Марко Поло
Милионът (60)

60. Град Джанду

И така, отпътували от страната Тендук, след три дни стигаме до Джанду^[1], град основан от Кубилай хан, Великият хан, който царува днес. Тук императорът е построил един дворец от мрамор и други скъпи камъни; залите и просторните стаи са украсени със злато и са необикновено красиви. Дворецът е заобиколен от стени, дълги петнадесет мили; вътре в тях има реки, чешми и поляни. Великият хан е пуснал там много диви животни, елени, лопатари, диви кози, които служат за храна на соколите в клетките. Владетелят идва да ги наглежда един път в седмицата и когато пристигне по тези места, язди покрай стената, а на седлото си отзад носи един леопард, така че поиска ли да хване някое от животните, пуска леопарда, който за миг го улавя. След това жертвата се дава на соколите в клетките и всичко това той прави за развлечение.

Посред голямата поляна Великият хан е построил сграда от бамбук, изцяло позлатена отвътре и изящно изрисувана с животни и птици. Покривът е от боядисани тръстики, така добре свързани помежду си, че не пропускат вътре вода. Става дума за тръстикови стебла, дебели три-четири педи, дълги десет-петнадесет крачки, разрязани по дължина, за да добият форма на керемида и да покрият добре къщата. Покривът е построен по начин да бъде разглобен винаги, когато се наложи. Придържат го двеста копринени въжета.

Великият хан остава в този дворец три месеца в годината, сиреч през юни, юли и август, когато в тази област не е много горещо. През всичкото това време дворецът е открит и действуващ; през другите месеци на годината е затворен и разглобен, но може да бъде открит и сглобен отново, щом потрябва.

На 28 август Великият хан напуска двореца и сега ще ви обясня защо. Той притежава една раса коне и бели кобили като сняг без ни едно петънце от друг цвят, общо около десет хиляди животни, и никой друг освен членовете на царското семейство не може да пие от млякото на тези кобили. Но има едно племе, ориат^[2], което има позволението да пие от него, понеже помогнало на Чингис хан да спечели една битка.

Когато излязат на паша, тези кобили са тъй почитани, че няма човек, принц или генерал, който да дръзне да мине помежду им или да ги обезпокои, докато ядат.

Астролозите и жреците казали на Великия хан, че всяка година на 28 август това мляко трябва да се излее и хвърли нависоко, за да получат духовете и боговете своята част и да закрилят впоследствие семействата, животните и имотите на населението.

След този обред Великият хан си заминава оттук и отива на друго място. Но бях забравил да разкажа друго необикновено нещо: когато Великият хан се намира в двореца и вън бушува буря, астролозите и жреците могат така да направят, че да не падне гръм над двореца му. Тези жреци са наречени тебет^[3] и познават повече магьосничества от когото и да било. Те карат хората да вярват, че онова, което умеят, се дължи на светостта им.

Магьосниците, за които досега ви говорих, имат такъв обичай: когато някой умре, защото е бил осъден на смърт, те го варят и изяждат, но не и когато човекът е умрял от естествена смърт.

Когато Великият хан яде в главния салон, тези магьосници са способни да изпратят пред него от другия край на залата пълни чаши с вино, мляко и други напитки, без да ги докосне човешка ръка. Това чудо е било видяно от повече от десет хиляди души и ви уверявам, че не е легенда или лъжа, защото такива неща могат да се постигнат чрез черната магия.

Когато се чествува празникът на някое божество, магьосниците отиват при Великия хан, който им дава овни, дърво от алое^[4] и други неща за жертвоприношения на боговете, за да закрилят хората им и тяхното имущество. След като направят жертвоприношенията, маговете кадят пред изображенията на божествата благовония от ароматични треви и през това време пеят песни и произнасят молитви. После поставят свареното овнешко месо пред изображенията на боговете, посипват тук-там от чорбата, за да си вземат божествата колкото поискат. По този начин чествуват боговете в деня на празника им, защото всяко божество си има свой празник, както е обичаят у нас с нашите светци.

Свещениците живеят в манастири и скитове. Някои от тях приличат на малки градове с повече от десет хиляди монаси, всичките облечени по строг начин и различно от обикновените хора. Към боговете се обръщат с величествени религиозни обреди, придружени от песнопения и прекрасни фойерверки. Има и друг религиозен орден^[5], който следва много строги правила: монасите се хранят само с триците на жито, които накисват в хладка вода и ядат. Постят почти през цялата година и прекарват времето си в молитви. Почитат много божества, сред които и огъня. Другите монаси казват за тях, че са еретици. Но има монаси, които се женят и имат деца; те се обличат различно от останалите монаси. Впрочем голям е броят на монашеските ордени, които се различават по правилата, които следват, и по облеклото. Между тях например един орден почита само женски божества, тоест всичките с Женски имена.

Но вече стига за тази страна. Искам сега да ви разкажа за най-могъщия император на всички татари, преблагородния Велик хан Кубилай.