Брандън Сандърсън
Елантрис (16)

14.

Сарене имаше талант за бродиране почти колкото и за рисуване. Не че това я спираше да опитва. Колкото и да напираше да участва в така наречените мъжки дейности, тя отчаяно се опитваше да покаже, че може да бъде женствена и изтънчена като останалите дами. Нямаше вина, че не й се получава.

Тя вдигна бродерията. Трябваше да изобразява червено птиче, кацнало на клон и отворило уста да запее. За съжаление сама си бе нарисувала модела, така че нещата не стояха добре поначало. Това, заедно с неумението да спазва линиите, бе произвело нещо, наподобяващо повече на размазан домат, отколкото на птица.

— Много добре, скъпа — похвали я Ешен. Само неудържимо бъбривата кралица можеше да направи такъв комплимент без сарказъм.

Сарене въздъхна, остави бродерията в скута си и взе кафяв конец за клона.

— Не се притеснявай, Сарене — окуражи я Даора. — Доми дава различни таланти на всеки, но винаги възнаграждава упорството. Продължавай да се упражняваш и ще се научиш.

Сарене се намръщи. Бродерията на Даора беше майсторски шедьовър. Цяло ято птички, дребни, но с всички подробности, се въртяха в короната на величествен дъб. Жената на Кайн беше въплъщение на аристократичните добродетели.

Тя не ходеше, а се носеше с изящни и спокойни движения. Устните й бяха червени, а очите тайнствени, но гримът бе майсторски положен. Беше достатъчно възрастна да излъчва достойнство и достатъчно млада, за да е още красива. Накратко, беше от онези жени, които Сарене щеше да мрази, ако същевременно Даора не бе и най-любезната и интелигентна дама в двора.

След кратко мълчание Ешен започна да говори както винаги. Кралицата сякаш се плашеше от тишината и постоянно бъбреше или караше останалите да го правят. Другите жени от групата я оставяха да води. Нямаха никакво желание да се борят с нея за контрол над разговора.

Групата се състоеше от десет жени. В началото Сарене избягваше срещите им, защото се бе съсредоточила в политическия живот. След това осъзна, че жените също са важни. Клюките им разпространяваха новини, които бе неуместно да се обсъждат в официална обстановка. Сарене не можеше да си позволи да остане извън кръга, но й се искаше да не разкрива, колко е неумела.

— Чух, че лорд Уорн, син на барона на плантация Кие, е имал интересно религиозно преживяване — поде Ешен. — Познавах майка му. Много приятна жена. Много разбираше от плетене. Догодина, когато пуловерите се върнат на мода, ще накарам Ядон да ги носи. Кралят не може да си позволява да пренебрегва модата. Косата му е твърде дълга.

Даора издърпа един шев.

— И аз чух слуховете за младия Уорн. Странно е как след години отдаденост на Корат се е врекъл внезапно на Шу-Дерет.

— Те са си една и съща религия — заяви безгрижно Атара. Жената на херцог Телрий беше дребна дори по арелонските стандарти и имаше кестеняви къдрици до рамото. Дрехите и бижутата й бяха най-скъпите в стаята, знак за екстравагантността на съпруга й, а в бродериите й липсваше въображение.

— Не го казвай пред жреците — предупреди я Сийден, съпругата на граф Ейхан. Тя беше най-едрата от присъстващите и почти съперничеше на мъжа си. — Според тях спасението на душата ти зависи от това дали наричаш Бог Доми или Джадет.

— Двете религии имат доста разлики — намеси се Сарене, като се опитваше да прикрие разкривената си бродерия от останалите.

— Може би, ако си жрец — засмя се тихичко Атара. — Но за нас тези неща нямат почти никакво значение.

— Разбира се — съгласи се Сарене. — Все пак ние сме само жени. — Тя вдигна поглед и се усмихна скришом на реакцията, предизвикана от изявлението й. Може би жените на Арелон не бяха толкова тихи и покорни, колкото смятаха мъжете.

Тишината продължи само миг, преди Ешен отново да вземе думата.

— Сарене, а с какво си убиват времето теодските жени?

Сарене вдигна изненадано вежди. Не очакваше кралицата да зададе толкова прям въпрос.

— За какво питате, ваше величество?

— Какво правят? — повтори Ешен. — Чувала съм разни неща, както и за Фьорден. През зимата ставало толкова студено, че дърветата замръзвали и избухвали. Вярно, така е по-лесно да се цепят. Чудя се дали може да стане по команда.

Сарене се усмихна.

— Намираме какво да правим, ваше величество. Някои бродират, а други се захващат с различни занимания.

