Брандън Сандърсън
Елантрис (40)

38.

Сарене гледаше недоволно към гьорна. Хратен вече не водеше проповеди в деретския храм, защото се събираха твърде много хора. Вместо това използваше покрайнините на града, където заставаше на високата пет стъпки стена, ограждаща Кае, и говореше на последователите си, струпани в краката му. Гьорнът проповядваше с повече енергичност и ентусиазъм отпреди. Сега беше светец. Беше изстрадал шаод и бе доказал, че е по-силен от проклятието.

Сарене трябваше да признае, че е внушителен противник. Облечен в червените си доспехи, той се издигаше като окървавена статуя над тълпата.

— Сигурно е било някакъв номер — отбеляза тя.

— Разбира се, братовчедке — съгласи се Лукел. — Ако мислехме другояче, щяхме да преминем към Шу-Дерет. Лично аз изглеждам ужасно в червено.

— Лицето ти е твърде розово — подхвърли небрежно Сарене.

— Ако е било трик — намеси се Шуден, — то нямам представа какъв.

Тримата стояха в края на тълпата, дошла на сутрешната служба. Бяха тук да се уверят колко много хора събира Хратен, и то в деня на кралското погребение.

— Може да е било грим — предположи Сарене.

— А как е издържал на ритуалното измиване? — попита Шуден.

— Може и жреците да са замесени — допусна Лукел.

— Лукел, пробвал ли си някога да подкупиш коратски жрец? — жегна го Шуден.

Лукел се огледа с неудобство.

— Мисля да не отговарям на този въпрос.

— Шуден, ти сякаш вярваш, че наистина е било чудо — намеси се Сарене.

— Не го отхвърлям. Защо Бог да не благослови един от отдадените си служители? Религиозната отдаденост е коратска и деретска промяна в Шу-Кесег.

Сарене въздъхна и кимна на приятелите си да я последват, докато си пробиваше път през тълпата към очакващата ги карета. Със или без трик, Хратен имаше неприятно силно влияние над тълпата. Ако успееше да издигне свой симпатизант на трона, всичко щеше да свърши. Арелон щеше да стане деретска нация и Теод да остане сам, вероятно не за дълго.

Спътниците й навярно мислеха същото, защото гледаха угрижено и неспокойно. Влязоха в каретата в мълчание, докато накрая Лукел не го наруши, като се обърна към нея с притеснено изражение.

— Как така лицето ми е твърде розово? — попита той с обиден тон.

 

 

На мачтата на кораба висеше кралският герб на Теод — златен аон Тео на син фон. Самият съд беше тънък и дълъг, най-бързото водно превозно средство.

Сарене смяташе, че е неин дълг да организира по-добро посрещане на патриарха, отколкото самата тя бе получила на тези докове. Не харесваше човека, но това не значеше, че трябва да е груба, и затова бе взела Шуден, Лукел, Еондел и неколцина мъже от войската на графа като почетна стража.

Продълговатият кораб пристана ловко и моряците побързаха да спуснат трапа. Появи се мъж в синя роба, който слезе уверено по дъската с твърда стъпка. Следваха го поне десетина слуги и нископоставени жреци. Патриархът обичаше да бъде обгрижван. Сейналан приближи и Сарене докара на лицето си учтиво изражение.

Патриархът беше висок мъж с деликатни черти. Златистата му коса беше дълга като на жена и се сливаше със златното наметало, което се вееше зад него. Синята роба бе бродирана с толкова много златни нишки, че почти не се виждаше материята отдолу. Той се усмихна с благосклонността на човек, който иска да покаже, че е търпелив с по-недостойните.

— Ваше височество — каза Сейналан, щом се приближи. — От много време старите ми очи не са виждали хубавото ви лице.

Сарене се постара да се усмихне и направи реверанс пред „старите“ очи. Сейналан беше в началото на четирийсетте, но все се изкарваше по-стар и мъдър.

— Ваше светейшество, цял Арелон е благословен от присъствието ви.

Той кимна, сякаш да каже, че разбира колко щастливи трябва да са всички. След това се обърна към Шуден и останалите.

