Брандън Сандърсън
Елантрис (37)

35.

— Само месец и половина, и вече успя да детронираш краля. Не може да се отрече, че действаш бързо, Ене. — Баща й говореше весело, но сияещото му лице бе загрижено. И двамата знаеха, че хаосът при свалянето на една власт можеше да е еднакво опасен и за селяни, и за благородници.

— Е, не съм го искала — запротестира Сарене. — Милостиви Доми, аз се опитах да спася този глупак. Не е трябвало да се забърква в мистериите.

Баща й се засмя.

— Изобщо не трябваше да те пращам. Държеше се достатъчно лошо, когато посещаваше враговете ни.

— Не си ме изпращал, татко. Това си беше моя идея.

— Добре е да знам, че мнението ми няма голяма стойност в очите на дъщеря ми — обиди се Евънтео.

Сарене омекна.

— Съжалявам, татко. — Тя въздъхна. — Изнервена съм след… Не знаеш колко беше ужасно.

— О, знам. За съжаление. Как, в името на Доми, толкова невинна религия като джескерската може да роди чудовище като мистериите?

— По същия начин, както Шу-Дерет и Шу-Корат са произлезли от един дребен джиндосец — отвърна Сарене и поклати глава.

Евънтео въздъхна.

— Е, значи Ядон е мъртъв?

— Вече знаеш? — изненада се Сарене.

— Изпратих няколко нови шпиони в Арелон, Ене. Няма да оставя дъщеря си сама в държава на ръба на разрушението, без да я държа под око.

— Кой? — полюбопитства Сарене.

— Няма нужда да знаеш — отговори баща й.

— Трябва да разполага със сеон — усмихна се Сарене. — Иначе няма как да си научил за Ядон. Той се обеси миналата нощ.

— Няма да ти кажа, Ене — заяви весело Евънтео. — Ако знаеш кой е, неизбежно ще решиш да го ползваш за свои цели.

— Добре де. Но когато всичко свърши, искам да ми кажеш кой е.

— Не го познаваш.

— Добре — повтори Сарене и се направи на безразлична.

Баща й се засмя.

— Е, разкажи ми за Ядон. Как, в името на Доми, се е сдобил с въже?

— Лорд Еондел трябва да го е уредил — предположи Сарене и подпря лакти на бюрото. — Графът мисли като воин и това е доста ефективно решение. Няма нужда да го принуждаваме да абдикира, а самоубийството връща част от достойнството на монархията.

— Този следобед си кръвожадна, а, Ене?

Тя потръпна.

— Ти не го видя, татко. Кралят не просто бе убил момичето, той… изпитваше наслада.

— Аха. Според агентите ми херцог Телрий вероятно ще вземе трона.

— Не и ако успеем да го спрем — изтъкна Сарене. — Телрий е по-лош и от Ядон. Дори да не беше деретски симпатизант, пак щеше да е ужасен крал.

— Ене, гражданската война няма да е от полза за никого.

— Няма да се стигне дотам, татко — обеща Сарене. — Не можеш да си представиш колко лишени от боен дух и воински умения са тези хора. Живели са с векове под закрилата на Елантрис. Мислят, че присъствието на няколко трътлести стражи на градската стена е достатъчно да отблъсне нашествениците. Единствените истински войници са в легиона на лорд Еондел и той им нареди да се съберат в Кае. Може би ще успеем да короноваме Роял, преди да се случи нещо.

— Значи сте се обединили зад него?

— Той е единственият с достатъчно богатство, та да съперничи на Телрий — обясни Сарене. — Нямах време да премахна глупавата система на Ядон, обвързваща титлите с парите. Хората са свикнали с нея и ще трябва да я използваме, поне засега.

На вратата се почука и се появи една прислужница с обяда. Сарене се бе завърнала в двореца след една нощ в имението на Роял, въпреки притесненията на съюзниците й. Дворецът беше символ и тя се надяваше, че ще повиши авторитета й. Слугинята остави подноса на масата и излезе.

