Брандън Сандърсън
Елантрис (58)

56.

— Нападнал е късно през нощта, милейди — обясни Аше.

Останалите членове на групата им — Кайн, Лукел и Шуден — се бяха събрали на покрива на къщата и гледаха през аонския далекоглед към погребалната клада в двора на двореца. Барон Шуден беше тъжен и клатеше невярващо глава. Сарене стисна ръката на младия джиндосец в опит да го утеши, защото осъзнаваше болезнено колко трудни са били последните няколко дена. Бъдещият му тъст се бе оказал предател, Торена бе изчезнала, а сега най-добрият му приятел бе мъртъв.

— Той беше храбър мъж — каза Кайн.

— Това никога не е било поставяно под съмнение — отвърна принцът. — Но действието му е глупаво.

— Направил го е да защити честта, Раоден — каза Сарене, взряна в обезверения Шуден. — Телрий уби един велик човек. Еондел е искал да отмъсти за херцога.

Раоден поклати глава.

— Сарене, отмъщението винаги е било глупав мотив. Така загубихме не само Роял, но и Еондел. А народът има втори мъртъв крал в рамките на няколко седмици.

Сарене заряза темата. Раоден говореше като владетел, а не като приятел. Не можеше да прости на Еондел, дори в смъртта, заради ситуацията, която графът бе създал. Войниците не се церемониха дълго, преди да запалят загиналите. Те подпалиха кладата и отдадоха чест, докато телата горяха. Каквото и да говореха за стражите, хората си вършеха работата сериозно и с чест.

— Вижте. — Раоден насочи аона си към петдесетина конници, които се отделиха от кладата и тръгнаха в галоп към къщата на Кайн. Всички носеха кафявите наметала на офицери от градската стража на Елантрис.

— Май нещата отиват на зле — каза Кайн.

— А може би на добре — възрази Раоден.

Кайн поклати глава.

— Да съборим входа. Нека опитат да избият вратата с един товар камъни пред нея.

— Не. Няма смисъл сами да се набутваме в капан. Искам да се срещна с тях.

— Има и други изходи от сградата — съобщи Кайн.

— Въпреки това изчакай командата ми, преди да срутваш входа. Това е заповед.

Кайн стисна зъби за миг, но кимна.

— Добре, Раоден, но не защото заповядваш, а защото ти вярвам. Синът ми те нарича крал, но аз не признавам ничия власт.

Сарене погледна изненадано към чичо си. Досега не го бе чувала да говори с такъв тон. Обикновено беше весел и жизнен като панаирджийска мечка. Сега лицето му бе мрачно. Беше си пуснал мустаци веднага след смъртта на Ядон. Учтивият, спокоен готвач бе изчезнал, а мъжът на негово място приличаше на коравите адмирали на баща й.

— Благодаря, Кайн — отвърна Раоден.

Чичо й кимна. Конниците приближиха бързо и се пръснаха да обградят укреплението на Кайн. Един от тях забеляза Раоден на покрива и смушка коня си да се приближи.

— Чухме слухове, че лорд Раоден, престолонаследникът на Арелон е жив — обясни мъжът. — Ако това е вярно, нека се покаже. Страната се нуждае от крал.

Кайн се успокои видимо, а Раоден си позволи тиха въздишка. Офицерите стояха в редица, все още на коне, и той можеше да види лицата им. Бяха притеснени и объркани, но обнадеждени.

— Трябва да действаме бързо, преди гьорнът да реагира — обърна се Раоден към приятелите си. — Изпратете съобщения до благородниците. Искам да проведа коронацията си до един час.

 

 

Раоден влезе в тронната зала на двореца. До подиума стояха Сарене и младоликият коратски патриарх. Раоден се бе запознал с него току-що, но описанието на Сарене бе точно. Най-запомнящите се черти бяха дългата руса коса, усмивката, която намекваше, че уж знае много, и самодоволното изражение. Но принцът имаше нужда от него. Коронясването му от патриарха на Шу-Корат щеше да създаде важен прецедент.

Сарене се усмихна окуражително, когато той приближи. Раоден се изумяваше колко силна е тя, въпреки че бе преживяла толкова в последно време. Застана до нея на подиума и се обърна към благородниците на Арелон.

Разпознаваше повечето лица. Мнозина го поддържаха преди изгнанието му. Но сега повечето бяха просто объркани. Появата му бе внезапна, както и смъртта на Телрий. Вече се разпространяваха слухове, че Раоден е замесен в убийството, но хората сякаш не им даваха ухо. Очите им бяха помръкнали и изглеждаха изтощени от продължителния стрес.

