Брандън Сандърсън
Елантрис (51)

49.

В началото Раоден избягваше библиотеката, защото му напомняше за нея.

После усети, че го тегли натам по същата причина.

Вместо да мисли за загубата, Раоден се фокусира върху връзката, която Сарене бе направила. Изучаваше аон след аон и забелязваше нови черти от релефа в схемите им. Аонът Ено, символ за вода, имаше вълнообразна линия, изобразяваща извивките на река Аредел. Аонът Дий, символът за дърво, включваше няколко кръга, които представляваха южните гори.

Аоните бяха карта на земята, всеки с леки различия на общата картина. Всички започваха с трите основни линии — крайбрежието, планините и точката за езерото Алоное. Повечето имаха и черта в дъното, изобразяваща река Каломо, която бележеше границата между Арелон и Дуладел.

Други от чертите обаче го объркваха напълно. Защо аон Мея, символът за разум, имаше Х някъде в средата на графство Еон? Защо аон Рий бе осеян с две дузини видимо случайни точки? Отговорите може би се криеха в книгите от библиотеката, но засега не намираше никакво обяснение.

Дор го удряше поне по два пъти на ден. Всяка битка изглеждаше като последна и всеки път се събуждаше все по-слаб. Сякаш енергията му имаше предел и се изчерпваше с всяко стълкновение. Въпросът вече не беше дали ще падне, а дали ще открие тайната, преди това да се случи.

Раоден гледаше картата с раздразнение. Бяха минали пет дена от излизането на Сарене и още не можеше да открие отговор. Имаше чувството, че е обречен цяла вечност да е невероятно близо до тайната на аондор, а никога да не я открие. Голямата карта вече висеше на стената до бюрото му и трепереше, когато я разгръщаше. Ръбовете бяха износени от времето, а мастилото избледняваше. Картата бе преживяла възхода и падението на Елантрис. Искаше му се да може да говори и да му прошепне тайните, които знаеше.

Той поклати глава и седна на стола на Сарене. Кракът му закачи една от купчините с книги. Раоден въздъхна, след което се облегна назад и започна да рисува, като търсеше утеха в аоните. Беше преминал към по-напреднала техника. Според книгите, аоните бяха по-мощни, когато се внимаваше не само за дължината и наклона, а и за дебелината на чертите. Щяха да си работят, ако чертите бяха еднакви, но ако нанесеше правилните пропорции, придобиваше повече контрол и сила.

Затова Раоден се упражняваше според инструкциите, използваше кутрето си за тънките линии и палеца за по-дебелите. Също така можеше да си служи с инструменти, като пръчка или перо. Пръстите бяха общоприети, но формата бе много по-важна от използваните инструменти. Все пак елантрисците си бяха служили с аондор, за да изобразят постоянни символи в камъни и метал, и дори ги бяха конструирали от най-различни материали, като дървесина и жици. Аоните бяха по-трудни за създаване така, но имаха един и същ ефект, без значение дали бяха нарисувани във въздуха, или гравирани в стомана.

Упражненията му бяха напразни. Нямаше значение колко точни са аоните му, след като не работеха. Понякога използваше ноктите си, за да рисува тънки като косъм линии, а друг път по три пръста, за да следва точно указанията в текста. Всичко бе напразно. Всичкото наизустяване, целият труд. Защо изобщо се мъчеше? В коридора зачаткаха стъпки. Новото технологично изобретение на Мареше бяха обувки с по-твърда подметка, подкована с пирони. Раоден погледна през прозрачния аон към вратата, през която влезе Галадон.

— Нейният сеон дойде отново, суле — съобщи дуладелецът.

— Още ли е тук?

Галадон поклати глава.

— Тръгна почти незабавно. Поръча да ти предам, че тя най-сетне е убедила лордовете да се разбунтуват срещу крал Телрий.

