Брандън Сандърсън
Елантрис (28)

26.

Портите се затвориха и каруцата на Сарене се затътри обратно към Кае.

— Сигурен ли си, че той е начело? — попита тя.

Аше трепна леко.

— Бяхте права, милейди. Информацията ми за водачите бе остаряла. Този го наричат лорд Дух. Издигнал се е наскоро. Повечето не са го чували преди месец, макар един човек да твърдеше, че двамата с Шаор са едно и също лице. Слуховете потвърждават, че е победил Аанден и Карата. Явно при втория сблъсък е имало сериозна битка.

— В такъв случай онези, с които говорих, са марионетки. — Сарене потупа бузата си, докато се возеше в каруцата. Не беше подходящ транспорт за една принцеса, но никой от благородниците не й бе предложил каретата си. Възнамеряваше да помоли Шуден, но Торена я бе изпреварила и бе изчезнала с младия барон.

— Явно е така, милейди. Ядосана ли сте? — попита Аше предпазливо. Той очевидно намекваше, че увлечението й по Дух е ненужно разсейване.

— Не, хич даже. Човек трябва да очаква коварство при всеки политически сблъсък. — Поне това каза. Със или без политика, тя искаше Дух да бъде честен с нея. Всъщност започваше да му вярва и това я притесняваше.

По някаква причина той също й се доверяваше. С останалите беше остроумен и весел, но никой не можеше да е толкова едностранчиво оптимистичен. Когато говореше със Сарене, бе по-искрен. Тя виждаше болката в очите му, споделените тревоги и тъга. Този човек бе загрижен за Елантрис, без значение дали водеше банда.

Като всички останали елантрисци, и той бе повече труп, отколкото човек. Кожата му бе сбръчкана и суха, а косата и веждите бяха опадали. Въпреки това отвращението й намаляваше с всеки изминал ден, докато привикваше към града. Не беше стигнала чак дотам да вижда красота в елантрисците, но поне вече не я отблъскваха изцяло.

Все пак се принуждаваше да не се поддава на опитите на Дух за сприятеляване. Беше твърде наясно с политиката, за да стане емоционално уязвима пред някого от противниковия лагер. А той определено беше от противниковия лагер, колкото и приятелски да се държеше. Разиграваше я — показа й фалшиви главатари, а лично надзираваше доставките. Дори не можеше да е сигурна, че спазва уговорката им. Възможно бе единствено неговите последователи да имаха достъп до храната. Може би беше толкова оптимистично настроен, защото тя неволно му помагаше да установи пълен контрол над града.

Каруцата се разтърси при преминаването през една особено голяма дупка и Сарене подскочи на дъските. Няколко празни кутии се заклатиха и почти щяха да паднат отгоре й.

— Другия път, като видя Шуден, ми напомни да го наритам — измърмори намусено тя и разтри натъртените места.

— Да, милейди — обеща Аше със съчувствен поглед.

 

 

Не й се наложи да чака дълго. За съжаление бе невъзможно да го ритне. Вероятно можеше да го наръга, но това нямаше да й спечели популярност сред придворните дами. В един от дните, в които тренираха фехтовка, Шуден също се появи, както обикновено, макар че рядко се включваше в двубоите.

За щастие не се захвана с неговия чайшан. Жените и без това въздишаха достатъчно по него.

— Всъщност напредват доста — обяви доволно Еондел, докато гледаше тренировката. Всяка жена имаше учебен стоманен меч и гащеризон, подобен на костюма на Сарене. С една разлика — късо парче плат на кръста, което оформяше нещо като поличка. Платът не покриваше нищо и беше напълно безполезен, но жените се чувстваха по-добре и Сарене си мълчеше, въпреки че намираше приумицата им за глупава.

— Май си изненадан, Еондел — засече го тя. — За толкова ли лош преподавател ме смяташ?

Старият воин се сконфузи.

— Не, ваше височество, аз никога…

— Шегува се с вас, милорд. — Лукел тупна Сарене по главата с навитата на руло хартия, която носеше. — Не й позволявайте да се измъкне лесно. Това само ще я окуражи.

