Брандън Сандърсън
Елантрис (22)

20.

— Да видим дали ви разбрах, скъпа принцесо — каза Ейхан и вдигна дебелия си пръст. — Искате да помогнем на Ядон? Явно съм много глупав, мислех, че не го харесваме.

— Така е — съгласи се Сарене. — Финансовото подпомагане на краля няма нищо общо с чувствата ни.

— Боя се, че ще трябва да подкрепя Ейхан, принцесо — намеси се Роял, разпервайки ръце. — Каква е тази внезапна промяна? Защо да помагаме на краля точно сега?

Сарене стисна зъби раздразнено. След това зърна блясъка в погледа на стария херцог. Той знаеше. Според слуховете херцогът разполагаше с не по-лоша шпионска мрежа от някои крале. Явно беше наясно какво цели Хратен. Беше задал въпроса не за да я провокира, а за да й даде възможност да обясни. Сарене издиша бавно, благодарна за тактичната намеса.

— Някой потапя корабите на краля — започна тя. — Логиката потвърждава информацията на шпионите на баща ми. Флотата на Дреок Дрезгавия не може да е отговорна за това. Повечето му кораби са били унищожени преди петнайсет години, когато е опитал да превземе Теод. Останалите са се разпилели през годините. Вирнът е заповядал нападенията.

— Добре, по това сме съгласни — кимна Ейхан.

— Също така Фьорден оказва финансова помощ на херцог Телрий — продължи Сарене.

— Нямате доказателства за това, ваше височество — отбеляза Еондел.

— Наистина нямам — призна Сарене и тръгна между столовете по младата пролетна трева. Бяха решили да проведат тази среща в градините на коратския храм в Кае и нямаше маса, която да обикаля. Сарене бе седяла в началото, но в един момент не издържа и стана. Беше й по-лесно да говори права. Знаеше, че е нервен навик, но пък височината й придаваше известен авторитет. — Но логиката го доказва — изтъкна тя. Еондел реагираше добре на всяко нещо, свързано с „логика“. — Всички бяхме на празненството на Телрий миналата седмица. Сигурно е похарчил за този бал повече, отколкото хората изкарват за една година.

— Екстравагантността невинаги е признак на богатство — отбеляза Шуден. — Виждал съм разорени хора, които пилеят последните си пари, за да създадат илюзия, че всичко е наред. — В думите му имаше истина. Присъстващият на тази среща барон Едан правеше точно това.

Сарене се намръщи.

— Направих някои проверки. Тази седмица имах доста свободно време, защото никой не си даде зор за срещата въпреки спешната нужда. — Благородниците не посмяха да я погледнат в очите при тези й думи. Най-сетне бе успяла да ги събере. За съжаление Кайн и Лукел имаха ангажимент и не присъстваха. — Според слуховете през последните две седмици сметките на Телрий са набъбнали драстично. Пратките към Фьорден му носят фантастични печалби, без значение дали праща екзотични подправки или кравешка тор.

— Но херцогът не се е обявил за дерет — посочи Еондел. — Все още ходи на коратските литургии.

Сарене потупа бузата си замислено.

— Ако Телрий демонстрира открито връзки с Фьорден, печалбите му ще бъдат съмнителни. Хратен е твърде ловък, за да действа толкова прозрачно. Много по-умно е Фьорден да остане встрани от херцога, така Телрий ще изглежда религиозно консервативен. А е много по-лесно за един традиционен корат да узурпира трона, отколкото за един дерет.

— Първо ще вземе трона, а после ще изпълни договорката с вирна — съгласи се Роял.

— Точно затова трябва да се погрижим Ядон да почне да печели отново, възможно най-скоро — каза Сарене. — Нацията е в криза. Напълно е възможно Телрий да докара по-големи доходи от Ядон, дори след данъците. Съмнявам се, че кралят ще абдикира. Но ако Телрий направи преврат, останалите благородници може да го подкрепят.

— Какво ще кажеш, Едан? — присмя се Ейхан на нервния барон. — Не само ти може да изгубиш титлата си след няколко месеца. Старият Ядон ще те последва.

— Моля ви, граф Ейхан — намеси се Сарене. — Наш дълг е да не допуснем това да се случи.