— Това обядът ли е? — Баща й имаше шесто чувство по отношение на храната.

— Да — потвърди Сарене и си отряза парче от царевичния хляб.

— Добър ли е?

Сарене се усмихна.

— Не питай, татко. Само ще се раздразниш.

Евънтео въздъхна.

— Знам. Майка ти има нова мания: спаначена супа от Храгиш.

— Хубава ли е? — попита Сарене. Майка й беше дъщеря на теодски дипломат и бе отраснала в Джиндо. В резултат бе развила някои странни хранителни навици, които налагаше на целия двор.

— Отвратителна.

— Жалко — каза Сарене. — Къде ли остана маслото?

Баща й изстена.

— Татко — смъмри го тя. — Знаеш, че трябва да отслабнеш. — Кралят не беше толкова едър като брат си Кайн, но все пак бе по-скоро пълен, отколкото слаб.

— Не виждам защо — възрази Евънтео. — Знаеш ли, че в Дуладел смятат дебелите хора за привлекателни? Не ги е грижа за джиндоските разбирания за здраве и са напълно щастливи. А и къде е доказано, че от маслото се пълнее?

— Знаеш какво казват джиндосците, татко. Ако гори, значи не е здравословно.

Евънтео въздъхна.

— Не съм пил вино от десет години.

— Знам, татко. Не помниш ли, че живеех с вас?

— Да, ама на теб майка ти не ти забраняваше алкохола.

— Аз не съм дебела — отбеляза Сарене. — А алкохолът гори.

— Както и спаначената супа — добави Евънтео с дяволит глас. — Стига да я изсушиш. Вече пробвах.

Сарене се засмя.

— Съмнявам се, че майка е реагирала добре на малкия ти експеримент.

— Изгледа ме по нейния си начин. Знаеш я каква е.

— Да. — Сарене се замисли за майка си. Беше изкарала достатъчно време на дипломатически мисии, за да изпитва носталгия, но щеше да й е хубаво да се върне в Теод. Особено като вземеше предвид безкрайните изненади и бедствия от последните седмици.

— Е, Ене, трябва да свикам двора — каза баща й. — Радвам се, че понякога намираш време да се обадиш на бедния си стар татко, особено когато детронираш цяла нация. А, още нещо. Щом разбрахме за самоубийството на Ядон, Сейналан взе един от най-бързите ми кораби и тръгна за Арелон. След няколко дена трябва да пристигне.

— Сейналан? — попита изненадано Сарене. — Какво пък иска патриархът?

— Не знам, не ми каза. Трябва да тръгвам, Ене. Обичам те.

— И аз те обичам, татко.

 

 

— Никога не съм се срещал с патриарха — призна Роял в трапезарията на Кайн. — Прилича ли на отец Омин?

— Не — отвърна рязко Сарене. — Сейналан е егоист, който мисли за собствена изгода, и толкова горд, че пред него и деретските гьорни изглеждат смирени.

— Принцесо! — извика Еондел възмутено. — Говорите за главата на нашата църква!

— Това не означава, че трябва да го харесвам.

Еондел пребледня и посегна инстинктивно към амулета с аона Оми на врата си.

Сарене се намръщи.

— Не трябва да правиш жест срещу злото, Еондел. Няма да се отрека от Доми само защото е поставил глупак начело на църквата Си. И глупаците трябва да имат шанс да служат.

Еондел сведе поглед към ръката си и я отпусна смутено. Роял се подхилваше тихичко.

— Какво има? — обърна се към него Сарене.

— Просто размишлявах — отговори възрастният мъж с усмивка. — Досега не съм срещал мъж или жена с толкова многостранни възгледи.

— Значи сте живели затворено, херцоже — информира го Сарене. — Къде се дяна Лукел?

