Брандън Сандърсън
Елантрис (50)

48.

Хратен стоеше в приемната на двореца с нарастващо раздразнение.

Около него вече си личаха следите от промяната на управлението. Беше забележително, че един човек притежава толкова много гоблени, килими и брокати. Залата бе отрупана с толкова плюш, че бе буквално принуден да разрита цяла планина от възглавници, за да си намери каменен ръб, на който да седне.

Стоеше до огнището и стискаше зъби, гледайки събраните аристократи. Както можеше да се очаква, Телрий изведнъж бе станал много зает. Всеки благородник, земевладелец и амбициозен търговец искаше да поднесе почитанията си на новия крал. В стаята чакаха десетки хора, повечето дошли без предварителна уговорка. Те трудно скриваха нетърпението си, но никой не беше достатъчно смел, за да го изрази гласно.

Неудобството им не беше важно. Нетърпимото бе, че Хратен бе принуден да чака с тази група. Предполагаемите аристократи бяха безполезна банда безделници. Той, от своя страна, бе подкрепен от кралството на вирн и империята на Джадет. Същата сила, която бе предоставила богатство на Телрий, за да вземе трона.

И въпреки това Хратен бе принуден да чака. Беше подлудяващо, неучтиво и невероятно. Но Хратен нямаше избор, освен да го изтърпи. Колкото и да бе подкрепян от вирна, не разполагаше с войници, с които да извие ръцете на Телрий.

Не можеше да се оплаче публично. Въпреки раздразнението политическият инстинкт не му позволяваше подобно нещо. Беше работил твърде усърдно, за да сложи симпатизант на трона. Само глупак щеше да остави гордостта му да провали такава възможност. Хратен щеше да изтърпи неуважението, за да постигне крайната си цел.

Един слуга, облечен в екстравагантна ливрея с цветовете на Телрий, се появи в помещението. Всички се оживиха, а неколцина се надигнаха, за да пригладят дрехите си.

— Гьорн Хратен — обяви служителят.

Благородниците се навъсиха, а Хратен стана и мина край тях, без да им обръща внимание. Беше крайно време.

Телрий го чакаше вътре. Хратен мина през вратата и огледа помещението с недоволство. Преди тук беше кабинетът на Ядон и по негово време стаята излъчваше делова ефективност. Всичко бе добре подредено и организирано. Мебелите бяха удобни, но не и претенциозни.

Телрий бе променил това. На всеки ъгъл стояха слуги, а до тях имаше колички с екзотични храни, купени от местните търговци. Телрий се бе разположил на голям куп възглавници и коприни, а на белязаното му лице грееше доволна усмивка.

Хратен въздъхна наум. С какви ли не хора трябваше да работи!

Ядон поне беше делови.

— А, Хратен — усмихна се Телрий. — Добре дошъл.

— Ваше величество. — Гьорнът побърза да прикрие отвращението си. — Надявах се да поговорим насаме.

Телрий въздъхна.

— Много добре. — Той махна с ръка и освободи слугите. Те излязоха и затвориха външните врати.

— Е — продължи Телрий, — защо си дошъл? Интересуват ли те тарифите за вашите търговци на арелонския пазар?

Хратен се намръщи.

— Имам по-важен въпрос, ваше величество. Както и вие. Идвам да прибера обещаното за сътрудничеството.

— Обещания ли, Хратен? — попита небрежно Телрий. — Не съм давал обещания.

Играта се почна.

— Трябваше да се присъедините към деретската религия — напомни Хратен. — Такава беше сделката.

— Не съм сключвал сделка, Хратен. Ти ми предложи средства и аз ги приех. Имаш благодарност за подкрепата, както казах и преди.

— Няма да си играя с теб, търговецо — заговори гьорнът, чудейки се колко пари ще поиска Телрий, за да си спомни за договорката им. — Аз не съм някой лакей. Ако не сториш това, което иска Джадет, ще намеря друг. Не забравяй какво се случи с предшественика ти.

Телрий изсумтя.

— Не си приписвай неща, за които нямаш заслуги, жрецо. Падането на Ядон бе причинено от теодската принцеса, доколкото помня. През това време ти беше в Елантрис. Виж, ако Фьорден иска дерет на арелонския трон, това би могло да се уреди. Но естествено, ще има цена.

Най-сетне. Хратен стисна зъби, имитирайки гняв, и изчака за миг. След това въздъхна.

— Много добре. Колко…

— Но ти не можеш да я платиш — прекъсна го Телрий.

Хратен застина.

— Моля?

— Да. Цената ми може да се плати от някого… с повече власт от теб. Доколкото знам, деретските жреци не могат да издигат други до своя ранг в църковната йерархия.

Хратен усети как се смразява, разгадавайки намеците на Телрий.

— Не може да говорите сериозно — прошепна той.

— Знам повече, отколкото предполагаш, Хратен. Мислиш ме за глупак, който не познава обичаите на Изтока? Кралете се кланят пред гьорните. Каква власт ще имам, ако се оставя да ме направиш поредния деретски роб? Не, така няма да стане. Нямам намерение да се кланям пред всеки ваш жрец. Ще се врека във вашата религия, но само ако ми бъде обещан проповеднически ранг, който да отговаря на светския ми. Не само крал Телрий, а и гьорн Телрий.

Хратен поклати глава с изумление. Този човек твърдеше с лекота, че познава обичаите на Изтока, а дори фьорденските деца бяха достатъчно запознати с доктрината, за да се присмеят на нелепото му предложение.

— Милорд Телрий — поде той стъписано. — Нямате идея…

— Хратен — прекъсна го Телрий, — казах, че ти няма какво да направиш за мен. Потърсих сделка с по-висшата инстанция.

— За какво говорите?

— Вирн. — Телрий се усмихна широко. — Изпратих му куриер преди няколко дена, с моето искане. Ти вече не си необходим, Хратен. Можеш да се оттеглиш.

Хратен остана зашеметен. Този човек бе пратил писмо лично до вирна… Телрий имаше искания към регента на Сътворението?

— Ти си много, много голям глупак — прошепна Хратен, осъзнал сериозността на проблема. Когато вирнът получеше съобщението…

— Махай се! — повтори Телрий и посочи вратата.

Хратен се подчини леко замаян.