— Какво е това? — попита Сарене и измъкна рулото от ръцете на Лукел.

— Финансовата справка на скъпия ни крал — обясни младият мъж и измъкна яркочервен кисел пъпеш от джоба си. Все още не бе обяснил как е намерил цял товар плодове, около един месец преди сезона им, което предизвика завист сред търговската общност.

Сарене прегледа данните.

— Ще успее ли?

— Едва-едва. — Лукел се усмихна. — Но печалбите от Теод заедно с държавните данъци трябва да са достатъчни, за да не се изложи. Поздравления, братовчедке, успя да спасиш монархията.

Сарене нави обратно свитъка.

— Е, една грижа по-малко.

— Две — поправи я Лукел и по брадичката му потече розов сок. — Нашият добър приятел Едан е напуснал страната.

— Какво? — възкликна Сарене.

— Вярно е, милейди — потвърди Еондел. — И аз научих тази сутрин. Земите на барон Едан граничат с Бездната в южната част на Арелон и скорошните дъждове са предизвикали свлачища на нивите му. Едан е решил да се измъкне навреме и за последно е видян да тръгва към Дуладел.

— Където скоро ще открие, че новата монархия не се впечатлява от арелонски титли — добави Лукел. — Мисля, че от Едан ще излезе добър фермер, а вие?

— Обърши си устата — погледна го неодобрително Сарене. — Не е учтиво да се подиграваш на чуждото нещастие.

— Нещастието ни спохожда по волята на Доми — защити се Лукел.

— Ти изобщо не харесваше Едан — каза Сарене.

— Той беше безгръбначен, арогантен и щеше да ни предаде, ако имаше мъничко кураж. Какво да му харесвам? — Лукел продължи да мляска самодоволно.

— Някой май е много горд днес — отбеляза Сарене.

— Винаги е така, когато сключи изгодна сделка, ваше височество — обясни Еондел. — Ще е непоносим поне една седмица.

— Само изчакайте пазарния ден — ухили се Лукел. — Направо ще ги отнеса. Както и да е, Ядон търси човек, достатъчно богат да купи титлата на Едан, така че няма да се занимава с теб, поне за известно време.

— Същото не може да се каже за теб. — Сарене насочи вниманието си отново към тренировката. Еондел беше прав. Жените напредваха. Дори по-възрастните кипяха от енергия. Сарене вдигна ръка да привлече вниманието им и дрънченето престана.

— Много добре се справяте — похвали ги тя, когато настана тишина. — Впечатлена съм. Някои от вас са вече по-добри от жените в Теод.

Ученичките й се усмихнаха доволно при тези хвалебствия.

— Но има нещо, което ме дразни. — Сарене започна да крачи между тях. — Мислех, че искате да докажете силата си и да покажете, че ставате не само за бродиране на възглавници. Но досега само една от вас ми демонстрира, че иска да промени Арелон. Торена, кажи им какво направи днес!

Слабото момиче изписка леко при споменаването на името й и изгледа другите срамежливо.

— Дойдох с теб в Елантрис?

— Точно така — каза Сарене. — Канила съм всички ви няколко пъти, но само Торена прояви смелост да дойде с мен.

Принцесата спря да крачи и изгледа притеснените жени. Никоя не смееше да срещне очите й, дори Торена.

— Утре отново ще ида в Елантрис и този път няма да взема със себе си мъже, освен стражите. Ако наистина искате да покажете на този град, че сте силни като съпрузите си, ще дойдете с мен.

Сарене ги изгледа една по една. Жените започнаха да надигат колебливо глави и да я поглеждат. Щяха да дойдат. Бяха уплашени до смърт, но щяха да дойдат. Сарене се усмихна.

Усмивката й беше само наполовина искрена. Докато стоеше като генерал пред войската си, осъзна нещо. Случваше се отново.

Също както в Теод. Виждаше уважение в очите им. Дори кралицата вече я търсеше за съвет. Но колкото и да я уважаваха, те не я приемаха. Когато влезеше в стаята, разговорите секваха и продължаваха, щом се махнеше. Сякаш смятаха, че тя е над простичките им брътвежи. Като им служеше за модел на поведение, Сарене се бе отдалечила от тях.