— Какво искате да сторим? — попита изнервено Едан. — Да пратим дарове на краля ли? Аз нямам излишни пари.

— Никой няма, Едан — заяви Ейхан и положи ръце на внушителния си търбух. — Ако бяха излишни, нямаше да са ценни, нали?

— Знаеш за какво става дума, Ейхан — сгълча го Роял. — А и принцесата едва ли говори за дарове.

— Всъщност, господа, очаквам предложения. — Сарене разпери ръце. — Аз съм политик, не търговец. Признавам, че съм аматьор в печеленето на пари.

— С дарове няма да стане. — Шуден подпря брадичката си замислено. — Кралят е горд, че е спечелил богатството си с пот, работа и коварство. Няма да приеме подаяния, дори за да запази трона си. Пък и търговците са природно подозрителни към подаръци.

— Може да му кажем истината — предложи Сарене. — Може би тогава ще приеме помощта ни.

— Няма да ни повярва. — Роял поклати побелялата си глава. — Кралят приема нещата буквално, Сарене, дори повече от нашия скъп лорд Еондел. Генералите понякога мислят абстрактно, за да разгадаят замислите на противника. Сериозно се съмнявам Ядон да е имал и една абстрактна мисъл през живота си. Кралят приема нещата за такива, каквито изглеждат, особено ако съвпадат с представите му.

— Точно затова лейди Сарене го заблуди с предполагаемата си липса на разум — съгласи се Шуден. — Той очакваше да е глупава и след като се вписа в представите му, я забрави, въпреки че тя преиграваше ужасно.

Сарене реши да пусне покрай ушите си този коментар.

— Пиратите са нещо познато — взе думата Роял. — Те съпътстват мореплавателната търговия. В известен смисъл всички търговци са пирати. Но в управлението е различно. В очите на Ядон няма смисъл едно кралство да потапя кораби, пълни с ценни стоки. Той никога не би нападнал търговски съд, дори да обяви война. А и според него Арелон и Фьорден са добри приятели. Той първи позволи на деретските жреци да проповядват в Кае и даде на гьорн Хратен всякакви права, достъпни за благородник. Съмнявам се да го убедим, че вирнът се опитва да го свали.

— Може да опитаме да натопим Фьорден — предложи Еондел. — Да стане очевидно, че нападенията са дело на вирна.

— Ще отнеме твърде много време, Еондел. — Ейхан поклати гушите си. — А и Ядон вече няма много кораби. Едва ли ще рискува да ги прати в тези води отново.

Сарене кимна.

— Ще е много трудно да разкрием връзката с вирна. Сигурно използва сворденски кораби за тази задача. Фьорден няма кой знае какъв флот.

— Дреок Дрезгавия не беше ли от Сворден? — намръщи се Еондел.

— Чувал съм, че е от Фьорден — каза Ейхан.

— Не — обади се Роял. — Май беше от аонската раса, нали?

— Както и да е — прекъсна ги Сарене нетърпеливо, опитвайки да върне темата към същността, докато обикаляше градината. — Според лорд Ейхан кралят не би рискувал корабите си отново, но все трябва да ги прати нанякъде.

Ейхан кимна в знак на съгласие.

— Не може да си позволи да спре. Пролетта е много добър сезон за търговия. Хората са търпели цяла зима скучни цветове и още по-скучни роднини. Щом снеговете се стопят, готови са да похарчат малко. Сега цената на боядисаната коприна е най-висока, а това е една от най-хубавите стоки на Ядон.

— Тази нападения са бедствие. Ядон губи не само корабите, а и печалбата, която щеше да натрупа от продажбата на коприна, да не говорим за другите стоки. Много търговци почти се разоряват, защото се презапасяват със стока, която биха продали по-късно.

— Негово величество стана алчен — каза Шуден. — Купуваше все повече кораби и ги тъпчеше с колкото коприна поемат.

— Всички сме алчни, Шуден — отговори Ейхан. — Не забравяй, че твоето семейство натрупа състояние с износ на подправки от Джиндо. Вие дори не пренасяхте стока, просто построихте пътища и събирахте такси от търговците.

— Нека го кажа иначе, лорд Ейхан — поправи се Шуден. — Кралят се остави алчността да го заслепи. Всеки добър търговец трябва да се подготви за бедствия. Никога не изпращай това, което не можеш да си позволиш да загубиш.

