Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov(2011 г.)
Корекция
NomaD(2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. —Добавяне

125. Боговете на Ципангу

Религията, която се изповядва в Ципангу, е същата като в Катай. Но хората почитат и други божества, някои от които, изобразени с глава на животно — вол, свиня, овен и други. Някои от тези идоли имат глава с четири лица, други четири глави, някои десет и колкото повече са главите, толкова повече са почитани и боготворени. Историите и легендите около тези божества са тъй много, че не е възможно да се разкажат всички.

В Ципангу има един обичай, който заслужава да бъде споменат: когато някой залови пленник, за когото никой не плати откуп, той кани роднините и приятелите си на гощавка, сготвя пленника и го предлага на гостите. Казват, че човешкото месо било най-доброто.

Но да се върнем към нашия разказ.

Морето, сред което се намира остров Ципангу, се нарича море на Чин[1] и това е същото море, което мие бреговете на царството Манджи. Казват, че наоколо има седем хиляди и четиристотин острова, по-голямата част от които населени.

От всички дървета, които растат в страната, се извличат ароматични вещества като алое и други есенции. На островите расте голямо разнообразие от подправки, в това число бял пипер като сняг, за да не говорим за огромните количества чер пипер. Тук има също много злато и скъпоценни камъни, но островите са тъй далеч, че е почти невъзможно да бъдат достигнати. Корабите от Куинсай и Цайтун[2], когато сполучат да стигнат до Ципангу, сключват отлични сделки, но пътуването им трае по цяла година. Те тръгват обикновено през зимата, а се връщат през лятото, защото има два постоянни вятъра, единият, който духа в едната посока, а другият — в обратна[3].

Островите са много далеч от Индия, но морето, което ги заобикаля, е част от същия океан и се нарича, както казах, Чин по същия начин, по който се казва Английско море или Рошелско море[4], тъй както Индийско море е все същият океан.

За Ципангу няма да добавя друго, защото лично не съм бил и за това, че не принадлежи към империята на Великия хан. Затова нека се върнем в Цайтун и продължим пътуването си, което разказвам в тази книга.

Бележки

[1] Тоест Китай. Името Китай произлиза от династията Кин, която царувала от 221 г. пр.н.е. до 206 г. пр.н.е. и чиято заслуга е обединението на страната. Това име после се разпространило в целия свят, измествайки древните имена като Катай и Манджи, използувани от Марко Поло.

[2] Ханджоу и Инян.

[3] Тези постоянни и периодични ветрове са мусоните: през зимата духат от североизток, а през лятото — от югозапад.

[4] Бискайският залив в Атлантическия океан, където се намира френското пристанище Ла Рошел.