Брандън Сандърсън
Елантрис (13)

11.

Само петима се отзоваха на поканата на Кайн. Лукел се мръщеше от яд.

— Раоден събираше по трийсет души, преди да умре — обясни красивият син на търговеца. — Не очаквах да дойдат всички, но пък само петима? Почти не си струва загубата на време.

— Достатъчно са, сине — каза Кайн и надникна от кухненската врата. — Може да са малцина, но са най-добрите. Това са петима от най-могъщите мъже в държавата, да не споменаваме, че са сред най-интелигентните. Раоден умееше да привлича умни хора край себе си.

— Кайн, стара мечко — извика един от мъжете в трапезарията. Беше възрастен, с посивяла коса и носеше строга военна униформа. — Ще ни храниш ли, или не? Доми ми е свидетел, че дойдох само защото чух, че ще има печен кетатум.

— Прасето се пече в момента, Еондел — подвикна Кайн. — Предвидил съм ти двойна порция. Успокой стомаха си още малко.

Мъжът се засмя от сърце и се потупа по корема, който беше плосък и стегнат като на два пъти по-млад човек.

— Кой е този? — попита Сарене.

— Графът на плантация Еон — обясни Кайн. — Лукел, иди да нагледаш прасето, докато с братовчедка ти поклюкарстваме за гостите.

— Добре, татко. — Лукел взе ръжена и отиде в дъното на стаята, където беше огнището.

— Еондел е единственият, освен Раоден, който открито се е противопоставял на краля без последствия — продължи Кайн. — Истински военен гений е и разполага с малка лична армия. Само двеста мъже, но крайно добре подготвени.

Сетне посочи към мъж с тъмнокафява кожа и деликатни черти.

— Този до Еондел е барон Шуден.

— От Джиндо? — попита Сарене.

Чичо й кимна.

— Семейството му се е установило в Арелон преди около век и са натрупали състояние от насочването на джиндоските търговски кервани. Когато Ядон дойде на власт, им предложи титла, за да продължат с керваните. Бащата на Шуден почина преди пет години, но синът е много по-голям традиционалист. Според него методите на Ядон противоречат на Шу-Кесег и затова идва на нашите срещи.

Сарене потупа бузата си, докато го изучаваше.

— Ако и сърцето му е джиндоско като кожата, може наистина да се окаже могъщ съюзник.

— И съпругът ти мислеше така — вметна Кайн.

Сарене сви устни.

— Защо продължавате да споменавате Раоден като мой съпруг? Знам, че съм омъжена. Няма нужда да го подчертавате.

— Знаеш, но още не го вярваш — отвърна Кайн с дрезгавия си глас.

Или не видя въпроса на лицето й, или реши да го пренебрегне, защото продължи да обсъжда гостите, сякаш не бе направил дразнещата забележка.

— До Шуден е херцог Роял от плантацията Ял — посочи Кайн най-възрастния мъж в помещението. — Владетел е и на пристанището Ялд, втория по богатство град. Той е най-могъщият човек в стаята, а вероятно и най-мъдрият. Но е против предприемането на действия срещу краля. Роял и Ядон са били приятели още преди реод.

Сарене сбърчи вежди.

— Тогава защо идва?

— Той е свестен човек — обясни Кайн. — Въпреки приятелството знае, че управлението на Ядон е пагубно за страната. Подозирам, че идва и от скука.

— Занимава се с изменнически съзаклятия, защото му е скучно? — възкликна невярващо Сарене.

Чичо й сви рамене.

— Когато си тук от толкова дълго, става трудно да си намериш интересни занимания. Херцогът е така затънал в политиката, че сигурно не си ляга, ако не е замесен в поне пет сложни интриги. Беше губернатор на Ялд още преди реод. Единственият управник, назначен от елантрисците, който остана на власт и след безредиците. Направо е безумно богат. Крал Ядон държи първото място само като включва и държавните данъци към собствената си печалба.

Сарене огледа херцога, докато мъжете се смееха на един от коментарите на Роял. Не приличаше на останалите възрастни политици, които бе виждала. Беше буен, а не сдържан и почти палав, вместо достолепен. Въпреки крехкото си телосложение доминираше в разговора, а бялата му коса подскачаше, когато се смееше. Мъжът до него обаче не изглеждаше запленен от компанията на херцога.

— Кой седи до херцог Роял?

— Едрият мъж ли?

— Едър? — Сарене повдигна вежда. Човекът беше толкова дебел, че коремът му преливаше от стола.

— Така се описваме ние, дебелаците — отвърна чичо й с усмивка.

— Чичо — усмихна се мазно Сарене. — Ти не си дебел. Ти си… закръглен.

Кайн се засмя дрезгаво.

— Добре. Закръгленият господин до Роял е граф Ейхан. Няма да предположиш, като ги гледаш, но двамата с херцога са много добри приятели. Или пък са много стари врагове. Все не мога да запомня.

— Има голяма разлика — отбеляза Сарене.

— Не особено. Двамата се боричкат от толкова време, че вече не знаят какво биха правили един без друг. Трябваше да ги видиш, когато осъзнаха, че са на една страна в тази конспирация. Раоден се смееше с дни след първата среща. Беше се свързал с всеки поотделно, за да си осигури подкрепата им, и те се появиха на първата среща, вярвайки, че са надхитрили другите.

— А защо продължават да идват?

— Ами, явно са съгласни с нашата гледна точка. В добавка се наслаждават на компанията си. Или пък просто искат да се държат под око. — Кайн сви рамене. — Във всеки случай ни помагат, така че не се оплакваме.

