Брандън Сандърсън
Елантрис (59)

57.

Хратен гледаше как така нареченият Раоден влиза в тронната зала. Никой не оспорваше претенциите му. Измамник или не, след малко този човек щеше да стане крал. Ходът на Сарене беше брилянтен. Убийството на Телрий и претендент за трона… плановете на Хратен бяха сериозно застрашени.

Той се обърна към претендента и изпита странна омраза, като видя как го гледа Сарене. Хратен виждаше любовта в очите й. Нима това глупаво обожание бе истинско? Откъде се бе появил този мъж, толкова внезапно? И как бе успял да заплени Сарене, която обикновено бе толкова студена? Тя очевидно му бе дала сърцето си. Логически погледнато, Хратен знаеше, че ревността му е глупава. Отношенията му с момичето бяха на основата на антагонизъм, а не на привличане. Защо трябваше да ревнува от друг мъж? Не, Хратен трябваше да е спокоен. Само след месец обединените деретски армии щяха да нахлуят в Арелон и да изколят населението, включително и Сарене. Хратен трябваше да действа бързо, ако искаше да намери начин да покръсти кралството за толкова малко време.

Той се дръпна назад, щом коронацията започна. Първата заповед на мнозина крале бе да се задържат противниците им и Хратен не искаше да дава идеи на самозванеца. Но беше достатъчно близо, за да види трансформацията. Обърка се от гледката. Шаод идваше внезапно, но не чак толкова. Тази странност го накара да преосмисли предположенията си.

Ами ако Раоден не бе умрял? Ако се криеше в Елантрис през цялото време? Хратен бе открил начин да симулира признаците. Може би този човек бе сторил нещо подобно? Трансформацията го шокира, но това, че хората не предприеха нищо, го изуми още повече. Сарене изнасяше реч, а те просто я слушаха сковано. Не я спряха да короняса елантриския крал.

Хратен усети, че му прилошава. Обърна се и по случайност видя как Дилаф си пробива път през тълпата. Тръгна след него, защото за пръв път споделяше отвращението му. Беше изумен, че жителите на Арелон можеха да действат толкова нелогично.

В този момент осъзна грешката си. Дилаф се оказа прав. Ако се бе фокусирал повече върху Елантрис, хората щяха да са твърде отвратени, за да позволят на Раоден да стане крал. Беше пропуснал да им насади истинско усещане за свещената воля на Джадет. Използваше популярност при покръстването, а не доктрина. В резултат бе получил нестабилно паство, което се връщаше към старите си навици при първа възможност. Заради проклетия краен срок! Хратен закрачи по бързо помръкващите улици на Кае. За три месеца не можеше да изгради стабилна база последователи.

Малко пред него Дилаф зави по една странична улица. Хратен се сепна. Тя не водеше към храма, а към центъра на града. Любопитството взе връх над мрачните мисли и той реши да последва артета от достатъчно разстояние, че да не се чува тракането на доспехите по паветата. Нямаше нужда да се притеснява. Артетът крачеше целеустремено напред в нощта, без да се обръща.

Пазарният площад бе потънал в мрак. Хратен загуби Дилаф от поглед и се спря да огледа тихите шатри.

Внезапно около него се появиха светлини. В десетина различни шатри лумнаха стотина факли. Хратен се намръщи и очите му се опулиха, когато от тях започнаха да излизат мъже, а факлите сияеха по голите им гърбове. Той залитна ужасен назад. Познаваше тези разкривени фигури. Ръце като извити клони на дървета. Кожа, опъната над странните ръбове и непроизносимите символи.

Нощта беше тиха, но в ума му нахлуха спомени. Шатрите и търговците бяха заблуда. Ето защо толкова фьорденци бяха дошли на арелонския пазар въпреки политическата обстановка и бяха останали, когато другите си тръгнаха. Това не бяха търговци, а воини. Нашествието в Арелон бе започнало с един месец по-рано.

Вирнът беше пратил монасите от Дакор.