убита с цел вината да бъде хвърлена върху мис Максуел, а освен това и за да попречат на теб и мистър Кинг да се заемете сериозно със случая.
— А Бърджин? — попита Шон.
— Той е познавал убиеца си.
— Защо мислите така?
— Страничното стъкло е било свалено, а после вдигнато от убиеца. Научих това от сестра ми, с помощта на морзовата азбука.
— А пък аз го научих от Шон — уточни Кели Пол.
— Великите умове мислят еднакво — промърмори Мишел.
— Обаче не знам кой го е убил — добави Рой. — Не разполагам с достатъчно данни. Вероятният сценарий е бил да го отстранят от следствието, за да го изолират. Нуждаели са се от време. — Замълча за момент, после добави: — Всъщност не виждам смисъл в това…
— Защо? — попита Мишел.
— Защото без Бърджин и Едгар в килията разследването няма как да тръгне — отговори Шон.
— Точно така — потвърди Рой.
— Слава богу, че Фостър и Куонтрел размахаха юмруци — обади се с мрачна усмивка Бънтинг. — От това имаме конкретна полза.
— Но и вреда — отбеляза Пол. — Защото сега ще тръгнат да ни издирват.
— Нима ще чакаме да ни открият? — попита Шон.
— Не, разбира се. Напротив, минаваме в настъпление.
— Как?
— Знам как. Имам чувството, че цял живот чакам този миг. — Тя се извърна към Бънтинг и подхвърли: — А ти, Питър?
— И аз се чувствам по същия начин.