Брандън Сандърсън
Елантрис (34)

32.

— Значи пак решихте да носите черно, скъпа? — попита херцог Роял, докато й помагаше да се качи в каретата.

Сарене погледна към роклята си. Не беше от подарените от Ешен, бе си я поръчала по един от керваните на Шуден. Не беше толкова широка, колкото съвременната мода изискваше, и прилепваше към фигурата й. Мекото кадифе бе бродирано със сребристи нишки, а вместо дълго наметало лека пелерина покриваше раменете й.

— Всъщност е синя, ваше благородие — обясни принцесата. — Никога не нося черно.

— Аха. — Възрастният мъж носеше бял костюм с кафяв жакет.

Облеклото отиваше на внимателно фризираната му бяла коса.

Кочияшът затвори вратичката и се покатери на капрата. След миг потеглиха към бала.

Сарене загледа тъмните улици на Кае. Беше спокойна, но нещастна.

Разбира се, не можеше да откаже да присъства на бала, защото Роял го бе организирал по нейно предложение. Беше изготвила този план преди седмица, преди да се случи бедата в Елантрис. През последните три дена се опитваше да осмисли чувствата си и да реорганизира плановете.

Не искаше да се разсейва с тази фриволна вечер, макар че имаше конкретна цел.

— Изглеждате неспокойна, ваше височество — подхвърли Роял.

— Още не съм се възстановила от събитията, ваша милост — отвърна тя и се отпусна на седалката.

— Наистина тревожни събития — съгласи се той. След това подаде глава през прозореца и огледа небето. — Поне разполагаме с красива нощ за нашите цели.

Сарене кимна отнесено. Вече не я интересуваше дали затъмнението ще се вижда. След тирадата й пред Ядон целият двор бе започнал да пристъпва деликатно край нея. Вместо да се ядоса, както бе предрекъл Кайн, Ядон просто я отбягваше. Щом Сарене влезеше в някоя стая, хората извръщаха глави и свеждаха поглед. Като че бе някакво чудовище — свракис, изпратен да ги мъчи.

Слугите не се държаха по-добре. Преди бяха почтителни, а сега трепереха. Вечерята й бе закъсняла и въпреки че готвачката се оправдаваше с бягството на поредната слугиня, Сарене бе сигурна, че всъщност никой не искаше да се изправи пред стряскащия гняв на принцесата. Всичко това я изнервяше. Защо, в благословеното име на Доми, всички в тази държава се бояха от властните жени? Е, трябваше да признае, че бе действала твърде грубо с краля, но това нямаше общо с пола й. И сега плащаше цената за изтърваните нерви.

— Стига, Сарене — обяви Роял. — Достатъчно.

Тя се сепна и изгледа намръщеното лице на възрастния мъж.

— Моля, ваша милост?

— Казах, стига. Според слуховете през последните три дена плачете в покоите си. Не ме интересува колко разтърсващо е било нападението в Елантрис. Трябва да го преодолеете, и то бързо. Почти стигнахме до имението ми.

— Моля? — повтори тя смаяно.

— Сарене — продължи Роял със смекчен тон. — Ние не искахме вие да ни водите. Сама си проправихте път и поехте контрола. Вече не можете да ни зарежете само защото чувствата ви са наранени. Когато поемете властта, трябва да сте готова за отговорностите си по всяко време. Дори когато не се чувствате добре.

Сарене сведе засрамено поглед пред мъдростта на херцога.

— Съжалявам.

— Ех, принцесо, свикнахме да разчитаме твърде много на вас в последните седмици. Вие пропълзяхте в сърцата ни и сторихте нещо, което дори аз не успях. Обединихте ни. Шуден и Еондел почти ви боготворят, Кайн и Лукел са като две поддържащи колони, аз едва успявам да вникна в деликатните ви схеми, а дори Ейхан ви описва като най-възхитителната млада дама, която познава. Не ни оставяйте, нуждаем се от вас.

Сарене се изчерви и поклати леко глава, докато каретата се отбиваше към дома на Роял.

— Но какво ни остана, ваша милост? Деретският гьорн е извън играта, макар и без мое участие, а Ядон сякаш се смири. Изглежда, че опасността премина.

Херцогът повдигна рунтавите си бели вежди.

— Може би. Но Ядон е по-умен, отколкото признаваме. Кралят има слабости, но прояви достатъчно способности да вземе трона преди десет години и да държи аристократите един срещу друг през това време. Колкото до гьорна…

Той погледна през прозореца към следващата карета, която спираше до тях. Вътре седеше дребен мъж, облечен изцяло в червено. Сарене разпозна младия аонски жрец, който служеше като помощник на Хратен.

Роял се намръщи.

— Мисля, че разменихме Хратен за не по-малка опасност.

— Този ли? — попита изненадано Сарене. Беше виждала мъжа с гьорна и бе наясно с огромния му фанатизъм. Но едва ли можеше да е по-опасен от пресметливия Хратен, нали?