Сарене изпращаше сеона си с всекидневни доклади за действията й, което предизвикваше у него смесени чувства. От една страна, искаше да знае какво се случва навън, но от друга, мечтаеше за успокояващото невежество отпреди. Тогава трябваше да се тревожи само за Елантрис; сега се притесняваше за цяло кралство. Трябваше да преглътне този факт с болезненото съзнание, че няма какво да направи.

— Аше каза ли кога ще дойдат новите припаси?

— Тази вечер.

— Добре — кимна Раоден — А тя дали ще дойде?

— Уговорката е същата като преди — поклати глава Галадон.

Раоден кимна отново. Тъжното му изражение не се промени. Не знаеше какви средства използва Сарене, за да му праща припаси, но по някаква причина не им позволяваше да приберат сандъците, преди доставчиците да се махнат.

— Стига си скърбял, суле — изръмжа Галадон. — Не ти отива. Трябва ти солидна доза песимизъм, за да тъжиш с подобаващо достойнство.

Раоден не можа да се сдържи и се усмихна.

— Съжалявам. Просто имам чувството, че колкото и да упорствам срещу нашите проблеми, те ме удрят със същата сила.

— Още ли нямаш прогрес с аондор?

— Не — отговори Раоден. — Сравних старите и новите карти за промени в крайбрежието и планините, но нищо не откривам. Опитах да рисувам основните линии с леко променен наклон, но няма никаква полза. Те не се появяват, ако не са с точния наклон, както винаги. Дори езерото си е на същото място, непроменено. Не виждам какво може да е различно.

— Суле, може би основните линии не са се променили — каза Галадон. — Може би трябва да се добави нещо ново?

— Обмислих го, но какво? В Арелон няма нови реки или езера, да не говорим за планини. — Раоден завърши аона Ехе с недоволно движение на палеца. Погледна ядрото му, което представяше релефа на Арелон. Нищо не беше променено. Освен… При реод земята се бе разцепила. — Бездната! — извика той.

— Бездната ли? — попита скептично Галадон. — Суле, тя е причинена от реод, не е обратното.

— Ами ако не е така? — възкликна възбудено Раоден. — Ако земетресението се е случило точно преди реод? То предизвиква разцепване на юг и изведнъж всички аони стават невалидни. Имат нужда от допълнителна линия, за да работят. Аондор и съответно Елантрис биха рухнали незабавно.

Раоден се съсредоточи в аона, който висеше пред него. Прокара колебливо пръст през светещия символ, приблизително на мястото на Бездната. Нищо не се случи. Не се появи никаква линия. Аонът примигна и изчезна.

— Е, това беше, суле — каза Галадон.

— Не. — Раоден започна отново. Пръстите му се движеха и чертаеха. При това със скорост, на която не знаеше, че е способен, пресъздаде аона за секунди. Накрая ръката му увисна в дъното, под трите основни черти. Почти можеше да усети…

Прониза аона и сряза въздуха с пръст. Появи се малка светеща линия.

След това го удари. Дор връхлетя с гръмотевичен пристъп и този път не се блъсна в стена. Заля Раоден като река. Принцът се сепна, потъвайки в енергията за момент. Тя се мяташе като звяр, който е бил държан натясно продължително време. Беше почти… радостна. След това изчезна и Раоден залитна, падайки на колене.

— Суле? — повика го загрижено Галадон.

Раоден поклати глава, защото не можеше да обясни. Палецът още го болеше, все още си беше елантрисец, но дор бе освободена. Беше… поправил нещо. Дор нямаше да го атакува повече.

В този момент чу звук, сякаш от горящ огън. Аонът, който бе начертал пред себе си, светеше ярко. Раоден изпищя и махна на Галадон да залегне, защото символът се огъваше около себе си. Чертите му се усукаха във въздуха, докато не оформиха диск. В центъра му се появи малка червена светлинка, която почна да се разширява, а звукът от горенето премина в трясък. Аонът се превърна в огнен вихър. Раоден усещаше жегата, докато залиташе назад.

Аонът избухна, изстреля хоризонтална колона от пламък точно над главата на Галадон. Тя се блъсна в рафта с книги и го изпепели с масивна експлозия. Във въздуха се разлетяха томове и горящи страници и започнаха да падат по другите етажерки.