— Например? — попита Торена, неомъжената дъщеря на лорд Ейхан. Сарене не можеше да си представи как огромните Ейхан и Сийден са създали толкова крехко дете. Торена обичайно мълчеше на тези срещи, а в големите й кафяви очи се четеше огромна интелигентност.

— Ами, кралският двор е отворен за всички — отвърна Сарене спокойно. Сърцето й обаче туптеше радостно. Ето такава възможност чакаше.

— И можеш да слушаш случаите? — попита Торена, а пискливият й глас прозвуча още по-заинтригувано.

— Често — потвърди Сарене. — После мога да ги обсъждам с приятелите си.

— Биете ли се с мечове? — попита пълната Сийден с развълнувано лице.

Сарене се сепна леко. Вдигна поглед и видя, че почти всички са вперили очи в нея.

— Защо питате?

— Така говорят за жените в Теод, скъпа — обясни спокойно Даора, единствената, която продължаваше да бродира.

— Да — продължи Сийден. — Казват, че жените в Теод се убиват една друга за развлечение на мъжете.

Сарене повдигна вежди.

— Нарича се фехтовка, лейди Сийден. Практикуваме го за собствено развлечение, а не да забавляваме мъжете, и определено не се избиваме. Използваме мечове, но върховете им са притъпени, и носим защитна екипировка. Не съм чувала за по-сериозна контузия от навехнат глезен.

— Значи е вярно? — възкликна изумено дребната Торена. — Наистина използвате мечове.

— Някои от нас — призна Сарене. — На мен ми допадаше. Фехтовката е любимият ми спорт. — Очите на жените заблестяха кръвожадно като на хрътки, които са били заключени твърде дълго в тясно помещение. Сарене се надяваше да пробуди интереса им към политиката и да ги подтикне да участват в управлението на страната, но явно трябваше да подходи твърде деликатно. Нуждаеше се от по-директен подход.

— Мога да ви науча, ако желаете — предложи тя.

— Да се бием? — изуми се Атара.

— Разбира се. Не е толкова трудно. И моля ви, лейди Атара, нарича се фехтовка. Дори най-снизходителните мъже се напрягат малко, като се замислят за биещи се жени.

— Не можем… — започна Ешен.

— Защо? — попита Сарене.

— Кралят не обича дуелите, скъпа — обясни Даора. — Сигурно си забелязала, че никой от благородниците не носи меч.

Сарене се намръщи.

— Щях да попитам за това.

— Според Ядон е твърде просташко — каза Ешен. — Боят е за селяните. Той ги е изучавал дълго. Добър владетел е, а добрият владетел трябва да разбира от много неща. Може да каже какво е времето в Сворден през цялата година. Неговите кораби са най-бързите и яките в търговията.

— Значи никой от мъжете не умее да се бие? — изуми се Сарене.

— Само лорд Еондел и може би лорд Шуден. — Торена се изчерви и изви очи нагоре при споменаването на Шуден. Младият тъмнокож благородник беше фаворит в двора. Неговите деликатни черти и безупречни маниери пленяваха множество сърца.

— Не забравяйте принц Раоден — добави Атара. — Май накара Еондел да го научи, но само за да раздразни баща си. Винаги правеше такива неща.

— Чудесно — възкликна Сарене. — Щом мъжете не умеят да се бият, кралят не може да възрази, ако ние се учим.

— Как така? — попита Торена.

— Нали казва, че това е долно занимание — обясни Сарене. — Щом е така, идеално е за нас. Все пак ние сме само жени. — Тя се усмихна дяволито и изражението й се разпространи по повечето лица в стаята.

 

 

— Аше, виждал ли си ми меча? — попита Сарене, застанала на колене до леглото.

— Меча ли, милейди? — попита Аше.

— Няма значение. После ще го намеря. Ти какво откри?

Аше примигна леко, сякаш се чудеше каква ли бъркотия замисля, преди да й отговори.

— Боя се, че нямам много за докладване, милейди. Елантрис е много деликатна тема и не научих почти нищо.

— Всичко ще ни е от полза. — Сарене се обърна към гардероба. Тази вечер щеше да отиде на бал.

— Повечето хора в Кае не искат да говорят за града, милейди. Сеоните не знаят много, а тези в Елантрис вече не могат да отговарят на въпросите ми. Опитах да поговоря със самите елантрисци, но повечето се уплашиха, а останалите ме молеха за храна, сякаш бих могъл да им донеса. Накрая се оказа, че най-добрият източник на информация са войниците на стената.

— Чувала съм за тях. — Сарене огледа дрехите си. — Най-елитната част на Арелон.