— А последният? — попита Сарене. Човекът беше слаб, с оплешивяваща коса и доста шавливи очи. Останалите не демонстрираха нервност. Те се смееха и говореха, сякаш обсъждаха птици, а не измяна. Докато той се въртеше неудобно на стола и непрекъснато се оглеждаше сякаш търсеше най-лесния път за бягство.

— Едан — каза Кайн и сви устни. — Барон на южната плантация Тай. Никога не съм го харесвал, но вероятно е един от най-силните ни поддръжници.

— Защо е толкова нервен?

— Системата на Ядон разчита на алчността. Колкото по-добре финансово е един благородник, толкова по-висока титла ще получи. Затова дребните аристократи се боричкат като деца и изстискват поданиците си, за да увеличат владенията си. Системата също така окуражава и финансовите машинации. Едан никога не е бил особено богат. Владенията му граничат с Бездната, а земята там не е много плодородна. Той направи някои рисковани инвестиции, за да увеличи богатството си, но ги загуби. Сега няма достатъчно средства да си покрие благородническата титла.

— Значи може да я загуби?

— Не „може“, направо ще я загуби при следващото събиране на данъци, когато Ядон разбере колко е обеднял. Едан има три месеца да открие златна мина в задния си двор или да събори кралската система за прехвърляне на титли.

Кайн почеса лицето си, сякаш търсеше мустаци, които да подръпне замислено. Сарене се усмихна. Бяха минали десет години откакто нямаше брада, но старите навици се изкореняваха трудно.

— Едан е отчаян — продължи Кайн. — Отчаяните хора са склонни на безразсъдни постъпки. Не му вярвам, но от всички в стаята той се моли най-горещо да успеем.

— И какво значи това? Какво по-точно се опитват да постигнат тези мъже?

Кайн сви рамене.

— Биха направили всичко, за да се отърват от тази глупава система, която ги принуждава да доказват богатството си. Благородниците са си благородници, Ене, те се притесняват за мястото си в обществото.

Разговорът им беше прекъснат от глас в трапезарията.

— Кайн — провикна се херцог Роял, — за толкова време можехме сами да си отгледаме прасета и да ги заколим.

— Хубавите ястия стават бавно, Роял — подаде глава от кухнята Кайн. — Ако мислиш, че ще се справиш по-добре, заповядай.

Херцогът го увери, че не е необходимо. За щастие нямаше нужда от повече чакане. Кайн обяви, че прасето е готово, и нареди на Лукел да разреже месото. Сервираха и останалите ястия. Истински пир, който щеше да задоволи дори Кайсе, ако баща й не я беше пратил заедно с другите деца в къщата на леля им тази вечер.

— Още ли държиш да се присъединиш към нас? — попита Кайн, когато влезе в кухнята за последното блюдо.

— Да — отвърна твърдо Сарене.

— Тук не е Теод — предупреди я Кайн. — Тукашните мъже са… по-традиционни. Смятат, че не е редно жена да се замесва в политиката.

— И това го казва мъж, който готви в къщата? — подразни го Сарене.

Чичо й се усмихна.

— Имаш право — отвърна с хриптящия си глас. Някой ден трябваше да разбере какво се е случило с гърлото му.

— Мога да се оправя, чичо. Роял не е единственият, който харесва предизвикателствата.

— Добре. — Кайн взе димящото плато с боб. — Да влизаме. — Поведе я към трапезарията, остави платото на масата и махна с ръка. — Господа, сигурен съм, че познавате моята племенница Сарене, нашата принцеса.

Сарене направи реверанс на херцог Роял и кимна на останалите, преди да заеме мястото си.

— Чудех се за кого е допълнителният стол — промърмори старият Роял. — Племенница, а, Кайн? Значи имаш връзки с теодския трон?

— Стига де! — намеси се весело дебелият Ейхан. — Не се прави, че не знаеш. Нали Кайн е брат на стария Евънтео? Шпионите ми го откриха преди години.

— Просто съм учтив, Ейхан — отвърна херцогът. — Признак на лоши маниери е да развалиш изненадата на някого само защото имаш добри шпиони.

— Е, също така е неучтиво да водиш външни хора на подобна среща — отбеляза Ейхан. Гласът му беше все така весел, но очите гледаха сериозно.

Всички се обърнаха към Кайн, но вместо него отговори Сарене.

— Човек би предположил, че след като сте намалели толкова, милорди, ще оцените всяка допълнителна подкрепа, без значение колко е непозната или женствена.

Мъжете се смълчаха и десет чифта очи се впериха в нея през дима от блюдата на Кайн. Сарене усети, че се напряга заради неодобрителните им погледи. Всички съзаклятници знаеха, че всяка грешка може да доведе до бързо унищожаване на семействата им. Човек не се замесваше леко в измяна в страна, където спомените за последния бунт бяха пресни.

Накрая херцог Роял се засмя и смехът му разтърси крехкото тяло.

— Знаех си! — обяви той. — Скъпа, никой не може да е толкова глупав, колкото се прави. Дори кралицата не е толкова празноглава.

Сарене прикри нервността си с усмивка.

— Вярвам, че грешите за кралица Ешен, ваша милост. Тя е просто… енергична.

Ейхан изсумтя.

— Щом така го наричаш. — После видя, че никой друг не започва, и първи си сипа от храната. Роял не последва съперника си. Веселието не бе премахнало тревогите му. Херцогът скръсти ръце и изгледа Сарене с проницателен поглед.

— Може да сте чудесна актриса, скъпа — каза той, докато Ейхан се пресягаше пред него, за да си вземе от рулцата, — но не виждам причина да присъствате на тази среща. Не е ваша вината, но сте млада и неопитна. Нещата, които ще кажем тази вечер, са опасни за слушане и още по-опасни за запомняне. Един ненужен чифт уши, без значение колко е красива главата, няма да ни е от помощ.

