Брандън Сандърсън
Елантрис (49)

47.

Портите се затръшнаха. Този път не затваряха Сарене в Елантрис, а извън него. Емоциите разкъсваха душата й като глутница гладни вълци, всяка напираща за вниманието й. Преди пет дена мислеше, че животът й е свършил. Мечтаеше, молеше и просеше от Доми да я излекува. Сега копнееше да се завърне към проклятието, стига да бъдеше заедно с Дух.

Но Доми вече бе решил. Дух бе прав: тя не можеше да живее в Елантрис, както и той не можеше да оцелее извън него. Световете и желанията на телата им бяха твърде различни. Някой я докосна по рамото. Малцина мъже бяха толкова високи, че да се наложи да вдигне поглед. Хратен.

— Джадет те спаси, принцесо — каза той с лек акцент.

Сарене бутна ръката му.

— Жрецо, не знам как го постигна, но съм напълно сигурна, че не дължа на твоя бог нищо.

— Баща ти не мисли така, принцесо — заяви Хратен с твърд глас.

— Жрецо, за човек, чиято религия твърди, че проповядва истина, разпространяваш изумително вулгарни лъжи.

Хратен се усмихна тънко.

— Лъжи ли? Защо не говориш с него? Може да се каже, че ти ни предаде Теод. Като покръстиш краля, покръстваш и държавата му.

— Невъзможно! — Сарене започна да се разколебава. Гьорните не бяха толкова глупави да говорят откровени лъжи.

— Принцесо, ти се бори с хитрина и мъдрост — Хратен пристъпи напред и протегна бронираната си ръка. — Но истинската мъдрост е да осъзнаеш, че борбата е безсмислена. Вече имам Теод, а скоро и Арелон ще е мой. Не бъди като птичето, което се опитва да изкопае дупка в пясъка, но всеки път приливът му я унищожава. Прегърни Шу-Дерет и нека усилията ти станат нещо повече от суета.

— По-скоро ще умра!

— Ти вече го направи — отбеляза гьорнът. — И аз те върнах. — Той направи нова крачка напред и Сарене отстъпи, вдигайки ръце пред гърдите си.

Разнесе се свистене на стомана и внезапно мечът на Еондел се опря във врата на Хратен. Сарене усети как я прегръщат огромни здрави ръце и чу радостния дрезгав глас.

— Благословен да е Доми! — извика Кайн и я вдигна от земята в прегръдката си.

— Благословен да е Джадет — поправи го Хратен, без да обръща внимание на острието, което се допираше в плътта му. — Доми я остави да гние.

— Замълчи, жрецо. — Еондел наклони меча си заплашително.

Хратен изсумтя. След това се задвижи толкова бързо, че дори Сарене не успя да го проследи. Той отстъпи назад и отмести глава от обсега на оръжието. В същото време изрита ръката на Еондел и изби меча. Завъртя се, развявайки аленото си наметало, и го хвана още във въздуха. Слънчевите лъчи се отразиха в стоманата. Гьорнът заби върха на острието в паветата така, както крал би държал скиптъра си, след което пъхна отчупената дръжка в застиналата ръка на Еондел. Пристъпи напред и подмина смаяния генерал.

— Времето се движи като планина, Сарене — прошепна той, заставайки толкова близо, че нагръдникът му почти се допираше до защитаващите я ръце на Кайн. — Върви толкова бавно, че повечето не го забелязват. Но ще смаже тези, които не се мръднат от пътя му. — Гьорнът се завъртя, разпервайки наметалото си срещу Еондел и Кайн, и се отдалечи.

Чичо й го изгледа с омраза. След това се обърна към Еондел.

— Хайде, генерале. Да заведем Сарене да си почине.

— Няма време за почивка, чичо — възпротиви се Сарене. — Веднага събери съюзниците ни. Трябва да се срещнем колкото се може по-скоро.

Кайн повдигна вежда.