— Добре казано — съгласи се Ейхан.

— Както и да е — намеси се Сарене. — Ако кралят е останал само с два кораба, те трябва да донесат солидна печалба.

— „Солидна“ не е точен термин, скъпа — посочи Ейхан. — По-скоро „невероятна“. Нужно е чудо, за да може Ядон да се възстанови от тази катастрофа. Особено преди Телрий да го унижи непоправимо.

— Ами ако сключи споразумение с Теод? — подхвърли Сарене. — Изключително изгоден договор за коприната?

— Може би — сви рамене Ейхан. — Умна идея.

— Но невъзможна — възрази херцог Роял.

— Защо? — настоя Сарене. — Теод може да си го позволи.

— Защото Ядон не би приел никога такъв договор — обясни херцогът. — Той е твърде опитен търговец, за да приеме сделка, която изглежда прекалено добра, за да е реалистична.

— Съгласен съм — кимна Шуден. — Кралят няма да има нещо против да изкара голяма печалба от Теод, но само ако е убеден, че ви прекарва.

Останалите закимаха. Джиндосецът беше най-млад в групата, а бързо доказваше, че е умен поне колкото Роял, ако не и повече. Това, заедно с демонстрираната честност, му носеше репутация, несвойствена за годините му. Човек, който съчетаваше честност и схватливост, наистина имаше голяма сила.

— Трябва да помислим над това допълнително — каза Роял. — Но не твърде дълго. Проблемът трябва да се реши преди плащането на данъците, иначе ще се разправяме с Телрий, а не с Ядон. Колкото и да е лош старият ми приятел, с Телрий ще е по-зле. Особено ако разполага с подкрепата на Фьорден.

— Постъпихте ли както ви посъветвах със сеитбата? — попита Сарене, докато благородниците се готвеха да си тръгват.

— Не беше лесно — призна Ейхан. — Надзирателите и дребните благородници се противопоставиха.

— Но го сторихте.

— Да — потвърди той.

— Както и аз — допълни Роял.

Шуден и Едан кимнаха мълчаливо.

— Започнахме да сеем миналата седмица — обади се Едан. — Кога ще има резултат?

— За ваше добро, милорд, да се надяваме, че в следващите три месеца — каза Сарене.

— Това време е достатъчно, за да се прецени каква ще е реколтата — добави Шуден.

— Все още не разбирам какво значение има дали хората ще мислят, че са свободни, или не — вметна Ейхан. — Количеството на семената е еднакво, така че и реколтата трябва да е същата.

— Ще се изненадате, милорд — обеща Сарене.

— Може ли да тръгваме — попита настойчиво Едан. Все още се дразнеше, че Сарене ръководеше срещите.

— Още нещо, милорди. Имам идея за вдовишкото си изпитание и искам да чуя какво мислите.

Мъжете се размърдаха неловко и се спогледаха неспокойно.

— Стига де — намръщи се Сарене. — Вие сте големи хора. Преодолейте детинския си страх от Елантрис.

— Това е много деликатна тема в Арелон, милейди — каза Шуден.

— Явно Хратен не се притеснява от това — отвърна тя. — Всички знаете какво прави той.

— Създава паралел между Шу-Корат и Елантрис — кимна Роял. — Опитва да настрои хората срещу коратските жреци.

— И ще успее, ако не го спрем — изтъкна Сарене. — За целта трябва да престанете с лигавщините и преструвките, че Елантрис не съществува. Градът е сериозна част от плана на гьорна.

Мъжете се спогледаха многозначително. Смятаха, че тя обръща твърде голямо внимание на гьорна. За тях проблемът беше в управлението на Ядон, а религията оставаше на заден план. Не разбираха, че във Фьорден религията и войната бяха едно и също.

— Трябва да ми се доверите — продължи Сарене. — Кроежите на Хратен са важни. Казвате, че кралят вижда нещата конкретно. Е, с Хратен е точно обратното. Той вижда всичко като потенциал и целта му е да направи от Арелон поредния фьорденски протекторат. Ако използва Елантрис срещу нас, трябва да предприемем нещо.