Сарене присви очи, опитвайки да прецени дали херцогът я провокира или не. Роял бе един от най-трудните за разчитане хора, които бе срещала.

— Ще откриете, че никак не съм неопитна, милорд. В Теод не крием жените си зад завеса от гоблени и бродерии. Изкарала съм години в дипломатическия корпус.

— Сигурно. Но едва ли сте запозната из основи с деликатната политическа ситуация в Арелон.

Сарене сбърчи вежди.

— Милорд, често необремененият нов поглед е полезен за всяка дискусия.

— Не бъди глупава, момиче — намеси се все още нервният Ейхан, докато продължаваше да пълни чинията си. — Няма да рискувам безопасността си само за да докажеш колко си освободена.

Сарене се сети за поне десетина остри отговора. Докато се чудеше кой ще е най-остроумният, в дебата се намеси нов глас.

— Моля ви, милорди — каза младият джиндосец Шуден. Думите му бяха изречени меко, но отчетливо. — Отговорете на един въпрос. Дали „момиче“ е подходяща титла за жена, която при съвсем лека разлика в обстоятелствата щеше да бъде наша кралица?

Вилиците замръзнаха на път към устите и Сарене отново се оказа център на вниманието. Този път вече я гледаха малко по-приветливо. Кайн кимна и Лукел се усмихна окуражително.

— Предупреждавам ви, милорди — продължи Шуден, — дали ще я приемете, или ще я отхвърлите, си е ваша работа, но не се отнасяйте с неуважение. Арелонската й титла не е по-непоклатима или по-измислена от нашите. Ако отхвърлим един, трябва да отхвърлим всички.

Сарене се изчерви и вътрешно се сгълча. Беше забравила за най-силния си коз, брака с Раоден. Беше теодска принцеса цял живот и тази позиция бе крайъгълен камък на същността й.

Но вече не беше просто Сарене, дъщеря на Теод, беше съпруга на престолонаследника на Арелон.

— Възхищавам се на предпазливостта ви, милорди — каза тя. — Имате сериозна причина да сте внимателни. Загубихте покровителя си. Единственият човек, който можеше да ви осигури известна защита. Но все пак си спомнете, че аз съм негова съпруга. Не мога да заместя принца, но все още имам връзки с трона. И не само с този, а и с други.

— Това е много хубаво, Сарене — възрази Роял. — Но връзките и обещанията няма да са ни от голяма помощ, ако се изправим пред гнева на краля.

— Малката помощ е по-добра от никаква, милорд — контрира Сарене. След това продължи с по-мек и ненападателен тон: — Милорд херцог, никога няма да познавам мъжа, за когото се омъжих. Според чичо ми всички вие сте уважавали и обичали Раоден, а аз, която трябваше да го обикна истински, дори не можах да го срещна. Това начинание, в което сте се включили, е било неговата страст. Искам да съм част от нея. Ако не мога да познавам Раоден, поне ме оставете да споделя неговите мечти.

Роял я изгледа за секунда и тя осъзна, че преценява доколко е искрена. Херцогът не можеше да се залъже с престорена сантименталност. Накрая той кимна и започна да реже свинското си.

— Не съм против да остане.

— Нито аз — присъедини се Шуден.

Сарене погледна към останалите. Лукел се усмихваше открито, а възрастният наемник лорд Еондел почти се бе просълзил.

— Съгласен съм с дамата.

— Е, щом Роял я допуска, аз би трябвало да възразя заради принципа — засмя се Ейхан. — Но за щастие явно съм малцинство. — Намигна й с широка усмивка. — Пък и ми писна да гледам все същите грозни физиономии.

— Значи остава? — попита изненадано Едан.

— Остава — каза Кайн. Чичо й не беше докоснал храната си. Не беше единственият, Шуден и Еондел също не бяха почнали да ядат. Щом дебатът приключи, Шуден произнесе кратка молитва и се наведе над чинията си.

Еондел пък чакаше Кайн да отхапе първата хапка. Факт, който Сарене наблюдаваше с интерес. Въпреки че Роял бе с най-висок ранг, срещата бе в дома на чичо й. Според традициите привилегията беше негова. Въпреки това само Еондел изчакваше. Останалите явно бяха свикнали да са най-важните по време на вечеря и не се замисляха кога да започнат да ядат.

След напрегнатия дебат дали Сарене има място сред тях лордовете побързаха да подхванат по-непротиворечива тема.

— Кайн, това е най-добрата храна, която съм опитвал през последните десет години, — обяви Роял.

— Засрамваш ме, Роял — отвърна чичо й. Той очевидно не си правеше труда да нарича останалите с титлите им, но никой нямаше нищо против.

— Съгласен съм с лорд Роял, Кайн — добави Еондел. — Никой в страната не може да се мери с теб.

— Арелон е обширен, Еондел. Не ме хвали толкова. Току-виж намериш някой по-добър и ме разочароваш.

— Глупости — каза Еондел.

— Не мога да повярвам, че правиш всичко сам — намеси се Ейхан и поклати кръглата си глава. — Абсолютно съм сигурен, че някъде отзад се крие армия от джадорски готвачи.

Роял изсумтя.

— Ейхан, ако е необходима армия от готвачи, за да те нахранят, това не означава, че на останалите не ни стига и един. — Херцогът се обърна към Кайн. — Все пак е странно, че правиш всичко съвсем сам. Защо не си наемеш помощник?

— Готвенето ми харесва, Роял. Защо да деля с някого удоволствието?

