Брандън Сандърсън
Елантрис (52)

50.

— Защо се забави толкова?

— Не можах да открия Дух, милейди — обясни Аше, влитайки през прозореца на каретата й. — Оставих съобщението на господин Галадон. След това отидох да нагледам крал Телрий.

Сарене потупа бузата си раздразнено.

— И какво прави той?

— Галадон или кралят, милейди?

— Кралят.

— Негово величество е зает да се излежава в двореца си, докато аристократите чакат отвън — съобщи сеонът с неодобрителен тон. — Мисля, че най-сериозното му оплакване е, че в двореца не са останали достатъчно млади жени.

— Сменихме един идиот с друг — поклати глава Сарене. — Този как е успял да натрупа такова богатство, че да стане херцог?

— Не е, милейди — осведоми я Аше. — Брат му е свършил повечето работа. Телрий е наследил парите след смъртта му.

Сарене въздъхна и се облегна назад, защото каретата хлътна в дупка.

— Хратен там ли е?

— Ходи често, милейди. Май посещава краля всеки ден.

— Какво чакат? — попита раздразнено Сарене. — Защо Телрий просто не се покръства?

— Никой не знае, милейди.

Сарене се намръщи. Продължаващата игра я объркваше. Знаеше се, че Телрий посещава деретските литургии, нямаше нужда да се прави на консервативен корат.

— Още ли няма новини за предполагаемата прокламация на гьорна? — попита тя с трепет.

— Не, милейди — долетя благословеният отговор. Според слуховете Хратен готвеше декрет за задължителното покръстване на всеки в Арелон, иначе го заплашваше затвор. Търговците се опитваха да запазят спокойствие и бяха отворили пролетния пазар, но целият град трепереше от нервно напрежение.

Сарене си представяше ясно бъдещето. Скоро вирнът щеше да прати армия от жреци в Арелон, последвани от монасите воини. Телрий щеше да е симпатизант, после вярващ, а накрая просто пионка. След няколко години Арелон нямаше да е деретска държава, а част от самия Фьорден.

Щом декретът на Хратен бъдеше приет, той щеше да арестува Сарене и сподвижниците й, без да губи време. Щеше да ги хвърли в затвора и най-вероятно да ги екзекутира не след дълго. Тогава вече никой нямаше да се опълчи на Фьорден. Целият цивилизован свят щеше да коленичи пред вирна и да изпълни мечтата му за старата империя.

И въпреки това нейните съюзници само обсъждаха и спореха. Никой не вярваше, че Телрий наистина ще подпише документ за покръстване. Подобни вандалщини не се случваха в техния свят. Арелон беше миролюбиво кралство. Дори така наречените бунтове преди десет години не бяха толкова жестоки, ако човек не беше елантрисец. Приятелите й искаха да действат внимателно. Предпазливостта им беше разбираема и дори похвална, но моментът не бе подходящ. Радваше се, че днес може да потренира фехтовка. Имаше нужда да освободи агресията си.

Каретата спря пред имението на Роял сякаш в отговор на мислите й. След като Телрий се бе нанесъл в двореца, жените бяха преместили тренировките си в градините на стария херцог. Времето беше топло, духаше лек ветрец, пролетта бе решила да се задържи, а Роял ги приемаше радушно.

Сарене бе изненадана, че жените настояха да продължат с тренировките. Дамите бяха показали упорство. Срещаха се през ден от цял месец. Явно не само Сарене имаше нужда да освободи раздразнението си с меч.

Тя слезе от каретата облечена с обичайния си гащеризон и с новата перука. Докато заобикаляше къщата, чу дрънченето на мечовете отзад. Сенчестият павилион с дървен под бе чудесен за провеждане на тренировки. Повечето жени вече бяха дошли и поздравиха Сарене с усмивки и реверанси. Още не можеха да повярват, че се е завърнала от Елантрис. Сега я гледаха с още повече страхопочитание отпреди. Тя кимна учтиво и дружелюбно. Харесваше тези жени, макар че никога нямаше да бъде една от тях.

Като ги видя, си припомни странното чувство на загуба, което бе изпитала при излизането си от Елантрис. Не беше само заради Дух. Там бе единственото място, където се чувстваше безусловно приета. Не бе принцеса, а нещо повече — член на общност, където всеки индивид бе важен. Изпитваше топлота към тези окаяни, кльощави елантрисци, желание да я приемат в живота си и да й дадат част от себе си.