— Кои са вашите спътници?

— Братовчед ми Лукел, барон Шуден и граф Еондел от Арелон, ваше светейшество.

Всички мъже се поклониха, докато тя ги представяше.

— Само барони и графове? — разочарова се Сейналан.

— Херцог Роял ви поздравява, ваша милост — каза Сарене. — Но е зает да подготвя погребението на крал Ядон.

— Аха. — Лъскавата коса на патриарха, която бе недокосната от сиво, се вееше на морския вятър. Сарене често си мечтаеше да има кичури като неговите. — Сигурно съм закъснял за погребението?

— Не, ваше светейшество — отвърна Сарене. — То ще е този следобед.

— Добре. Покажете ми къде да се настаня.

 

 

— Това беше… разочароващо — призна Лукел, щом се качиха в каретата. Патриархът бе получил отделна карета от Роял и това бе смекчило недоволството му от отсъствието на херцога.

— Не си го представяше така, нали? — попита Сарене.

— Лукел иска да каже друго — обади се Шуден.

Тя се обърна към братовчед си.

— Как така?

— Надявах се да е по-забавно — каза Лукел и сви рамене.

— Нямаше търпение, като чу как описвате патриарха, ваше величество… — обясни Еондел с недоволен поглед. — Предполагаше, че ще… спорите повече.

Сарене въздъхна и погледна криво към братовчед си.

— Това, че не харесвам човека, не значи, че ще вдигам скандали. Спомни си, че бях един от основните дипломати на баща ми.

Лукел кимна примирено.

— Сарене, трябва да призная, че анализът ви за характера на патриарха е точен — намеси се Шуден. — Чудя се как подобен човек е бил избран на толкова важен пост.

— По погрешка — отвърна учтиво Сарене. — Сейналан бе издигнат преди петнайсетина години, когато бе на твоята възраст. По същото време Вулфден бе станал вирн и лидерите на Шу-Корат бяха стреснати от неговата жизненост. По някаква причина си наумиха, че трябва да изберат патриарх, който да е на същата възраст, ако не и по-млад. В резултат получихме Сейналан.

Шуден повдигна вежди.

— И аз съм напълно съгласна — продължи Сарене. — Но трябва да им се признае и известна заслуга. Казват, че Вулфден е един от най-красивите мъже, вземали трона на Фьорден, и коратските водачи искаха някой също толкова впечатляващ.

Лукел изсумтя.

— Хубав и красив са напълно различни неща, братовчедке. Половината жени, когато го видят, ще се влюбят в него, но другата половина ще му завидят.

Лорд Еондел пребледняваше все повече по време на разговора. Накрая не издържа и заговори възмутено.

— Дами и господа, спомнете си, че говорите за наместника на Доми.

— Бог не би могъл да си избере по-хубав наместник — изчурулика Лукел и си спечели лакът в ребрата от Сарене.

— Ще се опитаме да го обсъждаме с повече уважение, Еондел — извини се тя. — Всъщност външният му вид не е важен. По-интересно ми е защо е дошъл.

— Погребението на краля не е ли достатъчна причина? — попита Шуден.

— Може би. — Сарене не беше убедена, когато каретата им спря пред коратския храм. — Хайде, нека да настаним негово светейшество колкото се може по-бързо. Погребението започва след два часа, а след това явно ще трябва да се омъжа.

 

 

Кралят нямаше наследник, а Ешен бе съкрушена от позора и последвалата смърт на съпруга й, затова херцог Роял бе поел организацията на погребението.

— Ядон може да е бил езичник и убиец, но едно време ми беше приятел — обясни херцогът. — Той донесе стабилност на страната в труден период. Дори само по тази причина заслужава нормално погребение.

Омин бе настоял да не използват коратския храм, затова Роял бе избрал тронната зала. Сарене се чувстваше малко неудобно, защото щяха да я ползват и за сватбата. Докато херцогът смяташе, че залата ще символизира оттеглянето на стария крал и възкачването на новия.

