Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Sixth Man, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Шестият
Американска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2012
Редактор: Матуша Бенатова
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-285-5
История
- —Добавяне
64
Шон гледаше през прозореца, а Мишел почистваше пистолетите им на кухненската маса. Току-що се беше обадил на Меган Райли, която беше много разстроена от факта, че продължават да я пренебрегват, и мрачно обяви:
— Оттеглям се от защитата!
— Моля те, Меган, не го прави! Нуждаем се от теб.
— Нуждаеш се от един здрав ритник в задника, Шон!
— Ти си част от екипа.
— Не се чувствам като част от нищо. Не виждам смисъл. Вече дори не живея там, където живеете вие. Прибирам се във Вирджиния, а ти можеш да минеш през мотела, за да прибереш документите по делото.
— Дай ни още два дни, Меган! Наистина се нуждаем от теб.
— Само приказки, Шон. Къде остана действието?
— И твоето време ще дойде, обещавам ти.
Младата жена дълго мълча.
— Добре, Шон — въздъхна най-сетне тя. — Нека бъдат два дни. Но след това си тръгвам.
Той предаде разговора на Мишел, която бавно кимна.
— Не я обвинявам. Но ако напусне кораба, ще трябва да търсим друг адвокат. Или ще се наложи ти да поемеш защитата.
— Но тя знае много, а това означава, че ще бъде изложена на опасност.
— Така е, но не виждам какво можем да направим.
Шон измъкна телефона от джоба си и изчете току-що пристигналия есемес.
— По дяволите!
— Какво има? — вдигна глава Мишел.
— Някой ми е оставил съобщение. Докато съм говорил с Меган.
Включи телефона и изслуша посланието.
— От кого е?
— От Питър Бънтинг.
— Какво иска?
— Да поговорим.
— Значи Кели Пол беше права, че сам ще ни потърси.
Шон бързо набра номера. Насреща вдигнаха на второто позвъняване.
— Ало?
— Обажда се Шон Кинг.
— Благодаря, че се свързахте с мен.
— Изненадан съм, че се чуваме след последната ни среща. Ние с партньорката ми извадихме голям късмет, че все още дишаме.
— Не знам какво е станало, след като се разделихме — отвърна Бънтинг. — Но въпреки това се извинявам, ако съм ви поставил в опасност. Не съм имал подобни намерения. Останалата част от нощта беше доста неприятна и за мен.
— Ясно.
— Не ми вярвате, нали?
— Напротив.
— Искам да се видим.
— Това вече го чух по гласовата поща. Защо?
— Имам едно предложение.
— Променихте мнението си, а?
— И така може да се каже.
— Притиснали са ви здравата, нали?
— Искам да знам само едно: с вас ли работи Кели Пол?
— Кой?
— Нямаме време за игрички! — раздразнено извика Бънтинг. — Да или не?
— Да — отвърна след кратко колебание Шон.
Насреща настъпи тишина.
— Бънтинг? — остро попита Шон.
— Тук съм. Наистина трябва да се срещнем.
— Но как ще се измъкнете от тях? Знаете, че ви наблюдават. А най-вероятно подслушват и този разговор.
— Невъзможно — отсече Бънтинг.
— Защо?
— Защото използвам кодираща технология, с която не разполага дори президентът на Съединените щати. Напълно недостъпна за АНС и сродните й агенции. Тя покрива и вашия телефон от мига, в който го включихте.
— Но това не отговаря на въпроса как физически ще им се изплъзнете.
— Оставете това на мен. Ако бях тъпак, едва ли щях да изградя бизнес за един милиард долара в областта на разузнаването.
— А семейството ви?
— Ще имам грижата. Предполагам, че сте близо до Едгар Рой. Да се срещнем някъде по средата, става ли? Например в Портланд, щата Мейн?
— Кога?
— Довечера.
— Къде по-точно в Портланд?
— В един ресторант на крайбрежната улица, казва се „При Кланси“. Не затварят по-рано от полунощ. С жена ми ходехме там, когато бяхме гаджета.
— Имайте предвид, че ако сте намислили нещо…
— Семейството ми е в опасност, мистър Кинг. Длъжен съм да взема всички предпазни мерки.
Шон замълча, вслушвайки се в напрегнатото дишане на човека отсреща.
— Добре, ще се видим в Портланд — отвърна най-сетне той.