Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Milione, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Божан Христов, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- vasko_dikov(2011 г.)
- Корекция
- NomaD(2012 г.)
Издание:
Марко Поло. Милионът
Държавно издателство „Отечество“, 1986
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествено оформление: Юли Минчев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елисавета Караминкова
Пътепис
Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади
История
- —Добавяне
125. Боговете на Ципангу
Религията, която се изповядва в Ципангу, е същата като в Катай. Но хората почитат и други божества, някои от които, изобразени с глава на животно — вол, свиня, овен и други. Някои от тези идоли имат глава с четири лица, други четири глави, някои десет и колкото повече са главите, толкова повече са почитани и боготворени. Историите и легендите около тези божества са тъй много, че не е възможно да се разкажат всички.
В Ципангу има един обичай, който заслужава да бъде споменат: когато някой залови пленник, за когото никой не плати откуп, той кани роднините и приятелите си на гощавка, сготвя пленника и го предлага на гостите. Казват, че човешкото месо било най-доброто.
Но да се върнем към нашия разказ.
Морето, сред което се намира остров Ципангу, се нарича море на Чин[1] и това е същото море, което мие бреговете на царството Манджи. Казват, че наоколо има седем хиляди и четиристотин острова, по-голямата част от които населени.
От всички дървета, които растат в страната, се извличат ароматични вещества като алое и други есенции. На островите расте голямо разнообразие от подправки, в това число бял пипер като сняг, за да не говорим за огромните количества чер пипер. Тук има също много злато и скъпоценни камъни, но островите са тъй далеч, че е почти невъзможно да бъдат достигнати. Корабите от Куинсай и Цайтун[2], когато сполучат да стигнат до Ципангу, сключват отлични сделки, но пътуването им трае по цяла година. Те тръгват обикновено през зимата, а се връщат през лятото, защото има два постоянни вятъра, единият, който духа в едната посока, а другият — в обратна[3].
Островите са много далеч от Индия, но морето, което ги заобикаля, е част от същия океан и се нарича, както казах, Чин по същия начин, по който се казва Английско море или Рошелско море[4], тъй както Индийско море е все същият океан.
За Ципангу няма да добавя друго, защото лично не съм бил и за това, че не принадлежи към империята на Великия хан. Затова нека се върнем в Цайтун и продължим пътуването си, което разказвам в тази книга.