Принцесата се обърна и остави жените да тренират. Мъжете бяха същите.

Шуден и Еондел я уважаваха и дори я смятаха за приятел, но никога нямаше да погледнат на нея романтично. Въпреки че се мусеше на дворцовите авантюри, Шуден приемаше благосклонно на ухажването на Торена, но не бе погледнал нито веднъж към Сарене. Еондел беше много по-възрастен, но тя усещаше чувствата му. Уважение, възхищение и желание за служба. Все едно дори не забелязваше, че е жена.

Сарене знаеше, че е омъжена и че не бива да мисли за такива неща, но й беше трудно. Нямаше сватбена церемония, дори не бе виждала съпруга си. Жадуваше за нещо — знак, че поне някой я намира за привлекателна, макар че нямаше да отвърне на подобни чувства. Всъщност нямаше значение, мъжете в Арелон се бояха от нея толкова, колкото я уважаваха.

Беше свикнала да получава топли чувства само от семейството си и явно щеше да продължи така. Поне имаше Кайн и фамилията му. Ако бе дошла в Арелон да търси приемане, значи се бе провалила. Трябваше да се задоволи с уважението.

Зад нея се разнесе дълбок дрезгав глас и тя видя, че Кайн се е присъединил към Лукел и Еондел.

— Чичо? Какво правиш тук?

— Прибрах се и видях, че къщата е празна. Само един човек би посмял да открадне цялото ми семейство.

— Не ни открадна, татко — засмя се Лукел. — Просто научихме, че пак ще правиш спаначена супа.

Кайн изгледа веселия си син за момент и потърка брадичката си, по която имаше наболи косми.

— Пак ли е сключил добра сделка?

— Направо убийствена — уточни Еондел.

— Доми да ни е на помощ — изръмжа Кайн и стовари мощното си тяло на един стол.

Сарене седна до него.

— Чу ли за кралските приходи, Ене? — попита Кайн.

— Да, чичо.

Кайн кимна.

— Не мислех, че ще има ден, в който да се радвам на успеха на Ядон. Планът ти да го спасиш успя, а доколкото чувам, Еондел и останалите очакват солидна реколта.

— Тогава защо изглеждаш разтревожен?

— Остарявам, Ене, а старите хора придобиват навика да се тревожат. В момента се притеснявам за разходките ти в Елантрис. Баща ти няма да ми прости, ако ти се случи нещо там.

— Той май изобщо няма да ти прости — отвърна небрежно Сарене.

Кайн изръмжа.

— Вярно е. — След това спря и я изгледа подозрително. — Ти какво знаеш по въпроса?

— Нищо — призна Сарене. — Но се надявах, че ще осветлиш невежеството ми.

Кайн поклати глава.

— Някои неща по-добре да останат на тъмно. Двамата с баща ти бяхме доста по-глупави като млади. Евънтео може да е добър крал, но е жалък брат. Аз, разбира се, също няма да спечеля награда за братска обич.

— Но какво се е случило?

— Имахме… разногласия.

— Какви разногласия?

Кайн се засмя дрезгаво.

— Не, Ене. Не съм толкова лесен за манипулиране, колкото онези пиленца. Продължавай да се чудиш. И не се цупи.

— Никога не се цупя. — Сарене се бореше да не прозвучи детински. Стана ясно, че чичо й няма да сподели повече информация по въпроса и тя смени темата. — Чичо Кайн, в двореца на Ядон дали има тайни проходи?

— Ще се изненадам, ако няма. Ядон е най-параноичният човек, когото познавам. Сигурно има поне десет прохода за бягство в онази крепост, която нарича дом.

Сарене устоя на желанието да изтъкне, че и неговата къща беше подобна на крепост. Разговорът им зацикли и Кайн попита Еондел за сделката на сина си. Сарене се надигна и взе своя сир. Застана в позиция и започна да се упражнява.

