Дейвид Балдачи
Шестият (15)

14

Шон прелисти последните страници на папката и погледна Меган Райли, която търкаше очи и отпиваше от чашата с отдавна изстинал чай. Мисис Бърк не беше възразила срещу присъствието на друга жена в стаята му и това го накара да си помисли, че възраженията й се отнасяха специално до Мишел.

Това се потвърди от факта, че съдържателката им донесе сандвичи, две парчета пай, кафе и чаша чай за Меган.

— Къде е приятелката ви? — попита тя, преди да напусне стаята.

— Има работа.

— Вечеряла ли е?

— Не мисля.

— Но кухнята вече е затворена.

— Добре, ще й предам.

Шон остави папката и насочи вниманието си към бележника пред себе си.

— Как стана така, че Тед изобщо е поел този случай? — попита той.

Меган остави чашата и посегна към сандвича с пуешко на масата.

— Не съм сигурна. За пръв път спомена за него преди няколко седмици. Честно казано, тогава изобщо не обърнах внимание на Едгар Рой, защото тъкмо навлизах в новата си работа. Заинтересувах се от него едва когато мистър Бърджин обяви, че официално ще участвам в защитата. Той отдели няколко минути, за да ме запознае с него. Беше ужасно. Този Рой трябва да е истински изверг!

— За съжаление въпросният изверг е твой клиент и това налага да запазиш мнението за себе си — заряза официалностите Шон.

— О, да, разбира се — изпъна гръб тя. — Съжалявам.

— Спомена, че си направила някои проучвания за Тед…

Тя преглътна хапката си и избърса с пръст майонезата, полепнала по устните й.

— Точно така. Съвсем рутинни неща, свързани с юрисдикцията, компетентността и други подобни.

— Някакви идеи за защитата?

— Не съм сигурна, че мистър Бърджин беше подготвил определена тактика, но изглеждаше нетърпелив да започне процеса.

— Как разбра?

— От приказките му. Наистина искаше делото да тръгне.

— Което отново повдига въпроса как така е станал защитник на Рой. Той би трябвало да го помоли, но никъде в документите не е отбелязано, че двамата са имали и предишни професионални контакти.

— Може би мистър Бърджин е бил нает от семейството му?

— Това щеше да бъде следващият ми въпрос, но в папките липсват платежни документи.

— Според мен Хилари държи тези неща отделно.

— Липсва и кореспонденция с клиента, която би трябвало да фигурира сред документацията.

— Може би съм я пропуснала, макар че уж прибрах всичко.

Телефонът на Шон иззвъня. По ирония на съдбата насреща беше Хилари.

— Току-що се връщам от дома на мистър Бърджин, Шон — съобщи тя. — Там няма никой.

— Няма сега, но може би е имало преди.

— Мястото е доста изолирано, до къщата се стига през чужд имот. Познавам жената, която живее там. Не е забелязала нито полиция, нито агенти на ФБР, въпреки че не е излизала от дома си.

— Добре, Хилари, много съм ви благодарен за услугата. Меган е тук, при мен. Да, току-що долетя. Заедно с папките по делото. Но в тях няма нито дума за самоличността на хората, които са наели Тед. Не може да е Рой, или поне аз мисля така. Папката с кореспонденцията също я няма. На кого изпращахте фактурите?

— Няма фактури.

— Какво? Нима Тед е поел защитата му безплатно?

— Не знам, може би. Или е договорил друг начин на плащане.

— Но все пак някой трябва да го е ангажирал. И да е под държал контакт с него. Някъде трябва да има споразумение за юридическа защита, подписано от пълномощник на Рой.

— Не знам за такова споразумение.

— Това обичайно ли е за Тед?

— В смисъл?

— В смисъл да крие самоличността на клиентите си от вас?

Преди да отговори, Хилари мълча в продължение на няколко дълги секунди.

— За пръв път постъпи така — отвърна тя след кратка пауза.

— Добре, Хилари, благодаря. — Шон изключи телефона, извърна се към Меган и въздъхна. — Мистерията се задълбочава.

Вратата рязко се отвори.

На прага се изправи агент Мърдок с няколко колеги зад гърба си.

— Меган Райли?

Младата адвокатка скочи на крака и разля чая си.

— Да?

— ФБР. Трябва да дойдете с нас! — Агентът се обърна към Шон. — Трябва да ми благодариш, че все още не съм те обвинил във възпрепятстване на разследването!

— Това няма как да стане.

— Ти си знаел, че тази жена има отношение към разследването!

— Има отношение, но не е пряк свидетел. А аз имам пълното право да провеждам свое собствено разследване.

Мърдок понечи да каже нещо, но Шон го изпревари:

— Всъщност аз ти направих услуга, като я докарах в Мейн. Предвид създалите се обстоятелства ще се наложи да ви изпратя сметката за самолетния й билет и разноските по пребиваването й тук.

— Има да чакаш! — изрева Мърдок и подхвърли на младата жена: — Да вървим, мис Райли!

Меган спря умолителен поглед върху Шон.

— Спокойно — рече той. — Звънни ми, като свършат, и ще дойда да те взема.

— Това няма да стане! — отсече Мърдок.

— Защо? Нима я задържаш против волята й?

— Не.

— Тогава ще я взема в мига, в който ми се обади.

— Внимавай какви ги вършиш!

— Съветвам те да направиш същото, агент Мърдок!