— После ще има време за това, Ене. Сега не си в състояние…

— Имах чудесна ваканция, чичо — обяви тя, — но имаме спешна работа. Може би, когато свърша, ще намеря време да се върна в Елантрис. В момента трябва да мислим как да попречим на Телрий да предаде страната ни на вирна. Повикай Роял и Ейхан. Искам да се срещнем максимално бързо.

Чичо й я гледаше напълно смаяно.

— Е, изглежда й няма нищо — отбеляза Еондел и се усмихна.

 

 

Готвачите на баща й бяха научили едно: когато Сарене бе гладна, тя добре си похапваше.

— Действай по-бързо, братовчедке — закачи я Лукел, докато омиташе четвъртата чиния. — Още малко и щеше да усетиш вкуса на тази.

Сарене не му обърна внимание и махна на Кайн за следващия деликатес. Казваха, че ако човек гладува достатъчно, стомахът му се свива и после не може да погълне голямо количество храна. Авторът на тази теория щеше да се хване отчаяно за главата, ако я видеше как се тъпче. Насреща й седяха Лукел и Роял. Възрастният херцог бе пристигнал току-що и като я зърна, щеше да припадне от шок. Все пак бе успял да промълви благодарност към Доми и да седне безмълвно на стола срещу нея.

— Трябва да призная честно, че не съм виждал жена да изяжда толкова много — отбеляза херцог Роял. В очите му още се четеше изумление.

— Тя е теодска великанка — изтъкна Лукел. — Не е честно да я сравняваме с нормалните жени.

— Ако не бях толкова заета да се храня, щях да ви отговоря — изфъфли Сарене с пълна уста и размаха вилицата си срещу тях. Не осъзнаваше колко е гладна, докато не влезе в кухнята на Кайн, където ароматът на отминалите пиршества се носеше като мъгла. Чак сега оценяваше колко е полезно да имаш обиколил света готвач за чичо.

Кайн влезе с тиган с цвъртящи меса и зеленчуци в червен сос.

— Това е джиндоски райдомо май. Означава „месо с огнена кожа“. Имаш късмет, че разполагам с нужните продукти. Миналогодишната реколта от джиндоски чушки райдел беше много бедна… — Той млъкна, когато Сарене почна да пресипва храна в чинията си. — Не те интересува, нали? — Кайн въздъхна. — Можеше да го направя и с вода от мивката, щеше да ти е все едно.

— Разбирам те, чичо — каза Сарене. — Страдаш за изкуството си.

Кайн седна и погледна празните чинии на масата.

— Със сигурност си наследила семейния апетит.

— Тя е голямо момиче — вметна Лукел. — Трябва доста гориво, за да се поддържа това тяло.

Сарене го изгледа остро между хапките.

— Изобщо ли не се бави? — попита Кайн. — Скоро ще ми свършат припасите.

— Мисля, че това ми е достатъчно — оповести Сарене. — Господа, не разбирате какво е да си там. Не ми беше неприятно, но нямаше много храна.

— Учуден съм, че изобщо е имало някаква — каза Лукел. — Елантрисците обичат да ядат.

— Но всъщност не им е необходимо — изтъкна Кайн. — Така че могат да поддържат запаси.

Сарене продължи да се храни, без да поглежда чичо си и сина му. За момент обаче се замисли. Откъде знаеха толкова много неща за елантрисците?

— Каквито и да са били условията, принцесо, трябва да благодарим на Доми за избавлението ти — каза Роял.

— Не е толкова чудодейно, колкото ти се струва, Роял — отвърна Сарене. — Някой преброи ли колко дена в Елантрис изкара Хратен.

— Четири или пет — замисли се за момент Лукел.

— Обзалагам се, че са пет. Точно толкова трябваха и за мен — да бъда затворена и да се „излекувам“.

Роял кимна.

— Гьорнът има нещо общо. Говори ли вече с баща си?

Сарене усети как стомахът й се свива.

— Не, но ще се наложи… скоро.