Украсата беше скромна, но изискана. Роял бе заложил с характерното си скъперничество на цветове, които вършеха работа едновременно за сватба и за погребение. Колоните бяха увити с бели панделки и имаше множество букети с цветя, предимно бели рози и абертини. Сарене влезе в помещението и се огледа с усмивка. Точно до тази колона бе разположила за пръв път триножника си. Струваше й се толкова отдавна, а бе минало малко повече от месец.

Срамните дни, когато се преструваше на празноглава глупачка, бяха отдавна забравени. Аристокрацията я гледаше с нещо като страхопочитание. Тя беше жената, която бе манипулирала краля, бе го направила на глупак и накрая го бе свалила от трона. Никога нямаше да я обикнат, както обичаха Раоден, но можеше да задоволи и с простото възхищение.

От едната страна стоеше херцог Телрий. Плешивият натруфен мъж сякаш беше недоволен, а не просто незаинтересуван. Роял бе обявил сватбата си със Сарене преди няколко часа и надутият Телрий нямаше време за отговор. Сарене го погледна в очите и усети… раздразнение. Очакваше нещо от него, някакъв опит да попречи на сватбата, но засега той не предприемаше нищо. Какво го задържаше? Пристигането на Роял накара хората да се смълчат и привлече вниманието им. Херцогът застана в средата на помещението, където бе затвореният ковчег на краля, и заговори.

Речта му беше кратка. Роял спомена как Ядон е възродил страната от пепелта на Елантрис и как им е раздал титли. Предупреди ги да не допускат грешката на краля и да не забравят Доми в богатството и комфорта си. Приключи, като ги призова да не говорят лошо за починалия. Душата му вече беше във властта на Доми и не беше тяхна грижа.

След това махна на войниците на Еондел да вдигнат ковчега. Преди да успеят, напред пристъпи нова фигура.

— Трябва да добавя нещо — обяви Сейналан.

Роял спря изненадано. Сейналан се усмихна, показвайки съвършените си зъби. Бе успял да се преоблече и носеше подобна на първата роба, но с по-широка златна ивица по гърба и гърдите вместо бродерия.

— Разбира се, ваше светейшество — каза Роял.

— За какво ли става дума? — прошепна Шуден.

Сарене само поклати глава, докато Сейналан заставаше до ковчега.

Той огледа тълпата със самодоволна усмивка и мелодраматично измъкна един свитък от ръкава на робата си.

— Преди десет години, когато взе властта, крал Ядон дойде при мен и направи следното изявление. Виждате неговия печат, както и моя. Нареди да го донеса в Арелон на неговото погребение или петнайсет години след възцаряването му, което се случи първо.

Роял прекоси залата и застана до Сарене и Шуден. В очите му се четеше любопитство, но и загриженост. Сейналан счупи печатите на свитъка и го разгъна.

— Лордове и дами на Арелон — зачете той, като държеше свитъка пред себе си сякаш беше сияйна реликва. — Нека се знае волята на първия ви крал, Ядон от Кае. Кълна се тържествено пред Доми, моите предци и всички останали богове, че тази прокламация е законна. Ако съм мъртъв или по друга причина не мога да продължа да бъда крал, нека се знае, че този декрет е издаден в пълна яснота на съзнанието ми и е обвързващ спрямо законите на нацията ни.

— Заповядвам всички благороднически титли да бъдат замразени и да се предават от поколение на поколение, от баща на син, както е обичайно при другите народи. Нека богатството да не бъде измеримо с благородството. Тези, които са удържали титлите си досега, са се показали като достойни. Към този документ е приложен списък с наследствени закони, подобни на тези в Теод. Нека да бъдат приети и в нашата страна.

Сейналан обърна свитъка към смаяната зала. Не се чуваше никакъв звук, освен пухтенето до Сарене. Накрая хората започнаха да говорят с тихи, но възбудени гласове.

— Ето какво е планирал през цялото време — прошепна Роял. — Знаел е колко нестабилна е системата. Нарочно я е направил такава. Остави ги да се давят един друг, за да види кои ще са достатъчно силни и коварни да оцелеят.

