Марко Поло
Милионът (146)

146. Царства Тана, Камбает и Кесмакоран

Царство Тана малко или повече прилича на страните, за които току-що ви разказах. Нямат подправки, а един вид тъмен тамян, с който много търгуват. Имат също памучни и вълнени платове в изобилие; търговците носят злато, сребро, мед и всички ония продукти, които тук не се намират, за да ги заменят. Страната гъмжи от корсари, които кръстосват морето и нападат корабите на търговците. Но тези пирати се подчиняват на царя, с когото имат следната уговорка: те му предават всичките коне, които успеят да заловят (а те са много, защото почти всеки кораб пренася от тях), а всички останали неща, които са успели да ограбят, остават за тях.

Камбает^[1] в много отношения е царство, което прилича на Тана; но там няма нито пирати, нито разбойници. Населението живее от търговия и занаятчийство и, общо взето, хората са добри.

Областта е съвсем на запад и тук отново се вижда Полярната звезда.

Тъй като няма друго важно за разказване, ще се прехвърля на ония места, които наричат Кесмакоран^[2]. Тук се говори съвсем различен диалект от този на съседните страни. Жителите му са езичници, живеят от търговия, хранят се предимно с ориз, месо и мляко.

Тази е последната провинция от Индия за оногова, който, идвайки от изток, пътува на запад и северозапад.

Всички страни, за които ви говорих, от Маабар дотук, принадлежат на Голяма Индия, най-богатата и голяма част от Индия.

Говорих ви само за държавите, които се намират по брега, и ако трябваше да ви описвам и онези от вътрешността, разказът щеше да отнеме много време.

Сега искам да ви кажа колко острова има по пътя, който води към Индия.