На вратата се почука и след миг се появи лорд Еондел, водещ Шуден. Младият благородник бе излязъл на езда с Торена. Лицето на барона се изкриви в нехарактерно широка усмивка.

— Трябваше да знаем, че ще се върнете Сарене. Ако някой може да излезе от ада невредим, това сте вие.

— Не съм съвсем невредима — каза тя и прокара ръка по плешивото си теме.

— Ето, милейди. — Еондел й подаде руса перука. — Тази е най-добрата, която открих. Останалите са толкова твърди, сякаш са направени от конски косми.

Сарене огледа критично перуката. Нямаше да й стигне и до раменете. Все пак беше по-добра от плешивината. Според нея най-голямата загуба от изгнанието бе косата й. Щяха да са нужни години, за да израсте както трябва.

— Жалко, че никой не е събрал старата ми коса — промърмори тя и прибра перуката за по-нататък.

— Честно казано, не очаквахме, че ще се върнеш, братовчедке — каза Лукел и обра последните парченца месо от тигана. — Мисля, че беше още закачена за воала ти, когато го изгорихме.

— Изгорили сте го?

— Арелонски обичай, Ене — обясни Кайн. — Когато някой влезе в Елантрис, изгаряме вещите му.

— Всичките ли? — попита тихо Сарене.

— Опасявам се, че да — отвърна засрамено Кайн.

Сарене затвори очи и въздъхна.

— Няма значение. — След това ги огледа. — Къде е Ейхан?

— В двореца на Телрий — отговори Роял.

— Какво прави там? — намръщи се Сарене.

Кайн сви рамене.

— Решихме да пратим някого да установи контакт с новия крал. Ще се наложи да работим с него и искаме да видим доколко ще можем да си сътрудничим.

Сарене огледа съратниците си. Те очевидно се радваха да я видят, но долавяше нещо в израженията им. Поражение. Бяха работили толкова усърдно да не допуснат Телрий на трона, но се бяха провалили. Сарене не искаше да признае, че и тя изпитва подобни емоции. Беше й лошо. Не можеше да реши какво иска. Всичко бе толкова объркано. За щастие се водеше от чувството си за дълг. Дух беше прав: Арелон бе в сериозна опасност. Дори не искаше да мисли за нещата, които Хратен бе казал за баща й. Знаеше, че каквото и да стане, трябва да защити Арелон. Заради Елантрис.

— Говорите така, сякаш няма какво да сторим с претенциите на Телрий за трона — заяви тя в смълчаната стая.

— Какво можем да направим? — въздъхна Лукел. — Телрий взе короната и аристократите го подкрепят.

— Както и вирнът — напомни им Сарене. — Изпращането на Ейхан е добра идея, но се съмнявам, че Телрий ще е благоразположен към нас, както и към останалите в Арелон. Господа, Раоден трябваше да е крал, а аз съм негова съпруга. Чувствам се отговорна за хората. Те страдаха при Ядон. Ако Телрий предаде кралството на вирна, то ще се превърне в поредната фьорденска провинция.

— Какво намекваш, Сарене? — попита Шуден.

— Трябва да предприемем действия срещу Телрий, каквито и да е.

Мъжете се смълчаха. Накрая Роял отвори уста.

— Сарене, това е различно от нещата, които правехме преди. Противопоставяхме се на Ядон, но не искахме да го сваляме. Ако предприемем нещо директно срещу Телрий, ще станем предатели на краля.

— На краля да, но не и на народа. В Теод почитаме краля си, защото той ни защитава. Такова е официалното споразумение. Ядон не стори нищо, за да защити Арелон. Не създаде армия, която да удържи Фьорден, не изгради правна система, която да защитава поданиците му, и не стори нищо за духовното здраве на хората. Инстинктите ми казват, че Телрий ще е още по-зле.

Роял въздъхна.

— Не знам, Сарене. Ядон премахна елантрисците и взе властта, а сега ти предлагаш да сторим същото. Според теб колко още ще издържи тази страна, преди да се разпадне?

