Марко Поло
Милионът (77)

77. Имперската пощенска служба

От столицата се разклоняват много пътища, които се отправят към провинциите на империята, и всеки път носи името на провинцията, към която води.

След Камбалук, по протежение на тези пътища на всеки двадесет и пет мили има по една пощенска станция, разположена в голямо и добре подредено здание, където пратениците на Великия хан спират да си починат. Тук те имат на разположение четиристотин коня, с които да потеглят в каквато искат посока. Такива пощенски станции има във всички провинции. Когато пътищата минават през пустинни и необитаеми райони, станциите са по-нарядко, между тридесет и пет и четиридесет мили.

По този начин пратениците на императора могат да достигнат всяко място на империята, като намират винаги подслон и отпочинали коне. Никой цар или император, бил той най-могъщият в света, не разполага с по-съвършена служба. Наистина конете, които са на разположение на пратениците, наброяват двеста хиляди, а пощенските станции — повече от десет хиляди. С право можем да кажем, че тази изключителна организация няма равна на себе си.

Има и друга подробност, която искам да добавя: между една пощенска станция и друга, на всеки три мили, са поставени малки станове от по четиридесет шатри и хора, числящи се към императорската пощенска служба. Тези хора носят около кръста си колан със звънци, чийто звън може да се чуе надалеч. Те пробягват разстоянието от три мили и другарите им, които ги чакат на следващата станция, насочени от звънците, тръгват да ги пресрещнат, поемат документите и от своя страна, все бегом, пробягват следващото разстояние от три мили. По този начин Великият хан успява да получи новини за всяко събитие в срок от едно денонощие от места, отдалечени на десет денонощия път; за две денонощия — от места, отдалечени на двадесет денонощия път. И така само за десет денонощия, той получава новини и сведения от места на повече от сто дни път от столицата.

Тези вестоносци могат само за едно денонощие да донесат на императора плодове от места, отдалечени на десет дни път. За отплата Великият хан освобождава тези хора от данъци, дори им подарява някои от конете в пощенските станции.

Цялата тази пощенска организация не струва нищо на Великия хан, защото градовете, които са в близост с пощенските станции, се грижат да ги снабдяват с коне и всичко необходимо за дейността им. А когато е особено нужно вестоносец на кон да пристигне бързо при Великия хан, за да му съобщи важна новина като бунт в някоя провинция или на някой принц, както и всеки друг повод, който налага намесата на Великия хан, тогава вестоносецът успява да измине двеста, дори двеста и петдесет мили само за един ден, и ще ви кажа как.

На вестителя, който трябва да бърза и комуто предстои много път, дават специален пропуск с нарисуван сокол, символ на бързината. Обикновено вестоносците са двама; тръгват от мястото, където се намират, с два бързи коня, увиват главата и гърдите си и в кариер изминават първите двадесет и пет мили; после сменят конете с нови до следващата станция и така през целия ден. По този начин успяват да изминат двеста и петдесет-триста мили за един само ден и донасят на Великия хан спешните новини.

Но сега стига по този въпрос. Искам да разкажа за един акт на голямо великодушие, което Великият хан отрежда два пъти в годината за своите поданици.