Огнената колона изчезна, а с нея и топлината, и Раоден усети, че кожата му е хладна в контраст. Няколко запалени късчета хартия се валяха по земята. От рафта бяха останали само димящи остатъци.

— Какво стана? — извика Галадон.

— Мисля, че унищожих биологичната секция — отвърна изумено Раоден.

 

 

— Суле, препоръчвам ти другия път да не проверяваш теориите си с аона Ехе. Коло? — Галадон остави купчината овъглени книги. През последния час двамата разчистваха библиотеката, за да се уверят, че пламъците са потушени.

— Съгласен съм — започна да се оправдава Раоден. — Просто с него се упражнявах в момента. Нямаше да е толкова драматично, ако не бях добавил всичките модификатори.

Галадон погледна към библиотеката. На мястото на изпепеления рафт имаше черен белег, няколко овъглени книги продължаваха да се валят по пода.

— Да пробваме ли с нещо друго? — попита Раоден.

Галадон изсумтя.

— Стига да не е намесен огън.

Принцът кимна и започна да рисува Аше. Свърши двойната правоъгълна форма и добави линия за Бездната. След това отстъпи назад, чакайки с нетърпение.

Аонът започна да сияе. Светлината се разпространи от крайбрежната ивица и продължи през останалите части, като пламък през масло. Линиите станаха първо червени, а после яркобели, подобно на разтопен метал.

Цветът се стабилизира и обсипа мястото с мека светлина.

— Суле, работи — прошепна Галадон. — Долокен, ти наистина успя!

Раоден кимна развълнувано. Приближи се колебливо до аона и го докосна. Не усещаше топлина, точно както твърдяха книгите. Но нещо не беше наред.

— Не е достатъчно ярък — установи той.

— Откъде си сигурен? — попита Галадон. — За първи път виждаш някой аон да проработи.

Раоден поклати глава.

— Чел съм достатъчно. Аон Аше с тези размери би трябвало да е достатъчно силен, за да освети цялата библиотека, а този е като фенер.

Той посегна и чукна аона в центъра. Сиянието намаля и линиите започнаха да изчезват постепенно, сякаш някакъв невидим пръст ги триеше. Раоден нарисува нов символ, като този път включи всички модификатори за мощ, които знаеше. Когато аонът се стабилизира, той бе малко по-ярък от предишния, но пак не беше достатъчно мощен.

— Нещо все още не е наред — заключи Раоден. — Този трябваше да е толкова ярък, че да не можем да гледаме към него.

— Мислиш ли, че линията на Бездната е грешна? — попита Галадон.

— Не. Тя очевидно бе основна част от проблема. Сега аондор работи, но мощта й е намалена. Явно има още нещо, може би друга линия, която трябва да добавим.

Галадон погледна ръцете си. Дори през тъмната кожа бе лесно да се забележат черните елантриски петна.

— Суле, пробвай с лекуващ символ.

Раоден кимна и начерта аона Йен във въздуха. Добави модификация, указваща тялото на Галадон като цел, и трите черти за усилване на мощта. Завърши с дребната линия на Бездната. Аонът примигна за кратко и изчезна.

— Усети ли нещо? — попита Раоден.

Дуладелецът поклати глава. След това повдигна ръката си, за да огледа едно охлузване на лакътя, което бе получил предишния ден при подхлъзване на нивата. Нищо не бе се променило.

— Суле, болката си стои — разочарова се Галадон. — И сърцето ми не бие.

— Този аон не се държеше нормално — изтъкна Раоден. — Изчезна като предишните, от времето, когато не знаехме за линията на Бездната. Дор не можа да намери цел за енергията си.

— Тогава за какво ни е, суле. — В гласа на Галадон се долавяше горчилка и раздразнение. — Пак ще изгнием в този град.

Раоден го потупа успокоително по рамото.