Там, в центъра на най-прокълнатия град в света, Дух бе изградил общество, което изразяваше коратските учения. Църквата проповядваше, че единението е благословено; беше истинска ирония, че единствените хора, които практикуваха тези идеали, бяха прокълнатите. Сарене поклати глава и започна да разгрява със замахвания. През целия си съзнателен живот бе търсила приемане и любов. Когато най-сетне бе намерила и двете, ги бе изоставила.

Не беше сигурна колко време се е упражнявала. Изпълняваше формите лесно, щом приключи с разгряването. Мислите й се въртяха около Елантрис, Доми, чувствата й и неразгадаемите иронии на живота. Изпоти се здраво, преди да осъзнае, че останалите жени са спрели тренировката. Сарене се огледа изненадано. Всички се бяха скупчили в единия край на павилиона и си говореха, гледайки нещо, което тя не виждаше. Тя се приближи любопитно, докато височината не й позволи да види обекта на вниманието им. Мъж.

Беше облечен в скъпи дрехи от синя и зелена коприна и носеше шапка с перо. Имаше светлокафява кожа на дуладелски аристократ — не толкова тъмна, като на Шуден, но по-мургава от на Сарене. Кръглото лице с щастливи черти излъчваше безгрижие. Имаше вид на конте. Истински дуладелец. Тъмнокожият слуга до него беше едър и як, като повечето представители на простолюдието. Не беше виждала нито един от двамата преди.

— Какво става тук? — попита Сарене.

— Името му е Калу, милейди — обясни Аше, долитайки до нея. — Пристигна преди малко. Явно е един от малкото републиканци, които са избегнали миналогодишните кланета. Крил се е в Южен Арелон доскоро, но чул, че крал Ядон предлага за продан титлата на барон Едан.

Сарене се намръщи, нещо в човека я притесняваше. Жените избухнаха внезапно в смях при един от коментарите му, кикотеха се така свободно, сякаш той беше отколешен член на двора. Когато се успокоиха, дуладелецът я забеляза.

— Охо! — Калу се поклони тържествено. — Това трябва да е принцеса Сарене. Казват, че сте най-прекрасната жена в цял Опелон.

— Не трябва да вярвате на всичко, което разправят хората, милорд — отвърна спокойно Сарене.

— Така е — съгласи се той и я погледна в очите. — Само на истината.

Сарене усети, че се изчервява, въпреки че не искаше. Не харесваше мъже, които я смущаваха.

— Боя се, че ни изненадахте, милорд. — Тя го изгледа с присвити очи. — Ние се упражняваме доста усърдно и не можем да ви посрещнем като истински дами.

— Извинявам се за внезапната си поява, ваше височество — поклони се учтиво Калу. Въпреки любезните думи явно не се притесняваше, че се е натрапил на частната сбирка. — Щом пристигнах в този величествен град, реших да изкажа почитанията си в двореца, но ми обясниха, че трябва да чакам цяла седмица, за да получа аудиенция при краля. Записах се в списъка и после кочияшът ми ме разходи наоколо. Чувал съм за прочутия херцог Роял и реших да го посетя. Колко се изненадах, когато открих толкова много хубавици в неговата градина!

Сарене изсумтя, готова да каже нещо рязко, но коментарът й бе прекъснат от появата на херцог Роял.

Явно старецът най-сетне бе разбрал, че имението му е нападнато от наглия дуладелец. Калу направи още един от глупавите си поклони и размаха широкополата си шапка. След това започна да хвали херцога и да изтъква каква чест е да се запознае с толкова уважавана личност.

— Не ми харесва — каза тихо Сарене на Аше.

— Разбираемо, милейди. Никога не сте се разбирали с дуладелските аристократи.

— Не е само това — настоя тя. — В него има нещо фалшиво. Няма акцент.

— Повечето републиканци говорят свободно аонски, особено ако живеят край границата. Срещал съм неколцина дуладелци, които нямат никакъв акцент.

Сарене се намръщи. Докато гледаше представлението на мъжа, осъзна какво я дразни.

Калу беше твърде стереотипен. Точно както описваха дуладелските аристократи — глуповато високомерни, кичозно облечени, с превзети маниери и абсолютно повърхностни. Този Калу беше клише, нещо, което не съществува реално. Истинско олицетворение на идеализиран дуладелски благородник.

Калу свърши с представянето си и започна да разказва драматично как е пристигнал. Роял го изслуша с усмивка. Херцогът беше търгувал с доста дуладелци и знаеше, че най-добрият начин да се оправиш с тях е да се усмихваш и да кимаш често. Една от жените подаде чаша на Калу. Той се усмихна и пресуши виното на един дъх, без да прекъсва тирадата си, като не спираше и да жестикулира. Дуладелците не говореха само с уста, а използваха целите си тела, когато разказваха нещо. Коприните и перата се мятаха, докато обясняваше колко е изненадан от смъртта на крал Ядон и възцаряването на новия владетел.