— Наблюдавам го от известно време — каза херцогът. — Казва се Дилаф и е от Арелон, което значи, че вероятно е израснал като корат. Забелязал съм, че тези, които се откажат от вярата си, изпитват по-голяма омраза към нея от външните.

— Може би сте прав, ваша милост — призна Сарене. — Трябва да променим плановете си. С този обаче не може да се действа, както с Хратен.

Роял се усмихна и погледът му блесна леко.

— Ето това е нашето момиче. Хайде, не е добре да закъснявам за собственото си празненство.

Роял бе решил да организира празнично наблюдение на затъмнението в градините на имението си, защото домът му бе относително скромен. Херцогът беше доста пестелив като за трети по богатство в държавата.

— Аз съм херцог от десет години — бе й обяснил Роял, когато за пръв път посети дома му. — Но съм бил търговец цял живот. Човек не изкарва пари с разточителство. Тази къща ми харесва. Боя се, че ще се изгубя в нещо по-обширно.

За сметка на това градините му бяха обширни, което дори той признаваше като екстравагантност. Херцогът харесваше градинарството и прекарваше повече време навън, отколкото в къщата.

За щастие времето бе решило да подкрепи плановете им, осигурявайки топъл южен ветрец и безоблачно небе. Звездите обсипваха небето като пръски боя на черно платно и Сарене усети, че очите й се насочват към съзвездията на главните аони. Рао беше точно над тях, широк квадрат с четири кръга отстрани и точка в центъра. Нейният аон, Ене, бе едва видим на хоризонта. Пълната луна пълзеше към зенита си. След няколко часа трябваше да изчезне напълно, поне така твърдяха астрономите.

— Е — каза Роял и й подаде ръка. — Ще ми кажете ли за какво е всичко това?

— Кое точно?

— Балът. Не ме накарахте да го организирам заради прищявка. Твърде настоявахте за датата и мястото. Какво планирате?

Сарене се усмихна, замисляйки се за вечерните си планове. Почти беше забравила за празненството, но ставаше все по-възбудена. Преди вечерта да свърши, възнамеряваше да открие отговор на въпрос, който я измъчваше, откакто бе пристигнала в Арелон.

— Да речем, че исках да гледам затъмнението в компания — каза тя с мазна усмивка.

— Ех, Сарене, драматична, както винаги. Изтървали сте призванието си, скъпа, трябвало е да станете актриса.

— Всъщност веднъж го обмислях — отдаде се на спомени тя. — Е, по това време бях на единайсет. Една пътуваща трупа дойде в Теоин. След като ги видях, информирах родителите си, че не възнамерявам да ставам принцеса, а актриса.

Роял се засмя.

— Бих искал да видя лицето на Евънтео, когато любимата му дъщеря го информира, че иска да стане пътуваща актриса.

— Познавате ли баща ми?

— Стига де, Сарене — направи се на обиден Роял. — Не винаги съм бил стар и оглупял. Едно време пътувах, а всеки добър търговец има контакти с Теод. Имал съм две аудиенции при краля и всеки път той се подиграваше на дрехите ми.

Сарене се засмя.

— Той е безмилостен с търговците.

В центъра на градината имаше поляна, на която бе издигнат дървен павилион за танци. От него излизаха пътеки с плетове, водещи към цветни лехи, езерца с мостчета и най-различни скулптури. Павилионът бе обграден с факли, които осигуряваха нужното осветление.

Естествено, щяха да ги угасят преди затъмнението. Но ако нещата вървяха според плана на Сарене, тя вече нямаше да е тук.

— Кралят! — възкликна Сарене. — Нима е дошъл?

— Разбира се. — Роял посочи към една отделна градинка със статуи до павилиона. Сарене виждаше фигурата на Ядон и стоящата до него Ешен.

Сарене се отпусна. Ядон беше в основата на тазвечершния й план. Разбира се, гордостта на краля не можеше да му позволи да пропусне бал на един от херцозите му. Щом беше уважил Телрий, трябваше да стори същото и с Роял.

— Какво общо има кралят със схемите на малката Сарене — промърмори усмихнато Роял. — Може би е пратила някого да претършува покоите му, докато го няма. Да речем, сеонът й?

В този момент Аше се появи и полетя към тях. Сарене се усмихна самодоволно на херцога.

— Добре, явно не е сеонът — призна той. — Това би било твърде очевидно.

— Милейди — избоботи Аше, щом се приближи.

— Какво откри? — попита Сарене.

— Готвачката наистина е изгубила нова прислужница днес, милейди. Твърдят, че избягала при брат си, който наскоро бил преместен в едно от провинциалните имения. Но мъжът се кълне, че не я е виждал отдавна.

Сарене се намръщи. Може би беше обвинила прибързано готвачката и нейните подчинени.

— Браво, добра работа.

— За какво става дума? — попита подозрително Роял.

— О, нищо — отвърна Сарене напълно честно.

Роял кимна, но не изглеждаше убеден.

Сарене въздъхна. Проблемът в това да си умен бе, че всички смятат, че непрекъснато замисляш нещо.

