Марко Поло
Милионът (99)

99. Голямата долина

Като напуснем страната, за която ви говорих, започваме да се спускаме в продължение на два дни и половина. За този откъс от пътя няма кой знае какво да се разкаже, освен че на едно плато става важен панаир^[1] в определени дни на годината. Тук се стичат много търговци от всички околни страни, те носят злато, сребро и всякакъв вид стоки. Пристигат от толкова непроходими и недостъпни места, че ни един чужденец не може да иде там, затова и никой не може да каже къде точно живеят тези търговци.

Продължаваме пътя си на юг и стигаме в една област, наречена Миен^[2], която граничи с Индия. Вървим още петнадесет дни път през ненаселени и пусти места, сред гъсти гори, пълни със слонове, носорози и други зверове и диви животни, без да се натъкнем на къща или човек^[3]. За тези места искам да ви разкажа една история.

И така след тези петнадесет дни труден и уморителен път се стига до Миен^[4], голям, красив и много прочут град. Населението му е будистко, хората говорят особен език и са поданици на Великия хан. Едно време в този град царувал могъщ и много богат владетел. Когато дошло време да умира, заповядал да бъдат построени две кули край гроба му, една от злато, другата от сребро. Високи са повече от десет крачки^[5] и широки съразмерно с височината. Едната е построена от камък, но покрита със злато; върхът й е кръгъл и опасан с голям брой позлатени звънци, които при всеки полъх на вятъра звънят. Другата кула е построена по същия начин, само че покрита със сребро. Царят построил тези кули, за да увековечи паметта си и да упокои душата си. Уверявам ви, че се отнася за едни от най-красивите неща, които човек може да види на този свят.

За да завладее тази провинция, Великият хан постъпил по следния начин. Заповядал на дворцовите шутове да отидат в царството Миен и да го завоюват. За тази цел им дал войска и смели офицери^[6]. Шутовете се подчинили, пристигнали в тази страна с императорските войски и завладели цялата страна.

Щом влезли в столицата, останали изумени от красотата на двете кули и веднага пратили да разкажат на Великия хан колко са красиви, как са построени и от какво, като поискали да им съобщи дали желае да ги разрушат и да му занесат златото и среброто от тях. Но Великият хан, като научил защо царят на Миен ги бил построил, заповядал да не ги пипат и да си останат такива, каквито са били. Впрочем в това му решение няма нищо чудно, защото никой татарин не би се докоснал до неща, отредени за покойник.

В Миен живеят много слонове, диви биволи, които са едри и красиви животни, и много други зверове. Сега ще ви разкажа за една друга провинция, а именно Гангала.