Столовете на Кайн не бяха толкова удобни, колкото в кабинета на Роял, но по някаква причина всички се чувстваха най-добре в трапезарията на чичо й. Повечето хора придаваха личен щрих с украсата на кабинетите и приемните си, но Кайн обичаше храната и трапезарията бе неговото поле за изява на таланта му. Помещението бе декорирано със сувенири от пътуванията му, като се почне от изсушени зеленчуци и се стигне до голяма брадва с орнаменти, и тези предмети бяха успокоително познати. Затова предпочитаха да се събират в тази стая без допълнителни дискусии.

Трябваше да изчакат няколко минути, преди Лукел да се появи най-сетне. Чуха как вратата се отваря и затваря и приветливото лице на братовчед й надникна от прага. Ейхан и Кайн бяха с него.

— Е? — попита Сарене.

— Телрий определено възнамерява да вземе трона — съобщи Лукел.

— Не и ако легионът ми подкрепи Роял — обади се Еондел.

— За съжаление, скъпи генерале, легионът ви не е тук — напомни Ейхан и стовари туловището си на един стол. — Разполагате само с десетина мъже.

— Това е повече, отколкото има Телрий — отбеляза Сарене.

— Вече не е така — опроверга я Ейхан. — Градската стража на Елантрис е напуснала поста си и се е настанила пред имението на Телрий.

Еондел изсумтя.

— Стражата е само клуб за втори синове, които се правят на важни.

— Вярно — съгласи се Ейхан. — Но в този клуб членуват шестстотин души. При съотношение петдесет срещу един, дори аз ще воювам срещу легиона ви. Боя се, че балансът на силата се измести към Телрий.

— Това е лошо — съгласи се Роял. — Голямото богатство на Телрий беше сериозен проблем и преди, а сега…

— Трябва да има начин — прекъсна го разгорещено Лукел.

— Не виждам такъв — призна херцогът.

Всички се намръщиха и потънаха в размисъл. Блъскаха си главите над този проблем от два дни. Дори да разполагаха с военна мощ, другите аристократи можеха да се поколебаят да последват Роял, който бе по-беден. Сарене гледаше всеки поред и очите й попаднаха на Шуден. Младежът изглеждаше някак развълнуван, но не разтревожен.

— Какво? — попита тихо тя.

— Мисля, че може да има начин — отвърна той уклончиво.

— Говори, човече — подкани го Ейхан.

— Сарене е доста богата — обясни Шуден. — Раоден й остави поне петстотин хиляди деоса.

— Вече го обсъждахме, Шуден — намеси се Лукел. — Има доста пари, но все пак е по-бедна от Роял.

— Така е — съгласи се баронът. — Но двамата заедно имат повече от Телрий.

В стаята настъпи тишина.

— Вашият брачен договор е вече невалиден, милейди — обади се Аше зад гърба й. — Той не важи, след като Ядон се самоуби и премахна династията си от трона. Ако някой друг стане крал, без значение дали Телрий или Роял, споразумението се прекратява и вече няма да сте арелонска принцеса.

Шуден кимна.

— Ако обедините богатството си с това на херцога, не само ще имате пари да се изправите срещу Телрий, но и ще придадете легитимност на претенциите на Роял. Не мислете, че произходът няма значение в Арелон. Благородниците биха дали лоялността си с по-голяма готовност на някой роднина на Ядон.

Роял я изгледа като добродушен дядо.

— Трябва да призная, че младият Шуден има право. Сарене, бракът ни ще е напълно политически.

Сарене си пое дъх. Нещата се случваха толкова бързо.

— Разбирам, милорд. Трябва да сторим всичко необходимо.

И така, за втори път в рамките на два месеца Сарене се оказа сгодена.

 

 

— Боя се, че това не беше много романтично — извини се Роял. Срещата бе приключила и той бе предложил дискретно да я изпрати до двореца. Останалите, включително и Аше, разбираха, че двамата трябва да поговорят насаме.

— Всичко е наред, милорд — отвърна Сарене с лека усмивка. — Политическите бракове трябва да са такива: сухи, сдържани и крайно полезни.

