Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov(2011 г.)
Корекция
NomaD(2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. —Добавяне

63. Великият хан се завръща в Камбалук

След спечелената битка, която ви разказах, Кубилай хан се завърнал в град Камбалук[1], посрещнат празнично и радостно от всички свои народи. Другият цар, Кайду, като научил, че Наян е сразен, ужасно се изплашил и се отказал да води война срещу Великия хан.

Чухте впрочем как Кубилай хан взел лично участие в битката; докато винаги дотогава пращал своите синове и генерали, в този случай пожелал да участвува лично, защото поводът му се сторил много важен.

Но да оставим сега този случай и да се върнем към разговора си за Великия хан. Казах ви за рождението му и за неговото семейство; сега ще ви разкажа как награждавал ония измежду храбрите си офицери, които себеотрицателно се хвърляли в боя, и как се отнасял с подлеците и страхливците. Ония храбреци, които командвали сто души, поставял начело на хиляда души и ги дарявал със скъпи сребърни предмети. След това връчвал отличителните знаци на командирите: сребърна плоча на ония, които командвали сто души, златна на ония, които предвождали хиляда, и златна с лъвска глава на ония, които били начело на десет хиляди. Теглото на всяка една от тези плочи било сто и двадесет либри[2] и на тях бил вдълбан този надпис: „По силата на всемогъщия бог и милостта на нашия император да бъде благословено името на Великия хан. Всички, които не му се подчиняват, да бъдат убити и унищожени“. Всеки, получил плоча за командирска власт, ползувал специални права, в които било описано всичко, с което властта му позволявала да разполага.

Онези благородници, които командват сто хиляди души, сиреч разполагат с истинска войска, получават плоча, която тежи шестстотин либри[3] и на която са нанесени всичките права и пълномощия, за които ви говорих. В едната долна страна на плочата е изваяна лъвска глава, а в другата — слънце и луна.

Тези благородници се радват на широки привилегии, отговарящи на ранга им; който притежава най-ценните плочи, има правото, докато язди, да носи особено покривало на главата си като отличителен знак за властта си, а когато участвува в заседания — да седи на сребърен трон. На тях Великият хан прави един особен подарък: плоча, на която е изваян сокол. Този знак е запазен само за трима от неговите генерали; императорът може да вземе коня им, когато поиска, както и те да вземат неговия, когато им позволи.

Но сега ще ви разкажа за Великия хан и навиците му.

Бележки

[1] Монголското име на Хан балик, тоест Град на хана. Днешен Пекин.

[2] Венецианската ливра била равна на около 5 грама. Затова теглото на една златна плоча било около 600 г.

[3] Ливра (днешен фунт), около 1,5 кг.