— Добър план, макар и малко безразсъден — каза Шуден. — Може би сме подценили лукавството на Ядон.

Сейналан продължаваше да стои в средата на стаята и гледаше благородниците многозначително.

— Защо е избрал него? — попита Шуден.

— Защото е абсолютен авторитет — обясни Сарене. — Дори Хратен няма да се осмели да оспорва думите на патриарха, поне засега. Щом Сейналан твърди, че този документ е отпреди десет години, всички в Арелон трябва да се съгласят с него.

Шуден кимна.

— Това променя ли плановете ни?

— Никак. — Роял хвърли поглед към Телрий, който бе помръкнал още повече. — Дори засилва претенциите ни. Съюзът ми със семейството на Ядон ще е по-законен.

— Телрий все още ме притеснява — каза Сарене, докато патриархът говореше за мъдростта от приемането на наследствената система. — Неговите шансове са отслабени, но дали ще го приеме?

— Ще му се наложи — усмихна се Роял. — Никой от благородниците няма да го последва. Прокламацията на Ядон им гарантира това, което желаят най-много: стабилни титли. Аристократите няма да рискуват да сложат на трона човек без кръвна връзка с династията. Няма значение дали декретът на Ядон е легален, ще го почитат като църковна доктрина.

Най-сетне позволиха на войниците на Еондел да вдигнат ковчега.

Тъй като нямаше прецедент за погребването на арелонски крал, Роял се бе обърнал към най-близката култура: теодската. Теодците обичаха грандиозните церемонии и често погребваха великите си крале с най-разнообразни съкровища, ако не и с цял кораб. Това очевидно не можеше да се приложи с Ядон и затова херцогът бе заел и други идеи. Теодската процесия беше бавна и тържествена и обикновено се ходеше поне час до гробището. Роял бе решил да я видоизмени леко.

Пред двореца чакаше колона от карети. За Сарене ползването на транспорт изглеждаше като проява на неуважение, но Шуден посочи добрите страни.

— Роял планира да вземе трона този следобед — обясни джиндосецът. — Не бива да съсипе разглезените аристократи, като ги кара да вървят през целия град.

А и защо трябваше да се тревожат от проява на неуважение? Все пак погребваха само Ядон.

С каретите се добраха до гробището за петнайсет минути. В началото й се стори, че гробът е доста голям, но щом го огледа, видя, че е естествена дупка, разширявана допълнително. Отново си личеше скъперничеството на Роял. Той нареди безцеремонно да спускат ковчега и голяма група работници започна да запълва трапа.

Сарене се изненада колко много благородници останаха да гледат. Времето беше хладно и от планините духаше вятър. Въздухът беше студен, а слънцето бе скрито от облаци. Очакваше повечето аристократи да се изнесат след първите няколко лопати пръст. Но те останаха и гледаха закопаването мълчаливо. В очите им се четеше странна тържественост. Ядон беше първият крал на Арелон. Властването му бе кратко, но бе положило традиция. Хората щяха да го запомнят за векове и децата щяха да учат, че се е издигнал на власт в земя, чиито богове са умрели.

Нима беше чудно, че се бе обърнал към мистериите? Човекът бе видял славата на Елантрис и смъртта на една епоха, за която се смяташе, че ще е вечна. Нима беше чудно, че се бе опитал да контролира хаоса в земята на боговете? Сарене стоеше в студената влага, гледаше как пръстта покрива ковчега и сякаш разбираше Ядон малко по-добре. Когато и последната лопата бе хвърлена и могилата бе загладена, благородниците започнаха да се разотиват. Те поеха в тиха процесия, но Сарене не им обърна внимание. Тя остана още малко, взряна в гроба. Ядон го нямаше; беше време за ново управление на Арелон.

Някой я докосна леко по рамото и тя се обърна, срещайки успокоителните очи на Роял.

— Трябва да се приготвяме, Сарене.

Тя кимна и се остави да я отведе.

 

 

Сарене стоеше на колене пред олтара на познатия коратски храм.