Всичко щеше да се промени. Раоден си го обеща наум. Без повече въпроси. Без несигурност. Ще организира обединен фронт с Теод и ще се опълчи на Фьорден.

— Лордове, дами — започна той. — Жители на Арелон. Нашето бедно кралство изстрада много през последните десет години. Нека да започнем отначало. С приемането на тази корона аз обещавам…

Той замръзна. Усещаше… енергия. Първо реши, че дор го напада. После осъзна, че е нещо друго, каквото не бе изпитвал досега. Нещо външно. Някой друг манипулираше дор. Той огледа тълпата, прикрил изненадата си. Очите му се спряха на дребна фигура с червена роба, почти незабележима сред аристократите. Енергията идваше от него.

Деретски жрец? Раоден се замисли, не можеше да повярва. Мъжът се усмихваше, косата под качулката му бе руса. Какво? Настроението на тълпата се промени. Няколко души припаднаха, а останалите просто зяпнаха. Смаяно. Шокирано. Но някак без изненада. Бяха толкова изстрадали, че непрекъснато очакваха да се случи нещо ужасно.

Раоден нямаше нужда да проверява, за да разбере, че илюзията му е изчезнала.

Патриархът се сепна и изтърва короната, отстъпвайки назад. Раоден погледна към хората със свит стомах. А беше толкова близо…

До него се разнесе глас.

— Вижте го, благородници на Арелон! — извика Сарене. — Вижте човека, който щеше да ви бъде крал. Вижте тъмната кожа и елантриското лице! И ми кажете… Това има ли значение?

Тълпата бе притихнала.

— Десет години бяхте управлявани от тиран, защото отхвърлихте Елантрис. Вие бяхте привилегировани, богати, но в известен смисъл бяхте най-потиснатите, защото нямахте сигурност. Титлите струваха ли си свободата? Това е човекът, който ви обичаше, докато другите се опитваха да стъпчат гордостта ви. Питам ви: това, че е елантрисец, по-лош крал ли го прави от Ядон и Телрий? — Тя коленичи пред него. — Аз първа ще приема управлението му.

Раоден погледна тълпата напрегнато. Хората започнаха да коленичат един след друг. Първо Шуден и Лукел, които стояха в челото, а после и останалите. Някои го правеха изпаднали във вцепенение, други примирено. Но имаше и такива, които се осмеляваха да бъдат щастливи.

Сарене се наведе и взе падналата корона. Беше простичка — набързо изкован златен обръч, — но означаваше толкова много.

Сейналан бе зашеметен и принцесата на Теод пое задълженията му. Тя се изправи и положи короната на главата на Раоден.

— Ето вашият крал! — извика.

Някои от хората започнаха да надават радостни възгласи.

Един мъж със сигурност не се радваше. Дилаф сякаш искаше да си пробие път през тълпата и да разкъса Раоден с голи ръце. Хората, чиито възгласи преминаха от разпокъсани викове във всеобщо одобрение, му пречеха. Жрецът се огледа с омраза и се насочи към вратите, за да изчезне в смрачаващия се град.

Сарене не му обърна внимание и се завъртя към Раоден.

— Поздравления, ваше величество — каза тя и го целуна леко.

— Не мога да повярвам, че ме приеха — промълви учудено Раоден.

— Преди десет години те отхвърлиха Елантрис и откриха, че човек може да бъде чудовище, без значение как изглежда. Най-сетне са готови да приемат владетел не защото е бог или има пари, а защото знаят, че ще ги управлява добре.

Раоден се усмихна.

— Разбира се, много важно е и владетелят да има жена, която умее да изнася трогателни речи в нужния момент.

— Така е.

Раоден се обърна и погледна над тълпата към оттеглящия се Дилаф.

— Кой беше този?

— Един от жреците на Хратен — отвърна небрежно Сарене. — Предполагам, че днес не му е ден. Известен е с омразата си към елантрисците.

Раоден не беше сигурен, че е права да го подценява.

— Сарене, нещо не е наред. Защо илюзията ми изчезна?

— Не я ли свали сам?

Раоден поклати глава.

— Мисля… че беше жрецът.

— Какво?

— Усетих дор в мига преди аонът ми да изчезне, енергията идваше от него. — Той се замисли за миг и стисна зъби. — Може ли да заема Аше.

— Разбира се — съгласи се Сарене и махна на сеона да се приближи.

— Аше, ще предадеш ли едно съобщение от мен?

— Разбира се, милорд — поклони се сеонът.

— Открий Галадон в Нови Елантрис и му кажи какво се случи. Предупреди го да се подготви.

— За какво, милорд?

— Не знам — отвърна Раоден. — Просто му кажи да е готов. И че аз съм разтревожен.