— Пък и краля го заболява сърцето всеки път, щом чуе, че толкова богат човек като баща ми се занимава с проста дейност като готвене — добави Лукел.

— Хитро — съгласи се Ейхан. — Неподчинение чрез самообслужване.

Кайн вдигна ръце невинно.

— Милорди, знам само, че човек може да се грижи за семейството си и без помощ, без значение колко се предполага, че е богат.

— Предполага ли се, приятелю? — засмя се Еондел. — Малкото, което виждаме, е достатъчно за баронска титла. Нищо чудно, ако разкриеш с какво разполагаш наистина, да не се наложи да се тревожим за Ядон. Ти ще станеш крал.

— Предположенията ти са малко преувеличени, Еондел — отговори Кайн. — Аз съм обикновен човек, който обича да готви.

Роял се усмихна.

— Обикновен човек, който обича да готви и чийто брат е крал, племенницата му е дъщеря на двама крале, а жена му е високопоставен благородник в нашия двор.

— Какво да направя, като съм роднина на важни хора. Милостивият Доми ни изправя пред различни изпитания.

— Като стана дума за изпитание — започна Еондел и се обърна към Сарене. — Ваша милост реши ли какво ще направи за вдовишкото изпитание?

Сарене се намръщи, напълно объркана.

— Какво изпитание, милорд?

— Ами… вашето… — Достолепният лорд се огледа смутено.

— Говори за вдовишкото изпитание — обясни Роял.

Кайн поклати глава.

— Не казвай, че очакваш да го направи, Роял. Тя дори не е виждала Раоден. Недопустимо е да я караме да носи траур, още по-малко да се подлага на изпитания.

Сарене започна да се дразни. Колкото и да харесваше изненадите, не й се нравеше посоката на разговора.

— Някой ще ми обясни ли, моля ви, за какво изпитание става дума? — настоя тя с твърд тон.

— Когато някоя арелонска благородничка овдовее, очаква се да извърши ритуал — обясни Шуден.

— И какво трябва да направя? — намръщи се Сарене. Не й харесваше да остава с неизпълнени задължения.

— О, раздават се храна и дрехи на бедните — махна пренебрежително с ръка Ейхан. — Никой не очаква нещо повече. Просто една от старите традиции, които Ядон реши да запази. Елантрисците правеха нещо подобно, когато някой от техните си отидеше. Аз лично никога не съм харесвал този обичай. Според мен не трябва да окуражаваме хората да чакат смъртта ни. Не е добре аристократът да е най-обичан, когато умре.

— Според мен традицията е добра, лорд Ейхан — възрази Еондел.

Ейхан се засмя.

— Естествено, Еондел. Толкова си консервативен, че дори чорапите ти са по-традиционни от нас.

— Не мога да повярвам, че никой нищо не ми е казал — продължаваше да се дразни Сарене.

— Е, може би някой щеше да го спомене, ако не прекарвахте цялото си време в палата или в къщата на Кайн — продължи Ейхан.

— А къде да ходя?

— Арелонският двор е добър, принцесо — намеси се Еондел. — Според мен имаше поне два бала откакто пристигнахте, а в момента се готви трети.

— А защо никой не ме кани? — попита тя.

— Защото сте в траур — обясни Роял. — Пък и се канят само мъже, които на свой ред водят сестри и съпруги.

Сарене се намръщи.

— Вие сте толкова изостанали.

— Не изостанали, ваше височество — поправи я Ейхан. — Просто традиционалисти. Ако искате, може да уредим някой да ви покани.

— Това няма ли да изглежда непристойно? — попита Сарене. — Още не е минала и седмица, откакто съм вдовица, а отивам с някой ерген на празненство?

— Има право — каза Кайн.

— Защо не ме заведете всички? — досети се Сарене.

— Ние ли? — учуди се Роял.

— Да, вие — потвърди тя. — Достатъчно възрастни сте, така че хората няма да клюкарстват много. Просто ще запознавате приятелката си с дворцовия живот.

— Много от тези мъже са женени, ваше височество — уточни Шуден.

Сарене се усмихна.

— Какво съвпадение, аз също.

— Не се притеснявай за честта ни, Шуден — каза Роял. — Аз ще разглася намеренията на принцесата и стига да не се появява твърде често само с един от нас, няма да има проблеми.

— Значи е решено — обяви Сарене с усмивка. — Ще очаквам покани, господа. Жизнено важно е да присъствам на тези празненства. Ако искам да се впиша в Арелон, трябва да опозная аристокрацията.

Всички се съгласиха и разговорът се насочи към предстоящото лунно затъмнение. Сарене осъзна, че въпросът за мистериозното изпитание не бе разкрил кой знае колко информация. Трябваше да притисне Кайн за подробности.

Само един човек не се наслаждаваше на разговора и храната. Лорд Едан бе напълнил чинията си, но опита само няколко хапки. Бъркаше различните ястия в обща смес, нямаща нищо общо с шедьоврите на чичо й.

— Мислех, че се разбрахме да няма повече срещи — заяви накрая той, натрисайки се в разговора като елен сред глутница вълци. Останалите млъкнаха насред дума и се обърнаха към него.

— Бяхме решили да не се срещаме за известно време, лорд Едан — поясни Еондел. — Никога не сме смятали да престанем напълно.

— Трябва да си доволен, Едан — заяви Ейхан, размахвайки вилица с набодено парче свинско. — Най-вече ти имаш интерес тези срещи да продължат. Колко остава до плащането на следващите данъци?

— Мисля, че ще е на първи еостек, лорд Ейхан — обади се услужливо Еондел. — Кажи-речи след три месеца.

Ейхан се усмихна.