Острието й свистеше в добре заучените движения и скоро умът й започна да блуждае. Дали Аше беше прав? Дали се разсейваше от Елантрис и енигматичния му владетел? Не биваше да зарязва главната си задача. Хратен планираше нещо, а Телрий едва ли беше толкова безразличен, на колкото се правеше. Трябваше да внимава за много неща, а имаше достатъчен опит в политиката, за да знае колко лесно може да разпилее усилията си.

Въпреки това бе силно заинтригувана от Дух. Рядко намираше достатъчно умел човек, че да задържи политическия й интерес, а в Арелон бе срещнала двама. В известен смисъл Дух бе дори по-интригуващ от гьорна.

С Хратен не криеха, че са противници. Дух някак успяваше да я манипулира и заблуждава, а в същото време се държеше като стар приятел.

По-тревожен бе фактът, че почти не й пукаше.

Вместо да се дразни, че му праща неизползваеми вещи, той изглеждаше дори впечатлен. Беше похвалил търговския й нюх, отбелязвайки, че сигурно е купила доста евтино платовете заради ужасния им цвят. Той продължаваше да се държи приятелски и не се засягаше от сарказма й.

И тя му отвръщаше със същото. Там, в центъра на прокълнатия град, имаше човек, който сякаш я приемаше. Искаше й се да се смее на шегите му, да се съгласява с коментарите и да споделя тревогите му. Колкото по-нападателно се държеше тя, толкова по-незастрашен изглеждаше той. Сякаш оценяваше нейната предизвикателност.

— Сарене, скъпа? — Тихият глас на Даора я изтръгна от размишленията. Сарене махна за последно с меча и спря. Потта се стичаше по лицето й и влизаше под яката. Не беше осъзнала колко натоварваща е станала тренировката й.

Въздъхна и опря върха на сира в пода. Косата на Даора беше прибрана в безупречен кок, а по униформата й нямаше пот. Тази жена правеше всичко с грация, дори и упражненията.

— Искаш ли да поговорим, скъпа? — попита Даора ласкаво. Намираха се в дъното на помещението и тропотът на краката и дрънченето на мечовете заглушаваха думите им.

— За какво? — обърка се Сарене.

— Виждала съм този поглед и преди, дете — утеши я Даора. — Той не е за теб. Но ти го знаеш, нали?

Сарене пребледня. Откъде знаеше? Нима тази жена четеше мисли? Тя проследи погледа на леля си. Даора гледаше Шуден и Торена, които се смееха заедно, докато момичето показваше на барона основните мушкания.

— Знам, че ти е трудно, Сарене. Заклещена си в брак без съпруг, без шанс за интимност… Не си виждала съпруга си и не си усещала топлината на любовта му. Може би след няколко години, когато затвърдиш поста си в Арелон, ще можеш да си позволиш… дискретна връзка. Но още е много рано за това.

Даора погледна нежно към Шуден, който изтърва несръчно меча си. Обичайно резервираният джиндосец се смееше неистово на грешката си.

— Освен това, дете, този вече принадлежи на друга.

— Мислиш?… — започна Сарене.

Даора стисна леко рамото й и се усмихна.

— Виждам как го гледаш през последните дни и как се дразниш на моменти. Двете емоции вървят по-често заедно, отколкото младите ви сърца очакват.

Сарене поклати глава и се засмя леко.

— Лельо, уверявам те, нямам никакъв интерес към лорд Шуден — каза тя учтиво, но твърдо.

— Разбира се, скъпа. — Даора потупа ръката й и се отдалечи.

Сарене поклати глава и отиде да пие вода. За какви знаци говореше жената? Даора беше много наблюдателна, защо бе сгрешила така в предположенията си този път? Сарене харесваше Шуден, но не романтично. Беше твърде тих и суховат за нейния вкус, подобно на Еондел. Сарене знаеше, че иска мъж, който да знае кога да й отстъпи пространство, но без да й позволява да го огъва както си иска.

Тя сви рамене и забрави за обърканите представи на Даора. След това седна да измисли как да прецака последните изключително подробни искания на Дух.