Брандън Сандърсън
Елантрис (29)

27.

Хратен се взираше в листа. Това бяха изчисленията на приходите на Ядон според деретските шпиони. Той бе успял да се възстанови някак от изгубените кораби и стоки. Телрий нямаше да стане крал.

Хратен седеше на бюрото си, облечен в доспехите, които носеше, когато бе получил бележката. Хартията бе замръзнала във вкочанените му пръсти. Може би, ако не бяха другите затруднения, нямаше да се шокира толкова от тази новина. И преди бе имал проблеми с плановете си. Уви, под бележката бе списъкът с местните артети. Беше предложил поста на всичките и никой не се бе съгласил. Оставаше само един човек. Възстановяването на Ядон бе просто поредната падаща тухла в рухващата стена на контрола на Хратен. Дилаф практически ръководеше храма. Вече не го известяваше и за половината проповеди и церемонии, които организираше. Сякаш се опитваше да отмъсти, като изтръгваше контрола на Хратен. Може би артетът се сърдеше заради елантриския пленник или пък се гневеше на него заради успехите на Сарене в очовечаването на елантрисците.

Дилаф подмолно взимаше властта. Изглеждаше неизбежно. Хитрият артет твърдеше, че подобни дребни организационни подробности са под достойнството на неговия хроден, което донякъде бе вярно. Гьорните рядко се занимаваха с всекидневните въпроси на храмовете, а и Хратен не можеше да върши всичко сам. Дилаф се намесваше и запълваше дупките.

Дори да откажеше да го направи главен артет, той скоро щеше да действа като такъв.

Хратен губеше контрола в Арелон. Благородниците вече ходеха при Дилаф и въпреки че покръстванията продължаваха, бройката не нарастваше достатъчно бързо. Сарене бе осуетила някак си плана му да сложи Телрий на трона, след посещенията в града жителите на Кае не виждаха елантрисците като демони. Хратен се проваляше в действията си в Арелон.

Отгоре на всичко вярата му бе разклатена. Сега не беше време да я изпитва. Хратен го знаеше. Но точно в разбирането се коренеше проблемът. Сега, когато несигурността бе покълнала в сърцето му, не можеше да я изкорени лесно.

Идваше му твърде много. Внезапно стаята му отесня.

Стените и таванът почнаха да се приближават, сякаш искаха да го смачкат с тежестта си. Хратен залитна и падна на мраморния под. Нищо не се получаваше, нищо не можеше да му помогне.

Той изстена, защото доспехите започнаха да го притискат с тежестта си. Успя да се надигне на колене и почна да се моли.

Като жрец на Шу-Дерет изкарваше в молитва много часове, всяка седмица. Но тези молитви бяха различни, по-скоро форма на медитация за прочистване на мислите, отколкото общуване с божественото. Този път се молеше наистина.

За първи път от години умоляваше за помощ. Призова Бог, на когото служеше от толкова време, че почти бе забравил откога. Бог, когото бе загърбил и изтикал зад облак от логика и разбиране, въпреки че се бореше да разшири влиянието Му.

За пръв път Хратен усещаше, че не може да се справи сам. За пръв път признаваше, че се нуждае от помощ.

Не знаеше колко е прекарал така на колене, молейки се трескаво за помощ, съчувствие и милост. Едно почукване на вратата го откъсна от състоянието на транс.

— Влез — каза той разсеяно.

— Извинете, че ви безпокоя, милорд — надникна един от нисшите жреци. — Това пристигна за вас. — Мъжът остави малка кутия и си тръгна.

Хратен се изправи на треперещите си нозе. Навън беше тъмно, а бе почнал да се моли преди обяд. Нима наистина бе изкарал толкова време в молитва? Той вдигна кутията и я постави на бюрото си. След това отвори капака с един кинжал. Вътре имаше слама и стойка с четири колби. Както и бележка.

Милорд Хратен, ето отровата, която поискахте. Всички ефекти са каквито наредихте. Течността трябва да се погълне и жертвата ще получи симптомите чак след осем часа.

Слава във всичко на Бог Джадет.

Фортон, аптекар и верен поданик на вирна

Хратен вдигна една колба и се взря с почуда в тъмното съдържание. Почти бе забравил за нощното си обаждане. Помнеше смътно, че възнамеряваше да даде отровата на Дилаф. Този план вече не можеше да проработи. Трябваше му нещо по-забележително.

Хратен разклати колбата за момент, след което махна тапата и пресуши течността на един дъх.