— Аше, искам да наглеждаш краля — каза тя, виждайки любопитната усмивка на Роял. — Сигурно ще прекара повечето време на страничното си празненство. Ако тръгне нанякъде, ме информирай незабавно.

— Да, милейди. — Аше зае място до една факла, чиито пламъци маскираха светлината му.

Херцогът кимна отново. Явно се забавляваше чудесно, докато се опитваше да разшифрова кроежите й.

— Е, ще отидем ли на частното кралско събиране? — попита Сарене в опит да отвлече вниманието му.

Роял поклати глава.

— Не. Колкото и да ми е приятно да гледам как Ядон се гърчи във ваше присъствие, никога не съм одобрявал държанието му на публични места. А и благодарение на вас съм домакин, така че ще трябва да общувам с гостите. Пък и тази вечер около Ядон ще е непоносимо. Търси кой да замени барон Едан и всички дребни благородници ще опитват да докопат титлата.

— Както кажете. — Сарене му позволи да я отведе до открития павилион, където свиреха музиканти, а някои от гостите танцуваха. Повечето стояха отстрани, увлечени в разговори.

Роял се засмя и Сарене проследи погледа му. Шуден и Торена се въртяха в центъра на дансинга, напълно погълнати един от друг.

— Защо се смеете? — попита Сарене, гледайки червенокосото момиче и младия джиндосец.

— На стари години ми доставя голямо удоволствие, когато младите докажат лицемерието си. — Херцогът се усмихна злобно. — След всички години, в които се кълнеше, че няма да го докопат, след всички балове, на които се оплакваше, че го ухажват, сърцето и разумът му станаха на пихтия, като при всеки друг мъж.

— Вие сте злобен старец, ваша милост.

— Така и трябва да бъде — информира я Роял. — Злобните младежи са тривиални, а милите старци са скучни. Момент, ще донеса нещо за пиене.

Херцогът се отдалечи, а Сарене загледа танцуващата двойка.

Погледът на Шуден бе толкова отвратително замечтан, че трябваше да се обърне. Може би думите на Даора бяха по-верни, отколкото й се искаше да признае. Сарене ревнуваше, макар да нямаше романтични стремежи спрямо Шуден. Но откакто бе пристигнала, той бе един от най-пламенните й поддръжници. Беше й неприятно да гледа как отдава вниманието си на друга жена, макар и по различна причина.

Имаше и друга причина, по-дълбока и истинска. Ревнуваше заради погледа в очите на Шуден. Завиждаше му за възможността да ухажва, да се влюби и да изпита оглупяващата наслада на романтиката.

Това бяха неща, за които Сарене мечтаеше от ранното си съзряване. Когато порасна, осъзна, че никога няма да изпита тези чувства. В началото се бунтуваше, проклинаше арогантния си характер. Знаеше, че притеснява придворните и затова, за кратко, се бе насилила да се прави на по-кротка и послушна. В резултат се бе стигнало до годеж и почти до сватба с един млад граф на име Граео.

Все още си спомняше със съжаление за младежа. Само той се бе осмелил да пробва с новата, по-спокойна Сарене, рискувайки подигравки от приятелите си. Съюзът им не беше по любов, но тя харесваше Граео въпреки слабата му воля. У него имаше някаква детска колебливост, престараване да върши правилните неща и да успее в свят, където повечето хора се ориентираха по-добре от него.

Накрая беше развалила годежа. Не защото знаеше, че животът с простоватия Граео ще я подлуди, а защото осъзна, че не е честна. Беше се възползвала от глуповатия младеж, но осъзна, че го замесва в нещо, което не е за него. Беше по-добре да понесе подигравките, че е зарязан в последния момент, отколкото да живее цял живот с жена, която ще го задушава.

Това решение бе подпечатало бъдещето й на стара мома. Според слуховете бе зарязала Граео само за да му се подиграе, и той бе изкарал следващите три години като отшелник в земите си. След това никой не се осмели да ухажва кралската дъщеря.

После бе напуснала Теод, включвайки се в дипломатическия корпус на баща си. Служеше като посланик във всеки голям град на Опелон, от Фьорден до Серавен, столицата на Сворден. Беше заинтригувана да посети Арелон, но баща й бе непоклатим в забраната си. Той дори не пращаше шпиони в тази страна, камо ли единствената си дъщеря.

Е, все пак бе успяла да дойде в крайна сметка. Реши, че си струва. Годежът с Раоден беше добра идея въпреки неочаквания развой на събитията. Докато разменяха писма, си бе позволила да мечтае отново. Надеждите й бяха рухнали, но все още пазеше спомена за тях. Това бе повече, отколкото се надяваше да получи някога.

— Гледате така, сякаш най-добрият ви приятел е починал — отбеляза Роял, когато се завърна и й подаде чаша със синьо джадорско вино.

— Не, по-скоро съпругът ми — въздъхна Сарене.

— Аха — кимна разбиращо херцогът. — Може би трябва да се махнем. Някъде, откъдето няма да виждаме захласнатия ни барон.

