Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Sixth Man, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 35гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Шестият
Американска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2012
Редактор: Матуша Бенатова
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-285-5
История
- —Добавяне
38
— Спира! — прошепна Шон, без да откъсва поглед от миниатюрния дисплей. — Прекоси следващото кръстовище, но бавно.
Мишел отмести крак от педала на газта. Стоповете на колата на Дюкс премигнаха на около петстотин метра пред тях.
— Доста усамотено място — отбеляза тя.
— Но много удобно за тайни срещи.
— Трябва да скъсим дистанцията.
— Само пеша. Хайде!
Ниската каменна стена им помогна да се приближат достатъчно, за да зърнат човека, с когото Карла Дюкс имаше среща. Мястото беше подбрано добре — малко разширение на пътя с дълга маса за пикник и ръждясала скара за барбекю.
Мъжът беше по-нисък от нея, млад и строен.
Тя крачеше напред-назад и говореше нещо. Мъжът стоеше неподвижен и от време на време леко кимаше. Виждаха ги добре, но нямаше как да чуят за какво си говорят.
Шон вдигна фотоапарата, който беше взел от джипа, и им направи няколко снимки. После увеличи изображението на дисплея и го показа на Мишел.
— Познаваш ли го?
— Не — поклати глава тя, след като огледа внимателно мъжа на снимката. — Млад и невзрачен. Не се връзва с представата ми за супер шпионин.
— В последно време се навъдиха много такива. Най-добрите шпиони обикновено са и най-невзрачни.
— Значи това момче насреща е направо златно.
Дюкс си тръгна, но двамата предпочетоха да проследят младия мъж — поредната брънка от веригата — с надеждата, че той ще ги отведе където трябва. Липсата на проследяващо устройство принуди Мишел да го следва по-отблизо, но той с нищо не показа, че е забелязал опашката.
Няколко часа по-късно стана ясно къде отива.
— Бангор — обяви Шон, а Мишел кимна в знак на съгласие.
— Мислиш ли, че живее там? — попита тя.
— Не — отвърна Шон и се взря в колата пред тях. — Това ми прилича на обикновен автомобил под наем, взет от най-близкото летище.
— Значи се готви да излети от Бангор.
— Вероятно си права.
Предположението им се потвърди броени минути по-късно, когато колата се насочи към паркинга на летището, намиращо се на няколко километра извън града.
Пътем бяха уточнили следващите си действия. Джипът влезе в паркинга и Шон изскочи навън.
— Върни се в мотела и дръж Меган под око — наведе се над прозорчето той. — Не искам да й се случи онова, което сполетя Бърджин и Хилари.
— Обади се, като разбереш накъде пътува онзи тип.
— Разбира се — кимна той, после извади пистолета от кобура на колана си и й го подаде. — Вземи го.
— Може би ще ти потрябва — възрази Мишел.
— Няма как да го вкарам в самолета, в случай че се наложи да летя. Не ми се ще да изгубя този младеж заради някакви формалности.
След тези думи той се обърна и тръгна към терминала.
— Шон?
— Какво?
— Не умирай, ако обичаш.
— Ще направя всичко възможно — усмихна се той.
Мишел го изчака да се изгуби от погледа й и едва тогава включи на скорост. Никак не беше щастлива от поредната им раздяла.