— Както сами се описват, милейди — отвърна Аше. — Съмнявам се, че повечето от тях знаят какво да правят в битка, но разбират доста от пиене и карти. Също така поддържат униформите си в безупречен вид.

— Типичната церемониална стража. — Сарене прехвърли черните рокли и потръпна при мисълта да облече отново подобна безцветна ужасия. Колкото и да уважаваше паметта на Раоден, не желаеше да носи повече черно.

Аше се поклати във въздуха.

— Боя се, че най-елитната част на Арелон не е особено славна, милейди. Но поне са най-информирани относно Елантрис.

— И какво ти казаха?

Аше се приближи до шкафа, докато тя продължаваше да рови из дрехите.

— Не много. Хората в Арелон не искат да говорят със сеони както едно време. Спомням си, че народът ни обичаше. А сега са… резервирани, почти уплашени.

— Защото ви свързват с Елантрис — обясни Сарене и погледна с копнеж роклите, които бе донесла от Теод.

— Знам, милейди. Но ние нямаме нищо общо с падането на града. Няма защо да се страхуват от сеоните. Иска ми се… Както и да е. Въпреки упорството им успях да изтръгна малко информация. Явно елантрисците губят не само външния си вид, когато ги удари шаод. Според стражите човек забравя напълно какъв е бил преди и се превръща в нещо като животно. Това е вярно до известна степен за сеоните в Елантрис.

Сарене потръпна.

— Но елантрисците могат да говорят. Нали са ти поискали храна?

— Така е — потвърди Аше. — Не приличаха и на животни. Клетниците само стенеха и плачеха. Смятам, че са загубили ума си.

— Значи шаод предизвиква психическа и физическа трансформация — отсъди разумно Сарене.

— Явно, милейди. Според стражите градът се управлява от няколко деспотични лордове. Храната е толкова ценна, че елантрисците нападат всеки, който я притежава.

Сарене се намръщи.

— А как се изхранват?

— Никак, доколкото виждам.

— Тогава как живеят? — учуди се Сарене.

— Не знам, милейди. Може би в града цари законът на джунглата и силните живеят от слабите.

— Никое общество не може да издържи дълго така.

— Не вярвам, че имат общество, милейди. Те са нещастни, прокълнати същества, които вашият бог е забравил, а останалата част от страната се старае да последва примера му.

Сарене кимна замислено. След това съблече черната си рокля и измъкна дреха от дъното на дрешника. С усмивка представи новия си тоалет на Аше.

— Какво мислиш? — завъртя се тя. Роклята беше от плътна златиста материя, която сияеше почти като метал. Бе гарнирана с черни дантели и имаше висока отворена яка като на мъжките дрехи. Яката беше от по-твърда тъкан, както и маншетите. Ръкавите бяха широки, също като долната част, която се спускаше до пода и скриваше краката й. Беше от онези рокли, които я караха да се чувства царствено. Дори принцесите имаха нужда от припомняне на произхода си от време на време.

— Не е черна, милейди — отбеляза Аше.

— Тук има черно — възрази Сарене и посочи дългото наметало отзад. То беше част от роклята, втъкано около врата и сякаш израстваше от дантелите.

— Мисля, че наметалото не е достатъчно за вдовишка рокля, милейди.

— Ще стигне. — Сарене се огледа в огледалото. — Ако облека още една от роклите, които Ешен ми даде, ще се побъркам и ще трябва да ме хвърлят в Елантрис.

— Сигурна ли сте, че предницата е… подходяща?

— Какво? — попита Сарене.

— Деколтето е доста изрязано, милейди.

— Виждала съм и по-предизвикателни, даже тук, в Арелон.

— Да, милейди, но те са за неомъжените жени.

Сарене се усмихна. Аше винаги бе много чувствителен по отношение на приличието.

— Все някога трябва да я облека. Досега не съм имала възможност. Получих я от Дуладел, точно преди да отпътувам от Теод.

— Както кажете, милейди. — Аше запулсира леко. — Искате ли да открия нещо друго?

— Посети ли тъмницата?

— Да — отвърна сеонът. — Съжалявам, милейди. Нямаше скрити килии с прегладнели принцове. Ако Ядон е затворил сина си някъде, не е бил достатъчно глупав, че да го остави в собствения си дворец.

— Е, трябваше да проверим — въздъхна Сарене. — Не очаквах, че ще откриеш нещо. Може би трябва да потърсим кой е държал ножа.

— Така е. Защо не изкопчите някаква информация от кралицата? Ако принцът е убит от външно лице, може да знае нещо.

