Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Sixth Man, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 35гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Шестият
Американска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2012
Редактор: Матуша Бенатова
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-285-5
История
- —Добавяне
49
— Какво друго можем да направим тук? — попита Шон.
— Не е ясно — отвърна Кели Пол.
— Бънтинг няма интерес от отстраняването на брат ти.
— Така е. Но нещата около Бърджин и Дюкс стоят другояче. Убийството на Бърджин забави процеса, а по всичко личи, че това на Дюкс е изнервило погрешните хора.
— Добре, мотивите са ясни. Но, вземайки предвид факта, че брат ти е негоден да се изправи пред съда, убийството на адвоката му не е било абсолютно наложително.
— Биха го извършили дори да е било наложително само наполовина. Може би са се страхували, че Бърджин ще открие нещо.
— Той беше мой приятел — промълви Шон.
— И мой. Ужасно съжалявам, че го забърках във всичко това.
Телефонът на Шон иззвъня.
— Мишел! Какво, какво? По-спокойно, моля те. Мърдок? — Той мълча в продължение на около минута, после тръсна глава. — Добре, тръгвам веднага. Ще дойда по най-бързия начин.
Изключи апарата и погледна Пол.
— Мърдок е мъртъв, нали? — прошепна тя.
— Откъде знаеш?
— Спомних си за оживения разговор на Бънтинг преди малко.
— Мислиш, че е заповядал убийството на Мърдок — ей така, пред очите на жена си и децата си?
— Не казвам това. Но Бънтинг е винаги в час, Шон. Значи тръгваш обратно за Мейн?
— Налага се. Мишел ми каза и още нещо.
— Какво?
— Наблюдавала е „Кътърс Рок“.
— И?
— Кълне се, че и още някой е правил същото.
Ноздрите на Пол леко потрепнаха. Сякаш търсеха миризмата, която да последват.
— Ще дойда с теб — отсече тя. — Дай ми няколко минути да си приготвя багажа.
Четири минути по-късно беше готова за път.
Отидоха с такси до най-близката агенция за коли под наем, откъдето излязоха с един обикновен шевролет седан. Напуснаха Манхатън и поеха на север. В този час на нощта трафикът беше слаб дори и за град, който никога не спи. Пристигнаха в Бостън на разсъмване. Регистрираха се в някакъв мотел в предградията, защото им беше трудно да държат очите си отворени. Станаха в осем, след четири часа дълбок сън. Когато влязоха в Макиас, минаваше пет следобед.
Мишел ги чакаше пред мотела, предупредена по телефона.
— Ама и теб ли те гръмнаха? — зяпна Шон, забелязал превръзката на ръката й.
— Не съвсем.
— Как се отърва?
— Бях засегната от куршума, който уби Мърдок. Драскотина, нищо повече.
Шон я прегърна, а тя усети, че ръцете му треперят.
— Добре съм — прошепна. — Нищо ми няма.
Но въпреки това се притисна с цялото си тяло в него.
— Край! Няма да се разделяме повече! Направим ли го, веднага се случва нещо лошо!
Мишел погледна към Кели Пол, която стоеше встрани и чакаше.
— Не очаквах да се видим — подхвърли тя.
— И аз не очаквах да се озова тук.
Влязоха вътре. Мисис Бърк се засуети около Мишел, без да обръща много внимание на новодошлите. Освободи ги от присъствието си едва след като провери превръзката на младата жена и й донесе пълна чаша с кафе. Меган седеше на верандата с чаша чай в скута си.
— Продължават да умират хора — промълви отнесено тя.
Останалите мълчаливо я гледаха.
— Няма пак да ми извадите нож, нали? — подхвърли младата жена, обръщайки се към Пол.
— Няма, стига да не ме предизвикате.
Меган потръпна и замълча.
— Разкажи ни всичко, което си спомняш от снощи, Мишел — каза Шон.
Тя заговори. Пол и Шон я прекъсваха с кратки въпроси.
— Значи Мърдок е разбрал за Е-програмата, така ли? — подхвърли Шон.
— Според мен, да, въпреки че изстрелът го прекъсна. Спомена и за някои хора във Вашингтон, които не мислят доброто на Едгар Рой.
— Като го обвинят?
— Ами, да, отчитайки факта, че може да получи смъртно наказание.
Шон се извърна към Меган и попита:
— Докъде стигна делото?
— Подготвих няколко искания към съда, но трябва да ги погледнеш.
— Добре. Разбра ли кой е прокурорът? Получи ли някакво съобщение от съда?
— За съжаление в кантората на мистър Бърджин не остана никой — поклати глава Меган. — Проверявам електронната поща и гласовите съобщения. Фактически делото е блокирано поради умственото състояние на Рой. Съдът е разпоредил периодични прегледи от психолог, който трябва да установи дали Рой е годен за съдебен процес. Поредният преглед предстои съвсем скоро.
— Искаш ли да видиш брат си? — попита Шон, обръщайки се към Кели Пол.
— Кога? — леко се стресна тя.
— Още сега, ако нямаш нищо против.