Брандън Сандърсън
Елантрис (32)

30.

Хратен не опита да прикрие трансформацията. Излезе тъжно от покоите си и показа проклятието на целия храм. Дилаф тъкмо бе по средата на сутрешната служба. Загубата на косата и петната по кожата си струваха, за да се види шокираното изражение на ужасения арелонски жрец.

Скоро след това се появиха коратските свещеници. Те го облякоха с широка бяла роба, за да прикрият обезобразяването, и го изведоха от празния храм. Хратен се усмихна вътрешно, като видя объркания Дилаф, който го гледаше от нишата си за пръв път с открита омраза.

Коратските свещеници го отведоха в техния храм, където го съблякоха и измиха петнистото му тяло с вода от река Аредел. След това му дадоха бяла роба, съшита от груби парцали. Щом привършиха с миенето и обличането, жреците се дръпнаха, за да освободят място на Омин. Ниският оплешивяващ водач на коратите в Арелон го благослови тихо, като очерта символа Оми на гърдите му. В очите на арелонеца имаше лека следа от задоволство.

След това поведоха Хратен по градските улици, докато напяваха. Скоро обаче се озоваха пред отряд войници с цветовете на Ядон, които блокираха пътя им. Мъжете стискаха оръжията си и говореха приглушено.

Хратен ги изгледа с изненада. Виждаше, че се готвят за битка. Омин започна да спори с капитана на градската стража, а другите жреци заведоха Хратен в малката сграда до казармата — място за изчакване, изографисано с аона Оми.

Хратен гледаше през прозореца как двама запъхтени стражи се появиха и предадоха навит документ на войниците на Ядон. Капитанът го прочете намръщено, след което започна да спори с пратеника. Омин се върна и обясни, че ще се наложи да почакат.

И така чакаха почти два часа.

Хратен беше чувал, че свещениците вкарват хора в Елантрис само по определено време, но явно не ставаше дума за точно определен момент, а за по-широк интервал. Накрая жреците му натикаха малка кошница с храна в ръцете, помолиха се за последно на жалкия си бог и го избутаха през портата.

Той влезе в града с оплешивяла глава и големи черни петна по кожата. Елантрисец. Отблизо градът не изглеждаше много по-различен, отколкото от стената — мръсен, изгнил и нечестив. Тук нямаше нищо за него. Той се завъртя, захвърли жалката кошница с храна и падна на колене.

— О, Джадет, Боже на Сътворението — започна Хратен с ясен и твърд глас. — Чуй молбата на служителя на твоето царство. Махни тази поквара от кръвта ми. Върни ми живота. Моля те с цялата мощ на поста ми на свещен гьорн.

Нямаше отговор. Затова той повтори молитвата. Отново и отново, и отново…