— Опитах, но Ешен е… не е трудно да изкопчиш информация от нея, а да задържиш вниманието й на една тема… Изобщо не разбирам как жена като нея се е омъжила за Ядон.

— Подозирам, че уговорката е била по-скоро финансова. Голямата част от капитала на Ядон е дошъл от бащата на Ешен.

— Това обяснява нещата. — Сарене се усмихна, зачудена какво ли си мисли Ядон за уговорката. Беше изкарал много пари, но му се налагаше да търпи с десетилетия бъбренето на Ешен. Може би затова беше принципно раздразнен от жените. — Както и да е — продължи тя. — Не мисля, че кралицата знае нещо за Раоден. Но ще продължа да опитвам.

— А аз какво да правя? — избоботи Аше.

Сарене спря.

— Напоследък се замислих за чичо Кайн. Татко вече не говори за него. Чувал ли си да е бил лишаван официално от наследство?

— Не знам, милейди — отвърна Аше. — Може би Дио знае. Той работи по-близо до баща ви.

— Виж дали можеш да изровиш нещо. В Арелон сигурно има слухове по темата. Все пак Кайн е сред най-влиятелните хора в Кае.

— Да, милейди. Нещо друго?

— Да — сбърчи нос Сарене. — Намери някой да разкара черните рокли. Реших, че няма да ми трябват повече.

— Разбира се, милейди — отговори Аше със страдалчески тон.

 

 

Сарене гледаше през прозореца на каретата, докато наближаваше имението на херцог Телрий. Според слуховете Телрий беше доста щедър с поканите и ако се съдеше по броя на каретите, тази информация беше вярна. Цялото имение бе осветено от комбинация от фенери, факли и странни цветни пламъци.

— Херцогът не е спестил нищо — отбеляза Шуден.

— Какво е това, лорд Шуден? — попита Сарене и кимна към един от ярките пламъци, който гореше на висок метален прът.

— Специални камъни, внос от юг.

— Горящи камъни? Нещо като въглища?

— Изгарят доста по-бързо от въглищата — обясни младият джиндоски благородник. — И са изключително скъпи. Телрий е похарчил цяло състояние, за да освети алеята — Шуден се намръщи. — Това е твърде екстравагантно, дори за него.

— Лукел спомена, че херцогът е прахосник — подхвърли Сарене, спомняйки си за разговора в тронната зала.

Шуден кимна.

— Но е много по-умен, отколкото другите предполагат. Херцогът харчи лесно, но обикновено има скрита цел.

Сарене видя как младият барон се умисля, явно опитвайки да отгатне каква ли би била тази цел.

Имението се пръскаше от народ. Жени с ярки рокли и мъже със строги костюми, каквато беше моментната мода. Гостите бяха съвсем малко повече от облечените в бяло слуги, които разнасяха храна и напитки, и подменяха фенерите.

Шуден помогна на Сарене да слезе от каретата и я въведе в главната зала с отработена походка за минаване през тълпи.

— Нямате представа колко съм доволен, че предложихте да дойдете с мен — призна Шуден, докато влизаха. В единия край на помещението свиреше голям оркестър и двойките или танцуваха в средата, или си говореха в периферията. Залата беше ярко осветена с цветни светлини. Камъните горяха по постаменти и врати. На някои от колоните бяха закрепени цели вериги от малки свещи, които сигурно трябваше да се подменят през половин час.

— Кому е нужно това, милорд? — попита Сарене, докато оглеждаше пищно украсената зала. Въпреки че бе принцеса, не беше виждала подобно разточителство. Светлината, музиката и цветовете я упояваха.

Шуден проследи погледа й, без да се вслушва във въпроса.

— Човек не би предположил, че тази страна е на ръба на унищожението — промърмори той.

Изявлението му я порази. Имаше причина Сарене да не е виждала подобно великолепие. Баща й беше мъдър управник и никога нямаше да позволи подобно пилеене на ресурси.

— Не е ли винаги така? — попита Шуден. — Тези, които най-малко могат да си позволят екстравагантност, са най-решени да харчат.

— Вие сте мъдър мъж, лорд Шуден — каза Сарене.

— Не, просто се опитвам да вникна в същността на нещата. — Той я поведе към страничната галерия, за да си вземат напитки.

— За какво говорехте преди?

— Моля? — попита Шуден. — А, обяснявах как ще ми спестите доста притеснения тази вечер.

— Защо? — Сарене пое чашата си с вино.

Шуден се усмихна леко и отпи от своята.

— Много дами по една или друга причина ме намират за доста… привлекателен. Повечето няма да знаят коя сте и ще стоят настрани, преценявайки новата конкуренция. Възможно е дори да успея да се насладя на тази вечер.