— Благодаря, Еондел. Много е полезно да си наоколо. Винаги знаеш всичко с точност. Както и да е… Три месеца, Едан. Как си с парите? Нали знаеш колко са съвестни кралските бирници…

Едан се разшава заради грубите шеги на графа. Явно беше наясно с неприятностите си, но сякаш се опитваше да ги забрави с надеждата, че ще изчезнат. Вътрешната му борба бе изписана на лицето, а Ейхан очевидно се забавляваше да го гледа.

— Господа — намеси се Кайн. — Не сме се събрали да се джафкаме. Не забравяйте, че всички можем да спечелим от реформите, както и стабилност за страната и свобода за хората.

— Все пак добрият барон повдигна належащ въпрос — каза херцог Роял и се облегна на стола. — Въпреки обещанията за помощ от младата дама, ние сме много уязвими без Раоден. Хората обичаха принца, дори Ядон да бе разбрал за срещите ни, нямаше да посмее да предприеме нещо.

Ейхан кимна.

— Вече нямаме силата да се противопоставим на краля. Преди бяхме събрали влияние и почти достатъчно от благородниците, за да излезем наяве. Сега вече нямаме нищо.

— Все още имате мечта, милорд — обади се тихо Сарене. — Това не е нищо.

— Мечта ли? — засмя се Ейхан. — Мечтата беше на Раоден, милейди. Ние просто искахме да видим къде ще ни отведе.

— Не ви вярвам, лорд Ейхан — намръщи се Сарене.

— Може би ваше величество ще ни каже каква е тази мечта — намеси се Шуден, но тонът му не беше нападателен.

— Вие сте интелигентни хора, уважаеми лордове. Имате разума и опита да прецените, че страната не издържа на натоварванията, на които я подлага Ядон. Арелон не е предприятие, че да се управлява с железен юмрук. Не е само произвеждане на продукция и отчисляване на разходите. Мечтата е в Арелон хората да работят с краля, а не срещу него.

— Чудесно наблюдение, принцесо — каза Роял, но тонът му беше пренебрежителен.

Той се обърна към останалите и продължиха да говорят, учтиво пренебрегвайки Сарене. Бяха й позволили да остане на срещата, но очевидно не възнамеряваха да я оставят да участва в дискусията. Тя се облегна назад с раздразнение.

— Да имаш цел, не значи, че имаш средствата да я постигнеш — изтъкна Роял. — Вярвам, че трябва да изчакаме. Нека старият ми приятел се натика сам в ъгъла, преди да му помогнем.

— Но Ядон ще унищожи Арелон през това време, ваша милост — възрази Лукел. — Колкото повече чакаме, толкова по-трудно ще е възстановяването.

— Не виждам друга възможност — вдигна ръце Роял. — Не можем да продължаваме да се противопоставяме на краля така.

Едан подскочи леко на мястото си и по челото му потече пот. Явно започваше да осъзнава, че въпреки опасността срещите бяха по-добър избор от това да чака Ядон да му отнеме титлата.

— Имаш право, Роял — призна намръщено Ейхан. — Първоначалният план на принца няма да проработи. Не можем да притиснем краля, ако не разполагаме поне с половината благородници и техните състояния.

— Има и друг начин, господа — обади се колебливо Еондел.

— Какъв, Еондел? — попита херцогът.

— Ще ми трябват две седмици, за да изтегля легиона от патрулирането по пътищата. Финансовото могъщество не е единствената сила.

— Наемниците ти не могат да устоят на армиите на Арелон — намръщи се Ейхан.

— Военната сила на Ядон е по-малка от войските на съседните кралства, но е достатъчна за твоите неколкостотин войници. Особено ако кралят мобилизира и градската стража на Елантрис.

— Прав сте, лорд Ейхан — съгласи се Еондел. — Но ако ударим бързо, докато Ядон не подозира, можем да превземем двореца и да задържим краля като заложник.

— Хората ти ще трябва да се сражават в палата — намеси се Шуден. — Новото управление ще се роди от кръвта на старото, както и Ядон наследи смъртта на Елантрис. Просто ще подготвиш ново падение, лорд Еондел. Щом една революция изпълни целите си, започва да кипи следващата. Кръвопролития, убийства и преврати само биха довели до задълбочаването на хаоса. Трябва да има начин да убедим Ядон, без да предизвикваме анархия.

— Има — заяви Сарене. Раздразнените им погледи се обърнаха към нея. Все още предполагаха, че само ще слуша. Трябваше да са по-наясно.

— Съгласен съм — отклони вниманието си от нея Роял. — Да изчакаме.

— Не, милорд — контрира го Сарене. — Съжалявам, но не това е отговорът. Видях хората в Арелон и въпреки че в очите им има надежда, тя отслабва. Ако дадете време на Ядон, той ще пречупи селяните, както желае.

Роял се намръщи. Вероятно се надяваше да поеме контрола в отсъствието на Раоден. Сарене прикри доволната си усмивка. Роял я бе приел пръв и не можеше да й откаже правото да говори. В противен случай щеше да признае, че е сгрешил, оказвайки й подкрепа.

— Говорете, принцесо — подкани резервирано възрастният мъж.

— Милорди — започна искрено Сарене. — Вие търсите начин да съборите системата на Ядон. Система, която приравнява богатството с умението да управляваш. Вие твърдите, че е глупава и нечестна, и е мъчение за арелонския народ.

— Да — потвърди вежливо Роял. — И?

— Щом системата е толкова лоша, защо се притеснявате за събарянето й? Защо не я оставите да рухне сама?

— Какво искате да кажете, лейди Сарене? — попита заинтригувано Еондел.