— Накарайте дребния коратски жрец да се съгласи с него — предложи Ейхан. — Ако са на една страна, гьорнът няма да може да използва града срещу религията.

— Омин не би го направил, милорд — поклати глава Сарене. — Той не мисли злото на елантрисците и никога не би ги нарекъл дяволи.

— Не може ли просто… — започна Ейхан.

— Милостиви Доми! — прекъсна го Роял. — Ейхан, никога ли не ходиш на служба? Човекът не би го сторил.

— Ходя — отвърна графът безразлично. — Просто си мислех, че би се съгласил да направи услуга на кралството. Ще го възнаградим подобаващо.

— Не, милорд — настоя Сарене. — Омин е духовник, при това добър и искрен. За него истината не е обект на дебати и търгуване. Боя се, че нямаме избор. Трябва да застанем на страната на Елантрис.

Няколко лица, включително на Еондел и Едан, помръкнаха при тези й думи.

— Това няма да е лесно за изпълнение, лейди Сарене — предупреди я Роял. — Може да изглеждаме инфантилни, но тези четирима мъже са сред най-интелигентните и широко скроени хора в Арелон. Щом те се изнервят при мисълта за Елантрис, представете си отношението на останалите.

— Трябва да променим тези представи, милорд — изтъкна принцесата. — Вдовишкото изпитание ми дава възможност. Ще занеса храна на елантрисците.

Този път накара да ахнат дори Шуден и Роял.

— Добре ли чух, скъпа? — попита Ейхан с треперещ глас. — Ще отидете в Елантрис?

— Да — отговори твърдо Сарене.

— Трябва да пийна нещо. — Ейхан отпуши манерката си с вино.

— Кралят няма да го позволи — намеси се Едан. — Той не разрешава дори на стражата да влиза в града.

— Прав е — съгласи се Шуден. — Няма да минете през портите, ваше височество.

— Оставете краля на мен — заяви Сарене.

— Номерата ви няма да минат този път, принцесо — предупреди я Роял. — Нищо на света няма да убеди Ядон да ви пусне в града.

— Ще измисля нещо. — Сарене се опита да изглежда по-сигурна, отколкото беше. — Това не е ваша грижа, милорди. Просто искам да ми обещаете, че ще ми помогнете.

— Да помогнем?… — заекна колебливо Ейхан.

— Да раздам храната в Елантрис — обясни Сарене.

Графът се опули.

— Да ви помогнем? — повтори той. — Вътре?

— Искам да развенчая митовете за града — каза Сарене. — За целта трябва да убедя аристокрацията да влезе и да се увери, че елантрисците не са ужасяващи.

— Съжалявам, че ще противореча — намеси се Еондел. — Но, лейди Сарене, а ако наистина са ужасяващи? Ако всичко, което казват за Елантрис, е истина?

Тя се замисли.

— Не мисля, че са опасни, лорд Еондел. Виждала съм града и жителите му. Страшен е само начинът, по който се отнасят с тях. Не вярвам в историите за чудовища и канибализъм. Те са просто мъже и жени, към които се отнасят несправедливо и с предразсъдъци.

Еондел не изглеждаше убеден, нито пък останалите.

— Вижте, ще вляза първа, за да проверя. Искам да се присъедините към мен след първите няколко дни.

— Защо ние? — изстена Ейхан.

— Защото трябва да се започне отнякъде — обясни Сарене. — Ако вие ме последвате в града, останалите ще се почувстват глупаво. Аристократите имат групова нагласа. С вашата подкрепа сигурно ще убедя повечето да влязат с мен поне веднъж. И сами ще видят, че в Елантрис няма нищо ужасно. Че жителите му са просто бедни окаяници, които нямат какво да ядат. Можем да победим Хратен с простата истина. Трудно е да демонизираш някого, след като си видял сълзите на благодарност в очите му, когато си го нахранил.

— Така или иначе, няма смисъл — противопостави се Едан, а ръката му потрепери при мисълта да влезе в Елантрис. — Кралят никога няма да й позволи.

— А ако го направи? — попита Сарене бързо. — Тогава ще дойдете ли, Едан?

Баронът примигна изненадано, усетил, че е попаднал в капан. Тя чакаше отговора му, но той упорито мълчеше.