Сарене повдигна вежди.

— Толкова ли е зле?

— Обикновено се налага да ги разгонвам с тояга — отвърна Шуден и й подаде ръка.

— Човек би решил, че изобщо не възнамерявате да се жените, милорд — усмихна се Сарене и прие протегнатата ръка.

Шуден се засмя.

— Нищо подобно, милейди. Мога да ви уверя, че съм доста заинтересуван от тази възможност, поне теоретично. Но ми е много трудно да намеря жена в двора, от чието глупаво бръщолевене да не ми се повдига. Елате, ако съм прав, ще си намерим по-интересни места от главната зала.

Шуден я поведе през тълпата. Въпреки коментарите той се държеше доста учтиво с жените, които напираха да го поздравят. Назоваваше всички по име, което показваше дипломатичност и добро възпитание.

Уважението на Сарене нарастваше, докато гледаше реакцията на околните. Никой не гледаше намръщено или презрително, както бе обичайно в така нареченото висше общество. Шуден беше харесван мъж, макар да не бе душата на компанията. Популярността му идваше не от умението да забавлява, а от свежата искреност. Шуден говореше учтиво, но винаги честно. Екзотичният произход му позволяваше да каже неща, които другите не смееха. Накрая се озоваха в по-малка стая на горния етаж.

— Ето тук — каза доволно Шуден и я въведе.

Вътре свиреше по-малък, но по-добър струнен оркестър. Украсата бе по-семпла, но слугите носеха подноси с по-екстравагантно изглеждаща храна. Сарене разпозна много от лицата от двора, включително най-важното.

— Кралят — възкликна тя, като забеляза Ядон в един ъгъл. Ешен стоеше до него в тясна зелена рокля.

Шуден кимна.

— Ядон не би пропуснал такова празненство, въпреки че е организирано от херцог Телрий.

— Не се ли разбират?

— Разбират се чудесно. Просто са в една и съща сфера на търговията. Ядон има търговска флота във Фьорденско море, както и Телрий. Това ги прави конкуренти.

— Все пак ми се струва странно — изтъкна Сарене. — Баща ми никога не ходи по подобни мероприятия.

— Защото е по-улегнал, лейди Сарене. Ядон все още е опиянен от властта си и използва възможностите да й се наслаждава. — Шуден се огледа. — Вижте тази стая например.

— Стаята ли?

Той кимна.

— Когато Ядон се появи на подобен бал, той избира странично помещение и оставя най-влиятелните хора да гравитират около него. Благородниците са свикнали. Домакинът обикновено наема втори оркестър и прави второ празненство. Ядон твърди, че не иска да се среща с хора, които са твърде нископоставени. Тази зала е само за херцози и по-влиятелни графове.

— Но вие сте барон — отбеляза Сарене, докато двамата навлизаха в стаята.

Шуден се усмихна и отпи от виното.

— Аз съм специален случай. Семейството ми принуди Ядон да ни даде титла, докато останалите ги придобиха предимно с богатство и просия. Мога да си позволя повече свободи от останалите барони, защото двамата с краля знаем, че съм го спипал натясно. Въпреки това обикновено мога да прекарам тук около час. След това търпението му се изчерпва. Разбира се, тази вечер няма проблеми.

— Защо?

— Защото съм с вас — обясни Шуден. — Не забравяйте, лейди Сарене. Вие сте с по-висок ранг от всички в помещението освен кралската двойка.

Сарене кимна. Като дъщеря на крал бе свикнала да е важна, но не можеше да се пригоди към важността на титлите в Арелон.

— Присъствието на Ядон променя нещата — прошепна тя, щом кралят я забеляза.

Очите му се плъзнаха по роклята, установиха липсата на черен цвят и лицето му помръкна.

Сарене си призна, че може би идеята й не е била толкова добра. Внезапно нещо друго привлече вниманието й.

— Този пък какво прави тук? — прошепна тя при вида на червената фигура, стояща като белег сред празнуващите.

Шуден проследи погледа й.

— Гьорнът ли? Идва на всеки бал, откакто пристигна. Появи се на първия без покана и се държа толкова наперено, че след това никой не смее да пропусне да го покани.

Хратен говореше с малка група благородници, а червените доспехи и наметало контрастираха с по-светлите им дрехи. Гьорнът се извисяваше почти с цяла глава над останалите, а нараменниците му бяха широки по една стъпка. Като цяло беше трудно да остане незабелязан.

Шуден се усмихна.