— Обърнете създанието на Ядон срещу него и го накарайте да признае грешката си. Тогава бихте могли да изградите по-стабилно и задоволително управление.

— Интересно, но невъзможно — заяви Ейхан и поклати множеството си брадички. — Може би Раоден щеше да успее, но сега сме твърде малко.

— Не, броят ви е идеален. — Сарене стана и закрачи край масата. — Всъщност трябва да накараме останалите аристократи да ви завидят. Няма как да се получи, ако твърде много са на наша страна.

— Говорете — подкани я Еондел.

— Какъв е най-големият проблем на системата на Ядон? — попита Сарене.

— Че окуражава господарите да се отнасят с поданиците си брутално — отвърна Еондел. — Кралят заплашва благородниците с отнемане на титлата, ако не произвеждат достатъчно. На свой ред лордовете се отчайват и си го изкарват на народа.

— Безскрупулен метод — съгласи се Шуден. — Основава се на алчност и страх, а не на лоялност.

Сарене продължи да крачи край масата.

— Някой поглеждал ли е производствените статистики на Арелон за последните десет години?

— Има ли подобно нещо? — учуди се Ейхан.

Сарене кимна.

— В Теод има. Ще се изненадате ли, ако видите, че производството на Арелон е спаднало, откакто Ядон е на власт?

— Никак — отвърна Ейхан. — Имахме доста неприятна декада.

— Кралете сами си създават неприятности, лорд Ейхан — продължи Сарене. — Най-тъжното в системата на Ядон не е това, което причинява на хората, нито че унищожава морала на страната. Най-жалкото е, че извършва тези неща, без да прави благородниците по-богати. В Теод нямаме роби, а се справяме съвсем добре. Даже и Фьорден вече не използва крепостни селяни. Открили са по-добър метод. Знаят, че човек ще работи по-продуктивно, ако го прави за себе си.

Сарене направи пауза, за да осмислят думите й. Лордовете я гледаха замислено.

— Продължете — каза Роял.

— Наближава сеитба, милорди. Предлагам ви да разделите земята между селяните си. Дайте им ниви и обещайте, че могат да задържат десет процента от продукцията. Кажете им, че дори ще им позволите да си купят къщите и земята, на която са построени.

— Това ще е много трудно, принцесо — възрази Роял.

— Още не съм приключила — каза Сарене. — Трябва да храните хората си добре. Осигурете им дрехи и провизии.

— Ние не сме зверове, милейди — предупреди я Ейхан. — Някои лордове издевателстват над населението, но ние не бихме допуснали такива сред нас. Нашите хора имат храна и топли дрехи.

— Може да е вярно, милорд — не се предаде Сарене, — но народът трябва да почувства, че го обичате. Не ги продавайте на другите аристократи. Нека селяните знаят, че се грижите за тях, и тогава ще ви дадат сърцата и потта си. Не бива само малка част от населението да просперира.

Сарене стигна до стола си и застана зад него. Лордовете мислеха, което беше добре, но също така бяха и уплашени.

— Ще е рисковано — осмели се да каже Шуден.

— По-рисковано от атакуването на Ядон с армията на лорд Еондел ли? — попита Сарене. — Ако не се получи, ще загубите малко пари и ще посмачкате гордостта си. Ако планът на почитаемия генерал не успее, ще изгубите главите си.

— Има право — съгласи се Ейхан.

— Така е — присъедини се Еондел. В очите му се четеше облекчение. Въпреки че бе войник, той не желаеше да се сражава със сънародниците си. — Ще го направя.

— Лесно ти е на теб, Еондел — разшава се Едан. — Винаги можеш да накараш легиона да работи на нивите, ако селяните са мързеливи.

— Хората ми патрулират по пътищата на държавата, лорд Едан — изръмжа Еондел. — Тяхната служба е незаменима.

— И ти получаваш чудесно възнаграждение за това — процеди Едан. — Единственият ми доход идва от фермите. Земите ми изглеждат обширни, но точно по средата им е проклетата пропаст. Няма място за мързелуване. Ако не засея и не обера картофите, ще загубя титлата си.

— Вероятно ще я загубиш при всяко положение — усмихна се услужливо Ейхан.

— Стига, Ейхан — нареди Роял. — Едан има право. Как да сме сигурни, че селяните ще произвеждат повече, ако им дадем такава свобода?

Едан кимна.

— Арелонските селяни са мързеливи. Единственият начин да ги накараш да работят е чрез сила.

— Не са мързеливи, милорд — възрази Сарене. — Гневни са. Десет години не са много време и хората още помнят как сами са си били господари. Обещайте им свобода и те ще работят здраво, за да я постигнат. Ще се изненадате колко по-продуктивен е свободният човек в сравнение с роба, който мисли само за следващото си ядене. Вие на тяхно място кое бихте избрали.

Благородниците се усмихнаха на думите й.

— В това, което казвате, има смисъл — отбеляза Шуден.

— Доказателството на лейди Сарене е мъгляво — каза Роял. — Преди реод времената бяха други. Елантрисците осигуряваха храна, а земята можеше да оцелее без селска класа. Вече не можем да си позволим такъв лукс.

— Тогава ми помогнете да намерим доказателство, милорд — предложи Сарене. — Дайте ми няколко месеца и ще го създадем.

— Ще… обмислим думите ви.

— Не, лорд Роял, вземете решение сега — настоя Сарене. — Вярвам, че над всичко останало вие сте патриот. Знаете кой е правилният ход. Не казвайте, че не изпитвате вина за това, което се причинява на тази страна.