— Аз ще дойда — обяви Шуден.

Сарене се усмихна. За втори път първи й оказваше подкрепа.

— Щом Шуден ще го направи, едва ли останалите ще се унижим да откажем — заключи Роял. — Издействайте си разрешение, принцесо, и тогава ще говорим допълнително.

 

 

— Може би проявих прекален оптимизъм — призна Сарене пред кабинета на Ядон. Двамата стражи отпред я изгледаха с подозрение.

— Имате ли план, милейди? — попита Аше. Сеонът беше прекарал срещата отвъд оградата на храма, за да се увери, че никой не подслушва, но бе чул всичко.

Сарене поклати глава. Беше демонстрирала самоувереност пред Ейхан и другите, но сега разбираше колко неоправдано е било. Нямаше представа как да накара Ядон да я пусне в Елантрис. Нито как да приеме помощта им.

— Говори ли с татко? — попита тя.

— Да, милейди — отвърна Аше. — Каза, че ще ви окаже пълна финансова подкрепа.

— Добре. Да вървим тогава. — Тя пое дъх и тръгна към войниците. — Искам да говоря с баща си.

Стражите се спогледаха.

— Наредено ни е…

— Това не се отнася за семейството, войнико… — настоя Сарене. — Ако кралицата поиска да говори със съпруга си, и нея ли ще отпратите?

Стражите се намръщиха объркано. Ешен вероятно не идваше на посещения. Сарене бе забелязала, че бъбривата кралица страни от съпруга си. Дори глупавите жени не обичаха да им го натякват в лицето.

— Отвори вратата, войнико — нареди Сарене. — Ако кралят не желае да говори с мен, ще ме изхвърли, и следващия път ще знаете да не ме пускате.

Стражите се поколебаха и Сарене побърза да мине между тях, като си отвори вратата сама. Войниците явно не бяха свикнали да се разправят с твърдоглави жени, особено от кралското семейство, и я оставиха.

Ядон вдигна поглед от бюрото. Сарене за пръв път го виждаше да носи очила. Той ги свали и се надигна, като удари раздразнено с длан по бюрото, при което се разпиляха няколко документа.

— Не ти е достатъчно да ме дразниш пред хората, та реши да дойдеш и в кабинета ми ли? — извика той. — Ако знаех какво глупаво момиче си, изобщо нямаше да се съгласявам на този договор. Махни се, жено, и ме остави да работя.

— Виж какво, татко — заговори с усмивка Сарене. — Ще се престоря на интелигентен човек, способен да води що-годе смислен разговор, ако и ти го направиш.

Ядон се опули за миг и почна да почервенява.

— Раг Доми! — Това беше толкова груба ругатня, че Сарене я бе чувала само два пъти през живота си. — Ти ме измами, жено. Мога да те обезглавя, че ме правиш на глупак.

— Ако вземеш да обезглавяваш децата си, татко, хората ще почнат да задават въпроси. — Тя проследи внимателно реакцията на краля, надяваше се на някакъв намек за изчезването на Раоден, но остана разочарована. Ядон не обърна никакво внимание на коментара й.

— Трябва да те върна на Евънтео веднага.

— Чудесно, с радост ще си отида — излъга тя. — Но ако си замина, ще изгубиш търговското споразумение с Теод. Това може да е проблем, като се има предвид колко злощастно се развива търговията ти с коприна във Фьорден.

Ядон стисна зъби при тези думи.

— Внимавайте, милейди — прошепна Аше. — Не го дразнете прекалено. Мъжете често поставят гордостта над разума.

Сарене кимна.

— Мога да ти покажа изход, татко. Предлагам ти сделка.

— Защо да приемам оферти от теб, жено? — изръмжа той. — Тук си от почти месец, а чак сега разбирам, че си ме лъгала през цялото време.

— Ще ми се довериш, татко, защото загуби седемдесет и пет процента от флота си заради пиратите. След няколко месеца може да загубиш и трона си, ако не ми се довериш.

Ядон се изненада от знанията й.

— Откъде разбра всичко това?

— Всички го знаят, татко — подхвърли Сарене небрежно. — Целият двор клюкарства. Очакват да паднеш при следващото плащане на данъците.