— Самочувствието му е впечатляващо. Първата вечер започна да говори с един от херцозите, без да обръща внимание на краля. Явно Хратен смята, че титлата му на гьорн е равна с тази на останалите.

— На изток кралете се кланят на гьорните — напомни Сарене. — А в присъствието на вирна направо пълзят.

— И всичко това произлиза от един възрастен джиндосец — отбеляза Шуден и смени празните им чаши с пълни от подноса на един минаващ прислужник. Виното беше доста по-добро. — Винаги ми е било интересно как вашите хора успяха да изкривят ученията на Кесег.

— Нашите хора ли? — възмути се Сарене. — Аз вярвам в Корат, не ме причислявай към гьорна.

Шуден протегна ръка.

— Извинявам се. Не исках да ви обидя.

Сарене се замисли. Шуден говореше езика като местен и живееше в Арелон, затова бе решила, че и той е корат. Явно бе сбъркала. Баронът беше от Джиндо и семейството му вероятно изповядваше Шу-Кесег, бащината религия, от която бяха произлезли Корат и Дерет.

— Но Джиндо вече вярва в Дерет — продължи тя на глас.

Шуден помръкна и изгледа гьорна.

— Чудя се какво ли е мислил великият учител, когато двамата му ученици са тръгнали да проповядват на север. Кесег учи на единство. Но какво иска да каже? Единство на разума, както предполага моят народ? Единство на любовта, както твърдят вашите жреци? Или единство на подчинението, както вярват деретите? Чудно как човечеството е успяло да усложни безкрайно една толкова проста концепция.

Той поклати глава.

— Както и да е. Да, милейди, Джиндо е деретска държава. Сънародниците ми позволиха на вирна да реши, че сме покръстени, защото не искат да се бият. Сега вече мнозина оспорват това решение. Артетите станаха твърде взискателни.

Сарене кимна.

— Съгласна съм. Шу-Дерет трябва да бъде спрян, това е изкривяване на истината.

Шуден помълча малко, преди да я поправи:

— Не казах това, лейди Сарене. В същността на Шу-Кесег е приемането. Има място за всички учения. Деретите обаче смятат, че са единствено прави. — Той погледна към Хратен. — Този обаче е опасен.

— Защо точно той, а не останалите?

— Посетих една от проповедите му — обясни Шуден. — Не говори от сърцето си, лейди Сарене, а от разума. Търси бройката на покръстените, а не същността на вярата им. Това е опасно.

Той изгледа спътниците на Хратен.

— Онзи там също ме притеснява. — Посочи един мъж с толкова руса коса, че изглеждаше почти бяла.

— Кой е той? — поинтересува се Сарене.

— Уорн, първият син на барон Диолен. Не би трябвало да е в тази стая, но явно използва връзките си с гьорна. Уорн беше доста набожен преди, а сега твърди, че е получил видение от Джадет да се покръсти в Шу-Дерет.

— Дамите споменаха за това. — Сарене огледа Уорн. — Не му ли вярвате?

— Винаги съм подозирал, че набожността му е показна. Той е склонен да търси изгода, а религиозността му донесе известност.

Сарене продължи да гледа белокосия с притеснение. Беше млад, но излъчваше силен самоконтрол. Покръстването му беше опасен знак. Колкото повече такива хора събираше Хратен, толкова по-трудно щеше да й е да го спре.

— Не трябваше да чакам толкова много — каза тя.

— За кое?

— Да тръгна по балове. Хратен има цяла седмица преднина.

— Държите се, сякаш сте в лична вражда с гьорна — усмихна се Шуден.

Сарене остана сериозна.

— Лична вражда със залог вероизповеданието на няколко държави.

— Шуден! — чу се глас зад тях. — Виждам, че ти липсва обичайната тълпа обожателки.

— Добър вечер, лорд Роял. — Баронът се поклони леко на възрастния мъж. — Да, благодарение на дамата ми. Успях да избегна неприятностите тази вечер.

— Ах, прекрасната принцеса Сарене. — Роял целуна ръката й. — Явно страстта ви към черното е намаляла.

— Никога не е била особено силна, милорд — отвърна тя с реверанс.

— Представям си — усмихна се Роял, след което отново се обърна към Шуден. — Надявах се да не си разбрал какъв късметлия си. Мислех да ти открадна принцесата, за да поразгони и моите пиявици.

Сарене погледна възрастния мъж с изненада.

Шуден се засмя.

— Лорд Роял вероятно е единственият ерген в Арелон, който е по-желан и от мен. Не че завиждам. Негово благородие отклонява част от вниманието към мен.