Сарене погледна въодушевено към Роял. Старият херцог я бе впечатлил, но нямаше как да знае дали изпитва срам за състоянието на Арелон. Разчиташе на впечатлението си, че той е добър човек и че за дългия си живот е осъзнал колко е пропаднала страната. Падането на Елантрис беше катализаторът, но алчността на благородниците бе истинският унищожител на някога могъщата нация.

— Всички бяхме заблудени от обещанията на Ядон за богатство — намеси се Шуден с мек и разумен глас. — Аз ще последвам съвета на нейно височество. — Мъжът с кафява кожа се обърна към Роял и кимна. Съгласието му даваше шанс на херцога да се съгласи, без да накърни гордостта си.

— Добре — въздъхна възрастният благородник. — Ти си умен мъж, лорд Шуден. Щом смяташ, че този план може да успее, ще те последвам.

— Предполагам, че нямам избор — въздъхна Едан.

— По-добре, отколкото да се чака, лорд Едан — отбеляза Еондел.

— Така е. Съгласен съм.

— Значи останах само аз — осъзна Ейхан. — Олеле. Какво да правя?

— Лорд Роял се съгласи почти насила, милорд — подкачи го Сарене. — Не ми казвайте, че и вие ще сторите същото.

Ейхан се засмя и тялото му се разтресе.

— Какво чудесно момиче си само! Е, предполагам, че трябва да се съглася с цялото си сърце и да ви кажа, че тя е била права от самото начало. Така, Кайн, моля те, не ми казвай, че си забравил десерта. Чувал съм страхотни неща за твоите сладкиши.

— Да забравя десерта? — изхриптя чичо й. — Ейхан, обиждаш ме. — Той се надигна и тръгна към кухнята.

 

 

— Добра е, Кайн. Може би даже по-добра от мен. — Гласът на херцог Роял. Сарене замръзна. Беше отишла до тоалетната, след като всички се сбогуваха, и очакваше, че са си заминали.

— Тя е много специална млада жена — съгласи се Кайн. Гласовете идваха от кухнята. Сарене се приближи тихо и спря пред вратата.

— Почти ми измъкна контрола, а още не мога да преценя къде сгреших. Трябваше да ме предупредиш.

— И да те оставя да се измъкнеш ли, Роял? — Кайн се засмя. — Мина доста време, откакто някой, включително Ейхан, те е поставял натясно. Добре е човек да осъзнава, че могат да го изненадат понякога.

— Накрая за малко да се провали — отбеляза Роял. — Не обичам да ме притискат в ъгъла, Кайн.

— Беше преценен риск, милорд — каза Сарене и влезе.

Херцогът изобщо не се стресна от появата й.

— Ти почти ме заплаши, Сарене. Така не се печели съюзник, особено кисел старец като мен. — Кайн и херцогът споделяха шише фьорденско вино и маниерите им бяха още по-свободни, отколкото на вечеря. — Няколко дена нямаше да навредят на плана ни, а аз със сигурност щях да те подкрепя. Смятам, че обмисленото, добре преценено обвързване е по-продуктивно от фалшивите пророчества.

Сарене кимна и си наля вино в една чаша, преди да седне.

— Разбирам, Роял. — Щом той можеше да зареже формалностите и на нея не й пречеше. — Но останалите гледат към теб. Вярват на твоята преценка. Имах нужда не само от твоята подкрепа, която знаех, че ще получа. Исках открито признание. Останалите трябваше да видят, че приемаш плана, преди да се съгласят. След няколко дни нямаше да има същото въздействие.

— Може би — съгласи се херцогът. — Едно е сигурно. Ти отново ни даде надежда. Преди ни свързваше Раоден, а сега ти зае мястото му. Аз и Кайн не можехме да го сторим. Кайн отказва титла от твърде дълго време. Каквото и да говорят, хората искат да ги води благородник. А аз… Те знаят, че помогнах на Ядон да създаде това чудовище, което бавно поглъща страната ни.

— Това беше отдавна, Роял. — Кайн потупа възрастния херцог по рамото.

— Не. — Роял поклати глава. — Както каза принцесата, десет години не са много за една нация. Имам огромна вина.

— Ние ще се поправим — успокои го Кайн. — Планът е добър. Може би по-добър от този на Раоден.

Роял се усмихна.

— Щеше да му бъде добра съпруга, Кайн.

— Така е. И още по-добра кралица. Но пътищата на Доми са неведоми за нас, смъртните.

— Не съм сигурна, че Доми ни го отне, чичо — промърмори Сарене над виното си. — Не сте ли мислили, че някой може да е причинил смъртта на принца?

— Отговорът на този въпрос граничи с измяна, Сарене — предупреди я Кайн.

— Повече от останалите неща, които обсъждахме тази вечер?

— Просто обвинявахме краля в алчност, Сарене — отвърна Роял. — Убийството на собствения му син е съвсем друга работа.

— Помислете. — Сарене махна рязко с ръка и почти разсипа виното си. — Принцът е противоречал във всичко на баща си. Присмивал му се е, заговорничел е зад гърба му и е имал любовта на хората. Освен това всичко, което е казал за Ядон, е вярно. Един монарх може ли да си позволи да остави жив подобен човек?

— Собственият му син? — Роял поклати невярващо глава.

— Подобни неща са се случвали и преди — изтъкна Кайн.

— Така е — съгласи се херцогът. — Но не знам дали принцът беше чак такъв проблем, какъвто го изкарвате. Раоден не беше бунтовник, а по-скоро критик. Не е твърдял, че баща му не трябва да е крал, а че страната е в опасност, което е самата истина.

— Не изпитахте ли поне малко подозрение, като чухте за смъртта му? — попита Сарене и отпи замислено от виното си. — Случва се в удобен момент. Ядон разполага със съюз с Теод, а няма нужда да се тревожи, че Раоден ще има наследници.

