Божан Христов
Бележка на преводача

Пътеписът на Марко Поло, който сега за първи път излиза на български, запълва една отдавнашна празнина в нашето книгоиздаване. Ако до наши дни „Милионът“ не се е появявал на български, до голяма степен това се дължи на неразбираемия за нашите преводачи „тоскански оригинал“ отпреди седемстотин години, който е не само на тоскански диалект, но е изпъстрен с венециански и старофренски изрази и думи. В този смисъл издателство „Отечество“ съвсем правилно се насочи към излязлото през 1982 г. ново издание на „Милионът“ на съвременен италиански език и с богат коментар на Джорджо Тромбета-Панигади. В случая Тромбета-Панигади не е „превел“ тосканския оригинал на „Милионът“, а само го е върнал към верен и правилен италиански език, което даде основание на издателството да го приеме за първообразен.

Преводачът на български, от своя страна, в стремежа си да запази своеобразността на текста, се постара да съхрани лаконичния, но жив език на Марко Поло, като остави непроменени някои названия, които, макар да имат същия смисъл и в нашия език, звучат непривично от историческа гледна точка. Така у Марко Поло хановете са царе, болярите и велможите — графове и барони, военачалниците — рицари и барони. Оставени са непроменени и някои единици за разстояние и мерки за тегло, за които няма наши езикови еквиваленти. Що се отнася до старите, някогашни наименования на владетели, местности, реки и морета, то именно бележките на Панигади ни връщат съвременните им названия.

Заслужава си да отбележим някои подробности и за поместените илюстрации в българското издание. Те са подбрани измежду тези, които украсяват френското издание на „Livre des merveilles“ („Книга на чудесата“), което е всъщност „Devisament dou monde“ на летописеца Рустико. Това старопечатно издание се съхранява в Националната библиотека в Париж. Както лесно може да се установи, тогавашният илюстратор на „Милионът“ не е имал никакво фигурално познание за източния свят дори от втора ръка и се е доверявал само на буквата на текста и на своята фантазия, тълкувайки образно невероятните и приказни за него разкрития на Марко Поло. Така, когато Марко Поло казва, че на някои местни жители главите били като кучешки, той ги рисува направо с кучешки глави. В илюстрациите е пренесена също така цялата архитектоника, бит и природа на западния свят, което показва колко е било трудно за средновековния човек дори да се докосне до духа на една толкова различна култура, каквато била източната.