— Ти си много прагматична.

— Налага се, милорд.

Роял се намръщи.

— Трябва ли да си говорим официално, Сарене? Мислех, че сме подминали, този етап.

— Съжалявам, Роял. Просто е трудно да отделя себе си от политическата личност.

Херцогът кимна.

— Бях сериозен, Сарене. Това ще е просто съюз заради общата цел. Не се чувствай задължена за нещо друго.

Сарене замълча за момент, вслушана в чаткането на конските подкови.

— Все пак ще трябват наследници.

Роял се засмя тихо.

— Не, Сарене. Не, благодаря. Дори да беше физически възможно, не бих се съгласил. Аз съм стар човек и ми остават още няколко години. Този път брачният договор няма да ти забранява да се омъжиш отново. Когато умра, можеш да избереш мъж по свое предпочитание. Дотогава ще сме сменили системата на Ядон с по-стабилна и децата от третия ти съпруг ще наследят трона.

Трети съпруг. Роял говореше сякаш вече бе мъртъв и тя отново бе вдовица.

— Е, ако нещата се развият, както предлагаш, поне не би трябвало да е трудно да си намеря съпруг. Тронът ще е примамлива награда, въпреки че ще трябва да ме търпи.

Херцогът се намръщи.

— Искам да обсъдим нещо, Сарене.

— Какво?

— Твърде си строга със себе си. Чувал съм те как говориш, явно мислиш, че никой не те иска.

— Така е — отвърна равнодушно Сарене. — Повярвай ми.

Роял поклати глава.

— Ти чудесно преценяваш чуждите характери, но не и своя. Често собствените ни мнения за нас са най-нереалистични. Ти може би се виждаш като стара мома, но си още млада и красива. Само защото не си имала късмет в миналото, не значи, че трябва да се отказваш от бъдещето.

Той я погледна в очите. Въпреки че се държеше като палавник понякога, този мъж беше дълбоко проникновен.

— Сарене, ще намериш някой, който да те обича. Ти си съкровище, дори по-ценно от трона, с който ще си свързана.

Сарене се изчерви и сведе поглед. Думите му бяха окуражаващи. Може би наистина имаше надежда. Щеше да е по средата на трийсетте, но все пак може би имаше шанс да намери подходящия мъж.

— Както и да е — каза Роял. — Трябва да се оженим бързо, за да изпреварим Телрий.

— Какво предлагаш?

— В деня, в който погребват Ядон. От законова гледна точка управлението му не свършва, преди да го погребат.

Четири дена. Наистина щеше да е кратък годеж.

— Просто се притеснявам, че е необходимо да преминеш през това — добави Роял. — Не е лесно да се омъжиш за такъв вехт старец.

Сарене стисна ръката му и се усмихна.

— Като се замисля, милорд, голяма късметлийка съм. Малко са хората на този свят, за които мисля, че е чест за мен да се омъжа насила.

Роял се усмихна и очите му проблеснаха.

— Жалко, че Ейхан е вече женен, а?

Сарене го пусна и го тупна по рамото.

— Имах достатъчно емоционални шокове за една седмица, Роял. Поне не ме карай да повръщам.

Херцогът се разсмя звучно. След миг се разнесоха викове навън. Сарене се напрегна, но виковете не бяха от гняв или болка. По-скоро звучаха възбудено и радостно. Тя погледна объркано през прозореца на каретата и видя тълпата, която се задаваше по страничната улица.

— Какво, в името на Доми, е това? — попита Роял.

Каретата се приближи и Сарене различи високата фигура в средата на тълпата.

Тя се вцепени.

— Това е невъзможно!

— Какво? — намръщи се херцогът.

— Това е Хратен — възкликна Сарене с опулени очи. — Напуснал е Елантрис.

Тя осъзна още нещо. Лицето на гьорна беше без петна. Имаше цвят на нормална плът.

— Милостиви Доми, той е излекуван!