— Чудесно предложение, ваша милост.

Тръгнаха покрай външния периметър на павилиона. Роял кимаше на гостите, които го поздравяваха за великолепното празненство. Сарене вървеше до него и постепенно започна да се притеснява от мрачните погледи, които й хвърляха някои аристократки. Трябваше й известно време, за да осъзнае причината. Беше забравила, че Роял бе сред най-желаните ергени в кралството. Много от жените очакваха през тази вечер херцогът да е без компания. Сигурно бяха съставили сложни планове как да притиснат стареца и да спечелят благосклонността му. Сарене им проваляше всичките шансове.

Роял се засмя, като видя изражението й.

— Усетихте се, нали?

— Затова ли никога не организирате празненства?

Херцогът кимна.

— Трудно е да се отърва и когато съм някъде на гости, а с тези палавници, които се точат за кожата ми, е почти невъзможно да бъда добър домакин.

— Внимавайте, ваша милост — подразни го Сарене. — Шуден се оплакваше от същото, когато ме заведе на първия бал, и вижте как свърши.

— Той подхождаше грешно — каза Роял. — Просто се опитваше да избяга, а всички знаят, че колкото и да бягаш, винаги има някой по-бърз. Аз, от своя страна, не бягам. Изпитвам по-голяма наслада да си играя с алчните им повърхностни съзнания.

Сгълчаващият коментар на Сарене бе прекъснат от приближаването на млада двойка.

Лукел бе облечен модно, както обикновено. Носеше син жакет със златни бродерии и бежови панталони. Тъмнокосата му жена, Джала, бе в проста лилава рокля, джиндоска, ако се съдеше по кройката на деколтето.

— Ето една неравностойна двойка — засмя се Лукел.

Роял погледна нагоре с повдигнати вежди, Сарене се извисяваше с поне една глава над него.

— На моята възраст се задоволяваш с каквото намериш.

— Мисля, че това е вярно за всяка възраст, ваша милост. — Лукел погледна към красивата си тъмноока съпруга. — Трябва да приемем това, което жените ни предоставят, и да се чувстваме благословени.

Сарене се отврати. Първо Шуден, сега Лукел. Определено не беше в настроение да се занимава с щастливи двойки в момента.

Херцогът усети недоволството й и се сбогува с Лукел под претекст, че трябва да нагледа храната в останалите части на градината. Лукел и Джала се отправиха към дансинга, а Роял поведе Сарене извън павилиона, към факлите и нощното небе.

— Трябва да го преодолеете, Сарене — каза херцогът. — Не можете да бягате всеки път при вида на някого със стабилна връзка.

Тя реши да не възразява, че младата любов едва ли може да се нарече стабилна.

— Не винаги съм такава, ваша милост. Просто имах тежка седмица. Дайте ми още няколко дена и ще се върна към старото си коравосърдечно аз.

Роял усети горчивината й и мъдро реши да не отговаря. Вниманието му привлече познат смях. Херцог Телрий явно бе решил да не присъства на частната сбирка на краля. Тъкмо обратното. Беше събрал голяма група благородници зад един нисък плет от другата страна на частното събиране на Ядон. Сякаш опитваше да си направи собствено специално празненство.

— Това не е добър знак — каза тихо Роял, изричайки на глас мислите на Сарене.

— Съгласна съм. — Тя огледа лакеите на Телрий, опитвайки се да различи ранга им, след което се обърна към групата на Ядон. Бройката им беше приблизително равна, но засега кралят все пак привличаше по-важните благородници.

— Това е още един непредвиден ефект от развикването ви пред краля — посочи Роял. — Колкото по-нестабилен е Ядон, толкова по-изкусителни стават другите възможности.

Сарене се намръщи при следващото безгрижно засмиване на Телрий. Изобщо не приличаше на човек, чийто най-важен съюзник — гьорн Хратен — е рухнал току-що.

— Какво ли планира? — зачуди се тя. — Как би могъл да завземе трона?

Роял поклати глава. След миг вдигна глава и се обърна към празния въздух.

— Да?

Сарене се завъртя и видя Аше. След това със смайване осъзна, че това е друг сеон.

— Градинарите съобщиха, че един от гостите е паднал в езерцето, милорд. — Сеонът се снижи почти до земята. Гласът му беше ясен и лишен от емоция.

— Кой? — позасмя се Роял.

— Лорд Редийм, ваша милост — обясни сеонът. — Явно е прекалил с виното.

Сарене присви очи към светещото кълбо, за да различи сияещия аон. Май че беше Опа.

Роял въздъхна.

— Сигурно ми е уплашил всичката риба. Благодаря, Опа. Увери се, че Редийм се е изсушил, и му осигури транспорт, ако има нужда. Да се научи следващия път да не смесва алкохол и езерца.

Сеонът се поклони официално и отлетя, за да изпълни заповедта на господаря си.

— Не сте ми казвали, че имате сеон, милорд — обади се Сарене.

— Много от благородниците имат, принцесо. Но вече не е прието да ги водим с нас навсякъде. Сеоните са остатък от Елантрис.