— Знаех си! — Ядон се разгневи и започна да ругае придворните, които нямаха търпение да го свалят.

Сарене примигна изненадано. Беше го казала колкото да извади Ядон от равновесие, но не очакваше толкова силна реакция. Да не би да беше параноик? Защо никой досега не го бе забелязал? Скоростта, с която Ядон се възстанови, й показа, че той крие параноята си доста умело. Явно неочакваната й забележка бе отслабила контрола му.

— Искаш да предложиш сделка, така ли? — попита с овладян глас кралят.

— Да. В Теод в момента се търси коприна. Може да се изкарат големи печалби, ако се продаде направо на краля. Като се има предвид и роднинската връзка, можеш да уговориш Евънтео да ти даде еднолични права за страната.

Ядон се намръщи подозрително, ала гневът му се уталожи, щом надуши пазарлък. Но незабавно започна да се оглежда за скрити уловки. Сарене стисна зъби ядосано. Точно както бяха казали другите. Ядон нямаше да приеме офертата й, защото му изглеждаше като измама.

— Интересно предложение — призна той. — Но се боя, че…

— Естествено, ще поискам нещо в замяна — прекъсна го Сарене, докато мислеше трескаво. — Да го наречем комисионна от посредничеството между теб и Евънтео.

Ядон я зяпна.

— Каква комисионна? — попита той предпазливо. Размяната беше съвсем различна от подаряването. Тя може да се обмисли, прецени и донякъде да й се има доверие.

— Искам да вляза в Елантрис — обяви Сарене.

— Какво?

— Трябва да изпълня вдовишкото изпитание. Затова ще занеса храна на елантрисците.

— Какви мотиви имаш за нещо подобно, жено?

— Религиозни причини, татко — обясни Сарене. — Шу-Корат учи да помагаме на най-нуждаещите се, а те предизвиквам да намериш същества в по-окаяно положение.

— Не може и дума да става — отсече Ядон. — Влизането в Елантрис е забранено със закон.

— Закон, който ти си измислил, татко — отбеляза Сарене. — И само ти можеш да направиш изключение от него. Помисли внимателно, богатството и дори тронът ти може да зависят от отговора ти.

Ядон изскърца със зъби и се замисли.

— Искаш да носиш храна в Елантрис, така ли? За колко време?

— Докато не реша, че задълженията ми като съпруга на принц Раоден са изпълнени — отвърна тя.

— Сама ли ще ходиш?

— Ще приема всеки, който реши да ме придружи.

Ядон изсумтя.

— Ще ти е трудно да намериш някой кандидат.

— Това си е мой проблем.

— Първо фьорденският дявол почна да разбунва тълпите, а сега ти ще сториш същото.

— Не, татко — поправи го Сарене. — Искам точно обратното. Хаосът ще облагодетелства само вирна. Вярвай в каквото си искаш, но единствената ми цел е да видя стабилност в Арелон.

Ядон продължи да мисли.

— Не повече от десет души на един път, без охраната — каза той накрая. — Не искам да започнат поклонничества. Ще влизате един час преди обяд и ще си тръгвате един час след обяд. Без изключения.

— Дадено — съгласи се Сарене. — Можеш да използваш сеона ми, за да се свържеш с крал Евънтео и да уточните подробностите по сделката.

 

 

— Милейди, трябва да призная, че това беше доста хитро. — Аше се носеше до нея в коридора, водещ към покоите й.

Сарене бе останала да посредничи по сделката между баща си и Ядон. В гласа на Евънтео се долавяше надежда, че дъщеря му знае какво прави. Беше добър крал, но изобщо не ставаше за търговец. Поддържаше цяла армия от писари, които следяха кралските финанси. Ядон усети слабостта му и се нахвърли като раздразнен хищник. Само присъствието на Сарене му бе попречило да измъкне целия данъчен бюджет на Теод покрай тази сделка. Сега купуваха коприната му само четири пъти по-скъпо, отколкото струваше. Накрая кралят направо сияеше и сякаш почти бе простил на Сарене, че го бе водила за носа.

— Хитра? — възкликна Сарене невинно. — Аз?

Сеонът се засмя тихичко.

— Има ли човек, когото да не можете да манипулирате, милейди?

— Баща ми. Той ме побеждава три от пет пъти.

