Марко Поло
Милионът (26)

26. Град Камади

След като се спусне от планината, пред пътника се разтваря голяма равнина, в началото на която се намира град Камади^[1]. Красива и плодородна, тази област някога е била многократно опустошавана от татарите. Наричат я Реобалес^[2], тук горещината е душна и зреят фурми, фъстъци, райски плодове^[3] и други плодове, които ние на Запад не сме виждали. Воловете в тази страна са големи и бели като сняг, косъмът, им е нисък, рогата къси, дебели и тъпи, а на гърба си имат гърбица, висока две педи. Тези животни са красиви за гледане. Когато трябва да ги товарят, те лягат като камилите, после стават и тръгват с огромни товари, защото са много силни.

Сред типичните за тези места животни са едрите като магарета овни — бели, красиви, с опашка, която тежи до тридесет ливри^[4]. Месото им е много вкусно за ядене.

Градовете, селата и крепостите са защитени от високи земни насипи, които да ги пазят от скераните^[5], разбойници, които кръстосват равнината нашир и надлъж и плячкосват каквото заварят. Те са способни чрез магия да превърнат седем дни в една дълга нощ, така че тъмнината всичко да покрие, и тогава тръгват из страната, която познават по-добре от всеки друг, като корсари. Те са около десет хиляди и от сабите им никой не може да убегне, ни човек, ни животно. Убиват старците, отвличат децата, за да ги продават като роби. Царят им се казва Ногодар и всички те са зли, безумни и жестоки хора.

Преминавайки през тази област, Марко Поло за малко не станал техен пленник; спасил се, като се укрил в крепостта Коносалми, докато много от неговите другари били пленени, някои убити, други продадени като роби.