— Значи просто го държите в къщата си?

Роял кимна.

— Опа надзирава градините в имението ми. Мисля, че му подхожда, все пак името му означава „цвете“.

Сарене потупа бузата си, чудеше се на официалния тон на Опа.

Сеоните в Теод се държаха много по-топло с господарите си, без значение какъв е характерът им. Може би причината се таеше в това, че тук, в земята, където уж бяха създадени, към тях се отнасяха с подозрение и неприязън.

— Елате. — Роял я хвана под ръка. — Бях сериозен, като казах, че искам да нагледам масите с храна.

Сарене се остави да бъде отведена.

— Роял, стари скъпернико — разнесе се силен глас, когато доближиха масите. — Изумен съм, че наистина знаеш как да организираш празненство! Боях се, че ще се опиташ да ни наблъскаш в тясната бърлога, която наричаш дом.

— Ейхан — кимна херцогът. — Трябваше да се сетя, че ще те открия около храната.

Едрият граф носеше жълта роба и стискаше чиния, отрупана с бисквити и стриди. В чинията на жена му имаше само няколко плодови резенчета. Откакто бе започнала да участва в тренировките на Сарене, Сийден бе свалила внушителна част от теглото си.

— Разбира се, това му е най-хубавото на празненството. — Графът се засмя, след което кимна на Сарене. — Ваше височество, бих ви предупредил да не оставяте този дърт измамник да ви поквари, но се боя, че сте не по-малко опасна за него.

— Аз? — попита Сарене с престорена обида. — Че каква опасност бих могла да бъда?

Ейхан изсумтя.

— Питайте краля. — И натика една вафла в устата си. — Даже може да питате и мен. Вижте какво направихте с бедната ми жена. Тя отказва да се храни!

— Плодовете ми харесват, Ейхан — обади се Сийден. — Мисля, че и ти трябва да опиташ.

— Е, ще си напълня платото, щом свърша с това — изпуфтя Ейхан. — Виждате ли какво правите, Сарене? Изобщо нямаше да се съглася с тази фехтовка, ако знаех как ще съсипе фигурата на жена ми.

— Да я съсипе ли? — изуми се Сарене.

— Аз съм от южен Арелон, принцесо — каза Ейхан и посегна да си сипе още миди. — Ние харесваме закръглените. Не всички искат жените им да приличат на изгладнели ученици. — Той осъзна, че е прекалил, и се спря. — Разбира се, не се обиждайте.

Сарене се намръщи. Ейхан беше добър човек, но често говореше и действаше, без да мисли. Тя се поколеба, защото не бе сигурна как да отговори.

Чудесният херцог Роял й се притече на помощ.

— Е, Ейхан, трябва да вървим. Имам да говоря с още много гости. А, между другото, кажи на кервана си да побърза.

Ейхан вдигна поглед, докато херцогът дърпаше Сарене настрани.

— Керван ли? — попита той съвсем сериозно. — Какъв керван?

— Онзи, който носи пъпеши от Дуладел към Сворден, разбира се — отвърна небрежно херцогът. — И аз изпратих един преди седмица. Сигурно ще пристигне утре сутрин. Приятелю, боя се, че твоят керван ще пристигне на вече пренаситен пазар. Да не говорим, че пъпешите ти са попрезрели.

Ейхан изруга и наклони чинията си несъзнателно, мидите западаха на тревата.

— Как, в името на Доми, успя да го постигнеш?

— А, не знаеше ли? Бях партньор в начинанието на младия Лукел. Взех всички неузрели пъпеши от пратката му от миналата седмица. Тъкмо ще узреят, докато стигнат до Сворден.

Ейхан поклати глава и се засмя тихо.

— Пак ме спипа, Роял. Някой ден ще си го върна и така ще те изненадам, че няма да се погледнеш цяла седмица!

— Нямам търпение — засмя се Роял и загърби масите.

Сарене се засмя, а Сийден започна да гълчи съпруга си зад тях.

— Наистина сте толкова добър търговец, колкото казват, нали?

Херцогът разпери ръце смирено.

— Да, точно толкова добър.

Сарене се засмя.

— Въпреки това младият ви братовчед ме засрамва — продължи той. — Нямам представа как опази тайната за тази пратка с пъпешите. Моите агенти в Дуладел би трябвало да ме информират за тези неща. Влязох в сделката само защото ми поиска капитал.

— Добре е, че не се е обърнал към Ейхан.

— Така е — съгласи се херцогът. — Нямаше да престане да се перчи. Ейхан се опитва да ме победи от две десетилетия. Някой ден ще осъзнае обаче, че действам брилянтно само за да го дразня, и животът ще загуби половината си веселие.

Продължиха да вървят, разменяха любезности с гостите и се наслаждаваха на градините. Рано цъфналите цветя в лехите бяха осветени с факли, фенери и дори свещи. Най-впечатляващи бяха дърветата, чиито бяло-розови цветчета бяха осветени с фенери, виещи се по стъблата. Сарене се наслаждаваше толкова много, че почти загуби представа за времето. Само внезапната поява на Аше й напомни за истинската цел тази вечер.

