Брандън Сандърсън
Елантрис (46)

44.

Сарене се притесни от думите на Дух, докато говореше. Без нея останалите нямаха легитимни претенции за трона. Дори Роял бе безсилен. Можеха само да гледат безпомощно как Телрий установява контрол над аристократите. Тя очакваше да получи вест за коронясването на херцога до края на деня.

Трябваха й няколко мига да осъзнае колко шокиран е Дух от разказа й. Беше се смъкнал на един от столовете с опулени очи. Тя се смъмри за липсата на такт. Все пак говореше за краля му. През последните седмици се бяха случили толкова неща, че бе станала малко безчувствена.

— Съжалявам — каза Сарене. — Бях малко груба, нали?

— Ядон е мъртъв? — попита тихо Дух.

Сарене кимна.

— Оказа се, че е замесен с джескерските мистерии. Когато нещата излязоха наяве, се обеси, защото не можеше да понесе срама. — Реши да не набляга на своето участие в събитията: нямаше нужда да усложнява нещата.

— Джескер? — повтори Дух и помръкна, стискайки зъби. — Винаги съм мислел, че е глупак, но… Доколко е бил замесен?

— Правеше жертвоприношения с готвачките и слугините — каза Сарене и усети, че й се повдига. Имаше си причина да не иска да обяснява подробностите.

Дух явно видя, че тя пребледнява.

— Съжалявам.

— Няма нищо. — Сарене знаеше, че както и да се развие животът й, гледката на жертвоприношението на Ядон винаги ще обитава ъглите на съзнанието й.

— Телрий ли е крал сега? — попита Дух.

— Скоро ще стане. А вече може и да са го коронясали.

Дух поклати глава.

— Ами херцог Роял? Той е по-богат и по-уважаван. Би трябвало той да се възкачи на трона.

— Вече не е по-богат — обясни Сарене. — Фьорден увеличи дохода на Телрий. Той е деретски симпатизант и това, уви, въздигна социалното му положение.

Дух сбърчи вежди.

— Значи да си дерет е популярно? Май съм изпуснал доста неща?

— От колко време си тук?

— Година — отвърна мъжът небрежно.

Това съвпадаше с казаното от някои елантрисци. Никой не знаеше кога се е появил Дух, но хората предполагаха, че е минала поне година. Беше поел контрол над враждуващите банди през последните седмици, но подобно нещо не се постигаше без сериозно планиране и подготовка.

— Това обяснява как Телрий е накарал стражата да го подкрепи — измърмори той. — Те винаги са гледали да поддържат най-популярните за момента.

Сарене кимна.

— Преместиха се край имението на херцога малко преди да ме вкарат тук.

— Ясно. Трябва да почнеш от началото. Имам нужда от пълната информация.

Тя започна с падането на Дуладелската република и заплахата от Фьорден. Каза му за годежа си с принц Раоден и деретското нашествие в Арелон. Докато говореше, осъзна, че Дух разбира политическия климат в страната по-добре, отколкото смяташе за възможно. Бързо схвана последствията от посмъртната декларация на Ядон. Знаеше много за Фьорден, макар да не смяташе жреците за толкова опасни. Повече се боеше от войските, които вирнът контролираше.

Най-впечатляващи бяха познанията му за различните благородници на Арелон. Нямаше нужда Сарене да му обяснява за характери и темпераменти: Дух ги познаваше.

Сякаш дори ги разбираше по-добре от самата нея. Когато го запита за това, той обясни, че в Арелон е жизнено важно да си запознат с всеки с ранг над барон. Дребните благородници можеха да се издигнат само като сключваха сделки с по-могъщите аристократи, които контролираха пазарите.

Само още едно нещо, освен смъртта на краля, го шокира.

— Щеше да се омъжиш за Роял? — попита той невярващо.

Сарене се усмихна.

— И аз не можех да го повярвам. Но събитията се развиха много бързо.

— Роял? — повтори Дух. — Старият негодник! Сигурно се е зарадвал много, че си приела идеята.

— Смятам, че херцогът е съвършен джентълмен — изтъкна Сарене.

Дух я изгледа разочаровано сякаш я смяташе за по-добър познавач на човешките характери.

— Освен това идеята не беше негова, а на Шуден — продължи тя.

— Шуден? — Дух се замисли за миг и кимна. — Да, той би направил подобна връзка, макар че не си го представям как споменава думата „брак“. Самата идея го плаши.

— Вече не — възрази Сарене. — Двамата с дъщерята на Ейхан са много близки.

— Шуден и Торена? — смая се Дух. След това попита: — Чакай малко. Как така щеше да се омъжиш за Роял? Нали вече си омъжена.

— За мъртвец — изпухтя Сарене.

— Но брачният договор ти забраняваше да се жениш отново.