— Той казва същото за вас, милейди — отбеляза Аше.

Сарене се усмихна и влезе в стаята си, за да се приготви за лягане.

— Не беше чак толкова хитро, Аше. Трябваше да се досетим, че проблемите ни практически се разрешават един друг — предложение без уловка и молба без условия.

Аше измърмори недоволно, докато летеше в кръг из стаята и отбелязваше колко е разхвърляна.

— Какво? — Сарене свали черната панделка от рамото си, единствения траурен знак, който продължаваше да носи.

— Стаята не е почистена, милейди — обясни Аше.

— Е, аз не съм разхвърляла много — изпуфтя Сарене.

— Не, ваше величество е много подредена — съгласи се Аше. — Но дворцовите прислужници не си изпълняват задълженията. Принцесите заслужават внимание. Ако им позволите да не си гледат работата, скоро ще спрат да ви уважават.

— Мисля, че се впрягаш твърде много, Аше. — Тя поклати глава и съблече роклята, за да си сложи нощница. — Нали уж аз трябваше да съм подозрителната?

— Говоря за слугите, а не за благородниците, милейди. Вие сте умна жена и чудесен политик, но страдате от слабостта на класата си. Не обръщате внимание на мнението на прислугата.

— Аше! — запротестира Сарене. — Винаги съм се отнасяла любезно към слугите на баща ми.

— Не се изразих както трябва, милейди. Вярно е, нямате предразсъдъци. Но не обръщате внимание какво мисли за вас прислугата, интересувате се само от мнението на аристокрацията.

Сарене си сложи нощницата, без да покаже и следа от сприхавост.

— Винаги съм опитвала да бъда честна.

— Да, милейди, но вие сте благородничка. Възпитана сте да не забелязвате тези, които работят край вас. Просто ви напомням, че ако прислужниците не ви уважават, това може да е толкова пагубно, колкото и ако лордовете спрат да го правят.

— Добре — въздъхна Сарене. — Схващам. Извикай Меала. Ще я питам дали знае нещо по въпроса.

— Веднага, милейди.

Аше полетя към прозореца. Сарене го спря, преди да излезе.

— Аше? Хората са обичали Раоден, нали?

— Според всички сведения, милейди. Знае се, че винаги се е вслушвал в мнението им.

— Той е бил по-добър принц, отколкото аз съм принцеса, нали? — Гласът й заглъхна.

— Не бих казал, милейди — отвърна Аше. — Вие сте много мила жена и се отнасяте добре с прислугата. Не се сравнявайте с Раоден. Помнете, че вие не сте се готвели да управлявате страна и популярността ви сред народа не е била от значение. Принц Раоден е бил престолонаследник и съответно е бил длъжен да разбира чувствата на поданиците си.

— Казват, че давал надежди на народа. — Сарене се умисли. — Селяните търпели властта на Ядон, защото знаели, че един ден Раоден ще седне на трона. Страната щеше да рухне преди години, ако принцът не обикаляше и не повдигаше духа на хората.

— А сега го няма — каза тихо Аше.

— Да, няма го — съгласи се Сарене с разсеян тон. — Аше, трябва да побързаме. Имам чувството, че не се справям. Че страната се е насочила към пропаст каквото и да правя. Все едно съм в подножието на хълм и виждам как огромна скала се търкаля към мен, а се опитвам да я отклоня, като я замерям с камъчета.

— Дръжте се, милейди — насърчи я Аше с дълбок, успокоителен глас. — Вашият Бог няма да гледа безучастно как Теод и Арелон страдат под петата на вирна.

— Надявам се, че и принцът гледа — каза Сарене. — Той дали щеше да се гордее с мен, Аше?

— Много, милейди.

— Просто искам да ме приемат. — Още като го изрече, осъзна колко глупаво звучи. Беше изкарала две десетилетия и половина, обичайки една страна, без да усеща насрещна обич. Теод я уважаваше, но тя бе уморена от уважение. От Арелон искаше нещо по-различно.

— Ще го направят, Сарене — обеща Аше. — Дай им време и ще стане.

— Благодаря, Аше. — Тя въздъхна тихо. — Благодаря, че слушаш меланхолните излияния на едно глупаво момиче.