— Милейди! — възкликна сеонът. — Кралят си тръгва от празненството!

— Сигурен ли си? — попита тя, мигновено откъсвайки вниманието си от дърветата.

— Да, милейди — увери я Аше. — Изниза се под предлог, че отива до тоалетната, но всъщност повика каретата си.

— Извинявайте, ваша милост — обърна се учтиво Сарене към Роял. — Трябва да вървя.

— Сарене? — възкликна изненадано Роял, но тя бе тръгнала към къщата. Той подвикна по-разтревожено: — Сарене! Не можете да си тръгнете.

— Извинете, ваша милост, важно е!

Херцогът я последва, но краката й бяха по-дълги и не можа да я настигне. Пък и беше домакин на празненството. Не можеше просто да изчезне по средата.

Сарене заобиколи къщата навреме и видя как кралят се качва в каретата си. Тя изруга. Защо не се бе сетила да си организира транспорт? Огледа се трескаво, за да си присвои нечия карета. Хареса си една подходяща, докато кралската се отдалечаваше с тракане на подкови по паветата.

— Милейди! — предупреди я Аше. — Кралят не е в каляската.

Сарене замръзна.

— Какво?

— Измъкна се от другата страна и изчезна в сенките. Каретата е за отвличане на вниманието.

Сарене не се опита да му противоречи. Сетивата на сеоните бяха доста по-остри от човешките.

— Да вървим — подкани тя и тръгна в правилната посока. — Не съм облечена за промъкване. Трябва да го следиш и да ме информираш къде отива.

— Да, милейди. — Аше намали светлината си до почти незабележимо блещукане и полетя след краля. Сарене го последва на известно разстояние.

Продължиха в тази формация. Аше следваше отблизо краля, а Сарене — от безопасно разстояние. Бързо напуснаха земите на херцога и навлязоха в град Кае. Ядон се придържаше към страничните улички и Сарене за пръв път се замисли дали не се излага на опасност. Жените не се шляеха сами по тъмно. Дори в Кае, който беше един от най-безопасните градове в Опелон. Поне на няколко пъти се замисляше дали да не се върне и веднъж бе готова да побегне, когато се размина с един пияница. Въпреки това продължи. Имаше само един шанс да разбере с какво се занимава Ядон и любопитството й беше по-голямо от страховете… засега.

Аше си даваше сметка за опасността и й предложи да проследи краля сам, но тя продължи да упорства. Сеонът беше свикнал с нея и реши да не спори. Той непрекъснато летеше между нея и краля, опитвайки се едновременно да следи Ядон и да я наглежда.

Накрая сеонът забави ход и се върна при нея с възбудено поклащане.

— Милейди, той се спусна в каналите.

— Каналите ли? — попита Сарене удивено.

— Да, милейди. И не е сам. Срещна се с двама закачулени мъже, след като напусна празненството, а пред входа на канализацията го очакваха още неколцина.

— И ти не ги проследи? — запита тя разочаровано. — Сега никога няма да ги открием.

— За нещастие, милейди.

Сарене скръцна ядосано със зъби.

— Все ще оставят следи в тинята — реши тя и тръгна напред. — Би трябвало да успееш да ги проследиш.

Аше се поколеба.

— Настоявам да се върнете на празненството на херцога.

— В никакъв случай, Аше.

— Мой дълг е да ви пазя, милейди — заяви сеонът. — Не мога да ви позволя да скитате из боклука цяла нощ. Изобщо не трябваше да ви водя тук. Моя отговорност е да ви спра, преди да пострадате.

— И как ще го направиш? — попита тя нетърпеливо.

— Мога да се обадя на баща ви.

— Баща ми е в Теод, Аше — отбеляза Сарене. — Какво би могъл да стори той?

— Мога да се обърна към лорд Еондел или някого от другите.

— И ще ме оставиш да бродя сама из подземията?

— Вие никога не бихте направили нещо толкова глупаво, нали, милейди? — обяви Аше. След това затрептя несигурно във въздуха. Аонът му беше толкова затъмнен, че бе станал почти прозрачен. — Добре — призна накрая той. — Наистина сте толкова глупава.

Сарене се усмихна.

— Хайде, колкото по-пресни са следите, толкова по-лесно ще ги откриеш.

Сеонът я поведе унило по улицата, която свършваше с мръсна, обрасла с лишеи арка. Сарене тръгна уверено напред, без да обръща внимание на мръсотията, която съсипваше роклята й.

Лунната светлина проникваше в тунела само до първия завой. Сарене спря за момент в задушаващия мрак и осъзна, че дори тя не би била толкова глупава да навлезе в подземния лабиринт без водач.

За щастие блъфът й беше убедил Аше. Само не беше сигурна дали не трябваше да се засегне, че сеонът я смята за способна на подобна идиотщина.

Аше увеличи леко светлината си. Канализацията представляваше голяма тръба, останка от времената, когато Елантрис осигуряваше течаща вода във всяка къща в Кае.

