Марко Поло
Милионът (142)

142. Царство Коилун

Като тръгнем от Маабар и плаваме петстотин мили на югоизток^[1], навлизаме в царството Коилун^[2].

По-голямата част от жителите са будисти, но сред тях има християни и евреи и всяка общност говори на свой диалект.

В тази област растат голям брой мираболани^[3] и чер пипер в изобилие; реколтата от тези растения се събира от май до юли.

Горещината тук е непоносима; ако вземете едно яйце и го поставите във водата на някоя река, не след дълго то вече е сварено.

От Манджи, от Арабия и от целия Ориент пристигат голям брой търговци и носят с корабите си много и скъпи стоки.

В страната живеят един вид животни, които другаде не се срещат: черни лъвове, странни папагали с бели пера, червени крака и човка, много красиви наглед, а също пауни и кокошки, по-красиви и по-едри от нашенските. Всяко нещо и всяко животно са напълно различни от нашите, така както никой плод, който расте тук, не прилича на нашите.

Правят отлично вино от захар. По пазарите им има всичко, единствено нямат жито и въобще зърнени храни, но затова пък имат големи количества ориз.

Мнозина знаят да предсказват бъдещето, четейки по звездите. Мъжете и жените имат черна кожа и всички ходят голи или в най-добрия случай препасват през слабините си парче бял плат. Половите отношения не се смятат в никакъв случай за греховни; женят се помежду си братовчеди, женят се за мащехата, когато умре бащата, или за жената на брата при неговата смърт. Такива са обичаите, както вече сигурно сте разбрали.

Но сега да продължим пътя си из Индия и да навлезем в онази провинция, наречена Комачи^[4], разположена на индийския бряг така, че оттук вече може да се види Полярната звезда. Мястото е недостъпно, пълно с диви животни и различни зверове.

Като продължим пътя си на запад, влизаме в царство Ели^[5].