— Откъде знаеш? — присви очи Сарене.

— Ти ми го обясни преди малко.

— Не съм.

— Напротив. Нали така, Галадон?

Едрият дуладелец, който прелистваше политическата книга на Сарене, дори не вдигна очи.

— Не ме гледай, суле. Няма да се замесвам в играта ви.

— Както и да е. — Дух отклони поглед от приятеля си. — И как така щеше да се омъжваш за Роял?

— Защо не? — сопна се Сарене. — Никога не съм познавала този Раоден. Всички казват, че е бил чудесен принц, но аз какво му дължа? Договорът с Арелон се разпадна, щом умря Ядон. Единствената причина на споразумението бе да свържем двата ни народа. Защо да почитам договор с мъртвец, като мога да сключа по-обещаващ с бъдещия крал на Арелон?

— Значи си се съгласила да се омъжиш за принца само заради политиката? — Изглеждаше наранен, сякаш отношенията й с престолонаследника се отразяваха пряко на аристокрацията.

— Разбира се — сви рамене Сарене. — Аз съм политическо животно, Дух. Правя най-доброто за Теод. По същата причина щях да се омъжа и за Роял.

Той кимна, но все още изглеждаше тъжен.

— И така си стоях в тронната зала, готова да се омъжа за херцога — продължи Сарене, без да обръща внимание на странното му държане. Какво право имаше да се съмнява в мотивите й? — И в този момент ме взе шаод.

— Точно тогава? Насред сватбата?

Сарене кимна и внезапно се почувства несигурна. Сякаш щом всеки път някой я приемеше, се случваше бедствие, което да развали нещата.

Галадон изсумтя.

— Сега знаем защо не й се говореше за това. Коло?

Дух я докосна по рамото.

— Съжалявам.

— Вече се свърши — поклати глава Сарене. — Да се притесняваме за коронацията на Телрий. Щом Фьорден го подкрепя…

— Можем да се тревожим за Телрий, но се съмнявам, че можем да сторим нещо. Де да имахме контакт с външния свят!

Сарене се засрами внезапно и стрелна с очи сенките в стаята, където се криеше Аше. Аонът му бе почти невидим.

— Може да има начин — призна тя.

Дух я изгледа как маха на Аше. Сеонът засия, щом от аона му излезе светлина. Той се приближи до бюрото и Сарене погледна засрамено към Дух.

— Сеон? — възкликна той одобрително.

— Не ми ли се сърдиш, че го скрих? — попита тя.

Дух се засмя.

— Сарене, честно казано, очаквам да криеш някои неща от мен. Изглеждаш като човек, който не може да живее, ако не пази някакви тайни.

Сарене се изчерви заради наблюдателната забележка.

— Аше, свържи се с Кайн и останалите. Искам да знам кога Телрий ще се провъзгласи за крал.

— Да, милейди. — Аше отлетя навън.

Дух замълча. Не беше казал нищо за необяснимата липса на лудост у сеона. Може би не знаеше, че Аше е лично неин.

Чакаха мълчаливо и Сарене не прекъсваше размисъла му. Беше му стоварила помитащо количество информация и виждаше как умът му я осмисля.

И той криеше някои неща от нея. Не че това я караше да не му вярва. Каквито и да бяха тайните, той сигурно имаше основателна причина да ги пази. Беше замесена в политиката от дълго време, за да не приема криенето на тайни като лична обида.

Това не означаваше, че няма да го проучи. Засега Аше не откриваше нищо за втория син на владетеля на плантация Йен, но беше ограничен в действията си. Беше се разкрил само пред Кайн и останалите. Не знаеше как е оцелял там, където другите сеони се проваляха, но не искаше да губи евентуалното предимство, което й даваше съществуването му. Дуладелецът Галадон явно осъзна, че няма да се махнат скоро, и се настани на един стол. Затвори очи и след миг изглеждаше заспал. Може да беше нехарактерно песимистичен, но си оставаше дуладелец. Неговите сънародници бяха толкова спокойни, че можеха да заспят навсякъде и по всяко време.

Сарене огледа едрия мъж. Галадон сякаш не я харесваше. Но пък той си беше обичайно крив, така че не можеше да се каже. За някои неща имаше огромни познания, а в други бе тотално невеж, но не се притесняваше от това. Приемаше всичко ходом, но не спираше да се оплаква в същото време.

Сарене върна вниманието си към политическата книга, докато Аше се върне. Сеонът трябваше да прочисти гърлото си, преди тя да осъзнае, че е пристигнал. Дух вдигна поглед, но приятелят му продължи да хърка, докато не го сръчка с лакът в корема. Всички впериха очи в Аше.

— Е? — попита Сарене.

— Случило се е, милейди — съобщи Аше. — Телрий е крал.