Сега се използваше за изхвърляне на боклуци и екскременти. Явно се източваше периодично, щом река Аредел придойдеше, което не се бе случвало отдавна, защото тинята стигаше до глезените й. Не искаше да си помисля от какво е съставена, макар че отвратителната миризма й подсказваше.

Всички тунели й се струваха еднакви. Само едно я спасяваше: чувството за ориентация на сеона. Нямаше как да се загуби, щом беше с Аше. Съществата винаги знаеха къде се намират и как да стигнат до място, на което вече са били.

Сеонът водеше и летеше ниско до повърхността на тинята.

— Милейди, може ли да попитам откъде знаехте, че кралят ще се измъкне от празненството на Роял?

— Сигурно можеш да се досетиш и сам, Аше — подразни го тя.

— Уверявам ви, че опитах, милейди.

— Е, кой ден от седмицата е?

— Маедал? — отвърна сеонът и зави зад ъгъла.

— Точно. И какво се случва всяка седмица в този ден?

Аше не отговори веднага.

— Баща ви играе шинда с лорд Еоден? — попита той, а в гласа му се долови нехарактерно раздразнение. Явно упорството и нощните събития изчерпваха дори възхитителното търпение на Аше.

— Не — отвърна Сарене. — Всеки маедал в единайсет вечерта чувам шум от прохода, който минава до стаята ми и води в кралските покои.

Сеонът възкликна.

— Чувах шумове и в другите дни — обясни Сарене. — Но само маедал се повтаряше.

— Затова накарахте херцога да организира празненство, като очаквахте кралят да се придържа към графика си.

— Точно така. — Сарене гледаше да не се хлъзне в тинята. — Трябваше да е късно празненство, да може хората да останат поне до полунощ. Затъмнението ми даде идеален повод. Кралят трябваше да присъства; гордостта му го задължава. Но седмичната му среща трябва да е важна, щом рискува да си тръгне толкова рано.

— Милейди, това не ми харесва — каза Аше. — Какво добро може да търси кралят в каналите посред нощ?

— Точно това се опитвам да разбера? — Сарене отмахна една паяжина. Една мисъл я тласкаше напред през мръсотията и мрака. Възможност, в която почти не вярваше. Може би принц Раоден бе жив. Може би Ядон го бе затворил в каналите, а не в тъмницата си. Може би все пак не беше вдовица.

Отпред се чу шум.

— Аше, намали светлината. Май чувам гласове.

Той се подчини и стана почти невидим. Отпред имаше кръстовище и откъм десния тунел се виждаше сиянието на факли. Сарене се приближи бавно към ъгъла с идеята да надникне. За съжаление не забеляза, че подът се накланя преди кръстовището, и тя се подхлъзна. Махна отчаяно с ръце и се плъзна няколко стъпки, спирайки на дъното.

Това я отведе точно в средата на кръстовището. Сарене вдигна бавно поглед.

Крал Ядон я гледаше толкова стъписано, колкото тя се чувстваше неловко.

— Милостиви Доми — прошепна Сарене. Кралят стоеше зад олтар и стискаше изцапан в червено нож. Беше чисто гол, а гърдите му бяха намазани с кръв. На олтара бе завързана млада жена, а тялото й бе разпорено от гърлото до слабините.

Ножът се плъзна от ръката на Ядон и цопна приглушено в тинята. В този момент Сарене забеляза останалите фигури с черни роби, покрити с дуладелски руни. Всеки стискаше дълга кама.

Неколцина тръгнаха към нея.

Сарене се поколеба между нуждата на тялото й да повърне и настояването на разума й да изпищи.

Писъкът спечели.

Тя залитна назад и се пльосна в тинята. Фигурите се втурнаха към нея с решителни погледи. Сарене риташе и се мяташе в тинята, без да спира да пищи. Почти не чу стъпките, които идваха отдясно.

В следващия миг се появи Еондел.

Мечът на стария генерал проблесна на слабата светлина и отсече една ръка, която посягаше към глезените й. От тунела наизлизаха още хора в униформата на легиона на Еондел. Сред тях бе и мъж с червена роба, Дилаф, деретският жрец. Той не се включи в боя, а застана отстрани, гледайки изумено.

Смаяната Сарене опита да стане отново, но пак се пльосна в мръсотията. Някой хвана ръката й и я издърпа. Сбръчканото лице на Роял се усмихна с облекчение, докато я изправяше на крака.

— Може би другия път ще ми кажете какво планирате, принцесо — предложи той.

 

 

— Ти си му казал? — осъзна Сарене, вперила обвинителен поглед в Аше.

— Разбира се, че му казах, милейди — отвърна сеонът и изпулсира леко, за да натърти забележката. Намираха се в кабинета на Роял, там беше и Лукел. Сарене носеше роба на една от прислужниците на херцога. Беше й твърде къса, естествено, но все пак бе по-добре от омазаната с мръсотия кадифена рокля.