— Може би милорд ще се присъедини към нас — прекъсна го Сарене, което беше единственият начин да се включиш в дуладелски разговор.

Калу примигна изненадано.

— Да се включа ли? — попита той колебливо. Сарене усети как маската му се плъзва за миг, докато се ориентира. Беше все по-сигурна, че този човек не е такъв, за какъвто се представя. За щастие тъкмо й бе хрумнал начин да го провери.

— Разбира се, милорд — каза тя. — Дуладелските граждани са едни от най-известните фехтовачи на света. Даже са по-добри от джадорците. Сигурна съм, че дамите ще бъдат заинтригувани да видят един истински майстор.

— Благодарен съм за великодушното предложение, ваше височество — започна да шикалкави Калу, — но не съм подходящо облечен…

— Да направим един бърз двубой, милорд — настоя Сарене и извади двата си най-хубави сира. Тези без предпазители и добре наточени. Тя размаха единия майсторски във въздуха и се усмихна на дуладелеца.

— Добре — съгласи се внезапно мъжът и хвърли настрани шапката си. — Един бърз двубой, тогава.

Сарене се опита да прецени дали блъфира. Нямаше намерение да се бие наистина с него; иначе нямаше да избере опасните остриета. Замисли се за момент, после сви рамене и му подхвърли едното оръжие. Ако блъфираше, щеше да го разкрие по много срамен и болезнен начин.

— Добре — кимна тя и нападна.

Калу отстъпи назад и се завъртя покрай стъписания херцог, докато парираше ударите й. Жените изпискаха стреснато, когато Сарене мина през тях, размахвайки меча си срещу наглия дуладелец. Скоро излязоха на светло, зарязвайки дървения подиум и минавайки на меката трева.

Жените бяха шокирани от непривичната битка, но не изпускаха нито удар. Сарене виждаше как я следват, докато с Калу се въртяха из равния двор в средата на градините.

Дуладелецът бе изненадващо добър, но не беше майстор. През повечето време само отбиваше атаките й, очевидно бе способен само да се защитава. Ако наистина бе аристократ, сигурно бе от най-слабите фехтовачи.

Сарене познаваше няколко негови съграждани, които бяха по-слаби от нея, но обикновено трима от четирима дуладелци я биеха.

Калу заряза престорената си апатия и се концентрира единствено върху усилията да се предпази Сарене да не го посече. Движеха се из целия двор и мъжът отстъпваше при всеки сблъсък. Изненада се, когато от тревата стъпи на тухла, бяха стигнали до фонтана в центъра на градините.

Сарене нападна още по-устремно. Изтика го, докато бедрото му не опря в самия шадраван. Вече нямаше къде да отстъпва, поне така си мислеше тя. Остана изненадана, когато дуладелецът скочи във водата. Той вдигна облак от пръски с крак и отскочи към дясната й страна.

Сирът на Сарене порна водата, докато противникът й минаваше покрай нея.

Тя усети как острието й пронизва нещо меко и благородникът издаде тих, почти недоловим писък. Сарене се завъртя да удари отново, но видя, че Калу е паднал на колене и е забил острието си в меката земя. Той й подаде яркожълто цвете.

— Ах, милейди — заговори мъжът с драматичен глас. — Открихте моята слабост. Не мога да се изправя в битка срещу красива жена. Сърцето ми се разтапя, коленете се разтреперват, а мечът отказва да удари. — Той се поклони и протегна цветето. Останалите жени въздъхнаха замечтано в един глас.

Сарене отпусна оръжието си. Откъде беше изровил цвете? Тя въздъхна и прие подаръка. И двамата знаеха, че извинението му е хитър номер да избегне засрамването, но Сарене уважаваше съобразителността. Беше успял да не стане за посмешище и едновременно с това бе впечатлил жените с романтичната си проява.

Сарене го огледа внимателно за рана. Беше сигурна, че острието й бе порязало лицето му, докато изскачаше от фонтана, но не се виждаше дори драскотина. Тя погледна колебливо върха на сира.

По него нямаше кръв. Явно все пак бе пропуснала.

Жените започнаха да ръкопляскат и поведоха контето обратно към павилиона. Калу погледна назад и се усмихна. Не беше глуповатата, превзета усмивка отпреди, а тънка и мъдра. Усмивка, която по някаква причина й се струваше изключително позната. Той се поклони театрално отново и позволи да бъде отведен.