— Ти? — възкликна Сарене, гледайки кльощавият старец. — Жените искат да се омъжат за теб? — Тя си спомни за маниерите и добави „милорд“, като се изчерви заради невъзпитания коментар.

Роял се засмя.

— Не се притеснявайте, млада Сарене. Не се обиждам. Мъжете на моята възраст не са особено привлекателни. Скъпата ми Еолдес почина преди двайсет години, а нямам деца. Трябва да оставя състоянието си на някого и всички неомъжени момичета в държавата го осъзнават. Някоя трябва само да ме изтърпи няколко години, да ме погребе и да си намери страстен млад любовник, с когото да изхарчи парите ми.

— Милорд е твърде циничен — отбеляза Шуден.

— Милорд е реалист — изсумтя Роял. — Макар че, признавам, идеята да напъхам някоя от тези млади повлекани в леглото си е изкушаваща. Всички си мислят, че съм твърде стар, за да изпълнявам съпружеските си задължения, но грешат. Щом ще ми крадат състоянието, ще трябва да си го заработят.

Шуден се изчерви, а Сарене избухна в смях.

— Знаех си. Вие сте един стар перверзник.

— Самообявил се при това — усмихна се Роял. Той погледна към Хратен и смени темата: — Как се справя нашият свръхброниран приятел?

— Дразни ме със самото си присъствие, милорд — призна Сарене.

— Наблюдавайте го — заръча Роял. — Дочух, че внезапното увеличаване на приходите на нашия скъп домакин не е чист късмет.

Шуден се намръщи подозрително.

— Херцог Телрий не се е вричал в Дерет.

— Не и открито — съгласи се Роял. — Но според източниците ми двамата имат вземане-даване. Едно е сигурно. В Кае не е имало подобно празненство и херцогът го организира без видима причина. Човек почва да се чуди какво иска да ни каже с демонстрацията на богатството си.

— Интересна мисъл, милорд — отбеляза Сарене.

— Сарене? — чу се гласът на Ешен от другия край на стаята. — Скъпа, ще дойдеш ли тук?

— О, не! — Сарене погледна към кралицата, която й махаше да се приближи. — За какво ли ме вика?

— Заинтригуван съм да разбера — отвърна Роял с блеснал поглед.

Сарене се приближи до кралската двойка и направи учтив реверанс. Шуден и Роял я последваха дискретно и спряха достатъчно близо, че да могат да слушат.

Ешен се усмихна.

— Скъпа, тъкмо обяснявах на съпруга си за сутрешната идея. Онази за упражненията, нали се сещаш? — И тя кимна ентусиазирано на краля.

— Какви са тези глупости, Сарене? — попита той. — Жени да си играят с мечове?

— Негово величество не иска да надебелеем, нали? — попита невинно Сарене.

— Не, разбира се, че не — отвърна кралят. — Можете просто да ядете по-малко.

— Но аз толкова обичам упражненията, ваше величество.

Ядон си пое раздразнено дъх.

— Сигурно има и някаква друга форма, с която да се поддържате?

Сарене примигна, престори се, че ще се просълзи.

— Ваше величество, занимавам се с това от дете. Едва ли кралят има нещо против глупавите женски забавления.

Монархът я погледна изпитателно. Може би се беше престарала.

Сарене докара най-идиотския си поглед и се усмихна.

Той поклати глава.

— Уф, прави каквото щеш, жено. Не искам да ми разваляш вечерта.

— Кралят е много мъдър — поклони се Сарене и се отдалечи.

— Бях забравил за това — прошепна Шуден, щом се събраха отново. — Този фарс сигурно ви е доста досаден.

— Понякога е полезен. — Щяха да се оттеглят, когато Сарене забеляза как един куриер се приближава до краля. Тя дръпна ръката на Шуден, показвайки, че иска да изчака още малко и да разбере какво се случва.

Куриерът прошепна нещо в ухото на Ядон и очите на краля се разшириха гневно.

— Какво!

Мъжът понечи да продължи да шепне, но Ядон го бутна назад.

— Говори, човече. Не издържам с това шепнене.

— Случило се е тази седмица, ваше величество — обясни мъжът.

Сарене се приближи.

— Странно — чу се глас с лек акцент.

Хратен стоеше наблизо. Не гледаше към тях, но говореше така, че кралят да го чуе.

— Не мислех, че един монарх ще дискутира важни дела там, където слабоумните могат да го чуят. Такива хора се объркват от всякакви нови събития и не е хубаво да им се причинява подобно нещо.