— Кога? — настоя Сарене, облегна се на плюшеното канапе и се уви с одеялото. Херцогът й беше предоставил баня и косата й беше все още мокра в хладния нощен въздух.

— Обади се на Опа веднага щом напуснахте празненството — обясни Роял, който се появи с три димящи чаши. Подаде две от тях на нея и Лукел, и седна.

— Още тогава? — изненада се Сарене.

— Знаех, че няма да се върнете каквото и да ви говоря — отговори Аше.

— Познаваш ме твърде добре — кимна тя и отпи от напитката си. Беше фьорденска гаржа. Добре, защото не можеше да си позволи да заспива още.

— Признавам това без спор, милейди — потвърди Аше.

— Тогава защо се опита да ме спреш, преди да влезем в каналите?

— Трябваше да ви забавя, милейди — обясни Аше. — Херцогът настоя да дойде лично и групата се придвижваше бавно.

— Може да съм бавен, но нямаше да пропусна нито част от плана ви, Сарене — намеси се Роял. — Казват, че с възрастта идвала мъдрост, но на мен тя ми донесе само мъчително любопитство.

— А войниците на Еондел? — попита Сарене.

— Вече бяха на празненството — включи се и Лукел. Беше настоял да остане и да узнае какво е станало, щом зърна мърлявата Сарене да се промъква в къщата на херцога. — Някои от тях се бяха смесили с гостите.

— Поканих офицерите на Еондел — обясни Роял. — Поне онези, които се намираха в града.

— Добре — кимна Сарене. — Значи, след като тръгнах, Аше се е обадил на вашия сеон и е казал, че преследвам краля.

— „Глупавото момиче ще се остави да я убият“, бяха точните му думи — позасмя се Роял.

— Аше!

— Извинявайте, милейди — примигна засрамено сеонът. — Бях твърде разстроен.

— Както и да е — продължи Сарене. — Аше се е обадил на Роял, който е взел Еондел и хората му от празненството. Всички сте ме проследили до канализацията, водени от твоя сеон.

— Докато Еондел не чу как пищите — довърши херцогът. — Вие сте голяма късметлийка, че разполагате с неговата вярност, Сарене.

— Знам — отвърна принцесата. — За втори път през седмицата мечът му се оказва от полза. Припомнете ми да сритам Ядон при следващата ни среща. Как е убедил аристократите, че военното обучение не им приляга?

Роял се засмя.

— Ще трябва да се наредите на опашка, принцесо. Съмняваме се, че градските жреци, без значение коратски или деретски, ще позволят на краля да се измъкне, след като е участвал в джескерските мистерии.

— И е жертвал горката жена — добави тихо Аше.

Разговорът замря, защото си спомниха какво точно се бе случило. Сарене потръпна при спомена за кървавия олтар и тялото върху него. Аше беше прав. Не е време за шеги.

— Това ли било? — попита Лукел.

Сарене кимна.

— Мистериите понякога включват жертвоприношения. Ядон явно отчаяно е искал нещо.

— Нашият деретски приятел заяви, че има известни познания по темата — намеси се Роял. — Според него кралят е умолявал джескерските духове да унищожат някого за него.

— Мен ли? — попита Сарене и се вледени въпреки одеялото.

Роял кимна.

— Артет Дилаф каза, че инструкциите били написани по олтара с кръвта на жената.

Сарене потръпна.

— Е, поне разбрахме какво се случва със слугините и готвачките, които изчезват от двореца.

Херцогът кимна.

— Предполагам, че е бил замесен с мистериите от дълго време. Може би още от реод. Очевидно е водач на този кръг.

— А другите? — попита Сарене.

— Дребни благородници — обясни херцогът. — Ядон не би замесил някого, който може да му се опре.

— Чакайте малко — намръщи се Сарене. — Как се появи този деретски жрец?

Роял сведе притеснен поглед към чашата си.

— Аз съм виновен. Видя ме, като подбирах мъжете на Еондел, защото бързах, и ме последва. Нямаше време да се занимаваме с него.

Сарене отпи от чашата си колебливо. Нощните събития определено не бяха протекли според очакванията й.

Внезапно Ейхан се заклатушка през вратата.

— Раг Доми, Сарене! — извика той. — Първо се опълчваш на краля, после го спасяваш, а сега го детронира. Няма ли най-после да се спреш?

Сарене придърпа колене към гърдите си и отпусна глава на тях със стон.

— Няма как да го покрием, нали?

— Не — отвърна Роял. — Деретският жрец се погрижи, вече го е разгласил на половината град.

— Почти сигурно Телрий ще вземе властта сега — поклати глава Ейхан.

— Къде е Еондел? — попита Сарене приглушено заради одеялото.

— Заключва краля в тъмницата — отговори Ейхан.

— А Шуден?

— Предполагам, че все още изпраща жените — каза Лукел.

— Добре. — Сарене вдигна глава и отметна косата от очите си. — Ще продължим без тях. Господа, боя се, че току-що унищожих краткия ни покой. Очаква ни сериозно планиране, за да успеем да удържим щетите под контрол.