Марко Поло
Милионът (62)

62. Смъртта на Наян.

Когато Великият хан научил, че Наян е пленен, заповядал да бъде убит по този начин: да бъде поставен върху една черга и влачен, а всеки да го удря с тоягата, докато умре. Постъпил така, защото не искал да се пролива кръв на човек от императорско потекло.

След битката хората на Наян приели да плащат данък на Великия хан и му се заклели във вярност и подчинение. Провинциите, които признали неговата власт, били Чорча, Каоли, Байскал и Сингитини^[1]. След победата, удържана от Великия хан, мюсюлманите и другите нехристиянски народи, учудени, че Наян бил поставил кръста над знамето си, се обърнали към християните и им казали: „Виждате ли как кръстът на вашия бог помогна на Наян и хората му?“

Разправяли това навред, докато научил и Великият хан, станало му неприятно и се разгневил срещу ония, които обиждали християните. Извикал ония от поданиците си, които били верни на нашата религия, и им казал: „Ако вашият бог не помогна на Наян, постъпил е справедливо, защото е добър бог. Наян беше нечестен и предател, защото вдигна оръжие против своя владетел, и затова добре стори бог, че не му помогна“. Християните признали, че Великият хан е казал истината, че кръстът е символ на справедливостта и че Наян си е получил заслуженото.