Беше сама. Според обичая булката трябваше да се помоли за последен път на Доми, преди да изрече брачните клетви.

Цялата беше облечена в бяло. Носеше роклята, която бе приготвила за първата сватба. Благопристойна, с високо деколте, избрана от баща й. Имаше бели ръкавици, които стигаха чак до раменете й, и плътен воал, който щеше да свали чак когато се озовеше в залата пред годеника си.

Не беше сигурна за какво да се моли. Смяташе, че е религиозна, но в никакъв случай не бе толкова отдадена, колкото Еондел. Въпреки това борбата й за Теод бе борба и за коратската религия. Вярваше в Доми и го почиташе. Придържаше се към ученията на жреците, въпреки че понякога бе доста твърдоглава.

Сега Доми най-сетне бе отговорил на молитвите й. Беше й предоставил съпруг, макар изобщо да не си го представяше такъв. Може би трябваше да е малко по-точна. Все пак в мислите й нямаше горчивина. През целия си живот знаеше, че бракът й ще бъде политически, а не по любов. Роял бе един от най-свестните мъже, които познаваше, макар че можеше да й бъде баща, че даже и дядо. Но беше чувала и за по-големи разлики в годините при някои държавни бракове: някои джиндоски владетели си бяха взимали жени на по дванайсет години.

Затова молитвата й беше благодарствена. Можеше да разпознае благословията. Омъжвайки се за Роял, щеше да стане кралица на Арелон. И ако Доми решеше да го прибере при себе си след няколко години, знаеше, че херцогът ще удържи на обещанието си. Щеше да има още една възможност. „Моля те, нека просто бъдем щастливи.“

Шаферките й чакаха отвън. Повечето бяха представителки на аристокрацията. Кайсе, която изглеждаше тържествено в официалната си бяла рокля, както и Торена. Те придържаха дългата мантия на Сарене и я изпратиха до каретата, а после и до тронната зала.

Вратите на тронната зала бяха отворени, а Роял стоеше с белия си костюм близо до входа. Възнамеряваше да седне на трона веднага щом церемонията приключеше. Ако не отправеше твърдо и неоспоримо претенциите си, Телрий можеше да опита да грабне властта.

Дребният отец Омин стоеше до трона и стискаше дебелия том на „До-Корат“. Лицето му бе замечтано. Ниският жрец очевидно се радваше на сватбите. Сейналан седеше до него, раздразнен, че Сарене не бе пожелала той да води церемонията. На нея не й пукаше обаче. Докато живееше в Теод, се очакваше патриархът да я венчае. Сега имаше възможността да избере жрец, когото харесваше, и бе решила да я използва.

Тя пристъпи в залата и всички се обърнаха към нея. Имаше толкова хора, колкото и на погребението, че даже и повече. Погребението на Ядон бе важно политическо събитие, но сватбата на Роял бе от жизнено значение за бъдещето. Благородниците смятаха, че е задължително да започнат с необходимото подмазване.

Дори гьорн Хратен бе тук. Странно. Лицето му изглеждаше твърде спокойно. Сватбата й с Роял бе сериозна спънка на плановете му за покръстване. Сарене реши да не мисли за фьорденския жрец в момента. Цял живот чакаше този ден, и макар да не беше точно според представите й, щеше да му се наслаждава максимално.

Най-сетне се случваше. След толкова чакане и две разминавания най-сетне щеше да се омъжи. С тази едновременно ужасяваща и тържествена мисъл тя вдигна воала си.

Писъците започнаха незабавно.

Стъписана и шокирана, Сарене понечи да го свали, мислейки, че нещо не е наред. Заедно с него падна и част от косата й. Сарене изгледа дългите кичури смаяно.

Тя се обърна трескаво и потърси едно от широките огледала от двете страни на тронната зала. Лицето в отражението не беше нейното. Беше отвратително, покрито с черни петна, които се открояваха още повече заради бялата рокля. Само няколко кичура коса бяха останали на главата й.

Необяснимо и мистериозно, шаод я бе връхлетял.