Брандън Сандърсън
Елантрис (57)

55.

Беше му странно да наблюдава Елантрис отстрани. Раоден принадлежеше на града. Имаше чувството, че е излязъл от тялото си и се гледа някъде отгоре. Не можеше да бъде разделен от Елантрис, както и духът не можеше да се дели от тялото.

Стоеше заедно със Сарене под обедното слънце на покрива на къщата на Кайн, която приличаше на укрепление. Търговецът бе показал прозорливост с оглед на събитията отпреди десет години и бе построил имението си като крепост. Компактната каменна сграда с прави стени и тесни прозорци бе издигната на хълм. По ръба на покрива имаше бойници. Раоден се бе надвесил от една от тях, а Сарене се притискаше към него, прегърнала го през кръста.

След смъртта на Роял Кайн залости портите и ги уведоми, че разполага с достатъчно провизии да изкарат цяла година. Раоден се съмняваше, че вратите ще издържат на стремителна атака, но харесваше чувството за безопасност, създадено от Кайн. Нямаха представа как ще реагира Телрий на появата на принца. Бе възможно да спре да се преструва и да потърси фьорденска помощ. Градската стража се бе поколебала да нападне Раоден, но фьорденските войски нямаше да имат подобни задръжки.

— Трябваше да се досетя — измърмори Сарене до него.

— А? — попита Раоден, повдигайки вежди. Тя носеше една от роклите на Даора, която, естествено, бе твърде къса, но му харесваше, че се виждат краката й. Късата руса перука я правеше да изглежда по-млада. Като ученичка, а не зряла жена. Висока шест стъпки ученичка, поправи се Раоден.

Сарене вдигна глава и го изгледа в очите.

— Не мога да повярвам, че не съобразих. Даже имах подозрения по повод твоето, тоест Раоденовото изчезване. Мислех, че кралят те е убил или те е прокудил.

— Със сигурност му се искаше — каза Раоден. — Опитваше да ме отпрати на няколко пъти, но все се измъквах.

— Толкова е очевидно! — Сарене отпусна глава на рамото му. — Скриването на събитията, срамът… всичко е съвсем ясно.

— Лесно се виждат отговорите, когато загадката е решена — отбеляза Раоден. — Не съм изненадан, че никой не е свързал моето изчезване с Елантрис. Арелонците не биха го съобразили. Хората не говорят за Елантрис и със сигурност не искат да го свързват със своите любими. Предпочели са да повярват, че съм мъртъв, отколкото да заподозрат, че съм взет от шаод.

— Но аз не съм от Арелон — възрази Сарене. — Нямам такива предразсъдъци.

— Ти заживя с тях. Няма как да не бъдеш променена от възгледите им. А и не си живяла дълго край Елантрис, не знаеш как действа шаод.

— А ти ме остави да тъна в невежество — измърмори под нос Сарене. — Собственият ми съпруг.

— Подсказах ти — оправда се той.

— Да, пет минути преди да се разкриеш.

Раоден се засмя и я придърпа. Каквото и да се случеше оттук нататък, бе доволен, че е излязъл от Елантрис. Краткото време със Сарене си струваше.

След миг осъзна нещо.

— Всъщност не съм.

— Какво?

— Твой съпруг. По-точно, спорно е. Брачният договор е обвързващ, в случай че някой умре преди сватбата. Но аз не умрях, а отидох в Елантрис. Те са горе-долу едно и също, но думите в договора са строго определени.

Сарене го изгледа загрижено.

Той се засмя тихо.

— Сарене, не се опитвам да се измъкна. Просто казвам, че трябва да се оженим официално, за да се успокоят всички.

Сарене се замисли и кимна рязко.

— Определено. През последните месеци се сгодявах два пъти, а не се омъжих нито веднъж. Заслужавам хубава сватба.

— Кралска сватба — съгласи се Раоден.

Сарене въздъхна и погледна към Кае. Градът изглеждаше студен и безжизнен, почти изоставен. Политическата нестабилност унищожаваше икономиката, така както управлението на Ядон бе унищожило духа. Вместо оживена търговия, само няколко души вървяха по пустите улици. Единственото изключение бе големият градски площад, където бе пазарът. Някои от търговците бяха решили да намалят загубите си и да се пренасочат към Теод, но изненадващо голям брой бяха останали. Какво ли бе убедило толкова много да опитат да пробутат стоката си на хора, които не купуват? Другото място, където кипеше активност, бе дворецът. Служителите на градската стража се щураха край него като разтревожени насекоми цяла сутрин. Сарене изпрати сеона си да провери, но той още не беше се върнал.

— Беше толкова добър човек — каза нежно Сарене.

— Роял ли? — попита Раоден. — Така е. Херцогът ми беше модел за поведение, когато баща ми се оказа недостоен.

Сарене се засмя леко.

— Когато Кайн ме запозна с него, каза, че не е сигурен дали ни помага, защото обича Арелон, или просто от скука.

— Мнозина смятаха хитростта на Роял за коварство. Но грешаха. Роял беше умен и обичаше интригите, но беше патриот. Той ме научи да вярвам в Арелон въпреки многото спънки.

— Беше лукав старец. И за малко да ми стане съпруг.

— Още не мога да го повярвам — усмихна се Раоден. — Обичах Роял, но да си го представя женен? За теб?

Сарене се засмя.

— И на нас не ни се вярваше. Но това не ни пречеше да го направим.

Раоден въздъхна и погали рамото й.

— Ако знаех в какви способни ръце оставям Арелон, нямаше да се тревожа толкова.

— Ами Нови Елантрис? — попита Сарене. — Карата ли е начело?