— А колко още ще издържи, ако Хратен дърпа конците? — попита настойчиво Сарене.

Лордовете се спогледаха.

— Нека да преспим с тази мисъл — поиска Шуден. — Това са трудни неща, в които не трябва да се навлиза без внимателна медитация.

— Съгласна съм — кимна Сарене. И тя искаше да си почине през нощта. За първи път от близо седмица щеше да спи на топло. Благородниците кимнаха и започнаха да се разотиват. Роял остана последен.

— Сарене, май няма нужда да продължаваме с годежа?

— И аз мисля така, милорд. Ако вземем трона, ще е чрез сила, а не с политическа манипулация.

Възрастният мъж кимна отривисто.

— И без това беше твърде хубаво, за да е истина, скъпа. Лека нощ.

— Лека нощ.

Сарене се усмихна топло, докато старият херцог си тръгваше. Три годежа без сватба. Лош рекорд. Тя въздъхна, проследи как Роял затваря вратата, и се обърна към Кайн, който разчистваше масата търпеливо.

— Чичо, Телрий е заел двореца, а всичките ми неща са изгорени. Внезапно оставам без подслон. Може ли да се възползвам от първоначалната ти покана и да се пренеса тук?

Кайн се засмя.

— Жена ми щеше много да се ядоса, ако не го сториш. Тя ти приготвя стая от един час.

 

 

Сарене седеше в новото си легло, облечена в една от нощниците на леля й. Беше притиснала колене към гърдите си и главата й бе сведена тъжно. Аше трепна за момент и лицето на краля изчезна, докато сеонът възвръщаше нормалната си форма. Замълча продължително, преди да промълви:

— Съжалявам, милейди.

Сарене кимна и потърка плешивата си глава в коленете. Хратен не лъжеше, дори не преувеличаваше. Баща й се бе врекъл в Шу-Дерет. Церемонията още не бе извършена, защото в Теод нямаше деретски жреци.

Но беше ясно, че щом Хратен приключи с Арелон, ще отиде в Теод и лично ще приеме официалната клетва на баща й. А тя щеше да постави Евънтео в дъното на деретската йерархия, където трябваше да се подчинява дори на най-простите жреци.

Никакви обяснения и възражения обаче не можеха да променят намеренията на баща й. Евънтео беше честен човек. Беше се заклел на Хратен, че ако Сарене се върне невредима, ще смени вярата си. Нямаше значение, че измамата на гьорна бе зад нейното проклятие и излекуване; кралят щеше да спази обещанието си.

Щом Евънтео поведеше, Теод щеше да го последва. Разбира се, щеше да мине време. Хората не бяха овце. Но когато артетите наводнят страната й, хората щяха да дадат ухо на това, което преди посрещаха с юмруци, защото щяха да знаят, че кралят им е дерет. Теод се бе променил завинаги.

И Евънтео го бе направил заради нея. Твърдеше, че така е най-добре за страната. Колкото и силен да бе флотът на Теод, нямаше да удържи силите на вирна, ако той започнеше тотална кампания. Евънтео твърдеше, че не иска да води безсмислена война.

Но това бе същият човек, който я бе възпитал, че трябва винаги да се бори, да защитава принципите си. Евънтео се кълнеше, че истината е незаглушима и няма безнадеждни битки, когато защитаваш правдата. Но очевидно любовта му бе по-силна от истината. Сарене бе поласкана, но също така й се гадеше. Теод щеше да падне заради нея. Да се превърне в поредната фьорденска провинция, а кралят да стане прост слуга на вирна.

Евънтео бе намекнал, че тя трябва да последва примера му, но в гласа му се промъкна гордост, когато му отказа. Сарене смяташе да защити Арелон и Елантрис. Щеше да се бори за спасението на религията, защото Арелон, бедният и смачкан Арелон бе последният бастион на Шу-Корат. Едно време в него живееха богове, а сега щеше да е последното убежище на самия Доми.