Марко Поло
Милионът (95)

95. Провинция Гайнду

Провинцията Гайнду^[1] е разположена на запад и се управлява от цар. В нея има много градове и села, и едно езеро, в което лесно се намират прекрасни перли, но Великият хан не позволява да ги събират, защото количеството им е толкова голямо, че ако извадят всичките, цената на перлите ще спадне. Само императорът от време на време праща да му съберат перли от езерото, всеки останал, който посегне към тях, се излага на опасност от смъртно наказание.

В областта има и една планина, където се намират скъпоценни камъни в голямо количество; става дума за великолепни тюркоази^[2]. Но и за тях Великият хан е издал забрана да се копаят освен с негово разрешение.

В тази страна има един обичай, за който искам да ви разкажа: никой не се срамува, ако чужденец или който и да било легне с жена му, дъщеря му или друга жена от семейството. Дори са доволни и смятат, че това носи щастие, а боговете в замяна ще благословят къщата им. Затова тъй щедро предлагат жените си на чужденците. Види ли някой мъж от тия села чужденец да наближава към жилището му, веднага излиза насреща му и заповядва на жена си и цялото си семейство да посрещнат госта и да задоволят всяко негово желание, сякаш е господар на дома. След което мъжът си излиза и се запилява из селото, докато чужденецът остава в къщата цели три дни. Той слага шапката си като знак на прозореца, за да даде да се разбере, че е още там, така че съпругът или други външни лица да не влизат. И докато шапката стои на прозореца, мъжът не се завръща в къщи. Този обичай е разпространен в цялата област.

Както ви казах, тези хора нямат монети, а постъпват по този начин: вземат сол, пекат я и я поставят в калъп, който тежи половин либра; осемдесет калъпа сол струват едно златно саджо^[3] и това е най-малката им монета.

Тук се въдят много от тия животни, от които се извлича мускус^[4]. В езерото, за което споменах, пък има много риба. Горите гъмжат от лъвове, елени, мечки, лопатари, диви кози и всякакви птици.

Вино от грозде нямат, а от жито и ориз, което приготовляват с подправки и е много добро на вкус.

В цялата област расте едно карамфилово растение с ниско стебло, с листа като на морска вишна, но по-дълги и тесни, с малък бял цвят. Има много джинджифил, канела и много други подправки, непознати в нашите страни на запад. Но сега да оставим тази страна, защото по-нататък пак ще говорим за нея.

На десет дни път от Гайнду се натъкваме на една река, която наричат Бриус. Тук свършва провинция Гайнду.

В леглото на реката, по цялото й течение, може да се намерят златни жилки, а край бреговете й чак до устието й на океана — канела. За тази река няма какво друго да се каже; ще ви говоря обаче за една друга провинция, която наричат Караджан.