— Милейди, вие сте силна пред кралете и жреците, но всеки човек има притеснения и колебания. Ако ги таите в себе си, ще ви унищожат и ще ви смачкат така, че в сърцето ви няма да покълне нито една емоция.

След тези думи сеонът излетя през прозореца, за да търси прислужницата.

Когато Меала се появи, Сарене се бе успокоила. Вече не плачеше, а бе умислена. По някой път несигурността й ставаше прекомерна. Аше и баща й винаги я подкрепяха в тези трудни моменти.

— Олеле! — възкликна Меала, като видя състоянието на стаята. Беше слаба и доста млада. Сарене определено не очакваше да изглежда така. Повече й приличаше на някой от писарите на баща й, отколкото на главна прислужница.

— Съжалявам, милейди — извини се Меала с кисела усмивка. — Съвсем ми излезе от ума. Днес изгубихме още едно момиче и изобщо не се сетих, че вашата стая спадаше към задълженията й.

— Загубихте ли? — попита загрижено Сарене.

— Избяга, милейди — обясни Меала. — Не би трябвало да напускат, ние сме крепостни, също като селяните. Но по някаква причина имаме проблем с прислужниците. Доми знае защо. Никъде в страната не се отнасят по-добре с прислугата.

— Колко сте изгубили досега? — попита Сарене с любопитство.

— Тази беше четвъртата за годината — отвърна Меала. — Ще изпратя някого незабавно.

— Не. Няма смисъл тази вечер. Просто се погрижи да не се повтаря.

— Разбира се, милейди. — Меала направи реверанс.

— Благодаря.

 

 

— Ето го пак! — възкликна Сарене и подскочи в леглото. Аше мигновено засия с пълна мощ и се раздвижи край стената.

— Милейди?

— Тихо! — нареди Сарене и притисна ухо към каменната стена до прозореца, слушайки стържещите звуци. — Какво мислиш?

— Мисля, че вечерята на милейди се бунтува — осведоми я учтиво Аше.

— Определено се чу шум. — Сарене не обърна внимание на закачката. Аше винаги ставаше преди нея сутрин, но не обичаше да го безпокоят, когато спеше.

Тя посегна и взе пергамента от нощната масичка. След това драсна една черта с въглен, защото не й се занимаваше с писалки и мастило.

— Виж. — И протегна хартията към Аше. — Звуците винаги се появяват в едни и същи дни от седмицата: маедал и опедал.

Аше се приближи и погледна бележката. Сияещият му аон бе единственото осветление в помещението.

— Чули сте звуците общо четири пъти. Два пъти в маедал и два в опедал — каза той скептично. — Това не е достатъчно да се твърди, че винаги са в едни и същи дни, милейди.

— Мислиш, че ми се причува. — Сарене остави бележката на масата. — А уж сеоните имали отличен слух.

— Не и когато спим, милейди — отвърна Аше, намеквайки, че точно това трябва да прави в момента.

— Сигурно има проход — реши Сарене и почука по каменната стена.

— Щом казвате, милейди.

— Казвам. — Тя се надигна и огледа прозореца. — Аше, виж колко е дебела стената. — Наведе се и протегна ръка през прозореца. Пръстите й едва напипаха външния ръб. — Наистина ли е необходимо да е толкова дебела?

— Така дава по-добра защита, милейди.

— Както и пространство за проход.

— Много тесен, милейди — уточни Аше.

— Вярно. — Сарене коленичи, за да огледа долния ръб на прозореца. — Извит е нагоре. Проходът е конструиран така, че да минава между прозорците на първия и втория етаж.

— Но единственото нещо в тази посока…

— Са кралските покои — довърши Сарене. — Че къде другаде да води проходът?

— Нима твърдите, че кралят се отправя на тайни нощни визити два пъти седмично, милейди?

— Точно в единайсет часа. — Сарене изгледа големият стенен часовник в ъгъла. — Винаги по едно и също време.

— Каква причина има кралят да прави нещо подобно?

— Не знам. — Сарене потупа бузата си замислено.

— Олеле — промърмори Аше. — Милейди пак е замислила нещо, нали?

— Както винаги — направи тя сладка муцунка и се върна в леглото. — Намали светлината, някои от нас се опитват да спят тук.