Повечето гости около нея сякаш не бяха чули коментара на гьорна. За разлика от краля. Ядон погледна към Сарене, след което сграбчи пратеника за лакътя и го поведе навън от стаята, зарязвайки обърканата Ешен. Хратен засече погледа на Сарене, усмихна се леко и се обърна към спътниците си.

— Можете ли да повярвате? — раздразни се Сарене. — Направи го нарочно!

Шуден кимна.

— Често собствените ни заблуди се обръщат срещу нас, милейди.

— Гьорнът е добър — каза Роял. — Винаги е майсторство да използваш номерата на някого като свое предимство.

— Често съм откривал, че независимо от обстоятелствата е най-добре да бъдеш себе си — допълни Шуден. — Колкото повече лица се опитваме да носим, толкова повече се объркваме.

Роял кимна с усмивка.

— Вярно. Може би скучно, но вярно.

Сарене почти не ги слушаше. Смяташе, че тя манипулира, а не осъзнаваше, че това й носи негативи.

— Фарсът е проблемен — призна тя. След това въздъхна и се обърна към барона. — Но трябва да продължавам, поне пред краля. Макар че, честно казано, едва ли щеше да ме гледа по друг начин, без значение как се държа.

— Вероятно сте права — съгласи се Шуден. — Кралят е доста тесногръд по отношение на жените.

Монархът се върна след няколко минути, а настроението му явно бе влошено от получените новини. Куриерът се отдалечи с видимо облекчение, а в този момент в стаята се появи нова фигура.

Херцог Телрий носеше помпозни червено-златисти одежди, а пръстите му бяха отрупани със скъпоценни камъни. Сарене го наблюдаваше внимателно, но той не се присъедини към Хратен, дори не даде вид, че забелязва присъствието му. Сякаш нарочно избягваше жреца и се правеше на примерен домакин, като спираше при различните групички.

— Прав сте, лорд Роял — каза Сарене.

Роял се откъсна от разговора си с Шуден.

— А?

— Херцог Телрий — кимна Сарене към човека. — Има нещо между него и гьорна.

— Телрий е опасен — каза Роял. — Никога не съм успявал да разбера мотивацията му. Понякога изглежда, че иска само да трупа пари. Друг път…

Той замлъкна, защото Телрий забеляза, че го гледат, и насочи вниманието си към тяхната групичка. Усмихна се и приближи заедно с Атара.

— Лорд Роял — поздрави с гладък и почти равнодушен тон. — Добре дошли. Ваше височество, мисля, че не съм ви представен официално.

Роял му оказа честта. Сарене направи реверанс, а Телрий отпи от виното си и продължи да говори с херцога. Демонстрираше сериозно… безразличие. Малко благородници се вълнуваха от темите на разговора, но поне се правеха на заинтригувани от благоприличие. Телрий не си даваше зор. Тонът му беше равнодушен, макар да не бе чак обиден, а маниерите — отпуснати. Той напълно пренебрегна Сарене, преценил, че тя не е от особена важност.

Накрая херцогът се отдалечи и тя го изгледа с раздразнение.

Най мразеше да я пренебрегват. Тя въздъхна и се обърна към спътника си.

— Добре, лорд Шуден, искам да водя светски живот. Хратен има една седмица преднина, но проклет да е Доми, ако му позволя да ме победи.

 

 

Беше късно. Шуден искаше да си тръгва от часове, но Сарене продължаваше да снове, създавайки запознанства като откачена. Караше барона да я представя на всички и скоро лицата и имената се размиха в мъгла. С времето щеше да ги опознае.

Накрая позволи на Шуден да я върне в двореца, доволна от вечерта. Благородникът й пожела уморено лека нощ и подхвърли, че е доволен, че на следващия бал е ред на Ейхан.

— Компанията ви е прекрасна — обясни той, — но просто не мога да ви насмогна!

Сарене призна, че и на нея й е трудно. Толкова й се спеше от умората и виното, че едва си държеше очите отворени.

В коридора се чуха викове.

Тя се намръщи, а като зави зад ъгъла, видя, че стражите сновяха наоколо и крещяха, с което като цяло се излагаха.

— Какво става? — попита тя.

— Някой е проникнал в двореца тази вечер — обясни един от тях. — Право в спалнята на краля.

— Някой пострадал ли е? — притесни се мигновено Сарене. Ядон и Ешен си бяха тръгнали часове преди нея.

— Не, хвала на Доми — отвърна стражът, след което се обърна към двама войници — Изпратете принцесата до стаята й и останете на пост пред вратата.

Сарене въздъхна. Глъчката на стражите и тракането на доспехите и оръжията им, докато патрулираха по коридорите, едва ли щяха да й позволят да поспи, колкото и да бе уморена.