— Не е безполезно, Галадон. Разполагаме с мощта на елантрисците. Не всичко работи, но може би не сме експериментирали достатъчно. Помисли си! Това е силата, която даваше красота на Елантрис и хранеше цял Арелон. Не губи надежда, когато сме толкова близо.

Галадон го погледна и се усмихна тъжно.

— Никой не може да се предаде, когато си наоколо, суле. Ти упорито отказваш да оставиш хората да се отчаят.

 

 

Започнаха да опитват с други аони и стана очевидно, че нещо блокира дор. Успяха да накарат няколко листа да се издигнат във въздуха, но не и цяла книга.

Направиха една от стените синя и после й върнаха обратно цвета, а Раоден успя да превърне куп въглени в няколко зърна царевица. Резултатите бяха окуражаващи, но много аони не работеха изцяло.

Всеки символ, който бе насочен към тях, проблясваше и изгасваше без ефект. Дрехите им търпяха промяна, но не и плътта. Раоден дори отчупи парче нокът и опита да го накара да се издигне във въздуха, но се провали напълно. Всичко клонеше към теорията, която бе изказал по-рано.

— Галадон, телата ни са замръзнали насред промяната — каза той, гледайки как един лист хартия се носи край него и после избухва в пламъци. Явно свързването на аоните работеше. — Шаод не е приключил с нас. Това, което не позволява на аоните да достигнат пълната си мощ, ни спира да се превърнем в истински елантрисци. Очевидно, докато трансформацията не завърши, аоните няма да имат ефект върху нас.

— Все пак не мога да си обясня първата експлозия, суле — каза Галадон, докато упражняваше Аше. Той знаеше само няколко аона и му беше трудно да ги рисува прецизно с дебелите си пръсти. Докато говореше, направи лека грешка и символът изчезна. Дуладелецът се намръщи и доразви въпроса си. — Беше твърде мощна. Защо нищо останало не действа така?

— Не съм сигурен — отвърна Раоден. Преди малко бе пробвал с известно колебание да нарисува Ехе със същите модификатори, създавайки сложната руна, която предизвика огнената колона. Вместо нея обаче, аонът бе произвел пламък колкото да затопли чаша чай. Подозираше, че първата експлозия е свързана с изтичането на дор… проява на дълго жадуваното освобождаване. — Може би е имало някакво натрупване на дор — предположи той. — Като газ, затворен в пещера. Първият аон, който нарисувах, е източил този резерв.

Галадон сви рамене. Имаше твърде много неща, които не разбираха. Раоден спря за миг и погледна една от книгите. Беше му хрумнала идея.

Отиде при рафта за аондор и взе един том, който бе пълен с диаграми на аони. Галадон го последва с кисело изражение и надникна над рамото му към избраната страница. Аонът беше изключително сложен. Раоден направи няколко стъпки встрани, докато го завърши, защото модификациите и добавките се разпростираха далеч извън основата. Ръката му се схвана, а конструкцията увисна като стена от светещи линии. Тя започна да свети, след което се разкриви и се уви около Раоден.

Галадон извика, изненадан от яркия блясък.

След секунди светлината изчезна. Раоден позна по смаяното изражение на приятеля си, че е успял.

— Суле… ти го направи! Излекува се!

— Уви, не съм — поклати глава Раоден. — Това е само илюзия. Виж. — Той протегна ръцете си, по които все още имаше черни петна. Но лицето му беше различно. Пристъпи напред и се огледа в полираната повърхност на една полица.

Отражението му показваше непознати черти. Наистина нямаше петна, но нямаше и нищо общо с истинското му лице отпреди шаод.

— Илюзия ли? — не разбра Галадон.

Раоден кимна.

— Започва с аона Шао, но има толкова много добавки, че основата е почти без значение.

— Но нали не трябва да ти въздейства? Нали определихме, че аоните не действат на елантрисци?

— Така е — каза Раоден и се завъртя. — Насочен е към ризата ми. Илюзията е като дреха, само покрива кожата ми, без да променя нищо.

— Тогава за какво ни е?

Раоден се усмихна.

— Това ще ни помогне да се измъкнем от Елантрис, приятелю.