— Нови Елантрис се управлява и сам без проблеми. Но тази сутрин изпратих Галадон да започне да ги учи на аондор. Ако се провалим тук, искам градът да има някаква защита.

— Вероятно нямаме много време.

— Все ще научат няколко аона — каза Раоден. — Заслужават да знаят тайната на тяхното могъщество.

Сарене се усмихна.

— Винаги съм знаела, че ще намериш отговора. Доми не би оставил такава самоотверженост да отиде напразно.

Раоден се усмихна. Предната вечер го бе накарала да нарисува множество аони, за да й докаже, че наистина работят. Уви, това не бе достатъчно да спаси Роял.

В гърдите на Раоден пламтеше тежка вина. Ако знаеше правилните модификатори, можеше и да успее. От раната в корема не се умираше бързо. Можеше да излекува всеки орган поотделно и после да затвори кожата. Ала умееше само да нарисува общия аон, който въздействаше върху цялото тяло. Силата и без това бе толкова малка, че не постигна никакъв ефект.

Раоден стоя до късно да учи модификатори. Лекуването чрез аондор бе трудно и сложно изкуство, но беше решен да не позволи на никого да умира заради невежеството му. Щяха да са му нужни месеци, но щеше да изучи модификаторите за всички органи, мускули и костици.

Сарене насочи вниманието си към града. Държеше се здраво за кръста на Раоден, защото не обичаше височини, особено когато нямаше за какво да се хване. Принцът погледна над главата й и внезапно си спомни нещо от снощното проучване. Посегна да смъкне перуката й. Тя не поддаде веднага заради лепилото, но после се махна, показвайки наболите косми. Сарене се обърна с раздразнен поглед, но Раоден бе почнал да рисува.

Аонът не беше сложен. Трябваше само да укаже цел, ефект и продължителност. Когато завърши, косата й почна да расте. Лека-полека космите се удължаваха и след няколко минути златистата й коса отново стигаше до средата на гърба.

Сарене прокара невярващо пръсти през нея. След това го погледна с насълзени очи.

— Благодаря ти — прошепна тя и го придърпа по-близо. — Нямаш представа какво значи това за мен.

След това се отдръпна и го изгледа с напрегнати сиви очи.

— Покажи се.

— Лицето ми ли? — попита Раоден.

Сарене кимна.

— Виждала си го и преди — поколеба се той.

— Знам, но трябва да привикна. Искам да те видя истински.

Решителният й поглед преустанови спора. Той въздъхна и чукна яката на блузата си с показалец. За него не се промени нищо, но по смразяването на Сарене можеше да познае, че илюзията е паднала. Внезапно почувства срам и започна да рисува наново, но тя го спря.

— Раоден, не е толкова ужасно, колкото мислиш. — Тя прокара пръсти по лицето му — Казват, че телата ви са като трупове, но това не е вярно. Кожата ви може да е безцветна и сбръчкана, но под нея има плът.

Пръстът й намери раната на бузата и тя се сепна.

— Аз ти го направих, нали?

Раоден кимна.

— Както казах, нямах представа, че си толкова добър фехтовач.

Сарене докосна раната.

— Доста се обърках, като не видях къде съм те пронизала. Защо илюзията показва изражението ти, но не и раната?

— Сложно е — отвърна Раоден. — Трябва да свържеш всеки мускул по лицето си с тези на илюзията. Сам никога нямаше да се оправя. Следвах диаграмата от книгата.

— Но миналата нощ се превърна страшно бързо от Калу в Раоден.

Той се усмихна.

— Така е, защото бях подготвил две илюзии. Една на блузата и една на жакета. Когато махнах горната, долната се показа. Радвам се, че си приличах достатъчно, та да ме познаят. Естествено, нямаше примерни уравнения за собственото ми лице и трябваше да налучквам.

— Добре си се справил.

— Използвах елантриското си лице като основа. — Той се усмихна. — Ти си късметлийка, имаш мъж, който може да си сменя лицето по всяко време. Никога няма да ти омръзна.

Сарене изсумтя.

— Това ти лице ми харесва достатъчно. То ме обичаше, когато бях затворена в Елантрис, без титли и привилегии.

— Мислиш ли, че можеш да свикнеш? — попита принцът.

— Раоден, миналата седмица щях да се омъжа за Роял. Той беше мил старец, но дори скалите изглеждат по-красиви в сравнение с него.

Раоден се засмя. Въпреки всичко — Телрий, Хратен и кончината на бедния Роял — сърцето му се изпълваше с радост.

— Какво правят тези? — попита Сарене и посочи към двореца.

Раоден се обърна да проследи жеста й и я бутна леко напред. Тя го стисна здраво за рамото и пръстите й се впиха в плътта му.

— Не прави така!

— Спокойно — каза той и я прегърна. — Забравих, че се боиш от високото.

— Не се боя от високото. — Сарене не го пускаше. — Просто малко се замайвам.

— Разбира се. — Раоден присви очи към двореца. Виждаше, че група войници се занимават с нещо пред входа. Изнасяха одеяла или чаршафи.

— Много е далече — каза Сарене. — Къде се бави Аше?

Раоден нарисува пред тях големия кръгъл аон Нае. Когато свърши, въздухът в кръга се развълнува като вода, след което се проясни и приближи гледката. Раоден го насочи с длан към двореца. Гледката се проясни дотолкова, че можеха да видят отличителните знаци на войниците.

— Това е полезно — отбеляза Сарене, докато Раоден повдигаше леко аона. Войниците наистина изнасяха чаршафи, в които бяха увити тела.

Принцът настръхна, докато мърдаше диска покрай наредените в редица трупове. Последните два бяха познати.

Сарене изписка ужасено, когато мъртвите лица на Еондел и Телрий дойдоха на фокус.