Роял погледна Кайн, който сви рамене.

— Може би трябва да помислим над това.

Херцогът кимна със съжаление.

— Какво да сторим? Да потърсим доказателство, че Ядон е екзекутирал сина си?

— Знанието ще ни даде сила — обяви Сарене.

— Съгласен — отвърна Кайн. — Но само ти имаш неограничен достъп до двореца.

— Ще поразгледам и ще видя какво може да се открие.

— Възможно ли е да не е мъртъв? — попита Роял. — Не е трудно да се намери двойник за ковчега. Треската обезобразява сериозно.

— Възможно е — каза Сарене колебливо.

— Но не го вярваш.

Тя поклати глава.

— Когато монарх се опитва да премахне съперник, обикновено го прави, както трябва. Има твърде много истории за изгубени наследници, които се появяват от гората след двайсет години, за да си възвърнат трона.

— Може би Ядон не е толкова жесток, за колкото го смятате — каза Роял. — Преди беше свестен човек. Не чак добър, но в никакъв случай лош. Просто алчен. Нещо стана с него през последните години. Промени се. Все пак си мисля, че има достатъчно човечност, за да не убие собствения си син.

— Добре — кимна Сарене. — Ще пратя Аше в кралските тъмници. Той е толкова съвестен, че ще научи и имената на плъховете.

— Твоят сеон ли? — осъзна Роял. — Къде е той?

— Пратих го в Елантрис.

— Елантрис ли? — учуди се Кайн.

— Фьорденският гьорн се интересува от Елантрис по някаква причина — обясни Сарене. — А аз никога не пренебрегвам нещо, което е интересно за жреците.

— Изглеждаш твърде угрижена за този жрец, Ене — каза Кайн.

— Не е жрец, чичо — поправи го Сарене. — Истински гьорн.

— Все пак е един човек. Какви беди може да предизвика?

— Питай Дуладелската република. Мисля, че това е същият гьорн, който беше замесен в онова бедствие.

— Няма доказателства, че рухването е причинено от Фьорден — обади се Роял.

— В Теод има, но никой не ни вярва. Доверете ми се, когато ви казвам, че този гьорн може да е по-опасен от Ядон.

Коментарът предизвика пауза в разговора. Тримата продължиха да пият мълчаливо, докато не се появи Лукел, който бе отишъл да прибере майка си и другите деца. Той кимна на Сарене и се поклони на херцога, преди да си налее чаша вино.

— Виж се само — каза той, сядайки до Сарене. — Уверен член на мъжкия ни клуб.

— По-скоро водач — отбеляза Роял.

— Къде е майка ти? — попита Кайн.

— Ще дойде — обясни Лукел. — Не бяха свършили, а я знаеш каква е. Всичко трябва да се прави както трябва, без бързане.

Кайн кимна и глътна виното си.

— Тогава да почваме да разтребваме, преди да се е прибрала. Нека не вижда каква кочина оставиха благородните ни приятели в трапезарията.

Лукел въздъхна и изгледа Сарене, толкова красноречиво, че тя разбра мечтата му да живее в по-традиционна къща със слуги или поне жените да вършат домакинската работа. Кайн вече се бе захванал с почистването и синът му нямаше друг избор, освен да го последва.

— Интересно семейство — подхвърли Роял зад тях.

— Да. Малко са странни, дори по нашите стандарти.

— Кайн е живял дълго време самостоятелно — отбеляза херцогът. — Свикнал е да прави сам нещата. Веднъж нае готвачка, но се ядоса на методите й. Помня, че жената напусна, преди той да събере сили да я уволни. Тя твърдеше, че не може да се работи в такава взискателна атмосфера.

Сарене се засмя.

— Звучи доста типично.

Роял се усмихна и заговори по-сериозно.

— Сарене, наистина сме късметлии. Ти може би си последният ни шанс да спасим Арелон.

— Благодаря, ваша милост — каза Сарене и се изчерви, без да иска.

— Страната няма да изтрае дълго. Няколко месеца, може би половин година, ако имаме късмет.

Сарене се намръщи.

— Мислех, че искахте да изчакате. Нали така казахте на останалите.

Роял махна с ръка.

— Според мен малко може да се постигне с тяхна помощ. Едан и Ейхан са твърде противоречиви, а Шуден и Еондел са неопитни. Исках да ги баламосам, докато с Кайн решим какво да правим. Боя се, че плановете ни се въртяха около… по-опасни методи. Но сега имаме нов шанс. Ако планът ти успее, макар да не съм напълно убеден, може да забавим рухването. За десет години управлението на Ядон е насъбрало инерция. Ще е трудно да променим посоката за няколко месеца.

— Мисля, че може да се справим, Роял — усмихна се Сарене.

— Гледай да не прекаляваш, млада госпожице. — Роял я изгледа. — Не се втурвай, ако имаш сила само за ходене, и не блъскай стени, които не поддават. И най-важното, не блъскай някъде, където е достатъчно побутване. Днес ме натика в ъгъла. Аз все още съм горделив старец. Ако Шуден не бе ме подкрепил, не знам дали щях да намеря достатъчно смирение, за да се съглася пред останалите присъстващи.

— Съжалявам. — Сарене се изчерви по друга причина. Имаше нещо в този могъщ, но приветлив стар херцог, което я караше отчаяно да желае да спечели уважението му.

— Просто бъди внимателна — продължи Роял. — Ако този гьорн е толкова опасен, колкото твърдиш, то из Кае се раздвижват могъщи сили. Не им позволявай да смачкат Арелон.

Сарене кимна, а херцогът се облегна и допи виното от чашата си.